Определение по дело №53/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 181/15.07.2010г., постановено по гр.д.№ 16/2009г. Смолянският районен съд е осъдил В. К. “. Б. - с. Б., ул. "В. Л. №4, представлявана от председателя Б. Х. Г. да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В. М. Г. с ЕГН *, С. М. Р. с ЕГН *, Р. М. Р. с ЕГН *, Л. З. Б. с ЕГН *, А. З. Б. с ЕГН *, А. Т. Г. с ЕГН *, С. Т. Р. с ЕГН * и Ф. Т. К. с ЕГН * - всички от с. Д., О. Б. сумата от 4 516 лв., представляваща обезщетение за ползването на 260 кв.м. прилежаща площ – бетонова площадка и подход към два метални павилиона, построени в нива от 1,095 дка, девета категория, находяща се в земл. на с. Д. в местността Под къщи, съставляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 от кадастралния план на с. Д. от 1989 г. при граници: изток - С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2; запад – Я. К. и М. М. С.ов и север – улица в периода 30.12.2003 – 30.12.2008 г., с която сума В. К. “. Б. - с. Б. неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2008 г. до окончателното заплащане на задължението и е отхвърлил като неоснователен и недоказаниска в частта за разликата над уважения размер от 4 516 лв. до пълни предявен размер от 6 000 лв. Осъдил е В. К. “. Б. с.Б. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на В. М. Г., С. М. Р., Р. М. Р., Л. З. Б., А. З. Б., А. Т. Г., С. Т. Р. и Ф. Т. К. разноските по делото, пропорционално на уважената част от иска в размер на 685,68 лв. и е осъдил В. М. Г., С. М. Р., Р. М. Р., Л. З. Б., А. З. Б., А. Т. Г., С. Т. Р. и Ф. Т. К. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В. К. “. Б. - с. Б., ул. "В. Л. №4, представлявана от председателя Б. Х. Г. разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска в размер на 164,23 лв.

Решението е обжалвано в срок от В. К.”. Б. с.Б., представлявана от председателя Б. Х. Г. чрез пълномощника му А.Е. Р. в осъдителната му част, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при постановяването на своя съдебен акт съдът е приложил и тълкувал неправилно материално-правните норми, което е довело до погрешни правни изводи и до уважаване на една неоснователна искова претенция в посочената част. Първоинстанционният съд е приел за безспорна активната процесуална легитимация на ищците като собственици на процесния имот и е провел косвен съдебен контрол спрямо едно от решенията на ПК-Б., но не е провел такъв по отношение на Решение № 2815/15.02.2000 година на ПК-Б.. , вляло в сила на 29.02.2000 година. Твърди се също, че не са обсъдени направените доводи и възражения във връзка с представените две решения с един и същ номер и дата, но с отбелязана различна дата на влизане в сила и с различни възстановени площи, като не е взето под внимание възражението, че второто решение, в частта, с която се възстановява имот .... се явява нищожно, тъй като е налице предходно решение за това възстановяване.Решението обаче следва да се приеме за валидно в частта на постановения отказ - възстановителната част от първото решение е 1095 кв.м., а общата площ на имота по документи от преписката е 1 540 кв.м., следователно за частта от 400 кв.м., за която е постановен отказ, същият не е нищожен, тъй като е първи такъв и е в правомощията на ПК-Б..Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е вътрешно противоречиво по отношение на тези изводи.Обжалваното решение не е съобразено също и с решение № 2815/20.03.2000 година, с което на наследниците на А. С. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 0.400 дка с компенсаторни бонове, както и с решение № 2815/20.03.2000 година за обезщетяване с39 броя поименни компенсационни бонове. Твърди се по-нататък, че решаващият съд не е взел предвид и подадената от Н. А. Г. като наследник на А. С. молба вх.№ 118/25.01.1996 г., с която е заявила желание за обезщетяване с компенсаторни бонове за имот „нива" от 0.4 дка в с. Д. в местността „П. к.", застроен с магазин - 2 броя /павилиони/, нито, че тази площ съответства на решението на ПК-Б., с което се отказва възстановяване на част от процесния имот и се определя начина на обезщетяване.Такава площ приблизително е определило и вещото лице в заключението си като необходима за използването на магазина. Изтъква се, че с оглед на изложеното районният съд не е взел предвид, че както волята на наследниците на А. С., така и волята на административния орган е за липса на възстановяване именно на процесната част от имот ..., поради наличието на реализирано мероприятие върху тази част от терена.Поддържа се още, че изводите на съда, свързани и с прилагането на разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ са неправилни, тъй като както и от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, така и от удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ с изх.№ 335/15.02.2000 година на Община Б., в което изрично е посочено, че е представен протокол О. 16 за приемане на постройката, се установява, че мероприятието е реализирано и възстановяването на имота не е било възможно и дори да приеме, че е налице възстановително решение в тази му част поради императивната забрана на разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ, който не изследва законността на строежа, а следи за наличието или не на реализирано мероприятие, каквото в случая безспорно е налице.В тази връзка се твърди, че неправилно районният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като павилионите не представлявали строеж или строителна дейност по смисъла на закона, като съдът не е анализирал легалното определение на понятието „строеж", дадено в & 5 т.38 от ПР на ЗУТ и събраните по делото доказателства, от които се установява, че търговският обект представлява именно строеж, тъй като е трайно прикрепен към земята посредством изградена бетонова плоча, на която са разположени металните конструкции, закрепени със скоби върху бетона.При това положение обектът не може да се приеме за преместваем, което е прието и в решение по адм.д.№ 17/2010 по описа на АС-С., по обжалван мълчаливият отказ на гл.архитект на Община Б. за издаване на удостоверение за търпимост на процесния обект.

От приетият като доказателство Протокол О. 16 на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на обект „П. б.-с." в с.Г.Д. на Потребителна К.-Б. се установява, че процесният обект е законно построен.Дори да се приеме, че липсват някои от строителните книжа, то същият безспорно представлява търпим обект, както е приел и АС по посоченото по-горе решение. Твърди се по-натакък, че в обжалваното решение не е обсъдено и обстоятелството, че възстановяването е извършено на база на заявен имот под № 1 в местността „П. к.", който имот е в размер на 0.4 дка и за който е налице отказ, както и че липсват доказателства за възстановяване на имота в по-голям размер и дали са били налице предпоставките за възстановяването му. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от 1977 година, когато кооперацията е построила павилионите, вложила е средства за облагородяването на района чрез заравняването му, изливането на бетонни стени и площадка, до сега повече от 30 години павилионите се владеят и ползват от самата К. и са нейна собственост.

Решаващият състав не е съобразил и трайно установената съдебна практика, съгласно която сградите и постройките, изградени от кооперативни организации до 13 юли 1991 година са техни собствени, макар на кооперацията да не е учредено правото на строеж. Не е съобразено също и разпоредбата на чл.64 от ЗС като в случая ВК “. Б. има право да се ползва от земята доколкото това е необходимо за ползването на постройките според тяхното предназначение и до премахването им. Твърди се също, че решението е неправилно и в частта за присъждане на разноските, както и за размера на определяне на обезщетението с оглед обедняването на ищците, имайки предвид предназначението на имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхъврли изцяло предявения иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. М. Г., С. М. Р., Р. М. Р., Л. З. Б., А. З. Б., А. Т. Г., С. Т. Р. и Ф. Т. К., чрез пълномощника им А.Р. И., в който се излага становище за несъстоятелност на твърденията на жалбоподателя, че в имота съществуват 400 кв.м., за които е налице отказ за възстановяване и именно в тези 400 кв.м. са поставени процесните павилиони. От заключението на СТЕ се установява, че именно във възстановения на ищците имот с площ от 1095 кв.м. попадат павилионите на кооперацията, като това е видно и от скиците и от удостоверението по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Този факт не се оспорва и от представителя на кооперацията и от свидетелите. Не се оспорва и обстоятелството, че за процесния период ответната К. е ползвала павилионите. Твърди се още, че оплакванията за приложимост на чл.10б от ЗСПЗЗ също са несъстоятелни и правилно районният съд е приел, че павилионите не представляват строеж или проведено мероприятие, което да не позволява възстановяването. Моли съда да постанови решение с което да потвърди обжалваното като правилно и законосъобразно и да им присъди разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят В. К. “. Б.с.Б. чрез председателя Б. Х. Г. и пълномощка си А.Е. Р. поддържа жалбата си.

От въззиваемите, редовно призовани, лично се явяват А. Б., С. Р. и А. Г. и чрез пълномощника си А.Р. И., която се явява за всички въззиваеми оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че ищците са наследници на А. Ю. Б./А.Ю. С./, починал на 03.03.1980г., видно от представеното удостоверение за наследници № 9/30.01.2008г.и удостоверение за идентичност на лице с различни имена№ 74/16.02.2000г. Не се оспорва също, че със заявление вх.№ 2815/10.06.1992г. един от наследниците на А. Ю. С.-. А. Г. е заявила за възстановяване земеделски имоти на наследодателя си, между които по т.1-нива от 0,4 дка в м."П. к." в землището на с.Д.,община Б., като към заявлението за установяване правото на собственост е представен препис-извлечение от Емлячния регистър от 1949г./стр.84/, от който е видно, че наследодателят е декларирал посочения имот.

С Решение № 2815/15.02.2000 г. на ПК – Б., върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 29.02.2000 г. /стр.72/ на наследниците на А. Ю. С. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1,095 дка, девета категория, находаща се в землището на с. Д., в м."П. к.", представляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 по Кадастралния план от 1989 г., при граници: изток – С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2, запад – Я К. и М. М. С.ов и север – улица, заявен с пор.№1 от заявлението и установен с емлячен регистър от 1949г.

С решение със същия номер и дата № 2815/15.02.2000 г. на ПК – Б. на наследниците на А. Ю. С. по раздел І,т.1 е признато правото на собственост върху нива от 1,940 дка, девета категория, в земл. на с. Д. в местността "П. к.", представляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 по Кадастралния план от 1989 г., при граници: изток – С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2, запад – Я К. и М. М. С.. и север – улица, заявен с пор.№1 от заявлението и установен с емлячен регистър от 1949г. като по раздел ІІ,т.1 е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1,540 дка, девета категория, в земл. на с. Д. в местността "П. к.", представляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 по Кадастралния план от 1989 г., при граници: изток – С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2, запад – Я К. и М. М. С.ов и север – улица, заявен с пор.№1 от заявлението и установен с емлячен регистър и по раздел ІІІ,т.1 е отказано да се възстанови правото на собственост върху нива от 0,400 дка, девета категория, в земл. на с. Д. в местността "П. к.", представляваща имот № 51,166, парцел ІІІ, кв.18 по Кадастралния план на селото от 1989 г. и заявен с пореден номер 1 от заявлението с мотива, че имотът попада в приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Върху решението има отбелязване, че е влязло в сила на 02.03.2000 г. Въз основа на това решение ищците са се снабдили с нот.акт №..., том ІІІ, рег.№ 4039, н.д. № .../2002 г. по описа на нотариус К., с който Н. Г. е призната за собственик на 3/9 ид.части, а В. Г., С. Р.; Р. Р.; З. Б.; Л. Б. и А. Б. – всеки от тях е признат за собственик на 1/9 ид.ч. от незастроено дворно място с площ 1540 кв.м., съставляващо имот пл.№...., нанесен в кадастралния план с влязла в сила заповед №98/10.05.2002 г. на Кмета на Община Б. и участвуващ с 270 кв.м. в урегулиран поземлен имот ..– за оделеняване, кв.17, с 15 кв.м. в урегулиран поземлен имот ...– 46, кв.17, с 180 кв.м. в нереализирана улица и с 1 075 кв.м. в урегулиран поземлен имот .... – Търговска сграда, кв.18 по ЗРП на с. Д., Община Б., съгласно скица №48/05.08.2002 г. при граници и съседи: север – М. М. С.; изток – С. С. Ш., юг – улица и запад – Б. Х. К..

От представеното по преписката удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица към него с изх.№ 335/15.02.2000 г. е видно, че по подадена молба от наследниците на А. Ю. Б. за имоти пл.№ .... и ...., които образуват парцел ІІІ - за търговски нужди в кв.18 по плана на с.Д., одобрен със заповед № 151/08.06.1989г., площта на имот пл.№ ... по графични данни е 558 кв.м., а на имот № ...-... кв.м. и общата площ на парцела е 1095 кв.м. В удостоверението е посочено, че предшестващ план на с.Д. не е имало, а в имот пл.№ .... е монтирана паянтова сграда за магазин и пивница на ВК “. Б.с.Б., за която не е отстъпено право на строеж и не са представени строителни книжа, доказващи законността на обекта. Представен е само протокол О... за приемане, в който не са описани изискващите се строителни книжа. Отбелязяно е също, че мероприятието е реализирано, но отчуждителни процедури за двата имота не са извършвани и няма съставени актове за общинска собственост, поради което становището на община Б. е , че имотите могат да бъдат възстановени, а отношенията между признатите собственици и извършителя на незаконното строителство следва да се уредят по реда на чл.72 от ЗС. От удостоверение за регулационно положение № 488/06.03.2000г. е видно, че имот пл.№.... по разписната книга към плана е записан като държавен, а имот пл.№ .... -магазин.

По делото е представено и второ удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 с изх.№ 3247/07.10.2002г. , от което се установява, че имот пл.№ ..., попадащ в парцел ІІІ -Търговска сграда, в нереализирана улица и в парцел ІV-озеленяване в кв.18 по плана на с.Д., утвърден със Заповед № 151/08.06.1989г. е записан в разписната книга към плана на наследниците на А. Ю. Б. В парцела има монтиран метален павилион за магазин и пивница от ВК “. Б., за който не са представени строителни книжа. Със заповед № 98/10.05.2002г. на Кмета на общината е утвърдено попълване на кадастралната основа в кв.18, като границите на имота са: север-М. М. С.ов, изток-С. С.Ш., юг-улица и запад-Б. Х. К..Общината е дала становище, че имот пл.№ .... с площ от 1540 кв.м. може да бъде възстановен.

С молба вх.№ 118/25.01.1996г. една от наследниците на А. Ю. С.-. А. Г. на основание чл.1,ал.1 от Наредбата за обезщетение с инвестиционни бонове е поискала да бъде обезщетена за имот нива от 0,4 дка в м."П. к." застроена с магази-2 бр.павилиони.

С решение № 2815/20.03.2000г.,с отбелязване, че е влязло в сила на 01.06.2001г. на наследниците на А. Ю. С. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 0,400 дка, девета категория, с решение № 2815/10.02.1993г. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ с поименни компенсационни бонове за 0,400 дка по 97 лв. на стойност 39 лв. С решение № 2815/20.03.2000г. наследниците са обезщетени за 0,400 дка земя на стойност 39 лв. с 39 броя поименни компенсационни бонове.

Съгласно удостоворение за регулационно положение № Д-911(1) от 14.02.2008 г., изд. от Община Б. ПИ №..., образуващ УПИ ІІІ- търговска сграда в кв.18, УПИ ІV – за озеленяване в кв.17 и в нереализирана улица по плана на с. Д. е собственост на Н. Г., В. Г., С. Р.; Р. Р.; З.Б.; Л. Б. и А. Б., съгл. НА ...., том ІІІ, рег.№..., н.д. № 431/2002 г. От удостоверението е видно още, че Регулационният и кадастрален план на с. Д. е утвърден със Заповеди №151/08.06.1989 г., а със Заповед № 98/10.05.2002 г. е утвърдено попълване на кадастралната основа в кв. 17 и 18. В имот пл. № .... има поставен метален павилион с площ 186 кв.м. – собственост на ВК “. Б.. От представената скица от 05.08.2002г. е видно, че имот пл.№ ... е с обща площ 1 540 кв.м., от които 270 кв.м. попадат в парцел ІV – за озеленяване в кв. 17; 15 кв.м. попадат в парцел ІІІ -46, в кв.17; 180 кв.м. попадат в нереализирана улица и 1075 кв.м. образуват парцел ІІІ – търговска сграда в кв.18, в който е поставен метален павилион /магазин/ върху 186 кв.м., собственост на ВК “. Б..

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че процесните павилиони представляват две сглобяеми постройки, с временен статут, монтирани върху бетонова плоча и са трайно прикрепени към земята, носещата им конструкция е матална, състояща се от стени от ламаринени плоскости и витринни прозорци, подова настилка от балатум, покрива е едноскатен, покрит с етернитови вълнообразни плоскости, едноетажни са и са с предназначение за търговска дейност – единият е магазин за хранителни стоки, а другият пивница, впоследствие младежки клуб. Вещото лице установява, че имотът е включен в строителните граници на с. Г.Д. с ЧЗРП, утвърден със заповед №79/1976 г. на Председателя на ОНС, като за него е отреден парцел VІ – за обществени нужди, в кв.2 с графично замерена площ 745 кв.м., повдигнат в червен контур на скицата към заключението. В ЗРП и КП на с. Д., одобрен със Заповед № 151/1989 г. за процесния имот са отредени имоти с пл.№... и пл.№...., като имот пл.№... участва в образуването на парцел ІІІ – търговска сграда, кв.18 с площ 558 кв.м., а имот № ... участва в парцел ІІІ – търговска сграда, кв.18 с площ 517 кв.м., в парцел ІV – за озеленяване, кв.17 с площ 270 кв.м., парцел ІІІ-46,кв.17 с площ 15 кв.м. и в улица с площ 180 кв.м., като парцел ІІІ – търговска сграда е с площ 1095 кв.м. Със заповед № 98/10.05.2002 г. на Кмета на Община Б. се попълва кадастралната основа в кв....и кв....с верните граници на имот пл.№.... и пл.№..., въз основа на акт за непълноти и грешки от 07.02.2002 г.Съгласно скицата към заповедта тази промяна касае и имот №..., който преминава с площта си към имот пл.№..., като се премахва имотната граница между тях и от двата имота се образува нов с №... с площ 1540 – повдигнат с жълт контур на скицата към заключението и поради промяната имот пл.№... участва в образуването на парцел ІІІ- търговска сграда, кв... с площ 1075 кв.м.; в парцел ІІІ-46, кв.17 с площ 15 кв.м., в парцел ІV – озеленяване, кв.17 с площ 270 кв.м. и в улична регулация с площ 180 кв.м.. Според вещото лице процесните павилиони представляват сглобяеми метални постройки и имат временен статут, съгласно ЗТСУ, действувал към 1977 г., за поставянето на метални сглобяеми постройки се изискват строителни книжа: строително разрешение за поставяне и монтаж, протокол за строителна линия. След извършена справка в Община Б. и при ответника не се откриват строителни книжа за павилионите. Същите представляват строеж съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ,а съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ са строеж и към настоящия момент. Трайно се прикрепени към терена посредством бетонова плоча и не представляват преместваеми обекти. Имат застроена площ 186 кв.м. и необходимата площ за функционирането им съгласно изискванията на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е 490 кв.м. – очертана със зелен контур на скицата. За тях се изисква виза с указан начин на поставяне, разрешение за поставяне и монтаж и протокол за даване на линия и ниво, каквито не са открити. В съдебно заседание вещото лице допълва, че 400 кв.м., които са отказани да бъдат възстановени на ищците също попадат в парцел ІІІ, чиято графично замерена площ е 1095 кв.м. и че строителството е било допустимо, тъй като теренът е бил отреден за обществени нужди, извършени са всички процедури, дадено е съгласие за изменение предназначенитео на терена от земеделски в урегулиран. Вещото лице посочва, че и по двете решения №2815/15.02.2000 г., влезли в сила съответно на 02.03.2000 г.и на 29.02.2000 г. графично замерената площ на възстановения имот е 1095 кв.м. За претендирания период от 01.01.2004г. до 31.12.2008 г. вещото лице определя наемната цена за ползването на терена, зает от павилиона, бетоновата площадка и подхода към павилиона с обща площ 260 кв.м. /186 кв.м. – терена, върху който е поставен павилиона + 74 кв.м. – площта на подхода/ възлиза на 6 864 лв. Във второто допълнително заключение вещото лице е определило пазарната наемна цена в размер на 4 516 лв. за периода 31.12.2003 – 31.12.2008 г. за ползване на терена, зает с павилиона с площ 186 кв.м. и подхода към него с площ 74 кв.м., като посочва, че наема за подхода е редуциран, тъй като той има друго предназначение и за обслужващите помещения и сгради процентът е по-нисък.

С Нотариална покана, връчена на 06.02.2008 г.ответникът е поканен в 10- дневен срок от получаване на поканата да осъществи контакт с ищците, за да се определи наемна цена и се сключи договор за наем за поставените два броя павилиона със застроена площ 538 кв.м. в имот пл.№... по ЗРП на с. Д., като в противен случай е предупреден, че отношенията ще бъдат уредени по съдебен ред. С друга покана от 13.04.2004 г. наследниците на А. Б. са отправили претенция към ответната К. за сумата от 11 907 лв. за периода от м.10.2000 г.до м.март 2004 г., която да уредят в 10 – дневен срок. Поканата е връчена на 16.04.2004 г. с известие за доставяне №32/13.04.2004 г. С писмо от 23.08.2000 г. наследниците на А. Ю. С. са поканили Потребителна К. с. Б. да сключат договор за наем за застроената с павилионите част от имота от 537 кв.м.,като писмото е връчено с известие №42/23.08.2000 г.

От удостоверение за декларирани данни и данъчни декларации е видно, че ищците са декларирали припадащите им се идеални части от процесния имот с декларация вх.№ 53/13.09.2002г.

В съдебно заседание от 10.03.2009 г. на въпроси по реда на чл.176 председателят на ответната К. признава, че в процесния имот има два павилиона, свързани с общ покрив, собственост на кооперацията, както и че кооперацията използва павилионите за времето от 30.12.2003 до 30.12.2008 г. и че не са плащали наем за посочения период. Посочва, че общата площ на двата павилиона заедно с бетоновата площадка, върху която са поставени е около 180 кв.м.

От показанията на св. К. се установява, че магазина е в центъра на село Д., ползва се от К. “. Б. и представлява два железни павилиона със складово помещение и застроената площ около 200 кв.м., има пътека отстрани и общо е около 250 кв.м.Павилионите са поставени на отлята бетонова площадка. Установява също, че кооперацията ползва имота от 1977 год. и до момента също се ползва от нея, като единият павилион е магазин със складовото помещение, а другия павилион е предоставен за младежки клуб-дискотека от кооперацията “. Б. под наем. Твърди, че имотът е на А. С. Б., наследниците му имат нотариален акт от 2002 г. и го владеят като го косят и сеят. Като член на УС на кооперацията през 2003- 2004 г. в присъствие на ищеца председател Я. Х. бил уведомен от наследника С. Р., който донесъл писмо с обратна разписка от името на наследниците, че имат нотариален акт и искат да си ползват имота.

Свидетелят И. тъврди, че магазинът е върху площадка, изграден от сглобяеми елементи, не е масивно строителство, представлява два павилиона като единият павилион е 10 м. на 8 м., в средата има празно пространство от около 6 м. Свидетелят установява, че е работил 15 години от 1977 г. като магазинер в павилионите, които тогава били хранителни магазини. Единият павилион сега е магазин, има и склад, а другият павилион РПК отдава под наем за младежкия клуб.Твърди, че павилионите се намират в имота на А. Б., чиито наследници са ищците. Освен частта, в която са разположени павилионите има и друго място, общият имот е около един декар и половина, като имотът е бил нива и ливада - в долния край е нивата, а нагоре ливадата. Незастроената площ наследниците я ползват, косят ливадата. Свидетелят твърди също, че управата на селото е взела решение в този имот да се направи магазин, а бетоновата площадката е направена от РПК. Магазинът е построен след като преди това разширили мястото, направили площадката и подпорна стена.

От показанията на свидетеля А., председател на кооперацията от 1972 г.до 1986 г.,се установява, че около 1976-77 г. населението на с.Д. искало да се направи магазин в селото, защото магазинът бил отдалечен от селото. Самото село не можело да уточни в кой край на селото да се направи магазина и по предложение на бившия зам. Председател на ОК предложил да се вземат павилиони и да се поставят като временни търговски обекти и свидетелят заедно с пълномощника на село Д. Е. и партийния секретар В. К. отишли в Силистра, откъдето договорихме павилионите за доставка. Не помни кой определил мястото - дали селото или общината, където да се поставят павилионите. Направили подпорна стена около 25 метра и бетоновата площадка и поставили павилионите с помощта на ОКС-С.. Мястото е скат,много стръмно, падали камъни. Павилионите са 8 на 10 метра и между тях има 6 м. за преминаване, ползва се за складово помещение. Павилионите са високи 3 метра. Направени са приемо-предавателни протоколи, строителството се извършило от ОКС -С., финансирано от кооперацията на с. Д.. Свидетелят установява, че е бил член на комисията, която приела обекта с представения по делото протокол/стр.31/ и подписът положен по т.4 е негов. Сега единият павилион е магазин, а другият е пивница.

Свидетелят К. също установява, че през 1977- 1978 г. е правен магазина в селото, когато свид. А. А. бил председател на кооперацията и го повикал като майстор да направи подпорна стена, която е дълга около 25-26 метра. Известно му е, че част от имота е собственост на бащата на С. Р.. Р. Р. като наследника на А. М. Б., който е от един род с А. Б. и част от магазина попада в имота на Р. - около 35-40% от магазина и площадката попадат в имота на Р., а останалите около 60% от магазина попада в имота на С. Р.. Свидетелят тъврди, че не е възможно имотът да се сее, тъй като теренът е много стръмен. Единият павилион е магазин, а другия е дискотека. Имотът на С. е ливада и се коси от няколко години насам от С. Р. и А. Б..

В съдебно заседание от 10.12.2009 г. ищецът А. Б. на въпрос по реда на чл.176, ал.1 от ГПК твърди, че обезщетенията, определени от ПК – Б. не са ги получили и това решение, с което наследниците на А. С. са обезщетени с поименни компенсационни бонове, както и решението №2815/15.02.2000 г. в частта, с която им е отказано възстановяване на 400 кв.м. в м. "Д. к." не са обжалвани.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд счита, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са предявили субективно съединени искове е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с които са претендирали обезщетение в размер на 6000 лв. за ползването, от което ответната К. ги е лишила чрез поставяне на търговски обект и ползването му за времето от 30.12.2003г. до 30.12.2008г. в съсобствения им имот, възстановен с решение № 2815/15.02.2000г. на ПК-Б..Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да докаже, че е собственик на процесния имот, в който ответникът е поставил търговски обект.

Неправилно обаче районният съд е приложил материалния закон и е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно, че ищците са доказали, че са собственици, че е налице обогатяване на ответната К. и обедняване на ищците, че е налице липса на основание за това и причинна връзка между липсващото основание, от една страна и обогатяването и обедняването от друга.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил правото на собственост на ищците, като е посочил, че не са били налице основания за реституция на процесния имот, тъй като е налице хипотезата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, върху имота е бил реализиран търговски обект през 1977г. , който е бил надлежно приет от комисия, поради което е била налице пречка за възстановяване в стари реални. Въззивният съд счита, че това възражение е основателно. Положителна процесуална предпоставка за уважаване на предявеният иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД е ищците да докажат, че са собственици на имота, за който твърдят, че се ползва без основание от ответника.

За установяване на своето право на собственост ищците представят Решение № 2815/15.02.2000 г. на ПК – Б., с което им е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1,540 дка,девета категория, в земл. на с. Д., в м. "П. к.", представляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 по Кадастралния план от 1989 г. и еотказано възстановявяне правото на собственост върху нива от 0,400 дка, заявена с пореден номер 1 от заявлението, като върху решението е отбелязано, че е влязло в сила на 02.03.2000 г. По делото с преписката е представено и второ решение със същия номер и дата, за същия имот, с отбелязване, че е влязло в сила на 29.02.2000 г. /стр.72/, но за за по-малка площ - от 1,095 дка. Следователно правилно първоинстанционният съд по реда на косвения съдебен контрол е приел, че влязлото в сила на 02.03.2000г. решение е нищожно, тъй като административният орган се е произнесъл повторно при наличие на влязло в сила на 29.02.2000г. решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки наличието на протокол за приемане на търговския обект, то не са налице основанията на чл.10,ал. 7 от ЗСПЗЗ, като пречка за реституция, тъй като не са представени строителни книжа и не е доказана законност на строежа, съгласно изискванията на ЗТСУ. Въззивният съд счита, че в случая е неприложима хипотезата на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ. Приложното поле на тази норма е очертано освен от местоположението на имотите и от кръга на правоимащите лица, като се имат предвид физически лица, построили сграда на основание законно отстъпено им право на строеж. В случая се касае не за физическо лице, а за К., която е юридическо лице. При направено оспорване на правото на собственост от лице, което не е участвало в реституционното производство-в случая ответната К., гражданският съд, разглеждащ спора, извършва косвен съдебен контрол върху административния акт съгласно трайно установената практика и т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСГК на ВКС.При извършването на този косвен съдебен контрол въззивният съд установи, че със заявление вх.№ 2815/10.06.1992г. ищците са заявили за възстановяване по т.1 нива от 0,4 дка в м."П. к.". Като доказателство за собственост към заявлението е представен препис-извлечение от емлячния регистър от 1949г., от който е видно, че наследодателят им е декларирал през 1949г. нива от 0,4 дка в м."П. к.". С посочените по-горе решения им е възстановена по-голяма от заявената площ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е неприложима хипотезата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ и процесната търговска постройка не може да се определи като застрояване по смисъла на §1в,ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ,тъй като се касае за временни сглобяеми постройки от метална конструкция с етернитови плоскости за покрив, независимо от начина им на закрепване към земята.

Въззивният съд счита, че в случая са налице предпоставките на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с §1в,ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно който строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са надземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ж.п.линии и др. и процесната постройка попада в примерното изброяване на този параграф.От показанията на св.А. и св.Б. се установява, че процесните павилиони са поставени върху бетонова площадка, за изграждането на която поради голямата денивелация е било необходимо изграждането на подпорна стена, дълга около 25-26 м и висока 3-4 м. Вещото лице установява, че съгласно изискванията на ЗТСУ, действал към момента на изграждането през 1977г. за тази бетонова площадка са били необходими строителни книжа-протокол за строителна линия и разрешение за строеж, а за самите павилиони със застраена площ от 186 кв.м. е било необходимо разрешение за поставяне и монтаж. Вещото лице установява още, че макар и с временен статут процесните павилиони представляват строеж както към 1977г. съгласно ЗТСУ, така и към момента съгласно §5,т.38 от ЗУТ. В случая при хипотезата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ законът не поставя условия застрояването да е законно, да е извършено с редовни строителни книжа или да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство, а регламентира само заварено фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Достатъчен е факта на извършено строителство към този момент до 01.03.1991г.или осъществено мероприятие, за да не може да бъде възстановена собствеността, а претендиращите да имат право на обезщетение.В случая не се оспорва обстоятелството, че със заповед № 79/19.05.1976г. на Председателя на ОНС-С. за процесният имот е отреден парцел VІ-за обществени нужди, очертан с червен контур на скицата към заключението/стр.147/, а по разписния лист към плана от 1989г. имот пл.№ ... е записан -магазин. От показанията на свидетелите се установява, че в селото не еимало магазин и павилионите са построени за задоволяване на тази обществена нужда. От представения протокол за приемане на обекта е видно, че е завършен през 1977г. С факта на отреждането на процесната част от имот пл.№ ... за парцел VІ-за обществени нужди през 1976г. и застрояването му през 1977г. имотът е променил предназначението си на земеделска земя по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ, поради което с оглед разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ застроените терени са изключени от възстановяване на собствеността, а претендиращите имат право на обезщетение, каквото в случая е поискано с молба от 25.01.1996г. и е постановено решение за обезщетяване, което не е било обжалвано по признание на ищеца А. Б.. След като гражданския съд при осъществения от него инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт- решение № 2815/15.02.2000г.на ПК-С., в частта му относно терена върху който са поставени павилионите, констатира, че този акт е незаконосъобразен, той не следва да го зачита на основание т.4 от ТР № 6/2006г. Поради това ищците не доказват правото си на собственост върху терена, върху който са изградени процесните павилиони и следователно не е налице една от предпоставките за уважаване на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД, а именно да докажат, че са собственици на имота, върху който са изградени търговските павилиони, то искът им е неоснователен и като е достигнал до обратния извод в обжалваната част от решението първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С оглед изхода от делото ще следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника освен присъдените от районния съд 164,23 лв. допълнително направените от него разноски за двете съдебни инстанции в размер на 892,09 лв. по представените списъци по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 181/15.07.2010г., постановено по гр.д.№ 16/2009г. по описа на Смолянския районен съд, в частта му, с която е осъдена В. К. “. Б. - с. Б., ул. "В. Л. №4, представлявана от председателя Б. Х. Г. да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В. М. Г. с ЕГН *, С. М. Р. с ЕГН *, Р. М. Р. с ЕГН *, Л. З. Б. с ЕГН *, А. З. Б. с ЕГН *, А. Т. Г. с ЕГН *, С. Т. Р. с ЕГН * и Ф. Т. К. с ЕГН * - всички от с. Д., О. Б. сумата от 4 516 лв., представляваща обезщетение за ползването на 260 кв.м. прилежаща площ – бетонова площадка и подход към два метални павилиона, построени в нива от 1,095 дка, девета категория, находяща се в земл. на с. Д. в местността П. к., съставляваща имот № .... парцел ІІІ, кв.18 от кадастралния план на с. Д. от 1989 г. при граници: изток - С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2; запад – Я К. и М. М. С.ов и север – улица в периода 30.12.2003 – 30.12.2008 г., с която сума В. К. “. Б. - с. Б. неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2008 г. до окончателното заплащане на задължението и в частта, с която е осъдена В. К. “. Б. с.Б. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на В. М. Г., С. М. Р., Р. М. Р., Л. З. Б., А. З. Б., А. Т. Г., С. Т. Р. и Ф. Т. К. разноските по делото, пропорционално на уважената част от иска в размер на 685,68 лв. като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Г. с ЕГН *, С. М. Р. с ЕГН *, Р. М. Р. с ЕГН *, Л. З. Б. с ЕГН *, А. З. Б. с ЕГН *, А. Т. Г. с ЕГН *, С. Т. Р. с ЕГН * и Ф. Т. К. с ЕГН * - всички от с. Д., О. Б. срещу В. К. “. Б. - с. Б., ул. "В. Л. №4, представлявана от председателя Б. Х. Г. иск с правно основание основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от от 4 516 лв., представляваща обезщетение за ползването на част с площ от 260 кв.м., представляваща бетонова площадка с поставени в нея два метални павилиона със застроена площ от 186 кв.м. и 74 кв.м. подход от имот пл.№ ..., нанесен в кадастралния план с влязла в сила заповед № 98/10.05.2002г. и участващ в с площ от 1075 кв.м. в парцел ІІІ-Търговска сграда в кв.18 по ЗРП на с.Д., при граници на имота: изток - С. Я З. и пешеходна пътека; юг – улица 2; запад – Я К. и М. М. С.. и север – улица за времето от 30.12.2003 до 30.12.2008 г., с която сума В. К. “. Б. - с. Б. неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2008 г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В. М. Г. с ЕГН *, С. М. Р. с ЕГН *, Р. М. Р. с ЕГН *, Л. З. Б. с ЕГН *, А. З. Б. с ЕГН *, А. Т. Г. с ЕГН *, С. Т. Р. с ЕГН * и Ф. Т. К. с ЕГН * - всички от с. Д., О. Б. да заплатят на В. К. “. Б. - с. Б., ул. "В. Л. №4, представлявана от председателя Б. Х. Г. допълнително разноски по делото за двете инстнации в размер на 892,09 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: