РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Б., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810101009 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл.127а, ал.2 от Семеен кодекс СК/.
И. И. М. от Б., ул.Б. Б.№*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК, е
предявила молба срещу П. С. М. от Б., ул.Х. Б.№*, с ЕГН:**********, баща на детето Й.
П.ов М. с ЕГН: **********, за издаване на разрешение, заместващо съгласието на бащата П.
С. М., за издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето Й. П.ов М., както и за
издаване на разрешение да пътува в чужбИ. като напуска пределите на Република България
и пребивава в чужбИ., а именно във всички държави от Европейския съюз, Европейското
икономическо пространство, Великобритания и в съседните страни Северна Македония,
Сърбия и Турция, придружавано от майка му И. И. М. или от изрично упълномощено от нея
в писмена форма с нотариална заверка на подписите лице, за срок от пет години, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
В съдебно заседание ищецът И. И. М. лично и чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло.
Ответникът-П. С. М. от Б., не е направил възражение по иска и не е представил писмен
отговор в предвидения в закона срок.
В съдебно заседание ответникът П. С. М., редовно призован, не се явява и не взема
становище по иска.
Дирекция“Социално подпомагане“-Б. е депозирала социален доклад от 07.10.2024г., в
който е посочила, че след извършено социално проучване на детето Й. П.ов М. е установила,
че родителите му са във фактическа раздяла от 2022г., когато майката и детето са напуснали
семейното жилище и са заживели при родителите й в Б. като бащата до месец юни на 2024г.
се е срещал с детето, а след това майката е поставила условие на срещите да присъства и
друг човек. Детето посещава детска градИ., като предоставят на съда да вземе решение
съобразено с интересите на децата.
1
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните по делото са родители на детето Й. П.ов М., който сега е на 6 години, което
се установява от приложеното удостоверение за раждане.
Родителите на детето имат сключен граждански брак на 20.06.2015г. съгласно
приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, но са във фактическа
раздяла от 2022г. и живеят на различни места, като детето Й. живее заедно с майка му в
жилище на нейните родители в Б., а ответникът е останал да живее в семейното жилище.
Горното се установява от показанията на разпитания по делото свидетел И. Д. П. и
отразеното в приложения социален доклад.
От показанията на свидетеля И. Д. П., който е баща на ищцата, се установява, че
отношенията между страните са силно влошени в резултат на случка от 26.02.2024г., когато
вечерта човек е забил кирка в щорите на прозореца на къщата им и той разпознал силуета на
ответника, за което има прокурорска преписка. От тогава до сега страните не си говорят,
ответникът не е търсил детето, което няма издаден задграничен паспорт и не е могло през
лятото да отиде заедно с майка му на почивка в Гърция. Освен това имат роднини, сестрата
на съпругата му, която живее в Прага и ги кани на гости, но не може с тях да отиде детето
Й., тъй като няма разрешение затова от баща му. На детето му предстои да е в първи клас,
обича да пътува, но това не може да стане до момента в чужбИ..
От приложената пр.пр. №297/2024г. по описа на РП-Б. се установява, че прокурор от
БРП е отказал да образува досъдебно производство за случилото се на 26.02.2024г. в Б. със
забита кирка в щорите на прозореца на жилището, в което живее ищцата, както и е отказано
да бъде изготвено предложение до съда за задължително настаняване на лечение на
ответника. Приложена е епикриза от „Център за психично здраве-София“ЕООД, от която се
установява, че на 29.02.2024г. ответникът е постъпил на лечение и е бил изписан на
22.03.2024г. без данни за актуално соматично заболяване, изписан спокоен, подреден
мисловно и поведенчески, всестранно ориентиран.
Ответникът П. С. М. не се явява в открито съдебно заседание, въпреки задължението
затова, и не е изслушан от съда във връзка с направеното искане от майката детето Й. да
пътува в чужбИ. и да му се издаде задграничен паспорт.
С оглед малката възраст на детето Й. П.ов М., на 6 години, съдът не го изслушва в
открито съдебно заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че исковата претенция, намираща правното си основание в чл.127а, ал.2
от СК е допустима и разгледана по същество е основателна за срок от 5 години.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбИ. и издаването на необходимите лични
документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна
администрация и е уреден в чл.127а от СК.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от
България през 1991г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или
частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.” В чл. 10 от същата конвенция се приема: „В съответствие със
задължението на държавите - страни по Конвенцията, съгласно чл. 9, точка 1 всяка молба от
дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една държава - страна по
Конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и
експедитивен начин.”
2
Съгласно чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз „При всички
действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение
на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”
Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на
Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959г. на Общото събрание на ООН, който
гласи следното: "Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат
предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му
позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен
и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за
тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше
съображение."
Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека: „1. Всеки
има право на зачитане на неговия личен и семеен живот…”
Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал, че
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от семейния
живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съдебната практика на ВКС също сочи интересите на детето като главен критерий
при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях
и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад
граница - Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. Решение №
403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 6871/2013г., III г. о. и др.
В случая исковата претенция за пътуване на малолетното дете в чужбИ. и издаване
на документи за това са свързани с намерението на майка му, която ежедневно се грижи за
детето, тъй като живеят заедно след фактическата раздяла с баща му, е със цел туризъм,
почивка и гостуване при роднини.
Установи се, че ответникът, който е баща на детето Й., не комуникира с майка му,
налице са влошени отношения между тях във връзка с инцидент от 26.02.2024г. и по този
повод и след подаване на исковата молба по настоящето дело и до момента няма изразено
съгласие от ответника за издаване на задграничен паспорт на сИ. му и такова за пътуване
заедно с майка си или друго упълномощено от нея лице в чужбИ..
Съгласно предвиденото в чл. 127а, ал. 1 и 2 от СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбИ. и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. Установено е, че
страните имат спор относно снабдяването на детето с подобни документи, както и факта, че
детето Й. има нужди, свързани с пътувания зад граница, както и че тези пътувания са в
негов интерес. Предвид целта на пътуването-туризъм, почивка и гостуване при роднини е
необходимо и е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува само с майка му или с
изрично упълномощено от нея в писмена форма с нотариална заверка на подписите лице до
Гърция, Чехия и до останалите страни – членки на ЕС, Европейското икономическо
пространство, Великобритания и в съседните страни Северна Македония, Сърбия и Турция,
и да му бъдат издадени необходимите за това лични документи със съгласието само на
майката, при положение, че бащата не дава съгласие. Интересите на детето Й. налага това
разрешение, което ще замести съгласието на бащата. Събрани са доказателства, които
определят майката като добър и отговорен родител и положителното разрешаване на
исковата претенция по чл. 127а от СК не е свързана с рискове, които да се отразят негативно
върху развитието и възпитанието на детето. Даването на разрешение е в унисон с
гарантираното в чл. 35 ал. 1 от Конституцията на Република България право на свободно
придвижване, установено и в международни актове като Международния пакт за
3
гражданските и политическите права и Всеобщата декларация за правата на човека, които
след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство
на РБългария. Предвид изложеното съдът намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл. 127а, ал.2 СК за положително произнасяне по предявената претенция, поради
което същата следва да бъде уважена. За така определения кръг от държави, през
територията на които се разрешава пътуването, съдът намира, че не носят опасност за
живота и здравето на детето Й., което е на 6 години, една сравнително ниска възраст, като се
изясни, че целта на пътуванията в чужбИ. е туризъм, почивка и гостуване при роднини, тъй
като лелята по майчИ. линия на ищцата живее в Прага.
От изложеното следва, че е налице интерес на детето Й. за напускане пределите на
страната, поради което се явява основателно искането за разрешение от страна на съда, с
което да замести съгласието на бащата за напускане пределите на РБългария на детето със
съгласието, респективно придружавано от майка му или изрично упълномощено от нея лице
с нотариална заверка на подписите за пътуване във всички страни, които са член на
Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Великобритания и в
съседните страни Северна Македония, Сърбия и Турция. Основателно е искането за
разрешаване за издаване на задграничен паспорт на детето.
По отношение на срока за който се дава разрешението и периода на пътуването
съдът изхожда от следните съображения:
В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен свят
решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер… „ - Решение №
295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на
пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават (цитираното Решение № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). По аналогични съображения настоящият
състав приема, че броят на пътуванията следва да бъде така, както е поискан от майката в
период от пет години. Разрешението не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй
като с течение на времето е възможно да настъпят промени непредвидими към днешна дата,
поради което разрешението следва да се даде за период от пет години. (В този смисъл
Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о). В този смисъл е и т.1
от ТР № 1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ГК на ВКС. Освен това след 5 години детето ще
навърши 11 години и може да бъде изслушано от съда.
Предвид всичко изложено и при липса на конкретни доказателства, че е налице
опасност или вероятност на детето да бъде причинена вреда, съдът намира, че изцяло в
негов интерес е да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и
за пътуването му в чужбИ. на територията на посочените държави за срок от пет години.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.127а, ал.2 от СК дава разрешение, заместващо съгласието на
бащата П. С. М. от Б., ул.Х. Б.№41, с ЕГН:********** за издаване на паспорт за
задгранично пътуване на детето Й. П.ов М. с ЕГН: **********, който е с българско
гражданство и с родители: И. И. М. от Б., ул.Б. Б.№*, с ЕГН: ********** и П. С. М. от Б.,
ул.Х. Б.№*, с ЕГН:**********, както и детето Й. П.ов М. от Б., ул.Б. Б.№81, с ЕГН:
********** да пътува извън пределите на Република България до всички страни от
Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Великобритания и в
съседните страни Северна Македония, Сърбия и Турция, придружавано от майка му И. И.
4
М. или от изрично упълномощено от нея в писмена форма с нотариална заверка на
подписите лице за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на настоящето съдебно
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5