Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 7.08.2020 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 22 юли 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3948 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 415
във вр. чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищцата П.С.С. твърди в исковата си молба, че на 20.03.2017
г. внесла по сметка на длъжника Д.К.Й. сумата от 1000 /хиляда/ лева. Сумата от
1000 лв. била преведена без основание и на основание 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
длъжника бил длъжен да я върне, тъй като неоснователно се обогатил с посочената
сума. Длъжникът многократно бил канен да върне парите, но до момента не ги
върнал, а напротив, неговото бездействие повече от две години показвало, че
очевидно нямал никакво намерение да върне сумата.
Твърди, че предвид забавата,
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
на 19.10.2018 г. до Районен съд гр. Стара Загора. По подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 5219/2018 г. на СтРС, по което съдът разпоредил издаването
на Заповед за изпълнение, с която осъдил Д.К.Й. да заплати на П.С.С., сумата от
1000.00 /хиляда/ лева като получена без основание, и законна лихва върху тази
сума от 19.10.2018 г. до изплащането й и сумата от 325 лева разноски по делото.
Така издадената Заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване
на уведомление и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът
указал, че следвало да се предяви настоящия иск за установяване на вземането.
За пълнота, след срока за подаване на възражение постъпило и писмено възражение
от длъжника, което не било прието от съда поради просрочие, но дори да се
приемело, че не било налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, то тъй
като било подадено и възражение по чл. 414 от ГПК, то несъмнено ще следвало да
се подаде настоящия установителен иск. Изложеното обуславяло необходимостта и
правния интерес от предявяване на настоящия иск като Моли съда да приемете, че
настоящия иск бил своевременно подаден (в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК) и бил
основателен.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на Д.К.Й., ЕГН **********, че
същият дължи на П.С.С., **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1000.00
(хиляда) лева, като получени без основание, и законна лихва върху тази сума от
19.10.2018 г. до изплащането й, за изпълнението на което парично задължение в
полза на П.С.С., ********** е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3006 от 23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5219/2018 г.
по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
Претендира всички съдебни и
деловодни разноски за завеждане и водене на настоящото съдебно производство,
вкл. адвокатски хонорар, както и всички съдебни и деловодни разноски, направени
във връзка с ч.гр.д. № 5219/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, в
размер на 325 лв.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д.К.Й., в
който заявява, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока и по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, но неоснователен.
В исковата молба се излагали
твърдения, че на 20.03.2017 година ищцата (кредитор) внесла по сметка на
длъжника Д.К.Й. сумата от 1000 лева и че същата сума била преведена без
основание, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД длъжникът
бил длъжен да я върне, тъй като неоснователно се обогатил с посочената сума.
Сочи се, че длъжникът многократно бил канен да върне парите, но до момента (на
подаване на ИМ) не ги бил върнал, напротив, неговото бездействие повече от две
години показвало, че очевидно нямал никакво намерение да върне сумата.
Представяло се от страна на
ищцата едно писмено доказателство - платежно нареждане от 20.03.2017 година на
«СЖ Експресбанк» АД, което отразявало, че сумата била внесена на каса в брой, с
посочено от вносителя основание «захранване» и данните на банкова сметка *** Д.К.Й..
Оспорва твърденията на ищцата,
че същата превела сумата от 1000 лева без основание. Възразява за наличие на
такова основание, евентуално за хипотеза на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, с подробно
изложени по-долу в т. 2.2. аргументи.
Оспорва твърденията на ищцата,
че същата канила ответника Д.К.Й. да върне сумата. Възразява, че ответникът и
ищцата не се познавали към момента на получаването на сумата; ответникът до
получаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не знаел, нито
подозирал, че ищцата можела да има и/или има претенции за тази сума, както и не
бил получавал никога покана от нея за връщането й.
Твърди, че към датата на
внасяне на сумата (20.03.2017 година) бил студент във Франция, записан в
редовна форма на обучение в първата си година на висше образование на
академичната 2016-2017 година в Университета в Бордо - Бордо „Metropole” (33),
специалност „Право, икономика управление - Право - Право», с факултетен №
21613738, след успешно положен изпит по френски език ниво В 2 и получаване на
диплома на 14.04.2016 година.
Към тази дата с ищцата не се
познавали, а той живеел във Франция.
Ищцата, обаче, към тази дата
била добра позната и в близки приятелски отношения с майка му - *** ДЕЛЧЕВА
ЙОРДАНОВА, ЕГН **********. Единствените хора, които знаели данните за банковата
му сметка, разкрита за нуждите му в чужбина, били неговите родители - *** и ***
Й..
Ищцата П.С.С. по това време -
март 2017 година ръководила дейността и работила заедно с майката му *** в
дружество „Виктория СС Консулт” ЕООД-гр. София, с ЕИК *********.
Към март 2017 година едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството била майката на ищцата - *** С.,
като видно от вписванията в ТР и РЮЛНЦ при АВп, до 16.10.2015 година именно
ищцата била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. След
промяната в обстоятелствата на дружеството, П.С. продължила по същия начин да
управлява и ръководи бизнеса и дейността на дружеството, но вече като
пълномощник на управителя Стоянка С.. Майката на ответника - ***, работила за
дружеството по силата на граждански договор № 1 от 09.11.2015 година, назначена
на длъжност „Търговски консултант”.
Тъй като работили заедно още от
2015 година, майка му и П.С. с времето се сприятелили, а *** споделила със
своята приятелка П.С. радостта и гордостта си от факта, че синът й Д.Й. бил
приет като студент във Франция, специалност „Право”. П.С. не познавала лично
ответника и двамата никога не били общували. След развода с бащата на Д.,
майката *** отглеждала сина си и до заминаването си във Франция двамата живеели
заедно в гр. София, двамата били силно привързани един към друг.
Издръжката за обучението на
ответника Д.Й. във Франция била поета от неговите родители, като за покриване
на разходите му във Франция същият ползвал банковата сметка, разкрита тогава в
„СЖ Експресбанк” АД, сега с наименование - „Експресбанк” АД, с IBAN ***, която,
отбелязва, че била идентична с банковата сметка по нареждането от 20.03.2017
година. По тази сметка, видно от представеното с настоящия отговор извлечение,
в началото на м. март 2017 година бащата на Д. - *** Й., внесъл 1200 лева, като
тегленията, извършени от сметката в периода 01.03.2017-31.03.2017 година, били
от пост-терминални устройства в Бордо, Франция.
В края на месец март помолил
майка си спешно да внесе сума от 1000 лева за покриване на неотложни други
негови нужди за този Месец. Тъй като *** в този момент била заета с неотложна
работа и нямала възможност да отиде до банката, предала сумата от 1000 лева на
ищцата П.С.С., дала й номера на банковата сметка на сина си и помолила тази
своя „приятелка”, в чийто морал *** (към онзи момент) не се била съмнявала, да
внесе по сметката на Д.Й. сумата. Това се случило пред свидетели. Сумата от
1000 лева принадлежала на майката на Д.Й. - ***, съответно - ищцата не била
внесла свои пари по сметката на Д.Й., за да било налице неоснователно
обогатяване на ответника за нейна сметка, каквото се твърдяло. Нещо повече, в
случая ищцата извършила услуга, без да дава свои средства, тя изпълнила един
морален и човешки дълг - да предаде (внесе) получената от майката на Д. сума на
сина й, изпълнявайки услуга, каквато ищцата не само не отказала, но и се била
съгласила да направи.
Горната действителна фактическа
обстановка обяснявала и съвсем логично обстоятелството как ищцата разполагала с
банковата сметка на Д.Й., по която да внесе сумата от 1000 лева. Ноторно
известно било, че поради наличие на института на банковата тайна, никое лице не
можело свободно да се сдобие с реквизити на банкови сметки на трети лица. В
случая ищцата знаела както банката, така и банковата сметка, или най-малко
знаела лични данни на Д.Й. (ЕГН), за да можела да извърши вноската на каса.
Вноската не била сторена без
основание. Ищцата сама указала в платежния документ „захранване”, или волята й
била да внесе сумата именно като вноска за захранване на сметката, а не като
заем, дарение, или др. Нямало и наведени фактически твърдения за предаване на
исковата сума в заем.
Ищцата по своя воля посетила
именно конкретната банка, обективно разполагала, с реквизите на сметката на ответника;
лично внесла на каса сума от 1000 лева и лично отразила в документа основанието
за вноската „захранване“. Тези факти в съвкупност изключвали твърденията на
ищцата за изначална липса на основание на платеното по см. на чл. 55, ал. 1,
пр. 1-во от ЗЗД, каквото било основанието на предявения установителен иск.
Според тълкуванията по
приложението на материалния закон относно института на неоснователното
обогатяване и по въпросите, свързани с приложението на чл. 55 от ЗЗД, дадени в
задължителната за съдилищата практика в Постановление № 1 от 28.05.1979 година
по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, която била актуална и до днес, първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисквал предаване, съответно получаване,
на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. В конкретния случай бил налице основание за захранване на
сметката му със сумата от 1000 лева, сторено именно от ищцата, която в случая
по своя воля изпълнила поръчка на майката на ответника, със средства, които
били собствени на трето за спора лице, предназначени именно за сина на третото
лице. Ето защо, счита, че нямало и не било налице никакво разместване на блага
от патримониума на ищцата в това на ответника по см. на цитираното
Постановление № 1 на ПВС, което било друго възражение на ответника за
неоснователност на иска.
Възразява и за наличие в случая
на хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, изключваща основателността на заведения
иск, според която материално-правна норма, не можела да иска връщане на
даденото онзи, който съзнателно изпълнил свой нравствен дълг. В Постановление №
1 от 28.05.1979 година по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС било прието, че
съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлявало само по себе си
основание по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и когато се поддържало, че било
дадено нещо без основание, необходимо било от съда да се изясни дали не били налице
съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатирало, че
извършилият престацията съзнавал при изпълнението моралното си задължение,
даденото не следвало да се присъжда обратно, защото (приемала ПВС), съзнателно
изпълнение на нравствен дълг само по себе си било основанието на
престацията.
Моли съда да отхвърли
предявения срещу Д.К.Й. установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, като неоснователен.Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
5219/2018 г. на РС Стара Загора, съдът е разпоредил издаването на Заповед за
изпълнение, с която е осъдил Д.К.Й. да заплати на П.С.С., сумата от 1000.00
/хиляда/ лева като получена без основание, и законна лихва върху тази сума от
19.10.2018 г. до изплащането й и сумата от 325 лева разноски по делото.
По
делото е представена вносна бележка от 20 март 2017 г., издадена от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ София Изток- Студентски град, от която е видно, че е
внесена сума в размер на 1000 лева по сметка на лицето Д.К.Й. с основание „захранване”,
като сумата е внесена от ищцата П.С.С.. Този факт се признава от ответника с
отговора на исковата молба, т.е. доказано е даването от ищцата и получаването
от ответника на паричната сума, предмет на иска. Това обстоятелство се доказва
и от операциите, отразени в банково извлечение, издадено от Сосиете Женерал
Експресбанк, офис Стара Загора. Страните не спорят относно обстоятелството, че
ответникът е записан като студент, редовно обучение – бакалавърска степен-право
в Университета в Бордо, Франция.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля АТАНАС ДИМИТРОВ *** се установява, че *** /майката на Д./ и П. работят заедно и се
познават, но П. и Д. не се познават. Д. *** в някаква международна фирма, като
ИТ специалист. *** преди работила при П. в нейната фирма като консултант по
бизнес дела. Свидетелят сочи, че Д. бил студент по право във Франция през 2017
г., което знаел от майка му. Присъствал на една или две случки, по повод на които
*** е предавала пари на П.. Трябвало да пътуват с *** за Шумен и тя му
споделила, че не била спала цяла нощ, защото Д. се обадил и трябвало около 1000
лева да му се изпратят спешно във Франция. Помолила го да минат през офиса на П.,
за да й остави парите понеже банката отваряла
в 9-10 часа, а те трябвало да тръгнат в 7 часа. *** дала на П. парите и
я помолила да преведе парите на Д. като отвори банката, като й дала и банкова
сметка. П. взела тази сума и обещала да ги внесе по сметката на Д.. Това било
през м. март 2017 г. Не знаел П. да предявява претенции за тази сума от Д. или
от ***. П. и *** били в добри отношения.
Съдът намира, че
по делото е безспорно установено, че на
20 март 2017 г. ищцата С. е предоставила в полза на ответника Й. чрез банков
превод за ползване сумата от 1000 лева,
без отношенията им в тази връзка да са уредени от писмен договор. Между
страните не е сключен договор за заем, следователно не се касае за отношения по
такъв договор. От разпита на свидетеля *** се установи също, че чрез
конклудентните действия на ищцата и майката на ответника е постигнато съгласие ищцата
да предостави сумата от 1000 лева, необходима за спешно захранване сметката на
ответника във Франция. Не се установи ищцата да е канила ответника или майка му
за връщане на тази сума.
Съдът намира, че в случая е безспорно доказано
обедняването на ищцата, както и обогатяването на ответника, изрязващо се в получаване
на сума пари, връзката между обедняването и обогатяването и липсата на правно
основание за имущественото разместване. Неоснователното обогатяване като правен
институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. Според
правната доктрина в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието
на основание за това плащане. По иска по чл.
55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца
е да докаже какво е получил ответникът, а последният - на какво основание го е
получил, ако твърди, че някакво основание съществува, т.е. основание за получаването
или за задържане на полученото.
В
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника,
както и причинната връзка между тях, което ищецът успя да докаже в хода на
процеса, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване,
ако твърди, че е налице такова. По настоящото дело, съдът намира, че ответникът
не доказа основанието на своето обогатяване, а именно, че сумата му е била
дарена от ищеца в изпълнение на нравствен дълг. Наличието на близки отношения и
съвместна работа между ищцата и майката на ответника само по себе си не е
доказателство за направено от ищцата дарение в изпълнение на нравствен дълг. Не
се установи от свидетелските показания
дали именно тази сума от 1000 лв. е предадена от майката на ответника на ищцата, дали именно тази сума пари е преведена по банковата
сметка на ответника, и при това от името
на майка му. При съвременните средства за превод на пари и банкови разплащания,
майката на ответника е могла да преведе „спешно“ тази сума по сметката на сина си
във Франция по много други начини
- почти всички банкови трансакции се извършват дигитално, като
получаването на пари чрез банков трансфер се извършва от всички банки на
територията на Р България и страните от ЕС. Извършват се вътрешнобанкови и международни
преводи в национална и чуждестранна валута, като се използват системи за връзка
в реално време между банките. За уреждане на
платежните отношения на своите клиенти българските банки поддържат кореспондентски
отношения с чуждестранни банки като откриват кореспондентски сметки в различни
валути при банките-кореспонденти.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявеният иск за връщане на сумата от 1000 лева,
с която на 20.03.2017 г. ищцата С. е заплатила
спешни нужди на ответника във Франция и с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата за основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищцата разноски в
размер на 325 лв., представляващи внесена ДТ и възнаграждение за един адвокат,
както и сумата от 325 лв. разноски, направени по заповедното производство..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Й., ЕГН **********,***,
/съдебен адрес:***, офис 2 – адв. Д.В. ***/, че същият дължи на П.С.С., **********,
постоянен адрес: ***, сумата от 1000.00
(хиляда) лева, като получена без основание, и законна лихва върху тази сума
от 19.10.2018 г. до изплащането й, за изпълнението на което парично задължение
в полза на П.С.С., ********** е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3006 от 23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5219/2018 г.
по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.К.Й., ЕГН **********,***, /съдебен адрес:***,
офис 2 – адв. Д.В. ***/да заплати на П.С.С., **********, постоянен адрес: ***, сумата
в размер на 650 лв., представляваща
направените по настоящото дело и в заповедното производство съдебни и деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: