№ 107
гр. К., 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2,
ап. 4, чрез адв. И. - САК е подал жалба до Районен съд – С. / делото е
изпратено по подсъдност на РС – гр. К. / чрез административнонаказващия
орган – МРРБ, Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу наказателно
постановление № 7011 / 20.10.2020 г. издадено от началник на отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е
поискано цитираното по - горе наказателно постановление да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител.
Упълномощеният му защитник – адв. И. – САК е депозирал молба по делото
вх. № 1783 / 25.05.2021 г. / л. 12 /, с която моли съдът при постановяване на
решението да се съобрази с доводите посочени в подадената жалба.
1
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представлява се от гл. юрк. Г.Н., който оспорва така
подадената жалба, излага писмено становище с подробни доводи и моли
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 16 и чл. 17 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № 7535 / 24.09.2020 г., че на 24.09.2020 г. в
10.14 часа, на път II – 81, км 5+800 на 100 м след кръгово кръстовище в
посока гр. К. – С., жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на
МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел 41.464 ВФ, с рег. № СА
**** ТС, като при измерено разстоянието между осите1.40 м. на двойната
задвижваща ос на МПС, е установено, че сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 31.000 т. при максимално допустимо натоварване
на оста 19 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „а“ от наредбата, като по този начин е
нарушил чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №
11 / 03.07.2001 г. на МРРБ.
С оглед на горепосоченото свидетелят К. С. К. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 0007535 / 24.09.2020 г. в
присъствието на свидетеля Б. К. П., въз основа на който началник на отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С. е издал наказателно постановление
№ 7011 / 20.10.2020 г., с което на В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к.
„Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2, ап. 4 е наложено следното наказание : на
основание чл. 53 ал. 1, във вр. с нарушаване на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т.
1, б. „а“ от ЗП административно наказание „Глоба” в размер на 3 000.00 / три
хиляди / лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите К. С. К. и Б. К. П. и приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля К. С. К., тъй като самият той заявява,
че е съставил акта за установяване на административно нарушение, както и че
2
е разяснил всички обстоятелства на жалбоподателя. Същият сочи, че не си
спомня дали е имало възражения от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56, ал.2, т.1 от Закона за
пътищата. Същото е оправомощено от Председателя на УС на АПИ със
Заповед № РД – 11 – 1267 / 17.10.2019г. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.56,
ал. 3, т.1 от Закона за пътищата, каквото се явява и Началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. С., оправомощен със Заповед № РД – 11 – 1266
/ 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ.
Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
По отношение възражението на жалбоподателя относно
незаконосъобразността на процедурата по установяване на нарушението,
предвид не посочва на адрес по лична карта на свидетеля, е неоснователно.
Достатъчно е да се посочи ЕГН – то и точен адрес / може да е и служебен
такъв /.
При реализиране на административно-наказателната отговорност не се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че
правилно в АУАН и НП на констатираното административното нарушение е
дадена правна квалификация по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във вр. чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
3
извънгабаритни и/или тежки ППС, които регламентират забрана за движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без
специално разрешение. По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП - "Специално
ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари и т.н. Процесният автомобил е извънгабаритен,
съгласно чл.2 от Наредбата, при надвишаване нормите на чл.5 от същата
Наредба. Особения режим на ползване на пътищата от тази категория ППС се
изразява в това, че същите следва да се снабдят със специално разрешение и
дължат заплащане на допълнителна такса. От обективна страна този елемент е
налице, поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно
разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване
на пътищата. По делото, от представените писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено, че към момента на проверката за процесния
автомобил не е имало разрешително, издадено от АПИ. Не се спори относно
установяването на този определящ съставомерен отрицателен факт.
Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където е била извършена
проверката, както и мястото – път II – 81, км.5 + 800, на 100 м., което
безспорно представлява част от републиканската пътна мрежа.
Измереното разстояние между осите 1.40 м на двойната задвижваща ос
на МПС, като е установено, че сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 31 000 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19
т. е извършено посредством техническо средство – ел. везна модел РW – 10 №
К 0200009 и ролетка с № 1309 / 18 / 5м /, за което по делото има представени
писмени доказателства – декларация за съответствие и сертификат, с
придружен превод на български език, сертификат за проверка на ЕС на везни
с неавтоматично действие. Тоест, измерването е извършено с технически
годно средство за измерване и няма съмнение относно верността на
извършеното замерване. Съдът намира, че при така установеното отклонение
от максимално допустимите размери на ППС, състава на нарушението от
обективна страна е осъществен.
В жалбата са изложени съображения относно това, че водачът на
извънгабаритно ППС не е легитимиран да се снабди със съответно
разрешително, поради което не може да му се вмени във вина и да носи
отговорност за това. Съдът намира оплакването за неоснователно, тъй като
4
водачът на ППС се явява субект на нарушението, а наказателната му
отговорност произтича от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП. Същият, като
водач, е следвало да се увери, че размерите на управляваното от него ППС са
в допустимите граници определени с Наредбата или да притежава
необходимото разрешение от администрацията управляваща пътя.
Отговорността на водача е ангажирана за управлението на
извънгабаритно ППС, като в обстоятелствената част на АУАН и НП не са
изложени обстоятелства за това. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС, като
не може да се приеме, че следва тези обстоятелства да са налице
кумулативно, а са изброени отделни хипотези на нарушение. Това следва и от
самото заглавие на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието,
административно-наказващия орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
това е първо нарушение на жалбоподателя като водач на ППС, както и това,
че от нарушението няма установени и настъпили реални вредни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за физическите лица е
предвидено наказание глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв. В случая АНО е
наложил глоба в размер на 3 000.00 лева, която по изложените съображения
съдът намира, че не е индивидуализирана правилно. С оглед на това, НП
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до
предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева, който съдът счита, че е
достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и поправителна роля по
отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска подобни
нарушения на ЗП.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7011 / 20.10.2020г., издадено
от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., с което за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2011г. на МРРП за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на В.
Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2, ап. 4 е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000.00 / три
хиляди / лева, КАТО му налага „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.
ОСЪЖДА В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх.
„А“, ет. 2, ап. 4 да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ Областно
пътно управление – С. сумата от 100.00 / сто / лева, представляваща разноски
по делото – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6