№ 9514
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р. Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110143859 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба на недвижим имот.
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ
апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор //// по КККР
на гр. София, с административен адрес: гр. ///. Същата сочи, че съсобствеността между
страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство и правна сделка.
Ищецът навежда твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да допусне делба на посочения недвижим имот, при квоти: за Р. В. Ч.- ид.ч. и В. П.
П.- ид.ч.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за основателност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 20.01.1989г. е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, по силата на който С.И.В.- М. придобила правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 1, с административен
адрес: гр. ////.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че В.Л.М и С.И.В. са
сключили граждански брак на 18.08.1960г.
В.Л.М е починал на 14.11.2014г. и е оставил наследници по закон съпругата си С.И.В.- М. и
1
низходящите си от първа степен Р. В. Ч. и В.В.Л..
На 07.06.2019г. С.И.В.- М. се е разпоредила с правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот, като е дарила същите на В.В.Л., за което е съставен н.а. № 197/
07.06.2019г., т. VII, рег. № 15188, дело № 1194/ 2019г.
На 02.03.2023г. В.В.Л. се е разпоредил с правото на собственост върху притежаваните
от него ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане, като
прехвърлил правото на собственост върху тях на В. П. П., за което е съставен н.а. №97 от
02.03.2023г., т. I, рег. № /////, дело № 90/ 2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с
оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от
съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки
от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите
съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на
имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.
Конкретиката на случая сочи, че С.И.В.- М. е придобил правото на собственост върху
процесния имот- апартамент № 1, с административен адрес: гр. ////, чрез правна сделка-
продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.)
представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент-
заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор.
Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което
вещноправният ефект на сделката е настъпил.
Конкретиката на случая сочи, че правото на собственост върху имота е придобито от
С.И.В.- М. по време на брака ѝ с В.Л.М.
Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото
придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите (който факт не
е спорен по делото) и при действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите
и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и
служат за задоволяване нуждите на семейството, който се прилага и относно имуществените
отношения между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузи при заварени бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)).
Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга ВМ,
починала на 14.11.2014г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота
между преживелия съпруг СВ- М. и низходящите Р. В. Ч. и В.Л.М. Бракът между ВМ и СВ-
М. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на действието на СК от 2009г. Предвид
§ 4 СК от 2009г., приложима към имуществените отношения на посочените лица са
разпоредбите на СК от 2009г. Предвид изложеното, наред с притежаваната от него ½ ид.ч.
2
от имота, преживелият съпруг наследява заедно с децата от брака части, равни на техните.
В.Л.М е починал на 14.11.2014г., когато е открито наследството му, съгласно чл. 1 ЗН.
В случая при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи ред-
низходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи
редове, както и преживяла съпруга. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за
наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Следователно, с
откриване на наследството на В.Л.М, низходящият му от първа степен е придобил правото
на собственост на върху притежавания от последния дял в процесните недвижими имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете.
В светлината на изложеното, С.И.В.- М. е придобила правото на собственост върху 4/6
ид.ч., а В.В.Л. и Р. В. Ч.- по ид.ч.
СВ- М. се е разпоредила с правото на собственост върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. и е
прехвърлил същото на Владимир Леков чрез правна сделка- дарение. Последния се е
разпоредил с притежаваните от него ид.ч. и е прехвърлил правото на собственост върху
тях на В. П. П. чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане.
В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за
действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния
вещноправен ефект на договорите.
В обобщение, между страните е възникнала съсобственост по отношение на процесен
недвижим имот, при квоти: Р. В. Ч.- ид.ч. и В. П. П.- ид.ч.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ////, по КККР на гр. София, представляващ апартамент № 1, с
административен адрес: гр. ///, с площ 116,63 кв.м., при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж: няма; под обекта: 68134.409.37.1.7, 68134.409.37.1.5, 68134.409.1.37.10 и
68134.409.37.1.6; над обекта: 68134.409.37.1.9 и 68134.409.37.1.8, ведно с прилежащите му
зимнично помещение, с площ 12,35 кв.м., таванско помещение, с площ 21,06 кв.м. и 250/ 575
ид.ч. от общите части на сградата, и 250/575 ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, при квоти: Р. В. Ч., с ЕГН **********- ид.ч. и В. П. П.,
с ЕГН **********- ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4