гр.Тополовград, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при участието на
секретаря: А.Аладжова
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 86 по
описа на 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото
против него наказателно постановление е неправилно, постановено в нарушение,
тъй като не е извършил визираното нарушение и са налице съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните норми, които са довели до ограничаване
правото му на защита, а от там и до опорочаване на издадения АУАН и НП. Поради
което претендира да бъде отменено изцяло издаденото против него НП, издадено от
Я.М. И.– Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, като
упълномощеният от него защитник – адв.Г. *** твърди, че са допуснати множество нарушения на
материално-правните и процесуалните норми, подробно описани в жалбата. Поради
което претендира НП да бъде изцяло отменено, алтернативно наложената
административна санкция да бъде намалена.
За Агенция „Пътна инфраструктура” – София се явява Гл.юрк. Б.,
която твърди, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и следва да се
потвърди, а жалбата да се отхвърли.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
На
28.08.2019г. в 15:20 часа на път ІІ - 76, км 21 на 20м. преди гр.Т., в посока гр.Х.-гр.Т., жалбоподателят С.Д.А.
е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси,
марка „Ивеко”, модел 410 Е 44 Х с рег.№ ********. Същият е бил спрян за проверка от свидетелите
Х.Г. и Г.Г. – инспектори в Агенция пътна инфраструктура – София. Последните са
извършили проверка на пътното превозно средство с електронна везна тип РW 10, №
К0200007 и ролетка 1306/18/5м, като са направили поосово измерване на всяка
една ос по отделно и са установили, че при разстояние 1,39 м.- измерено с
ролетка 1306/18/5 на двойната задвижваща
ос на МПС-то, сумата от натоварване на осите е 29,050 т. при максимално
допустимо натоварване 19 т. съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”В” от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение за извънгабаритни и/или тежки ППС. При
което са поискали от водача съответно разрешение за дейност от специалното
ползване на пътищата или съответно документ за платена пътна такса каквито се
изисква съгласно разпоредбите на ЗП и горецитираната Наредба на МРРБ. Водачът
не е представил нито разрешение, нито документ за платена такса, поради което е
бил съставен АУАН № 0007132/28.08.2019г. за това, че на 28.08.2019г. в 15:20
часа на път ІІ – 76, км 21 на 20 м. преди
гр.Т., в посока гр.Х. – гр.Т. С.Г.Д. управлява четириосно ППС с две управляеми
оси, марка „Ивеко”, модел 410 Е 44 Х, с Рег.№ *********, като водачът
осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя на извън габаритно ППС
по §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение за извън
габаритни и/или тежки ППС, респективно тежко ППС чл.3, т.2 на Наредбата - при
разстояние 1,39 м.- измерено с ролетка 1306/18/5м на
двойната задвижваща ос на ППС-то, сумата от натоварване на осите е 29,050 т.
при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”В” от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В акта е записано, че ППС-то превозва
скална маса, записано е с какво е извършено измерването и в обстоятелствената
част на акта е вписано „сумата от натоварването от осите на ППС е 29,050 т. В
акта са записани разпоредбите, които са виновно нарушени, а именно: чл.26, ал.2, т.1, б.”А” от ЗП, във вр. чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. В акта е записано, че като
доказателство е приложен протокол за измерване на превозно средство № 0000082/28.08.2019г.
с час - 15:39 часа. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя
без възражения и съответно връчен на нарушителя на същата дата. В разписката за
връчване е записано становище на актосъставителя по проверка и изпълнение
условията на чл.37, ал.3 от горепосочената Наредба и там изрично е записано, че
тези условия не са изпълнени от водача след съставяне на акта. Към акта е
приложен протокол за измерване на на
превозно средство с дата 28.08.2019г. и
час 15:39 часа. В него са записани цифри и съответни килограми, и в протокола е
записано името на водача,
регистрационния номер на автомобила, датата и съществува подпис.
Въз основа на така
съставения акт е издадено НП № 6427/20.09.2019г., издадено от Я.М. И.– Началник
на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София , с което на основание чл.53, ал.1,
във вр. чл.26, ал.2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН на водача е наложена глоба в размер
на 3500 лева. НП е връчено с обратна разписка на 26.09.2019г. На
04.10.2019г. е била входирана жалба против издаденото НП в Агенция „Пътна
инфраструктура” – София.
По
делото са представени от АНО документи, касаещи компетентността и
представителната власт на лицата съставили акта и НП.
По
делото е разпитан свидетелят, присъствал
и при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Същият подробно обяснява по какъв начин и при
какви обстоятелства е установено нарушението, и как е съставен акта.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на свидетеля,
на които съдът дава вяра.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава, а НП следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, издадено при спазване на материалните и процесуалните
правила.
При съставянето на
АУАН и издаването на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове
са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната компетентност, при
спазване на предвидените за това срокове. По своето съдържание и форма те
отговорят на изискванията на ЗАНН. Описанието на вмененото административно
нарушение е достатъчно ясно, точно, пълно, конкретно и съдържа всички
необходими бележки които го индивидуализират. Въз основа на него,
жалбоподателят е могъл да разбере в какво е обвинен, какво е нарушението и в
пълен обем да реализира правата си при неговото оспорване. Фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието еднозначно сочат, че водачът е
обвинен в това, че управлява по път за обществено ползване извън габаритно ППС,
без да има разрешение за това или квитанция за заплатена такса. Анализът на
събраните доказателства води до категоричен и безспорен извод, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение, а именно по чл.26, ал.2, т.1, буква”а” от Закона за
пътищата. Съгласно този текст „ за дейности от специално ползване на пътищата,
без разрешение се забраняват: т.1 – в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извън габаритни и тежки ППС…..” Неизпълнението
на това задължение е въздигнато в състав на административно нарушение по чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата. В чл.26 ал.3
от Закона за пътищата е предвидена възможност за издаване на разрешение за
ползване на пътищата за дейности, посочени в ал.1 и 2 от чл.26. Според параграф 1 т.8 от ДР на ЗП
специално ползване на пътищата е използването им за превоз на тежки и извън
габаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и
обслужващите зони. За да е съставомерно нарушението на чл.26, ал.2 т.1 б”а” от
ЗП е необходимо ППС да е извън габаритно по смисъла на чл.2 или тежко по
смисъла на чл.3 от същата Наредба. За целта трябва да се установят поне един от
размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от
стойностите по чл.5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му
максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези регламентирани в чл.6 от Наредбата
или да се установи натоварване на осите, което
трябва да е по-голямо от стойностите в чл.7 от Наредбата. В случая от
представеният към АУАН протокол за
измерване, с отразени в него натоварване по оси, както и час, име на
нарушителя, номер на МПС и подпис и отразените в акта показатели относно
разстоянието между осите, безспорно се установява, че процесното ППС е с
натоварване на осите по-голямо от това, определено в чл.7 ал.1 т.5 б”в” от
Наредбата. Следва да се отбележи, че съгласно параграф 1 т.1 от ДР на Наредбата
извън габаритното ППС е както извън габаритно по чл.2 и/или тежки по чл.3.
Следователно, в случая ППС е извън габаритно по определение. Безспорно по
делото се установява, че водачът не е разполагал с разрешение и при това
положение е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
нарушение. Видно от акта и от НП,
административният орган е приел, че в случая е налице тежко ППС по смисъла на
чл.7, ал.1, т.5, буква”В”, във връзка с чл.3, т.2 от Наредбата. Съдът
не споделя становището на защитата на
жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.38, ал.3 от Наредбата, за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази разпоредба урежда
как да се процедира с везните с неавтоматично действие, предназначени за
измерване натоварването на ос/колело, ако се наложи с тях да се измерва общата
маса на ППС. В конкретният случай, електронната везна е използвана само за
измерване на натоварването на ос на превозното средство, а не за определяне на
общата му маса. Вмененото нарушение на водача е за управление на тежко ППС по
смисъла на чл.3, т.2, във вр.чл.7, ал.1, т.5, б”в” от Наредбата. Отразената в
протокола за измерване на превозно
средство обща маса се изчислява
автоматично от измервателното средство, но тя не е послужила за определяне на
процесното ППС като тежко.
Съдът
счита, че именно водачът на ППС следва да носи отговорност за извършеното
нарушение, тъй като в чл.26 от ЗП се говори за този, който управлява ППС, а не
който притежава и извършва превози с такова ППС.
Съдът
счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, с оглед на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата предвижда
административно наказание глоба в размер на 1000 до 5000 лева, а в случая
водачът е санкциониран с глоба в размер на 3500 лв., което е около средния
размер на наказанието и така определено това наказание се явява адекватна
мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и утежняващите, и смекчаващите
вината обстоятелства, така както са изложени от административно-наказващия
орган.
С оглед
на изложеното, съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено като такова.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
4341/05.12.2016 г ., издадено от Я.М. И.– Началник на отдел „Контрол по РПМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София, с което на С.Д.А.
***, с ЕГН ********** на основание чл. 53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗП
и чл.53 от ЗАНН е наложена ГЛОБА в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: