№ 97
гр. Стара Загора, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Х. М.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно частно
наказателно дело № 20255500600085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е частна жалба от от адв. В. Т., служебен защитник на В.
В. М., против определение № 74 от 17.01.2025 г., постановено по ч.н.д. №
137/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. В. М., ЕГН
**********, обвиняем по д.п. № 349 зм 2/2025 г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора.
Обвиняемият В. В. М. моли взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража” да бъде изменена в по-лека такава –
„домашен арест” или „парична гаранция”, и частната му жалба да бъде
уважена. Подробни съображения за това са развити в жалбата. Такива развива
и в пледоарията си служебният му защитник адв. В. Т..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че частната жалба е неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение, като излага подробни съображения за това в
пледоарията си.
След проведено тайно съвещание, в което съдебният състав обсъди
изложените в частната жалба на обвиняемия В. В. М. съображения,
1
становищата на страните и материалите по д.п. № 349 зм 2/2025 г. по описа на
ОД на МВР – Стара Загора, намери за установено следното:
Частната жалба на обвиняемия В. В. М. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Районен съд – Стара
Загора, изложени в атакуваното определение, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. В. М., ЕГН
**********, обвиняем по д.п. № 349 зм 2/2025 г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора.
В. В. М. е обвинен за престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда лишаване от
свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и конфискация
до една втора от имуществото на виновния.
Т.е. – обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7
от НК.
Предвид на горното обвинение и с оглед обоснованото
предположение, че обвиняемият М. е извършил престъплението, в което е
обвинен, с определение № 74 от 17.01.2025 г., постановено по ч.н.д. №
137/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, спрямо обвиняемия М. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Мотивите на обжалваното определение са отразили изчерпателно
всички законови предпоставки за вземането на първата по тежест мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия М..
Въззивният съд изцяло споделя тези мотиви, като на първо място
следва да подчертае, че при вземането на мярка за неотклонение е нужно
стриктно да се следи дали тя кореспондира с целите на мерките за
неотклонение по чл.57 от НПК, в случая – да се попречи на обвиняемия да се
укрие и да извърши престъпление.
Съгласно чл.56, ал.3 от НПК, при определяне на мерките за
неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на
престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното
състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за
личността на обвиняемия.
2
Досъдебното производство е образувано на 06.01.2025 г. и с
постановление от 15.01.2025 г. М. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК –
измама, извършена в условията на повторност и продължавано престъпление,
с която е причинена имотна вреда на осем лица в размер общо на 1 700 лв.
От образуването на досъдебното производство до постъпване на
искането по чл.64, ал.1 от НПК за вземане на обжалваната мярка за
неотклонение спрямо М. в РС – Стара Загора на 17.01.2025 г. органите на
досъдебното производство са събрали достатъчно доказателства, от които
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият М. е
извършил престъплението, в което е обвинен.
Това са протокол за разпит на обвиняемия М., протоколи за разпит на
свидетели, протоколи за обиск и изземване, протоколи за претърсване и
изземване, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за съдимост и писмени доказателства (разписки, справки
за парични преводи, справки за ползвани мобилни номера и др.).
От тези доказателства се установява, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият М. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинението.
Обвиняемият М. има постоянен адрес гр. Силистра, но въззивният
съд счита, че е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши
престъпление, с оглед данните за личността му, начина му на живот и
съдебното му минало. Обвиняемият М., видно от справката му за съдимост, е
няколкократно осъждан за престъпления против собствеността – присвояване
и измама (л.17 – л.22 от д.п.).
Налице е и презумпцията за това по чл.63, ал.2, т.1 от НПК –
обвинението против М. е за престъпление, извършено при условията на
повторност. Още повече, че същото е извършено и в изпитателния срок на
друго осъждане – по н.о.х.д. № 693/2023 г. по описа на Районен съд –
Силистра за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.210, ал.1,
т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед всичко изложено, въззивният съд изцяло споделя
становището на районния съд в обжалваното определение относно наличието
на законовите предпоставки по чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от НПК за вземане на
3
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия
М..
Мярката за неотклонение „задържане под стража” е най-подходящата
мярка в случая, тъй като, както беше изложено по-горе, деянието е с висока
степен на обществена опасност и са налице основанията на закона за
налагането на тази мярка. Само чрез нея биха се постигнали целите на
мерките за неотклонение по чл.57 от НПК на този етап от развитието на
наказателното производство.
Мерките за неотклонение „домашен арест” или „парична гаранция”,
за които пледира защитата, не биха изпълнили тези цели.
Предвид горните мотиви, съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за потвърждаване на обжалваното определение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 17.01.2025 г., постановено
по ч.н.д. № 137/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. В.
М., ЕГН **********, обвиняем по д.п. № 349 зм 2/2025 г. по описа на ОД на
МВР – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4