РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. Р. /R. S./ за възобновяване на производството по
в.н.о.х.д. №2531/2020г. на СГС, НО, 2 състав, с което е потвърдена присъда от 17.12.2019г.
по н.о.х.д. № 56022019г. на СРС, НО, 99 състав.
В допълнението към искането (депозирано след указания на САС) се навеждат
основанията за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се
поддържа нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че основанията за
възобновяване са налице, тъй като осъденият не е бил информиран за датата на заседанието
пред въззивния съд, а производството пред тази инстанция е протекло със служебен, вместо
с избран от самия осъден адвокат. На посочените основания се иска САС да възобнови
производството по делото.
В хода на съдебните прения пред САС адвокат С. П. – служебен защитник, моли
производството да бъде възобновено. Твърди, че основанията за това са налице, тъй като
присъдата на районния съд и потвърждаващото я решение на въззивната инстанция са
необосновани. Необосноваността защитата приема за налична, тъй като обвинението и
осъдителните актове почиват единствено на косвени доказателства, които не са във верига и
не извеждат единствено възможен извод за авторство на деянието. Извън необосноваността
защитата навежда и друг довод за възобновяване, като посочва, че редовните съдебни
инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и
1
анализ на доказателствените материали, имали са едностранчив подход при обсъждане на
доказателствата и са надценили доказателствата, подкрепящи обвинението. Конкретно
посочва, че са тълкувани превратно: показанията на пострадалия, който без други
доказателства е твърдял притежанието на паричната сума, предмет на обвинението; една от
техническите експертизи по делото, която всъщност е дала отрицателен за извод за лицева
идентификация на лицето на записа, а също и поведението на двамата посетители на
ресторант „К.“ (един от тях приет за подсъдимия), които са престояли кратко в обекта и са
го напуснали, без да поръчат нищо. Отправеното към САС искане е за възобновяване на
производството, за отмяна на съдебните актове и за оправдаване на подсъдимия.
Осъденият С. Р. се съгласява с казаното от своя защитник. Акцентира върху трудностите
от финансов, здравословен и битов характер, които е имал при престоя си в Република
България. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че не са
допуснати претендираните в искането и посочени в съдебно заседания нарушения на
процесуални правила, нито пък са налице основанията за възобновяване, посочени от
защитата в съдебно заседание.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания в съдебно заседание и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуално легитимирана
страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от датата на влизането в сила на
въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
1. Релевираното в искането за възобновяване оплакване е свързано с допускане на
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от
НПК.
Преценката за основателност на това оплакване налага САС да обсъди дали и в каква
степен в наказателното производство, което се претендира да бъде възобновено, са спазени
правилата на процесуалния закон и има ли нарушение на чл. 6, § 3, б. c от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи.
При тази преценка бе установено следното:
С присъда от 17.12.2019г. подсъдимият С. Р. е признат за виновен в това, че на
22.05.2018г., в гр. ***, ресторант "К.", е отнел от владението на С. М. Х. сумата от 2130 лева
без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на
основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на член 66 от НК с изпитателен срок от
три години.
Производството пред първата инстанция е протекло с лично участие на подсъдимия С.
2
Р., който е бил защитаван от избран от него защитник - адвокат И. А., упълномощен с
пълномощно, приложено на л. 42 от н.о.х.д. № 18359/2018г. на СРС.
Към момента на постановяване на присъдата на първия съд подсъдимият С. Р. е бил в
общежитието за временно настаняване на чужденци в гр. ***, откъдето е бил призоваван и
уведомяван за съдебните заседания по делото.
Срещу първоинстанционната присъда е била подадена жалба от защитника адв. А., по
повод на която в СГС е било образувано в.н.о.х.д. № 2531/2020г., поверено за разглеждане
на 2 въззивен състав.
След насрочване на делото осъденият С. Р. е бил призован от адресите, посочени в
приложението към обвинителния акт - от ж.к. ***, ІV част № 403, вх. Б, ет. 4, ап. 16, от
адреса в СДВНЧ в с. ***, от последния известен адрес в СДВНЧ в гр. *** и на служебния
адрес на адвоката му.
Първите две призовки са били върнати в цялост с отбелязване, че С. Р. не е намерен на
съответните адреси, а призовката до третия адрес е върната с докладна записка на Директора
на РД "Охрана София" и с отбелязване, че на 21.04.2020 г. лицето е освободено от СДВНЧ
гр. ***, поради изтичане на максималния срок за настаняване (л. 34 от въззивното дело).
Четвъртата изпратена до С. Р. призовка е получена от адв. А.. На 29.09.2020г. той е
депозирал молба, в която е посочил, че след приключване на делото пред първата инстанция
подсъдимият е прекъснал връзка с него, не го е търсил, а и не поддържа известните на
защитата телефони, нито му е платил възнаграждение за участие в производството пред по-
горна инстанция, каквато предварителна уговорка са имали. С оглед на горното адвокатът е
приел, че клиентът се е дезинтересирал от защитата му (л. 16 от въззивното дело).
Въз основа на тази молба въззивният съд е разпоредил за насроченото открито съдебно
заседание да бъде призован служебен защитник.
Преди началото на проведеното пред СГС открито съдебно заседание са изискани
справки, от които е било видно, че С. Р. не се намира в затворите и следствените арести, а
последното му регистрирано влизане в Република България е на 27.03.2018г. без
информация за последващо напускане на страната.
В съдебното заседание на 05.10.2020 г. подсъдимият С. Р. не се е явил. В това заседание
са присъствали адв. И. А. и адв. П. В. - определен като служебен защитник от Адвокатска
колегия – София по искане на съда.
В това заседание съдът е докладвал изисканата за местонахождението на подсъдимия С.
Р. информация, а също и молбата на адв. А. от 29.09.2020г., която е приел като отказ от
защита по смисъла на член 95 от НПК. Въз основа на горното е разгледал делото в отсъствие
на подсъдимия и след като е отстранил адв. А. от производството е продължил делото с
участието на служебния защитник адв. П. В..
Делото е приключило в едно съдебно заседание.
По горното делото с окончателно решение от 30.10.2020г. първоинстанционната
присъда е била потвърдена и делото е върнато на СРС за архивиране.
На 10.12.2020г. подсъдимият е депозирал в СГС молба, с която е посочил, че иска
пренасрочване на делото с участие на служебен защитник, тъй като не е знаел за
проведеното на 05.10.2020г. съдебно заседание, научил е за него на 08.10.2020г., когато
призовката, насочена към служебния адрес на упълномощения от него адвокат И. А., му е
била връчена.
3
На 21.12.2020г. отново чрез СГС той е депозирал и искането за възобновяване,
впоследствие допълнено с друго, станало повод за образуване на настоящото производство.
Обобщено в искането се твърди, че процесът пред въззивната инстанция е бил
несправедлив и е протекъл с допускане на съществени нарушения на процесуалните
правила по отношение на С. Р., тъй като:
- осъденият не е бил уведомен за проведеното пред СГС съдебно заседание и
- в същото това заседание не е бил представляван от упълномощения от него защитник,
а от служебен такъв.
И двете твърдения са неоснователни.
Вярно е, че процедурата по призоваване на осъдения за проведеното на 05.10.2020 г.
съдебното заседание пред СГС е била нередовна и осъденият не е бил уведомен за процеса
пред въззивната инстанция. Причината за това обаче не е грешка в процесуалните действия
на съда, а промяна на адреса на известния по делото адрес на осъдения (последният
актуален такъв е бил СДВНЧ в гр. ***). Извън този адрес, СГС е изпратил призовки до
останалите известни адреси на осъдения и е изискал справки от Гранична полиция и от НСС
относно пребиваването му в затворите и следствените арести на страната. След като
призовките до тези адреси са били върнати в цялост, а резултатът от справките е бил
негативен за откриване на подсъдимия, съдът с основание е разгледал делото при условията
на чл. 269, ал. 3 от НПК. В този текст се съдържа регламента на т.нар. задочна процедура,
която с оглед препращащата разпоредба на чл. 329, ал. 2 от НПК е приложима и във
въззивното производство. Следва да се посочи, че съдът е положил усилия и е призовал
подсъдимия и на служебния адрес на упълномощения от него адвокат, който обаче в
изрична писмена молба е заявил, че няма връзка със своя клиент, т.е. не може да го уведоми
за разглеждане на делото пред градския съд.
Не е налице нарушено право на защита и поради неучастие в производството пред СГС
на адвокат И. А.. Вярно е, че последният е бил упълномощен защитник на подсъдимия,
упражнявал е функцията по защита пред първата инстанция, а въз основа на депозирана от
него въззивна жалба делото е било пренесено пред градския съд. Няма спор също така, че
защитата по избор винаги има приоритет пред защитата по назначение и първата винаги,
именно в контекста на член 6 от КПЧОС, следва да бъде предпочетена. Процесният случай
обаче разкрива свои специфики. Още преди съдебното заседание пред СГС адвокат А. е
депозирал молба, в която е посочил, че клиентът му е прекъснал връзка с него и от повече от
два месеца не отговаря на известните му телефони. Въззивният съд е приел молбата на адв.
А. като отказ от защита по смисъла на чл. 95 от НПК и като такава я е докладвал в
съдебното заседание на 05.10.2020г., в което този защитник е присъствал. От писменото
изявление на адвоката е станало ясно, че контактът между подсъдимия и защитникът е бил
прекъснат, линията на защитата не е могла да се съгласува между двамата и защитникът не е
могъл да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. При условията на
неизвестност относно местопребиваването на подсъдимия действията на договорния
защитник са демонстрирали отказ от защитата му по чл. 95 от НПК поради причини извън и
независимо от неговата воля, дължащи се изцяло на поведението на подсъдимия.
Недостоянието на този отказ на защита до знанието на подсъдимия не променя правните
последици на отказа, защото с поведението си подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да бъде открит не само за процеса, а и от своя защитник, на който е доверил
правната защита и съдействие по наказателното дело до този момент (В този смисъл е и
Решение № 300 от 26.07.2012г. по н.д.№ 952/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС ). Ето защо градският
съд правилно е преустановил участието на адв. А. в производството и е продължил процеса
пред себе си с участието на служебен защитник, който е заявил, че е запознат с материалите
по делото и може да осъществява функциите на защита.
4
По изложените съображения правата на осъдения С. Р. не са били нарушени и на
посочените в искането възобновителни основания висящността на процеса не следва да бъде
възстановявана.
В съдебно заседание пред САС и в 6 – месечния срок по член 423, ал. 1 от НПК
защитата е доразвила искането на осъдения, станало повод за образуване на настоящото
производство, като е прибавила към него и други доводи.
2. Значителна част от тези доводи са свързани с оспорване на възприетите факти по
делото, собствен анализ на доказателствените източници и принципен извод за недоказаност
на обвинението. Това се субсумира под оплакване за необоснованост, която не е касационно
основание и не търпи никакво съдебно обсъждане от настоящата инстанция.
3. В рамките на допустимост на искането обаче остава наведеното в съдебно заседание
твърдение на защитата, че съдилищата са допуснали съществени нарушения на
процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствените материали, имали са
едностранчив подход при осъществяване на тази дейност и превратно са тълкували
доказателствата.
Претенциите на защитата срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен
анализ са неоснователни.
РС-София е оценил доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл.
14 и чл. 107, ал. 3 ал. 5 от НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да
доведат до съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка
градският съд също е проверил първоинстанционната присъда и след собствен анализ на
всички доказателствени материали пълноценно е изяснил възраженията на защитата за
необоснованост на фактическите констатации на първия съд относно авторството на
деянието. Оплакванията са били подробно анализирани и СГС е изложил съдържателни
аргументи защо ги приема за неоснователни.
Твърденията на защитата, че превратно са тълкувани доказателствата относно факта на
притежаваната от пострадалия С. Х. процесна сума, са неверни Тази част от главния факт е
била обезпечена с доказателства и коментирана от съдилищата. Освен с показанията на
пострадалото лице, в тази насока те са разполагали и с извадки от две нареждания –
разписки, от които е видно, че сума в размер на 2 000 лева (доближаваща се по размер на
посочения в обвинителния акт предмет на кражбата от 2 130 лева) е изтеглена на два пъти от
Х. в процесния ден (л. 31 и л. 32 от д.п.). Причината, поради която пострадалият е носил
тази сума в себе си също е изяснена от показанията му и е свързана с това, че на 22.05.2018г.
той е трябвало да направи плащане към конкретно лице.
В показанията на основните свидетели на обвинението, които на практика са сведени до
показанията на пострадалия и на трите работещи в заведение „К.“ лица, не е имало никакво
съществено противоречие и това е било констатирано и от въззивния съд. Версията на
подсъдимия, че в процесната дата и час е бил на място различно от заведение „К.“ също е
останала непотвърдена. Акцент е бил направен от съдилищата върху записите от
охранителните камери в заведението, които са иззети като веществено доказателство по
делото, и върху това, че на тях са заснети действията на лицето, което влиза в обекта и сяда
на маса до масата на пострадалия, с гръб и в непосредствена близост до последния, като в
5
рамките на неколкоминутния си престой в обекта извършва действия, чрез които симулира
бъркане в джоба на собственото си сако, поставено на рамката на стола до сакото на
пострадалия.
При анализа на доказателствата въззивният съд не е подценил и онези, свързани с
авторството на деянието. Че лицето, което е седнало на масата до пострадалия е бил именно
подсъдимият е видно от двата протокола за разпознаване, чрез които в процеса се внася
пряко доказателство – л. 47 и л. 53 от д.п. Вярно е, че разпознаващите лица – свидетелите С.
Х. и З. К., не са имали възможност да наблюдават пряко лицето на извършителя, а са
възприели типичните му характеристики от записа от монтираните вътре и извън
заведението охранителни камери. Както и решаващите съдилища обаче са посочили, това не
опорочава резултатът от разпознаванията, защото законът не поставя ограничения по
отношение на начина на формиране на възприятията на разпознаващите. Следва да се
посочи, че минути след като лицата от записа напускат заведението пострадалият е
установил липсата на парите, като със съдействие на управителя на обекта многократно е
наблюдавал записите от охранителните камери и се снабдил със снимки, включително и в
цял ръст, на двете лица, които в процесния ден и час са седели за кратко на маса до неговата
маса, т.е. той е имал време и възможност да възприеме техни специфични характеристики и
да ги запамети. Само два дни по-късно на улицата пострадалият е разпознал едно от тези
лица като подсъдимия, като според даденото от Х. описание последният и в този момент е
бил облечен с дрехите, които е носил в процесния ден. В контекста на веригата от
доказателства не може да бъде подценено поведението на подсъдимия и неговия
придружител, които при наличието на други свободни маси в заведението са седнали до
масата на пострадалия, престояли са за кратко в заведението, без да поръчат нищо, а също и
казаното от свидетелката Ц. А. – сервитьор в ресторант „К.“, която в процесния ден е
обслужвала масата на подсъдимия и от разменените реплики между клиентите е установила,
че те разговорят на чужд език. Тук следва да се посочи, че не е спорно по делото, че
подсъдимият е чужд гражданин, който не владее български език.
Въззивният съд не е подценил заключението на назначените по делото две технически
експертизи. Едната експертиза е изследвала записа от охранителните камери на заведението
и описва в заключението си последователността от действия на лицето, което стои с гръб
към пострадалия. Според втората експертиза не може да се направи категоричен
идентификационен извод дали това лице е именно подсъдимият. Заключението на втората
експертиза не е подценено от решаващите съдилища, които са преценили, че извън нея
обвинението е разполагало с протоколите за разпознаване и с останалите улики,
коментирани по – горе. Освен това - лицево - идентификационната експертиза е изследвала
записа от охранителната камера във вътрешната част /градината/ на заведението, но не е
разполагала със снимка на влизащите в ресторанта лица /в цял ръст и с много по-добро
качество/, заснети от външната охранителна камера на обекта, които пострадалият е получил
и които са му дали възможност да възприеме в подробности чертите от лицето на заснетото
от камерата лице, неговото телосложение и дрехите, с които е бил облечен, като
впоследствие ги свърже с подсъдимия (снимки на л. 20 и л. 21 от д.п.).
От изложеното дотук е видно, че не е налице претендираното от осъдения и защитника
основание за възобновяване на производството. Не са допуснати твърдените от страните
съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи възобновително основание
по смисъла на НПК.
Мотивиран от тези свои съображения, САС намери, че искането за възобновяване на
производството, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
6
Така мотивиран Софийски апелативен съд, НО, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по в.н.о.х.д.
№2531/2020г. на СГС, НО, 2 състав, с което е потвърдена присъда от 17.12.2019г. по н.о.х.д.
№ 56022019г. на СРС, НО, 99 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението, като се изпратят
съобщения на САП, на защитника на осъдения адвокат С. П. и на осъдения.
Да се изготви писмен превод на решението на френски език, който да се връчи на
осъдения на адреса, посочен в искането за възобновяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7