РЕШЕНИЕ

гр.София, 03.05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-“А”въззивен състав, в открито заседание на осми април  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                               мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

     при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 11411 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

                      Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

             

                  С решение от 02.05.2018 г. по гр.д. № 32071/17 г., СРС, ГО, 67 с-в ОСЪЖДА  ПАД „А.-Р.А.“, вписано в ЕДРЮЛ под № 1027700092661, със седалище и адрес на управление Руска федерация, гр. Москва ул. „********, чрез търговското си представителство „А.-Р.А.“, вписано под № ********** в ТР при БТТП, с Булстат ********със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********ет. 1, офис 2Б, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. ********ет****, на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. сумата 600 /шестстотин/ евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет, ведно със законната лихва, считано от 22.5.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал. 5 ГПК сумата 362,15 /триста шестдесет и два лева и петнадесест стотинки/ лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ПАД „А.-Р.А.“, вписано в ЕДРЮЛ под № 1027700092661, със седалище и адрес на управление Руска федерация, гр. Москва, ул. „********, чрез търговското си представителство „А.-Р.А.“, вписано под № ********** в ТР при БТТП, с Булстат ********със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********ет. 1, офис 2Б, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Н.О.Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. ********ет. 8, ап. 17, на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. сумата 600 /шестстотин/ евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет, ведно със законната лихва, считано от 22.5.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал. 5 ГПК сумата 362,15 /триста шестдесет и два лева и петнадесест стотинки/ лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

        Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

         Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че в случая се прилага  Регламент ЕО № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2014 г.Когато полетът се състои от две части ,в едната част  е полет от страна членка на ЕС до страна,която не е членка на ЕС,а другата част е от страна,която  не е членка на ЕС до страна,коато също не е членка на ЕС ,то Регламентът следва да се прилага само за пръвта част на полета,т.е. само за полета от София до Москва.

         Неправилно съдът приел,че не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност съгласно чл.5 ал.3 от Регламент ЕО № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г.Представено било писмо от ответника,че самолетът бил сменен по технически причини за безопасност на пътниците.

                     Моли решението да се отмени като се отхвърлят исковете .Претендира разноски.

                     Постъпил е  отговор на  въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                   Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                   Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                  В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

                   На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите констатации и плравни изводи на СРС .

                  За пълнота следва да се отбележи следното:                  

                  Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.

  Приложим е именно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.Съобразно чл.3 т.1 ,б.“а“ от Регламента,същият се прилага за пътници ,заминаващи от летище,намиращо се на територията на държава членка на ЕС,към която договорът се прилага,в случая това е летище София.Съобразно решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. С-11/11 обезщетение по чл.7 от Регламента се дължи на пътник,пътуващ със свръзани полети,ако първият е излетял със закъснение по-малко от установените в чл.6 от Регламента прагове на продължителност,по въпреки това е достигнал крайния пункт със закъснение от 3 часа или повече.“Краен пункт“според Регламента е дестинацията ,посочена в билета,представен при регистрацията или при деректно съвръзващи полети,дестинацията на последния полет.Според това решение на Съда на ЕС,по преюдициално запитване,Регламентът се прилага и за свързващи полети.

     В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б."б", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра,в т.1 б. „в „600 евро за всички полети непопадащи под б.“ а“ и „б“. Съгласно чл. 5, т.З опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Ищците са доказали качество на пътници по валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, закъснение на полета, размер на обезщетението, дължимо се от превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета.

            Закъснението, което надвишава три часа, се приравнява на отменен полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя правото на обезщетение по чл. 7 от същия /така Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела С-402/07 и С-32/07/.

Размерът на дължимото обезщетение ,съобразно неоспореното разстояние на полета , е 600 евро съгласно т.1, б."в" от Регламента.

От изложеното следва извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 600 евро за закъснял полет.

Не се установи закъснението да се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, които да изключват отговорността на превозвача, в каквато насока е правоизключващото възражение на ответника.

            Технически проблем в самолета може да е извиним, когато този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол /така решение на Съда на Европейските общности от 19. 11. 2009 г. по съединени дела С- 402/07 и С-403/07, точка 3 на регламента.

               В случая,обаче, не е доказано от ответника,че именно увреденият  самолет е следвало да осъществи полета.Дори   и да бе установено това,то ответникът не е доказал,че е предприел всички мерки ,които да предотвратят закъснението на полета.

             Решението като правилно и законосъборазно следва  да бъде потвърдено.

              Въззиваемите страни са сторили разноски във въззивното производство в размер на по 300 лв,която сума следва да бъде присъдена.

      

 

                Воден от горното съдът

 

Р  Е Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от02.05.2018 г. по гр.д. № 32071/17 г., СРС, ГО, 67 с-в       ОСЪЖДА  ПАД „А.-Р.А.“, вписано в ЕДРЮЛ под № 1027700092661, със седалище и адрес на управление Руска федерация, гр. Москва ул. „********, чрез търговското си представителство „А.-Р.А.“, вписано под № ********** в ТР при БТТП, с Булстат ********със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********ет. 1, офис 2Б, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Н., ЕГН ********** и Н.О.Н., ЕГН **********, по  300 лв.на всеки от тях,разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО   не подлежи на касационно обжалване .

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                            2.