Р Е Ш Е
Н И Е
№
…………./……..01.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 81/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 81990/11.12.2019 г.,
уточнена с молба вх. № 4040/07.02.2019 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19,
представлявано от В.С.и Д.Н., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430
и сл. ТЗ, за приемане за установено, че Г.Д.Д., ЕГН **********,***,
дължи сумите: - 43300.61 лв., просрочена главница,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане; - 899.45 лв., договорна
(възнаградителна) лихва върху главницата, за периода 27.11.2017 - 28.02.2018 г., дължима на осн. чл. 8 от
Договор за кредит, представляваща сбор от начислена, съгл. Р. III от ОУ и
непогасена лихва; - 26.32 лв.,
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), от която 14.29 лв., на осн.
Чл. 18.1 от ОУ към договора и 12.03 лв., на осн. Чл. 18.2 от ОУ към договора,
за периода 27.11.2017 г. – 28.02.2018 г.; -
120.00 лв., такси и разноски, всички дължими по Договор за кредит
за текущо потребление от 04.05.2017 г., за
които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2964/2018 г.
на ВРС, ХLIII с.
В
условията на евентуалност, се претендира осъждане на ответника да заплати същите
суми, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяването на иска до изплащането. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за
кредит от 04.05.2017 г., е предоставил на ответника, в качеството му на
кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на 45000.00 лв., който
следвало да бъде издължен до 03.05.2027 г. За предоставения кредит, ответникът
следвало да заплаща преференциална променлива лихва в размер на 6.25 % годишно,
при изпълнение на условията на програма „ДСК Престиж Плюс“. При нарушаване на
Условията на програмата, кредитополучателя губел правото на преференции и
приложимия лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Уговорена била и дължимостта на наказателна надбавка за
забава, съобразно чл. 18.1. и 18.2. от ОУ. Излага, че всички отпуснати средства
били усвоени от ответника на 04.05.2017 г. Сочи, че ответникът е заплатил
вноските по погасителния план с падеж до 27.10.2017 г. и частично вноската с
падеж 27.11.2017 г. като останала неплатена частта от вноската за главница, в
размер на 495.68 лв. Неплатени останали вноските с падеж 27.11.2017 г. (в
частта за главница), 27.12.2017 г., 27.01.2018 г. и 20.02.2018 г. Излага, че
сумата 120.00 лв., представлява разход по изискуем кредит и се дължи на осн. т.
14 от Договора, във вр. с Тарифата на ищеца. Поради допуснатата забава, ищецът
предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, за
което длъжникът бил уведомен с нотариална покана, връчена при условията на чл.
47 ГПК, на 23.02.2018 г. Изложеното обосновало правния интерес на ищеца от
предприемане на действия по принудителното им събиране по реда на чл. 417 ГПК
спрямо кредитополучателя по Договора.
По
евентуалния иск прави
изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията, което да се
счита връчено на ответника с връчване на исковата молба и моли да бъде осъден
да заплати сумите, предмет на главния иск.
В срока
по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът Г.Д., чрез особен представител, депозира
писмен отговор, в който възразява по настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението като твърди, че отправената покана не е надлежно връчена на
ответника. Счита, че предвид липсата на настъпила предсрочна изискуемост,
следва да се прецени евентуалното присъждане само на падежиралите вноски, в
т.ч. и по отн. на договорната лихва. Оспорва иска по размер.
В срока
по чл. 372 ГПК, ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която оспорва релевираните възражения за
липса на предсрочна изискуемост на задълженията по сключения договор. Сочи, че
натоварения с връчването нотариус е положил дължимата грижа да открие и връчи
изявлението на длъжника. Сочи, че към датата на връчването, ответникът не е
работил по трудово правоотношение и не съществува възможност за уведомяването
му чрез работодател. Отделно от посоченото, ответникът не е изпълнил
задължението си по договора при смяна на адрес по местоживеене или
местоработата си да уведоми кредитора. Още сочи, че след като исковата молба е
надлежно връчена, то до ответника е достигнало и направеното с нея изявление за
предсрочна изискуемост на задълженията, поради което и възражението за
ненастъпила изискуемост е неоснователно.
Допълнително
ищецът уточнява, че условията
по преференциалната програма „ДСК Престиж Плюс“ са отпаднали на 27.01.2018 г.,
което е довело до увеличаване на лихвения процент с 0.3 %.
В срока
по чл. 373 ГПК,
ответникът, чрез особен представител, депозира допълнителен отговор, в който
поддържа твърденията и възраженията изложени в отговора и оспорва изложеното в
допълнителната искова молба. Сочи, че от представените доказателства не може да
се направи еднозначен извод, че към датата на депозиране на заявлението,
Банката е установила липсата на трудово правоотношение на ответника, поради
което и към тази дата кредитът не е бил предсрочно изискуем.
В с.з. ищецът чрез процесуален представител,
а ответника, чрез особен такъв, поддържа изложените твърдения, възражения и
доводи.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По заявление на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, възоснова на извлечение от счетоводни книги, е образувано ч.гр.д. № 2964/2018 г. на ВРС, XLIII с.
и e издадена Заповед
№ 1421/01.03.2018 г., с която е
разпоредено длъжникът Г. Д.Д., ЕГН **********, да заплати сумите: - 43300.61
лв., дължима главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 28.02.2018
г. до окончателното изплащане; - 899.45
лв., договорна лихва, за периода 27.11.2017 г. - 28.02.2018 г.; - 26.32 лв., обезщетение
за забава, за периода 27.11.2017 г.- 28.02.2018 г.; - 120.00 лв., дължими такси
и разноски по кредита, всички дължими по Договор за текущо потребление от 04.05.2017
г., както и разноски в заповедното производство. В резултат на допуснатото
незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист.
Представен по делото е Договор за кредит за
текущо потребление от 04.05.2017 г., от който се установява, че ищецът е
предоставил на Г.Д. в качеството на кредитополучател, кредит за текущо
потребление в размер на 45000.00 лв., при срок на издължаване 120 месеца, от
датата на усвояването. Уговорена е преференциална лихва, в размер на 6.25 %,
при изпълнение на условията на програма „ДСК Престиж Плюс“. (чл.
1, 2 и 8 от Договора). Страните уговорили, че ОУ са
неразделна част от договора, че кредитополучателя ги е получил и ги приема с
подписване на договора. (чл. 18)
Представени са Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, Погасителен план и Условия по кредитна
програма „ДСК Престиж Плюс“ от 04.05.2017 г.
Представени по делото са и Заявка за ползване
на преференциален лихвен процент от 04.05.2017 г. и Тарифа за таксите по
жилищни кредити в лева.
По делото е представена нотариална покана
рег. № 232/18.01.2018 г., на Нотариус № 332, с район на действие – ВРС, от
която се установява, че ищецът е направил изявление, че поради забава в
плащанията за погасяване на задълженията по Договора, обявява кредита за предсрочно
изискуем, както и е уведомен длъжника за начина на олихвяване на главницата,
считано от получаване на поканата. Поканата е приета за редовно връчена след
залепено уведомление, по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, считано 23.02.2018 г.
Представена по делото е разпечатка от
разплащателната сметка на ответника, по която е усвоен отпуснатия кредит.
По делото е допусната ССчЕ, чието заключение,
неоспорено от страните, е прието и съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 04.05.2017 г.,
сумата по кредита в размер на 45000.00 лв. е усвоена. Вещото лице посочва, че
забава в плащанията по кредита е налице още от втората падежна дата –
27.06.2017 г. Вноските по кредита са заплащани със забава до датата 2711.2017
г., когато е закрита текуща лихва в размер на 7.67 лв., което е и последната
постъпила сума за погасяване на задължението. Вещото лице е изчислило размер на
задълженията към датата на депозиране на заявлението – 28.02.2018 г. и е
установило, че след датата на подаване на заявлението суми не са постъпвали за
погасяване на задължението. Вещото лице е дало варианти на изчисления досежно
възнаградителна и законна лихва към различни дати.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правното си основание от чл. 422,
ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 2964/2018 г. на ВРС, ХLIII с.
Предвид характера
на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако
претендира отхвърлянето на предявения иск.
Обвързаността на страните от валидно
облигационно правоотношение, по процесния Договор за кредит за
текущо потребление от 04.05.2017 г., неговите клаузи и усвояването на сумата по
него не са предмет на спор между страните по делото. Не е спорна и липсата на
редовно извършвани плащания, в размерите и сроковете уговорени между страните.
Първия
спорен въпрос между страните е съобщаването на ответника на изявлението на
ищеца за отнемане преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя.
От представените доказателства се установява, че изявлението на Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало лично до
адресата-ответник. От страна на ищеца са предприети действия на ищеца в
съответствие с разясненията дадени в т. 18 на ТР № 4/18.06.14 г. на ОСГТК на
ВКС на 18.01.2018 г., чрез изпращане на нотариална покана до длъжника като към
тази дата са били налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 19.1.1 от
ОУ, а именно неплащане в срок на уговорени погашения по лихва и/или главница.
Както е установено от ССЕ, частично неплатена е останала вноската с падеж
27.11.2017 г., а последващи плащания не са налице, поради което изцяло
неплатена е била и следващата вноска с падеж 27.12.2017 г. Видно от представената
покана и приложена разписка от 23.02.2018 г., към нея, на адреса на ответника е
извършено едно посещение на 08.02.2018 г., при което получателят не е установен
на адреса и са събрани сведения, че същият не пребивава там. Не са посочени
обаче имена на лицето, от което сведенията са събрани, същото е обозначено само
като възрастна жена, която заявила, че Д. е нейн внук. При невъзможност да бъде
установен с достатъчно идентифициращи данни източника на сведения, връчителя
следваше да изпълни изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Нито в
разписката, нито на гърба на самата покана са налице данни за извършващи други
действия по установяване на друг адрес на ответника, негова месторабота или
местопребиваване. Изложеното дава основание да се приеме, че уведомяването на
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, извършено на осн. чл. 50 ЗННД, вр. чл.37 и сл. ГПК и конкретно – с поставяне на
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, не е осъществено редовно. Релевираното в този
смисъл възражение на ответника е основателно.
Закономерен
е и извода, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката -
кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, поради
което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, се явява
неоснователен.
В тази
хипотеза приложение следва да намери разрешението, дадено в ТР № 8/2017 г.,
ОСГТК, ВКС, според което искът за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост, предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, в случая – към момента на приключване на
устните състезания в първоинстанционното производство, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. При
определяне размера на вземането следва
да бъдат съобразени и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането в границите на проведеното принудително изпълнение, в съответствие с
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и указанията дадени в този смисъл в ТР № 4/2013
г., ОСГТК, ВКС.
Доколкото
обаче в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът е обвързан от
посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за
главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение и др., то присъждайки
вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобрази
каква част от възнаградителната лихва, съставляваща компонент от падежиралите
вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. По идентичен
начин следва да се държи сметка и за периода на мораторното обезщетение. Или
казано по друг начин ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница
като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната
лихва и мораторното обезщетение са поискани само за периода до твърдяното от
кредитора настъпване на предросрочна изискуемост или евентуално до датата на
заявлението, съдът не може да присъди и тези, чиято изискуемост ще настъпи в
хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото е
обвързан от посочения в исковата молба период.
Тези указания дадени в ТР № 8/2017 г., ОСГТК,
ВКС, отнесени към конкретиката на разглеждания казус водят до извода, че
дължима се явява сумата 7447.80 лв., представляваща главница по падежирали
вноски за периода 27.11.2017 г. – 27.11.2019 г., съобразно представения
погасителен план (доколкото датата на приключване на
устните състезания е 17.12.2019 г.). Дължима се явява и
сумата 899.45 лв., договорна лихва за периода 27.11.2017 г. – 28.02.2018 г.,
тъй като крайната дата на периода предхожда датата на заявлението, от която
искът се счита предявен - 28.02.2018 г. и която е установена от заключението на
ССЕ. Дължима е и сумата 14.29 лв., обезщетение за забава за периода 27.11.2017
г. – 27.02.2018 г., на осн. чл. 18.1. от ОУ, установена със заключението на
ССЕ. От страна на ответника не са налице твърдения и кореспондиращите им
доказателства за извършени плащания в хода на настоящото производство.
По тези съображения и събраните доказателства,
съдът намира, че ищецът успешно установи да е носител на изискуемо и ликвидно
вземане по процесния договор за кредит, което е било предмет на издадена
Заповед по чл. 417 ГПК на основанията и в размерите посочени по-горе.
Дължима се явява законната лихва, считано от
депозиране на заявлението – 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Предвид липсата на настъпила предсрочна
изискуемост искът ще следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 7447.80
лв., до предявения размер 43300.61 лв., главница и за сумата 120.00 лв., такса
разходи по изискуем кредит. По същата причина ще следва да бъде отхвърлен и
искът за разликата над сумата 14.29 лв., обезщетение за забава до общия
претендиран размер от 26.32 лв. и за периода 27.02.2018 г. – 28.02.2018 г.
Съобразно твърденията на ищеца сумата 12.03 лв., представлява обезщетение за
забава по силата на чл. 18.2., който текст предвижда дължимост на обезщетение
за забава при предсрочна изискуемост на задължението по кредита, каквато не е
настъпила.
Този изход от спора налага разглеждане на
предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ,
чийто предмет следва да бъде ограничен до отхвърлената част вземанията, предмет
на установителния иск, доколкото само в тази част се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разгелждането му. Както бе посочено в
предходната част от мотивите не са налице данни предсрочна изискуемост на
задълженията по сключения между страните Договор за кредит за
текущо потребление от 04.05.2017 г., да се била съобщена надлежно на ответника
преди предявяване на настоящият иск.
В хода на производството обаче на ответника,
чрез особен представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които и нарочно писмено уведомление до длъжника
отправено от кредитора за обявяване на предсрочна изисуемост на задълженията по
кредитното правоотношение), което води до
извода, че обявяването на предсрочната изискуемост е извършено с връчването на
съдебните книжа по реда на чл. 367 ГПК, на 18.05.2019 г. Следва да бъде
посочено, че особения представител може да извършва всички процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 ГПК и може да прави всички възражения от името на ответника. След
като това е така, той може валидно да приема и всички изявления и твърдения,
направени от ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (така Р № 198/18.01.2019 г., т.д. № 193/2018 г., на ВКС).
При това положение, дължима се явява и сумата
35852.81 лв., предсрочно изискуема главница по сключения Договор. Дължима се
явява и таксата разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., доколкото
същата е установена по основание и размер в Тарифата, представляваща неразделна
част от сключения Договор и установена от заключението на ССЕ.
Дължима се явява и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.12.2018 г. до изплащането й.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата
12.03 лв., представляваща разликата между сумата 14.29 лв., обезщетение за
забава за периода 27.11.2019 г. – 27.02.2018 г. до общия претендиран размер от
26.32 лв. и за периода 27.02.2018 г. – 28.02.2018 г. Разликата възлиза на
12.03. лв. и ищецът претендира сумата на осн. чл. 18.2. от ОУ, условията на
който за периода предмет на претенцията не са налице.
По
разноските.
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014
г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид
изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на ищеца, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от установителния иск. Видно от
материалите по заповедното производство направените са в размер на 936.93 лв.
Така съобразно уважената част от иска дължима се явява сумата 176.66 лв., в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца се следват разноски, в хипотезата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и направеното искане. Направените разноски са за държавна такса –
995.09 лв., възнаграждение за особен представител – 1860.39 лв. и
възнаграждение на вещо лице – 400.00 лв. Съдът служебно определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8, вп. Чл. 25 НЗПП.
Предвид изхода от спора по главния и евентуалния иск разноските следва да се
присъдят съобразно уважената част от тях, при което дължима се явява сумата
3454.54 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
че Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“, № 19, представлявано от В.С., сумите: - 7447.80 лв. (седем хиляди четиристотин четирдесет и седем лева и 80
ст.), представляваща
главница по падежирали вноски за периода 27.11.2017 г. – 27.11.2019 г., ведно
със законна лихва върху нея, считано от 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане; - 899.45 лв. (осемстотин деветдесет
и девет лева и 45 ст.),
договорна лихва, за периода 27.11.2017 -
28.02.2018 г. и – 14.29 лв. (четиринадесет лева и 29 ст.), обезщетение за
забава, на осн. чл. 18.1. от ОУ, за периода 27.11.2017 г. – 27.02.2018 г.,
всички дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2017 г., за които суми е издадена Заповед по реда на
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2964/2018 г. на ВРС, ХLIII с., на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и
сл. ТЗ КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над установения размер от 7447.80
лв., главница до предявения размер от 43300.61 лв. (четирдесет и три хиляди и триста лева и 61 ст.), за сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева), такса разходи по изискуем кредит и за разликата над установения размер от 14.29 лв., обезщетение за
забава до предявения размер от 26.32 лв. (двадесет и шест лева
и 32 ст.) и за периода 27.02.2018 г. – 28.02.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19,
представлявано от В.С., сумата 35852.81
лв. (тридесет и пет хиляди
осемстотин петдесет и два лева и 81 ст.), предсрочно изискуема главница, сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева), такса разходи при
изискуем кредит, дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление
от 04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19,
представлявано от В.С.сумата 176.66 лв. (сто седемдесет и шест лева и 66 ст.), представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 3454.54 лв. (три хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и 54 ст.), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. 2964/2018
г. на ВРС, ХLIII с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: