Решение по дело №9/2017 на Районен съд - Карнобат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 71 / 15.5.2017г.                                              град Карнобат   

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                І граждански състав

На шести април,                         две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

 

Председател:ТАТЯНА СТАНЧЕВА

 

Секретар: Г.М.

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 9 по описа за  2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба от ищеца Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес: ***, е предявил против ответника К.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която и предявен иск за приемане за установено в отношенията между страните по делото, че на основание чл.240 от ЗЗД, К.Д.С. дължи на Р.П.П. сума в размер на 1000 лв., представляваща главница по договор  за паричен заем сключен на 05.07.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 25.11.2016г. до окончателното плащане и разноските в заповедното производство, за които е изадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 849/2016г. по описа на РС-Карнобат. Ищецът претендира разноските и в настоящото производство.

Ищецът твърди, че е дал на ответницата заем в размер на 1000 лв. на 05.07.2016г., като ответницата –заемател се задължила да върне сумата в срок до 31.08.2016г. Тава задължение ответницата не изпълнила и не върнала  заетата сума, въпреки отправената от ищеца изрична покана. Ищецът твърди, че ответникът е в забава от 01.09.2016г.

В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа така предявените претенции, като иска тяхното уважаване. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, в който посочва, че искът е недопустим, тъй като ищецът претендира връщане на сума, която вече е получил. Твърди, че та 17.10.2016г. е изтеглила сумата от 6000 лв., от която е върнала на ищеца претендираната сума от 1000лв. Ответницата също така твърди,  че двамата с ищеца се сгодили през лятото на 2016г., когато ответницата К.Д.С. обзавеждала кабинета си и в тази връзка ищецът предложил да ѝ помогне със сумата от 1000 лв. за автоклав. Ответницата твърди, че ищецът не е посочвал, че предоставя сумата като заем, който следва да бъде върнат до 31.08.2016г., тъй като двамата са едно семейство и парите им са общи. Впоследствие отношенията между страните се обтегнали и двамата започнали да се карат. Ищецът всеки път заявявал, че е дал на ответницата пари за автоклав. Последно страните се срещнали в дома на ответницата през м.октомври 2016г., когато отново помежду им избухнал конфликт и ответницата дала на ищеца сумата от 1000лв. и се разделили.Ответницата моли иска да се отхвърли. Претендира разноските по делото.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

На 5.07.2016г. ищецът дал на ответницата сумата от 1000 лв., като заем, с условието, заемът да бъде върнат, когато майката на ответницата се върне от Гърция, конкретно до 31.08.2016г. Предаването на сумата станало в дома на ищеца Р.П., в присъствието на неговата майка – св.Пенка Д. Петкова.

През лятото на 2016г. ответницата е лекувала зъб на св.Маринов. Двамата ходили до кабинета на ответницата в с.Антимово и до гр.Айтос, до кабинет на друг стоматолог. Докато пътували ответницата С. споделила със св.Маринов, че Р. ѝ е дал пари и трябва да ги връща.

През м.февруари 2017 г. св. Велин Маринов бил на гости в дома на ищеца, когато ответницата се обадила по телефона на ищеца. Двамата разговаряли на висок глас и се скарали. Ищецът пуснал телефона си на високоговорител и св.Маринов чул ответницата да казва, че „Р. няма да си получи парите“.

Сумата не била върната в уговорения срок, което мотивирало ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 849/2016 г. по описа на РС гр.Карнобат, по което е издадена заповед за изпълнение № 532/28.11.2016г. за сумата от 1000 лв. представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем сключен на 05.07.2016 г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от подаване на заявлението-25.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

По издадената заповед, в срока по чл.414, ал.2  от ГПК, е постъпило възражение от К.С., което мотивира правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване дължимостта на претендираната сума.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД и има за предмет установяване съществуване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.

Няма спор между страните че ищецът Р.П. е дал на К.С. сумата от 1000 лева. Спорът е относно основанието, на което е дадена сумата –като дар или като заем, както и относно твърденията на ответницата, че е върнала сумата на ищеца.

Относно тежестта на доказване при предявен иск по чл.422 ГПК има създадена задължителна съдебна практика - постановеното на основание чл. 290 ГПК Решение на ВКС № 149 от 5.ХI.2010 г. по т. д. № 49/2010 г., съгласно което предметът на доказване по този иск, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. В този смисъл кредиторът трябва да установи в исковото производство съществуването на вземането си - пораждането на задължението, а длъжникът - твърдените от него факти, осуетяващи възникването на правото, респ. опорочаващи правопораждащия факт. В конкретния случай ищецът въвежда твърдение за сключен с ответницата договор за паричен заем в размер на исковата сума от 1000 лева, а ответницата не отрича, че е получила сумата, но прави възражение, че между него и ищеца не е сключен договор за заем, а сумата е предоставена като дар, а освен сумата е върната на ищеца от ответницата.

Договорът за заем сам по себе си е реален, каузален и неформален, като за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма. Договорът за заем ще произведе действие, като за доказване сключването на договор за заем в размер от 1000 лв. не е необходима писмена форма, т.е. тук не намира приложение ограничението на чл.164, ал.1 т.3 от ГПК.

Съдът счита, че твърденията, изложени в исковата молба, се подкрепят от свидетелските показания на св. Пенка Д. Петкова и св. Велин Георгиев Маринов, от които безспорно се установява, че ищецът е дал сумата като заем, а ответницата се е задължила да я върне до края на м.август 2016г. От показанията на св.Маринов се установява, че след издаването на заповедта за изпълнение, през м.февруари 2017г., сумата не е била върната от ответницата на ищеца.

Процесуалната позиция на ответника, който отрича дължимостта на вземането, като твърди, че сумата е дадена като дар, както и твърденията, че е върнала сумата, не се доказаха в хода на делото.

Липсват доказателства, че ищецът и ответницата са били сгодени и са живели като семейство, както и че процесната сума е дадена от ищеца на ответницата като дар. Св. Костадинка Желева посочва, че Р. често е оставал да преспива в дома на К. и знаела, че двамата са сгодени. Същата свидетелка посочва, че ответницата ѝ споделила, че Р. ѝ дава парите защото вече са едно семейство и доходите им са общи като семейство, но свидетелката е получила тази информация от ответницата С.. Самата свидетелка няма лични свои непосредствени впечатления по повод предаването на процесната сума и условията, при които е била дадена от ищеца на ответницата.

Представеното от ответницата С. банково извлечение за периода от 01.01.2016г. до 19.01.2017г. доказва, че същата е изтеглила  на 17.10.2016г. сумата от 6000 лв., но не доказва, че е върнала на ищеца заетата сума.

При тези доказателства съдът счита, че предявеният по делото иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за съществуването на вземането е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ответникцата дължи сумата от 1000 лева - главница по неизплатен паричен заем от 2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -25.11.2016г. до окончателното плащане.

С оглед основателността на предявения иск, ищецът на основание чл.78 , ал.1 от ГПК има право на направените в исковото производство разноски в размер на 175 лв., представляващи платена държавна такса и адвокатски хонорар, както и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство в размер на 175 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.240 от ЗЗД, че ответницата К.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 1000(хиляда) лева, представляваща главница по договор  за паричен заем сключен на 05.07.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 25.11.2016г. по което е образувано ч.гр.д. № 849/2016г. на РС-Карнобат до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да ПЛАТИ на Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща направените от ищеца разноски по исковото производство.

          ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да плати на Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща направените от ищеца съдебно - деловодни разноски в заповедното производство.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: