Решение по дело №535/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Постъпила е жалба от А. Г. Г., [ЕГН] от гр.Варна [улица], ****, подадена чрез адв. К., против мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване на административен акт по искане рег.№АУ 013686ВН/07.02.2025г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка относно поземлен имот с [идентификатор]. Жалбоподателят твърди, че оспореният мълчаливия отказ е незаконосъобразен. Твърди, че при инициирано производство за извършване на тази административна услуга, длъжностните лица, съгласно чл.5а ал.3 от ЗА са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни ако в специален закон не е предвидено друго, като разпоредбата е специална по отношение на чл.57 ал.2 от АПК. Твърди, че мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК- волеизявление от значение признаване и упражняване на права. Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като в компетентността на административния орган е да извърши исканата административна услуга и удостовери факти, относими към нотариалното производство, а именно: дали имотът е актуван или не като общински по реда на ЗОС. Моли съда да отмени оспорения мълчалив отказ и да върне преписката на кмета на община Варна за ново произнасяне. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна– кмета на община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Т., в писмена молба, оспорва жалбата, като в случай, че жалбоподателят претендира разноски, прави възражение за тяхната прекомерност, предвид решението на СЕС по дело № С-438/2022 година.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се мълчалив отказ, съгласно чл.58 ал.1 АПК, на кмета на община Варна по заявление вх.№ АУ013686ВН от 07.02.2025г. на А. Г. Г..

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е подал до кмета на община Варна заявление рег.№ АУ013686ВН/07.02.2025г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, с която е поискал да бъде заверена молба–декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в [населено място], обл.Варна, ***************, представляващ поземлен имот с [идентификатор], целият с площ от 730 кв.м., като са приложени 2бр. молба-декларация, удостоверение от дирекция „Местни данъци“, доказващи подадена декларация по ЗМДТ от страна на лицето за имота - предмет на обстоятелствената проверка и актуална скица.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

С подаденото заявление рег.№ АУ013686ВН от 07.02.2025г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост жалбоподателят е поискал да бъде заверена молба–декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в [населено място], обл.Варна, ****************, представляващ поземлен имот с [идентификатор], целият с площ от 730 кв.м.

Когато собственик не разполага с надлежни писмени доказателства за правото на собственост, той може да се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл.587 ГПК, поради което поисканата от жалбоподателя административна услуга–за заверка на молба-декларацията, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията.

Съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Съгласно §1 т.2 б.”а” от ДР на Закона за администрацията вр. чл.21 ал.3 АПК административна услуга е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в случая правнорелевантни факти, т.е. да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно чл.25 ал.1 АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл.57 АПК, а непроизнасянето в срок, съгласно чл.58 ал.1 АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

Съгласно чл.30 ал.1 АПК когато писмено искане не е подписано и при съмнение дали изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение в тридневен срок от съобщението, като при непотвърждаване в срок производството се прекратява, а съгласно чл.30 ал.2 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Съгласно чл.56 ал.1 АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, а съгласно ал.2 на чл.56 АПК – прекратява производството и в случаите по чл.30 ал.1 и 2.

Съгласно чл.149 ал.2 АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Заявлението е подадено на 07.02.2025 год., като срокът за предоставяне на услугата е тридесет дни.

Не са налице доказателства в срока за произнасяне да са давани указания по чл.30 ал.2 АПК. При липса на произнасяне по искането на жалбоподателя в срок е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.

Жалбата против мълчаливия отказ на ответната страна да извърши исканата услуга е подадена чрез административния орган на 04.03.2025г., т.е. в законовия срок.

Налице е правен интерес от оспорването, тъй като с формирания отказ се засяга правната сфера на жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл.587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите предпоставки. Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят по нотариалния акт не е собственик.

При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молба-декларацията. Същото той следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молба-декларацията следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В настоящия случай, като не се е произнесъл в законоустановения срок по предвидения в закона начин, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и материалния закон. Мълчаливият отказ по заявлението на Г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административният орган да се произнесе по подаденото заявление рег.№ АУ013686ВН от 07.02.2025г., при спазване на указанията в мотивите на съда.

При този изход на спора и предвид направеното искане, и като взе предвид възражението от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер [рег. номер]., от които 10 лв. - за ДТ [рег. номер]. - адвокатско възнаграждение. Като съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, както и като обективен критерий предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и като взе предвид предмета на делото- обжалване на мълчалив отказ за заверка на молба декларация; фактическата и правна сложност на спора; че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, като не са събирани доказателства, извън представените от страните, намира, че възнаграждение в размер [рег. номер]. е съответно на предоставената правна помощ и е справедливо и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление с рег.№ АУ013686ВН от 07.02.2025г., подадено от А. Г. Г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка /по образец/.

ВРЪЩА административната преписка на кмета на Община Варна за произнасяне по заявление рег.№ АУ013686ВН от 07.02.2025г., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за извършване на поисканата услуга, считано от датата на влизането в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Г. Г. [ЕГН] от гр. Варна, сумата [рег. номер]., представляваща направените по делото разноски.

Препис от решението да се изпрати на кмета на община Варна на основание чл.174 от АПК за предприемане на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 от АПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.