Р Е Ш Е Н И Е № 724
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова и прокурор Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2656 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен иск от Д.Е.Т., ЕГН **********, чрез
адв. Н., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр.София
за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лв., както следва: 10000 лв. за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за период на пребиваването му в Затвора гр. Варна от 01.01.2017 г.
до 31.12.2021 г. и 2000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация, за период на пребиваването му в
Затвора гр. Пловдив от 01.09.2022 г. до 14.10.2022 г. /датата на подаване на
исковата молба/.
В исковата молба е посочено,
че нетната площ на килиите, в които е пребивавал ищецът и в двата затвора, не
надвишавала 4 кв.м.; липсвала вентилация и
достатъчно свеж въздух; в тоалетните в килиите имало неработещи казанчета,
липсвали прегради, работещи чешми и умивалници, не били шумоизолирани; липсвал санитарен
възел в килията на ищеца при престоя му в Затвор гр.Варна, което налагало
ползване на кофи и туби за облекчаване физиологичните му нужди; банята и в
двата затвора била в лошо състояние с множество ползващи я лишени от свобода,
които следвало да се изчакват, имало или само гореща, или ледено студена вода
на душовете; липсвала достатъчно светлина в стаите, поради формата на килията и
намиращия се в края ѝ прозорец; имало мухъл и плесен по стените на
помещенията; липсвала външна и вътрешна изолация на стените на затворите, поради
което температурите в помещенията през зимата били ниски; затворническата
администрация не предоставяла достатъчно дебели завивки; спалното бельо се
сменяло рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не се раздавали
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; не се провеждала индивидуална
и корекционна работа с ищеца и не му се предоставяна възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което го довело до
поведенческа и личностна криза; липсвали достатъчно шкафове за лишените от
свобода, поради което същите ползвали общи шкафове за бельо и посуда; нямало
достатъчно мебели, а наличните такива били в лошо състояние.
Всичко изброено довело до нарушаване на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа
иска и моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен
отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли да
бъде отхвърлена. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция не е доказана по
основание и е налице изтекла давност.
По
делото, по искане на ищеца е разпитан свидетелят М.В.С. чиито показания съдът
кредитира частично доколкото са съответни на останалите кредитирани
доказателства, тъй като не се установява свидетелят и ищецът да са били
настанени заедно в едно помещение в Затвора Пловдив, за което се сочат
конкретни твърдения.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 01.01.2017
г. до 31.12.2021 г. и от 01.09.2022 г. до 14.10.2022 г., в които периоди сочи,
че е пребивавал последователно в: Затвора – гр. Варна и Затвора – гр. Пловдив.
От представените по делото и неоспорени справка и докладна
записка от ГДИН, Затвор гр. Варна - /л. 46, 49/ се установява, че Д.Т. е
постъпвал три пъти в Затвора гр. Варна за следните периоди: от 13.03.2017 г. до
20.09.2017 г., от 06.03.2018 г. до 20.06.2019 г., от 15.05.2020 г. до 28.12.2021
г. От становища от ГДИН, Затвор гр.Пловдив - /л. 31, 33 и 37/ се установява, че
ищецът е пребивавал за периода 14.09.2022г. до 14.10.2022 г. /датата на
предявяване на исковата молба/ в Затвора – Пловдив.
При това положение претенцията за периодите от 01.01.2017 г.
до 12.03.2017 г. вкл., от 20.09.2017 г. до 05.03.2018 г. вкл., от 20.06.2019 г.
до 14.05.2020 г. вкл. и от 28.12.2021 г. до 31.12.2021 г., когато се твърди, че
лишеният от свобода е пребивавал в Затвора - Варна, както и за периода от 01.09.2022
г. до 13.09.2022 г. вкл., когато се твърди, че същият е пребивавал в Затвора –
Пловдив, са неоснователни, тъй като през тези периоди няма доказателства Т. да
е бил в посочените места за лишаване от свобода, при което оплакванията в
исковата молба по отношение на Затвора гр. Варна и Затвора гр.Пловдив през
посочените периоди е безпредметно да бъдат обсъждани. Отделно от това
претенцията за периода от 13.03.2017 г. до 20.09.2017 г., в който ищецът е бил
в Затвора гр.Варна е погасена по давност, като е направено изрично възражение в
този смисъл, при което претенцията в тази част също следва да бъде отхвърлена.
При това положение следва да бъдат разгледани претенциите за
останалите периоди, за които са установени данни, че лицето е било реално в
посочените в исковата молба места за лишаване от свобода: от 06.03.2018 г. – 20.06.2019
г. и от 15.05.2020 г. до 28.12.2021 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора - гр.Варна
и от 14.09.2022 г. до 14.10.2022 г., когато е пребивавал в Затвора гр.Пловдив и
не са погасени по давност, съответно, за които има оплаквания за различни
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
За периодите от
06.03.2018 г. до 20.06.2019 г. и от 15.05.2020 г. до 28.12.2021 г. от
представената справка от ГДИН, Затвор гр.Варна, изготвена от инсп. Д.Маринов
/л. 45/ се установява, че в Затвора – Варна ищецът „е пребивавал в спални
помещения, които отговарят на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС“, т.е. му е била осигурена
минималната изискуема площ от 4 кв.м., поради което съдът намира претенцията за
недоказана. За периода 14.09.2022 г. до 14.10.2022 г., когато ищецът е бил в Затвора
Пловдив претенцията също е недоказана, тъй като от справки на л.31 и 33 се установява, че квадратурата
на килиите, в които е пребивавал (стая РЦ на Приемно отделение и спално
помещение № 50) е отговаряла на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано
лице.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора Варна и Затвора Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни,
тъй като: помещенията, в които е пребивавал Т. и в двата затвора са обзаведени с
легла за всеки л.св., и съответното спално бельо - дюшеци, възглавници,
чаршафи, одяла; помещенията са снабдени с шкафчета за лични вещи, маса,
столове; осигуряван е достъп до естествена светлина от прозорците в спалните
помещения и наличните осветителни тела в същите; осигурявана е възможност за
проветрение, чрез отваряне на прозорците, което е по желание на лишените от
свобода – няма данни Тасев да е страдал от задух и кашлица, както се твърди в
исковата молба; изградени са отделни санитарни възли във всички спални
помещения - не
се от представените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на
ищеца в Затвора - Варна да е липсвал санитарен възел и същият да се е налагало
да ползва за облекчаване на нуждите си кофи и туби, както твърди в исковата
молба; и в двата затвора санитарните възли са отделени или плътно преградени от
спалните помещения, т.е. твърдението, че не са шумоизолирани се явява
необосновано; извършвани са ремонти в Затвора гр.Варна – през 2016г. и след
това текуща поддръжка, а в Затвора гр.Пловдив - текущи ремонти – смяна на кранчета,
отстраняване на течове, подмяна на осветителни тела счупени прозорци.
Както
се посочи, възможността за проветрение на помещенията не е била препятствана,
макар и без това да се е осъществявало от нарочна вентилационна система. Освен
това, не се установява и да не е осигуряван престой на открито спрямо ищеца, поради
което не се установява да е липсвал свеж въздух в помещенията по настаняването на
ищеца и в двата затвора.
Не е доказано и твърдението за лоши условия в
банята и за липсата на възможност да се ползва топла вода в местата за лишаване
от свобода, посочени в исковата молба, доколкото се установява, че в Затвора –
Варна, в коридорите са налични бани с топла вода с неограничен достъп, а в
Затвора – Пловдив е въведен изричен график за използване на банята по
съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване
факта на ползването й от значителен брой лица.
По отношение на оплакването за лоша хигиена
на спалните и санитарните помещения в местата за лишаване от свобода, следва да
се има предвид, че за хигиената отговарят
самите лишени от свобода като за поддържането ѝ периодично им се предоставят съответните
препарати, съгласно утвърдена от гл. директор на ГДИН „Таблица № 6 за
полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи
в местата за лишаване от свобода за един месец“ /л. 42 и 43/. Не се установява в
помещенията по настаняване на ищеца да е имало мухъл и плесен, които да не са
били отстранявани. Самият ищец сочи в исковата си молба, че от страна на
ответника е било осигурено почистване на стените от мухъл и плесен, което сочи
на признание за липса на установено бездействие, но напротив, за предприети
конкретни мерки за справяне с такъв проблем.
Оплакването на ищеца относно липсата на
изолация на външните и вътрешните стени на затворите и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени
достатъчно дебели завивки от затворническата администрация, също са
неоснователни. На първо място, установява се, че и в двата затвора отоплението се
осъществява, посредством централно локално парно. Поставянето на изолация на
стените на местата за лишаване от свобода не е нормативно установено задължение
на ответника. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени
не каквито и да е, а „достатъчно дебели“ завивки и поради това е изпитвал студ,
предвид факта, че не са налице данни Т. изобщо да е депозирал молби с такова
искане до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и
съответно да му е било отказвано.
Що се касае до оплакването за нередовна смяна
на спалното му бельо, при престоят на ищеца и в двата затвора, което създало
предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи, то от доказателствата по
делото се установява, че са създадени условия за поддържане на елементарна
хигиена в стаите, като отговорността за това, както се каза, обаче, е на самите
лишени от свобода. Същото касае и смяната и изпирането на спалното бельо, в
която връзка е предоставена възможност за избор на лишените от свобода. От
страна на ответника са представени и доказателства за осъществяване на дейности
по дезинсекция и дератизация периодично през времето на престоя на ищеца в Затвора
- Варна и в Затвора – Пловдив – /л. 70-119 и л. 17-18/.
Не е основателно и оплакването на ищеца за
липсата на достатъчни мебели и лошо състояние на наличните такива в затворите в
гр.Варна и гр.Пловдив. Твърдението, че шкафовете били недостатъчни и се ползвали
общо за бельо и посуда, не би могло да доведе до извод за отношение на
администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в унизително
положение, като се имат предвид усилията на администрацията да оборудва
помещенията с необходимите мебели и несъответното поведение на лишените от
свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. Очевидно е, както се
посочи по-горе, че помещенията са оборудвани с необходимите мебели, което води
на извод за липса на незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.
По отношение на оплакването на ищеца относно
това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова възпитателно -
корекционна работа, то следва да се има предвид, че по делото са ангажирани от
страна на ответника доказателства за изготвен в Затвора - Варна план за
изпълнение на присъдата му от 28.03.2018г., 25.07.2018г. с конкретно посочени
цели и начини за постигането им, подписано от ищеца без възражения. В случая,
според съда, са били изпълнени изискванията по чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС.
Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и
да било доказателства за реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от
него поведенческа и личностна криза. Такава не се установява, от извършено на Т.
експресно психологическо заключение от психолог при Затвор гр.Варна /л.67/ и
скрининг интервю за оценка на психологичния риск при приемане на лишени от
свобода /л.59/. Аналогични са изводите на съда и по отношение оплакванията от
същото естество през времето на пребиваване в Затвора - Пловдив. С ищеца е
провеждана опознавателна беседа, видно от представения на л.41 дневник за
индивидуална работа. От становище на
л.36 се установява, че л.св. Т. не е подавал заявление за индивидуална работа с
психолог и не са се налагали кризисни интервенции. В показанията си свидетелят С.
сочи, че ищецът е участвал в обучение по програми, т.е. отново липсват бездействия
на администрацията в тази посока. Впрочем с оглед на писмените и гласни
доказателства, събрани по делото и в двата затвора, в които е пребивавал Т. не
са регистрирани писмени искания или оплаквания във връзка с изложените в
исковата молба твърдения.
С оглед гореизложеното действително не се установяват твърдените
в исковата молба нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което
на ищеца не се следва присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза
на ответника, такива не се следват, по
аргумент от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.Е.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. С.Н., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лв. за
понесени от неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за период на пребиваването му в Затвора гр. Варна от 01.01.2017
г. до 31.12.2021 г. и в Затвора гр. Пловдив от 01.09.2022 г. до 14.10.2022 г.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: