№ 4389
гр. Варна, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110104695 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. С., ЕГН
**********, *** срещу Териториално поделение на НОИ – Варна, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за
установено в отношенията между страните, че в периода 06.07.1981 г. до
07.07.1984 г. ищецът е полагал труд като готвач на пълен работен ден към СДТ
„Обществено хранене“, гр. Варна, чийто правоприемник е ***, което време
следва да му бъде зачетено за трудов стаж.
В исковата си молба Д. С. С. твърди, че в периода от 06.07.1981 г. до
07.07.1984 г. е работила в СДТ „Обществено хранене” - Варна по трудов
договор на длъжност „Готвач” на пълен осем часов работен ден , като е била
осигурен задължително съгласно КТ. Трудовият й стаж от 3 /три/ години е
отразен в приложената в копие трудовата книжка, но в отбелязването на стр.11
при прекратяване на трудовото й правоотношение и посочване на трудовия й
стаж от три години, подпис е положен само от директора на „Обществено
хранене”-Варна, но липсва такъв в графата „Гл. счетоводител”. При изготвена
неофициална справка било видно, че ТП на НОИ-Варна не включва трудовия
стаж, придобит от нея в периода от 06.07.1981 г. до 07.07.1984 г. в изискуемия
по закон трудов стаж за ранно пенсиониране и изисква от ищцата
установяването му по съдебен ред.
Ищецът С. сочи още, че ДТП „Обществено хранене” - Варна е прекратил
дейността си и негов законен правоприемник се явявал вторият ответник
„Оазис” ЕООД, ЕИК *********. Последният издал удостоверение по чл.5 ал. 1
от ЗУТОССР, с което правоприемникът на „Обществено хранене” - Варна е
удостоверил, че разплащателните ведомости за заплати за периода от
м.07.1981 г. до м.07.1984 г. на СДТ „Обществено хранене” - Варна липсват,
поради установена кражба с взлом в р-т „Почивка” /офис на „Оазис” ЕООД/
1
през м. 08.2003 година. Правоприемникът на работодателя „Оазис” ЕООД е
уведомил ищцата С. с уведомително писмо, че поради кражбата на
разплащателните ведомости правоприемникът е в невъзможност да й издаде
удостоверение за трудов стаж. Към уведомителното писмо било приложено
писмо на Второ районно управление на МВР - Варна за извършената кражба
включително и на разплащателните ведомости. Въз основа на записванията в
трудовата й книжка „Оазис” ЕООД е издало на основание чл.40 ал.5 от НПОС
удостоверение №10/28.02.2024 г. УП-3 за осигурителен стаж, който обаче, не е
признат от ТП на НОИ-Варна, видно от представената по делото неофициално
изготвена от първия ответник неподписана справка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ОАЗИС“ ЕООД, с който твърди, че за него е налице обективна невъзможност
да представи каквито и да било данни относно твърдяния трудов стаж на
ищеца. Поддържа, че поради регистрирана кражба с взлом за времето от
08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. липсват разплащателни ведомости за заплати от
1960 г. до 2000 г. за посочените в писмото на Второ РУ-Варна, сред които е и
соченият от ищеца работодател. Не оспорва иска. Счита, че не е станал
причина за завеждане на исковата молба, поради което и не следва да дължи
разноски по делото. Предоставя на съда преценката относно основателността
на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП
на НОИ – Варна, с който излага, че не е налице начало на писмено
доказателство по аргумент на чл. 6 от ЗУТОССР. Сочи, че свидетели на
основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР се допускат само лица, които притежават
писмени доказателства, че са работили при същия работодател в процесния
период. Неоснователни били твърденията, че претендирания стаж не е
признат от ТП – Варна на НОИ , тъй като липсвали доказателства за подадено
заявление за отпускане на пенсия от ищеца С.. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и като съобрази
наведените от страните твърдения и възражения съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 3 вр.
чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Същият е допустим, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена
предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е
наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо
или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са изгубени или унищожени. С исковата молба е представено
писмо от Второ районно управление – Варна във връзка с регистрирана
кражба с взлом в ресторант „Почивка“ /офис „ОАЗИС“ ЕООД/ за времето от
08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установено липса на
2
разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на посочените
дружества, сред които е и СДТ „Обществено хранене“, в полза на което
твърди, че е полагал труд ищецът. В отговора на ответника „ОАЗИС“ ЕООД,
правоприемник на СДТ „Обществено хранене“, е приложено същото писмо,
като този ответник изрично подчертава обективната невъзможност да
представи ведомостите за заплати и други документи, релевантни за спора и
за установяване на твърдяния от ищеца трудов стаж. Всичко това дава на съда
достатъчно основание да заключи, че предявеният иск е допустим, като
именно отговорът на правоприемника „ОАЗИС“ ЕООД следва да се приеме,
че по съществото си представлява удостоверяване на обстоятелството, че
документите /ведомостите за заплати/ са откраднати, поради което не могат да
бъдат представени както на ищеца, така и на съда.
Неговата основателност е предпоставена от установяване от ищеца при
условията на пълно и главно доказване, че в периода от 06.07.1981 г. до
07.07.1984 г. е работил в СДТ „Обществено хранене” – Варна, чиито
правоприемник е ***, по трудов договор на длъжност „Готвач” на пълен осем
часов работен ден.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че ответникът ***, е правоприемник на
СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна.
Видно от представената трудова книжка на ищеца е, че има отбелязване,
че в периодите 06.07.1981 г. – 01.03.1983 г. и 01.03.1983 – 07.07.1984 същият е
работил като „готвач“ в СДТ „Обществено хранене“ ООД, гр. Варна, с
посочени възнаграждения, съответно от 100 и 115 лева за двата периода.
От представеното удостоверение от ТД на НОИ – гр. Варна е видно, че в
архива на ответника липсват писмени, въз основа на които може да се
установи трудов/осигурителен стаж на ищеца Д. С. за периода от 06.07.1981.
до 07.07.1984 г. Подадено е заявление за отпускане на пенсия от нея на
01.10.2024 г., по която липсва произнасяне, съобразно съвпадащите твърдения
на насрещните страни.
Представено е уведомително писмо от Второ районно полицейско
управление при МВР – гр. Варна, изпратено до управителя на „ОАЗИС“
ЕООД, с което уведомят дружеството, че във връзка с тяхно съобщение от
13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „Почивка“ /офис
„ОАЗИС“ ЕООД/ за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е
установена липса на разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г.
Конкретно за 1983 г. - 17 бр., а за 1984 г. - 13 бр. папки. Именно
гореизложеното обуславя правния интерес на ищеца от провеждане на
исковото производство.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Димитричка Кирилова Германова, от които се установява, че
двете с Д. С. са били колежки в ресторант Севастопол, към СДТ „Обществено
хранене“. Свидетелката работила като работник студена кухня, а Д. била
готвач в кухнята. Когато започнала работа, Д. вече работила там, може би
около година преди това. Смята, че периодът е именно едногодишен, тъй като
3
нейният техникум бил с четиригодишно обучение, а този на Д. – с три. Имала
тригодишен задължителен стаж. До 1986 г. работила при същия работодател и
не си спомня кога точно напуснала Д.. Вероятно преди нея, но не знае кога
точно. На пълен работен ден работили двете. Д. започнала трудовият си стаж
по-рано от нея.
От извършената справка с оригинала на представената от свидетелката
Димитричка Кирилова Германова трудова книжка съдът установи, че в същата
има отбелязване, че лицето е полагало труд в СДТ „Обществено хранене“, гр.
Варна, в периода 01.07.1982 г. -07.10.1986 г.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТССР по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага
извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.
За тези писмени доказателства в чл.6 от закона е предвидено, че тези
документи следва да са издадени от работодателя при който е придобит стажа
и да са издадени по време на полагане на стажа, като в ал.2 примерно са
посочени писмените доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, като
трудовата книжка е след посочените в ал.2 документи.
Въз основа на изложеното и предвид извършеното в трудовата книжка на
свидетелката вписване, е видно, че същата е работила само през част от
процесния период при същия работодател, обхващащ времевия интервал от
01.07.1982 г. до 07.07.1984 г. Поради това свидетелските показания по силата
на императивната разпоредба се явяват допустими доказателствено средство
единствено относно праворелевантните факти и обстоятелства, попадащи в
посочения период. Изложеното относно по-ранното започване на работа на
ищеца при работодателя не следва да бъде ценено, доколкото представлява
недопустимо доказателствено средство, лишено от доказателствена стойност.
Само за изчерпателност на обосновката, дори и за целите на доказването да се
приеме обратното, то гласните доказателствени средства не установяват
главно и пълно точния период, в който ищцата е започнала работа по-рано,
същите не са убедителни и се основават на предположения, касаещи
продължителността на обучението на двете, а не се базират на възприети от
свидетеля факти и обстоятелства.
По посочените съображения искът се явява основателен за периода от
01.07.1982 г. до 07.07.1984 г. и следва да бъде уважен, а за този от 01.07.1981 г.
до 01.07.1982 г., същият подлежи на отхвърляне като недоказан.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, а по силата на
чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат
такси и разноски от ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде
определяна от съда. Ищецът не е доказал извършването на разноски, поради
4
което такива не му следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. С.
С., ЕГН **********, ***, от една страна, и Териториално поделение на НОИ –
Варна, с адрес: ***, от друга, че Д. С. С., ЕГН ********** е полагала труд че в
периода от 01.07.1982 г. до 07.07.1984 г. ищецът е полагал труд като готвач на
пълен работен ден към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна, чийто
правоприемник е ***, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж,
на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 06.07.1981 г. до 01.07.1982 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5