Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.07.2023 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, ІV „Д” въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
при
секретаря Даниела Славенова, като разгледа докладваното от съдия В. Иванова гр.
д. № 13372 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20221978 от 12.10.2020
г., постановено по гр. д. № 9019/2020 г. на Софийски районен съд, е признато за
установено, че Ц.Т.М. и Н.М.Д. дължат разделно и по равно на „Т.С.” ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1061,28 лева,
представляваща цената на доставена топлинна енергия, ползвана без валидно
правно основание, с което ответниците са се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********магазин „З” – 5, както и сумата 26,82
лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение, предоставена без
валидно правно основание в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., с която
ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумите от 13.01.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане.
С
решението са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.Т.М. и Н.М.Д. искове
за: доставена и ползвана без валидно правно основание в посочения период топлинна
енергия за сумата над 1061,28 лева до пълния предявен размер от 1064,66 лева; за
сумата 153,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
доставена и ползвана без основание топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г.
до 03.01.2020 г., както и за сумата 4,10 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за предоставена без правно основание услуга дялово
разпределение за периода от 30.06.2017 г. до 03.01.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1115/2020 г. на СРС. Всяка от страните е осъдена да заплати на
насрещната страна разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано отвтниците в частите, с които исковете са уважени, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага се
възражение за неправилност на извода на съда за доказаност на факта на
предоставяне на топлинна енергия в приетия размер. Поддържа се, че съдът не е
взел предвид обстоятелството, че в исковия период не е ползвана топлинна
енергия за отопление на имота и такава не е била начислявана от ищеца, тъй като
радиаторите в имота са били демонтирани от м.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Решението не е обжалвано в отхвърлителните му части.
За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване,
съдът взе предвид следното:
”Топлофикация
– София” ЕАД е предявило срещу Ц.Т.М. и Н.М.Д. искове за установяване
съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1115/2020 г. на СРС, както следва:
- срещу
Ц.Т.М. – за сумата 532,33 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
представляващ магазин „З”-5 в ж.к. ********вх. Б; сумата 76,57 лева,
представляваща законна лихва за забава от 30.06.2017 г. до 03.01.2020 г.;
сумата 13,41 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за
- срещу
Н.М.Д. - за сумата 532,33 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
представляващ магазин „З”-3 в ж.к. ********вх. Б; сумата 76,57 лева,
представляваща законна лихва за забава от 30.06.2017 г. до 03.01.2020 г.;
сумата 13,41 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за
В
исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на
гореописания имот, са потребители на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което
са се обогатили до размера на обедняването, в размер на исковите суми за
главници съгласно издадените от ищеца фактури.
За
претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 1115/2020
г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение
длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
С
писмения си отговор ответниците оспорват исковете. Твърдят, че в сградата, в
която се намира процесния имот, не е имало топлопреносна мрежа /отоплителни
вертикални и хоризонтални щрангове, захранващи се от „Топлофикация” чрез
абонатна станция, като захранването в имота с топлинна енергия от закупуването
му се е извършвало от независими източници, а именно чрез монтирана климатична
система, захранвана от трифазен ток, поради което отоплението в процесния
магазин няма никаква връзка с абонатната станция на ищеца в сградата. Твърдят,
че за процесния период не е извършван отчет на уредите за дялово разпределение.
С оглед на това считат, че поради липсата на консумация на топлинна енергия за
отопление и битови нужди /топла вода/ от абонатната станция на сградата,
ответниците не са ползватели на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и не дължат
начислената им сума за отопление на имот, за разпределение на топлинна енергия,
нито лихви за забава.
С определението по чл. 140 от ГПК като трето
лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Б.” ООД, което е заявило
становище за основателност на исковете в частта, касаеща отчитането и
разпределянето на топлинна енергия.
Въззивният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предмета на обжалване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в имота
на ответниците, с която последните са се обогатили за сметка на ищеца. С оглед
изложените в исковата молба твърдения за липса на договорни отношения между
страните по повод доставка на топлинна енергия следва, че претендираните вземания
за цената на доставената на ответниците топлинна енергия се основават на
неоснователното обогатяване.
Така
предявените установителни искове са допустими с оглед предходно
развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
в полза на ищеца срещу ответниците за исковите суми, срещу която са подадени
възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване,
когато то не е основано на договорни отношения.
По
делото е безспорно установено от представените нотариални актове, че през
исковия период ответниците Ц.М. и Н.Д. са били собственици на процесния недвижим имот,
представляващ магазин „З”-5, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх. Б. Този
имот е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди,
доколкото представлява магазин. Нее спорно по делото, че между
топлопреносното предприятие и ответниците не е бил сключен договор за доставка
на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма,
следователно между тях не е възникнало облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При невъзможност на
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по
чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
Релевантно за
делото с оглед правния характер на предявените искове е дали ответниците са
ползвали имота лично през процесния период. Това е така, защото само ползвайки имота
те
биха могли да се обогатят със стойността на доставената в имота им
топлинна енергия и цената на извършената услуга за дялово разпределение.
Процесният
магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства и
заключението на СТЕ.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2
от ЗЕ/. В случая е установено от заключението на СТЕ, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в
която се намира процесният магазин, се измерва чрез общия топломер и общото
количество топлинна енергия са разпределя между всички абонати, като разпределението е
извършвано съгласно действащите нормативни разпоредби. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
– за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Според заключението, в
процесния период в имота на ответниците не е ползвана топлинна енергия за
отопление на имот и такава не им е била начислявана от ищеца. Начислявана е
само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че в процесния магазин се
ползва топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. В имота е имало 1 бр.
водомер за отчитане на БГВ, като по данни от фирмата за топлинно счетоводство в
процесния имот не е бил осигурен достъп за отчет от
Съгласно
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ собствениците на обекти в сграда - етажна собственост, които
са прекратили топлоподаването на отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени
на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения им имот. Задължението за заплащане на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия в собствените на етажните собственици имоти. След като в собствения на
ответниците имот в процесния период е
доставяна топлинна енергия /в т.ч. топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ/, те са се обогатили със
стойността на така доставената топлинна енергия, спестявайки разходите, които е следвало да направят за заплащане на
цената й, респективно ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата,
като обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от едни и
същи факт.
Следователно предявените срещу ответниците искове по чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД са
основателни и доказани за сумата 1061,28 лв. за доставена от ищеца
топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата
26,82 лв., представлваща цена за доставената услуга дялово разпределение за
същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Поради съвпадането
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за
разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния предвиден в чл.
25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 50 лв.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20221978 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 9019/2020
г. на Софийски районен съд, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Ц.Т.М. и Н.М.Д. да заплатят на „Т.С.” ЕАД сумата
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.