Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 834
06.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска...….....…...…....................…
в присъствието на
прокурор Цвета
Пазаитова............……................……………………………...като разгледа докладваното
от съдия Р.Чиркалева адм. д. №845 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура – Хасково срещу чл.23, ал.5
в частта „…в срок до 31 октомври на предходната година“; чл.24 ал.7, 7.1; чл.36,
ТСУ-31 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72, ал.1 от ЗУТ; чл.36,
ТСУ-32 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72, ал.2 от ЗУТ; чл.38, ал.1, ГРАО Н-9/2080 Съставяне на
актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове
съставени в чужбина и чл.38, ал.1,
ГРАО Н-35/2132 Промяна в актовете за гражданско състояние от Наредба №9 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Минерални бани.
В протеста се сочи, че Наредба №9 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Минерални бани е приета с Решение №251/25.03.2021г.
При извършена проверка по реда на надзора за законност
се установявала незаконосъобразност на
чл.23 ал.5 в частта „в срок до 31 октомври на предходната година“. Сочи се,
че разпоредбата на чл.71 т.1 от ЗМДТ, в редакция ДВ бр. 101 от 2013г.
предвиждала, че декларация по образец следва да бъде подадена от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. Разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ в настоящата редакция, с която било
предвидено декларацията по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, да се
подава от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота, към момента не била влязла в сила. Съгласно изм.
ДВ, бр.14 от 2021г., същата ще влезе в сила от 1 януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд на Република България през 2021г. Твърди се, че според съобщение,
публикувано на интернет страницата на Национален статистически институт
„…окончателни данни от преброяването ще има в края на 2022г.“.
В чл.24 ал.7,
7.1 от Наредбата било предвидено, че издаденото разрешение се прекратява
при неплащане на таксата за ползване повече от един месец. В разпоредбата на
чл.80 от ЗМДТ изчерпателно били изброени основанията за отнемане на
разрешението за ползване на терен общинска собственост – когато мястото не се
използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е
предоставено, или когато обществени нужди налагат това. В противоречие с
посочената норма в чл.24 ал.7, 7.1 от Наредбата било предвидено допълнително
основание за отнемане на разрешението за ползване – „при неплащане на таксата
за ползване повече от един месец“. Разрешението за ползване на терен – общинска
собственост, се издавало във връзка със заплащането на определена такса на
общината, която като публично общинско вземане била уредена в чл.79 ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.72 и чл.79 ал.2 от ЗМДТ таксата се заплащала от лицето, за времето
на реално ползване на заявеното пространство, а не за целия срок на
разрешението, т. е. предвидена била възможност за сезонно или друго ограничено
във времето ползване, съответно на което ще се определи размерът на дължимата
такса. Издаденото разрешение само по себе си имало действие до изтичане на
срока, за който е издадено, освен ако не бъде отнето на някое от основанията,
изчерпателно посочени в чл.80 от ЗМДТ, където като основание не било посочено
неплащане на таксата за ползване повече от един месец. Извън посоченото,
недопустимо било с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, да се
въвеждат други основания за отнемане на разрешение за ползване, освен изрично
посочените в закона.
В чл.36 ТСУ-31
и ТСУ-32 били определени размери на такса за издаване на разрешение за
разкопаване по чл.72 ал.1 от ЗУТ и по чл.72 ал.2 от ЗУТ. Според чл.72 ал.1 пр.1 ЗУТ работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални
пространства, се извършва въз основа на разрешение за строеж. Твърди се, че
тълкуването на цитираното правило, предвид императивния му характер, сочело, че
за реализирането на описаните дейности се изисквало само такъв индивидуален
административен акт, не и разрешение за разкопаване. При това положение, щом
издаването на подобен акт било недопустимо, то и съществуването на срок за
издаване, както и дължими такси, било безпредметно.
На следващо място, в чл.38, ал.1 ГРАО Н-9/2080 били определени размери на такси за
съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат
актове, съставени в чужбина. Сочи се, че актовете за гражданско състояние на
лицата са: акт за раждане, акт за сключен граждански брак и акт за смърт (чл.34
ЗГР) се издавали безплатно (чл.40 ал.1 ЗГР). Регистрирането на събития по
гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, български граждани и
съставянето на съответните актове по гражданско състояние били регламентирани в
раздел VII Актове за
гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина, чл.69-72 ЗГР и
чл.4 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната
система за гражданска регистрация. Изложени са подробни съображения, въз основа
на които е направен извод, че при регистрирани събития по гражданско състояние,
настъпили в чужбина по отношение на български граждани и съставени актове в
чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини
съставят акт за гражданско състояние по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗГР, който
съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗГР се издава безплатно. Аргумент в тази
насока бил и чл.110 ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗМДТ.
В чл.38 ал.1
ГРАО Н-35/2132 от Наредбата била предвидена дължима такса за промяна в
актовете за гражданско състояние. Раздел VIII (чл.73-чл.78) ЗГР и раздел V
(чл.31-чл.45) от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на
единната система за гражданска регистрация, издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството регламентирали извършването на
отбелязвания, допълнения и поправки в актове за гражданско състояние. Промяната
на данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове за гражданско
състояние се извършвала по съдебен или административен ред. В посочените
по-горе разпоредби не било регламентирано събирането на такси. В разпоредбата
на чл.110 ал.2 ЗМДТ изрично били визирани услугите, които не подлежат на
таксуване. Сред тях били отбелязвания, допълнения и поправки в актовете за
гражданско състояние (чл.110 ал.2 т.4 ЗМДТ) и отразяване на промяна на име в
регистрите по гражданско състояние на населението (чл.110 ал.2 т.7 ЗМДТ).
Претендира се отмяна на протестираните разпоредби.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Моли
за отмяна на посочените в протеста разпоредби. Претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът – Общински съвет Минерални бани, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Докладна записка регистрационен индекс 1758/22.03.2021г.
(вх. №94/22.03.2021г. в Общински съвет – Минерални бани), Кмет на Община
Минерални бани е предложил на Общински съвет – Минерални бани приемане на нова
Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на
Община Минерални бани. В докладната записка е посочено, че с оглед
необходимостта от привеждане на материята в съответствие с действащото
законодателство се налага приемането на нов подзаконов нормативен акт, с който
да бъдат уредени обществените отношения, свързани с размера на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Минерални бани. В докладната записка се
съдържат проект и мотиви към новата наредба; изложени са причини, които налагат
приемането на нова Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Минерални бани; обсъдени са цели, които се поставят; съображения
относно финансови и други средства, необходими за прилагането на Наредбата; очакваните
резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за
съответствие с правото на Европейския съюз. Посочено е също, че на основание
чл.21 ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.26, ал.3 и ал.4 и чл.28 ал.2 от ЗНА, в изпълнение
на чл.77 във връзка с чл.76 ал.3 от АПК, проектът на Наредба №9 за определяне
на местните такси и цени на услугите на територията на Община Минерални бани е
предоставен на вниманието на обществеността в Община Минерални бани в
регламентирания 30-дневен срок, считано от 27.01.2021г., датата на обявяването
на интернет страницата на Община Минерални бани, за обсъждане, становища,
предложения, мнения, възражения, препоръки и др., по проект на наредбата. Видно
от справката по чл.26 ал.5 от ЗНА, нямало постъпили писмени становища,
предложения, мнения, възражения и препоръки. Посочено е също, че изложените в
докладната записка мотиви налагат приемане на нова Наредба №9 за определяне на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани.
Видно от представения по делото Протокол №18 от
заседание на ОбС – Минерални бани, проведено на 25.03.2021 г., като първа точка
от дневния ред на същото е разгледана Докладна записка относно приемане на
Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на
Община Минерални бани.
С Решение № 251/25.03.2021г.,
взето на заседание на Общински съвет Минерални бани, проведено на 25.03.2021г.,
на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.26 ал.3 и ал.4 и чл.28 ал.2 от ЗНА,
чл.77 и чл.76 ал.3 от АПК, Общински съвет – Минерални бани е решил: Приема
Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на
Община Минерални бани.
В гласуването при приемане на Решение №251/25.03.2021г.
са участвали 12 общински съветници (от общо 13), от които 12 общински съветници
са гласували „за”, няма гласували
„против” и „въздържали се”.
По делото е представена в актуалната ѝ действаща
редакция Наредба №9 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Минерални бани (Наредбата). В §4 от ПЗР на
Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл.9 от Закона за
местните данъци и такси и влиза в сила от приемането ѝ от ОбС – Минерални
бани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване
са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията
на община Минерални бани. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да
подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия
нормативен акт пред съда е частично и касае само конкретни разпоредби от
Наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това
разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на
оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във
времето.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда
компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на
същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
По отношение съответствието на конкретните оспорени
разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:
В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА,
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Без съмнение общинската наредба представлява
подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да
детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от
по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени
със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към
неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията,
която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата
уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен
акт от по-висока степен, нито да преурежда по различен начин вече уредени от
закон обществени отношения.
Текстът на чл.23 ал.5 от Наредбата гласи следното: „Лицата неползващи услугата
сметосъбиране и сметоизвозване за притежаван имот по тази наредба за цялата година
подават декларация в “Мести данъци и такси” при община Минерални бани в срок до
31 октомври на предходната година или в 2-месечен срок от придобиване на имота.
В декларацията се посочват точните данни за имота и собствениците /ползватели/
и обстоятелството че няма да го ползват през цялата календарна година.
Декларацията се подписва от всички данъчнозадължени лица /собственици,
съсобственици или ползватели./“.
В чл.71 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от
1999 г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г.,
в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1 януари на втората
година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Не се събира
такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите
отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в
райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл.
62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.
66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година
и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените
лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ
по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред,
определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
Както е видно от самата разпоредба
на закона, изменението на същата със съдържание, идентично с това на
протестираната разпоредба, е с отложено във времето влизане в сила. Същата
следва да влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ през 2021г.
Към момента на подаване на протеста очевидно не са били публикувани резултатите
от преброяване на населението и жилищния фонд, което е публично оповестено в
Интернет страницата на НСИ, на което обстоятелство се е позовал прокурорът. Към
датата на изготвяне на настоящото съдебно решение тези резултати са вече
публикувани, което съдът установи след извършена справка на интернет страницата
на НСИ, като публикацията е извършена на 03.10.2022г., но не е изтекъл указания
по-горе период за влизане в сила на посочената разпоредба. От изложеното
следва, че разпоредбата на чл.71 т.1 от ЗМДТ в актуалната си редакция, а именно
ДВ бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., не предвижда задължение за
адресатите на разпоредбата за подаване на декларации от задължените лица до 31
октомври на предходната година, а до края на предходната година.
С оглед горното, чл.23 ал.5 от
Наредбата в посочената в протеста част е в противоречие с разпоредба от
нормативен акт от по-висока степен, а именно чл.71 т.1 от ЗМДТ, поради което
протестът е основателен и разпоредбата в протестираната ѝ част следва да
бъде отменена.
В Глава Втора от Наредбата – Местни
такси, в Раздел II – Такса за ползване на пазари, тържища, панаири,
тротоари, площади, улични платна и терени с друго предназначение, в чл.24 ал.1
е предвидено, че таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични
платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища,
панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.
Съгласно чл.24 ал.7 от Наредбата,
издадено разрешение се прекратява: 7.1.
при неплащане на таксата за ползване повече от един месец.
Тази разпоредба противоречи на
разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, поради което е
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон. В Закон
за местните данъци и такси (ЗМДТ), в Глава трета – Местни такси, в Раздел II – Такси за
ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени
с друго предназначение, в чл.80 е предвидено, че общинският орган, издал
разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се
използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е
предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Видно е от текста на
цитираните разпоредби, че протестираната разпоредба противоречи на
императивната разпоредба на чл.80 от ЗМДТ, изчерпателно уреждаща основанията за
прекратяване и/или отнемане на вече издадено разрешение за ползване на място –
когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от
лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.
Доколкото сред хипотезите на чл.80 от ЗМДТ не фигурира отнемане на издадено
разрешение поради неплащане на дължимата месечна такса за това ползване, то
разпоредбата на чл.24 ал.7 7.1. от общинската наредба е издадена в противоречие
с чл.80 от ЗМДТ и подлежи на отмяна като издадена в противоречие на действащи
материалноправни разпоредби от по-висок ранг.
В тази насока е и практиката на
Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №6038 от
22.04.2019г. по адм. д. №14058/2017г., III о.
На следващо място, в чл.36 от Наредбата е предвидено, че
размерът на таксите за технически услуги се определя както следва: ТСУ-31 Издаване на разрешение за разкопаване по
чл.72 ал.1 от ЗУТ – срок 7 дни, такса 30,00 лв. (номерът, наименованието на
техническите услуги, срокът и таксата са представени в табличен вид към чл.36).
Съгласно чл.72 ал.1 от ЗУТ, работите,
свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални
пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването
на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след
съгласуване с органите по безопасността на движението.
Т.е. не се изисква издаване и на
разрешение за разкопаване, за каквото издаване в протестираната норма от
Наредбата е предвидена такса.
За издаването на разрешение за
строеж и за други административни и технически услуги по ЗУТ съгласно §3 от ДР
на закона се събират такси по ЗМДТ и по Закона за държавните такси. В случая
това е таксата по чл.6 ал.1 б. „д“ от ЗМДТ, като издаването на разрешение за
строеж е изрично предвидена в чл.107 т.8 от ЗМДТ техническа услуга. Според
Наредбата такси за издаване на разрешение за строеж са определени в чл.36,
ТСУ-17, както и в ТСУ-12 и ТСУ-13.
След като специалният закон не
изисква издаване и на разрешение за разкопаване наред с издаването на
разрешение за строеж, то общината не може да предостави техническата услуга по
чл.36, ТСУ-31 от Наредбата, нито може да определя такса за това. Такава услуга,
както се посочи по – горе, не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в специалния ЗУТ,
поради което определянето на такса за нея противоречи на разпоредбите на чл.6
ал.1 и чл.107 от ЗМДТ, както и на чл.72 ал.1 от ЗУТ.
Наред с това, в чл.36 от Наредбата е предвидено, че размерът на таксите за
технически услуги се определя както следва: ТСУ-32 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72 ал.2 от ЗУТ –
срок 7 дни, такса 30,00 лв.
В чл.72 ал.2 от ЗУТ е предвидено, че
при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното
дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната
общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти.
От тази законова уредба става ясно,
че ЗУТ не изисква издаване на разрешение за разкопаване, каквото е предвидено
да се издава в протестираната разпоредба. Касае се за обществени отношения,
които са уредени в закон и преуреждането им с подзаконов нормативен акт, чрез
въвеждането на изискване за издаване на отделен индивидуален административен
акт (разрешение за разкопаване) е недопустимо. Такова изискване в ЗУТ не се
съдържа, поради което и Общинският съвет не разполага с правомощието да поставя
допълнителни условия за извършване на работите.
Разпоредбата на чл.38 ал.1 от Наредбата предвижда, че за извършени услуги по
гражданското състояние се заплащат следните такси: ГРАО Н-9/2080 Съставяне на актове за гражданско състояние
на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина 5,00 лв.
(обикновена 7 раб. дни), 7,00 лв. (бърза 3 раб. дни) и 10,00 лв. (експресна 1 раб. ден).
Въвеждането на такава такса противоречи на императивни
разпоредби от Закона за гражданската регистрация и Закона за местните данъци и
такси. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закон за гражданската регистрация, актовете за
гражданско състояние се издават безплатно. А съгласно чл.110, ал. 2, т. 1, т. 2
, т. 3 и т. 4 ЗМДТ не подлежат на таксуване следните услуги: 1. съставяне на
акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане; 2. съставяне
на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен
граждански брак; 3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение
от него; 4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско
състояние. По този начин законодателят е изключил от таксуване гражданската
регистрация, включително за събитията раждане, брак и смърт, настъпили в
чужбина. Като е определил такси за това, Общински съвет – Минерални бани е
нарушил материалния закон, поради което горната разпоредба следва да бъде
отменена.
В чл.38 ал.1 от Наредбата се предвижда, че за извършени услуги по
гражданското състояние се заплащат следните такси: ГРАО Н-35/2132 Промяна в актовете за гражданско състояние 5,00 лв. (обикновена 7 раб. дни), 7,00 лв. (бърза
3 раб. дни) и 10,00 лв. (експресна 1
раб. ден).
Разпоредбата явно касае извършването
на отбелязвания по смисъла на чл.74 и чл.75 от Закон за гражданската
регистрация, съгласно които промяната в данните по гражданското състояние,
допусната чрез административен акт, се вписват с отбелязвания в графа „Бележки“
в актовете за гражданско състояние. Съгласно чл.34 ал.1 от Закон за
гражданската регистрация, актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за
раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. При изменение на
данните за гражданско състояние, последните се вписват с отбелязвания в графа
„Бележки“ на актовете за гражданско състояние. Посоченото отбелязване
представлява административна услуга, която не подлежи на таксуване, съгласно чл.110
ал.2 т.4 от ЗМДТ. С протестираната разпоредба се въвежда регламентация за
таксуване на услуга, която също противоречи на нормативни актове от по-висок
ранг – Закон за гражданската регистрация, Закон за местните данъци и такси.
При този изход на спора, в полза на Окръжна
прокуратура - Хасково следва да се присъдят направените в производството
разноски, които са в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляващи
заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура - Хасково разпоредбата на чл.23 ал.5 в частта „…в срок до 31
октомври на предходната година“; чл.24 ал.7 7.1; чл.36, ТСУ-31 Издаване на
разрешение за разкопаване по чл.72 ал.1
ЗУТ; чл.36, ТСУ-32 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72 ал.2
от ЗУТ; чл.38 ал.1, ГРАО Н-9/2080 Съставяне на актове за гражданско състояние
на български граждани, които имат актове съставени в чужбина и чл.38 ал.1, ГРАО
Н-35/2132 Промяна в актовете за гражданско състояние, от Наредба №9 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Минерални бани.
ОСЪЖДА Общински съвет – Минерални бани да
заплати на Окръжна прокуратура Хасково направените по делото разноски в размер
на 20.00 /двадесет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При неподаване на касационна жалба или протест, или
ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.