Решение по дело №2461/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260349
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110202461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          260349/5.11.2020г.

                                          гр. Варна, 05.11.2020 г.

 

 

 

 

 

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

 

Варненският районен съд                         тридесет и седми състав

На двадесет и осми октомври        година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар :Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2461 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

        Образувано е по жалба на "Деница 2010 - ГЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Дана палас“ депозирана чрез управителя Г.Х.Л., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 03-011460/05.06.2019 год. на изпълняващ длъжност Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.224, ал.1, вр. чл.128, т.2 и чл.228, ал.3 от КТ.

 

         В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на НП и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се доводи за липсата на пълно описание на нарушението. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

 

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 08.05.2019 год. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД, ЕИК *********. Повод за проверката бил постъпил в ДИТ сигнал от лицето С.Д.С., в който се сочело на неизплатено обезщетение. На проверяващите били представени документи - Трудов договор № 83/19.06.2018 год., разчетно платежна ведомост, платежен фиш и др. Въз основа на събраните материали св. Д. установила, че С.Д.С. е изпълнявал длъжността „барман" в хотел „Царевец“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, като не му е било изплатено от страна на въззивното дружество, в качеството на работодател парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.08.2018 г. със Заповед № 621216-1 от 20.08.2018 г.

       На 31.05.2019 год. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД, ЕИК *********, в обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката факти. Вписани били съответно - трите му имена и заеманата длъжност на лицето чието обезщетение не е платено, основанието поради което се дължи обезщетението, както и липсата на изплащането му. Посочени били и доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения било вписано, че в тридневен срок ще бъдат представени доказателства.

        Възражения не постъпили  в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         На 05.06.2019 год. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида „имуществена санкция“ в размер на 1 500.00  /хиляда и петстотин/ лева.

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, трудов договор; заповед за прекратяване на ТД и др., писма, обратни разписки и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Д.  и св. Д..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

       Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

 

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията, наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в неизплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск порционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.08.2018 год. със Заповед № 621216-1 от 20.08.2018 год. за С.Д.С..

 

      Съдът не констатира да е допуснато нарушение при започване на АНП с повдигане на административното обвинение по съставения АУАН. Както от материалите по преписката /АУАН и съпроводително писмо/, така и от показанията на св.Д. и св.Д. е видно, че АУАН е бил съставен в присъствието, предявен и връчен на представляващия дружеството, легитимирал се като такъв и при депозиране на жалбата срещу НП, предмет на проверка. Така че не би могло да бъде споделено, че по някакъв начин е нарушено правото на защита на наказания субект. Горното личи и от депозираната срещу НП жалба.

   

       Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

 

       От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт, установен по делото е, че между „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД и С.Д.С. на 19.06.2018 год. е бил сключен трудов договор № 83, като по силата на който е договорен размер на основен платен годишен отпуск – 20 работни дни, а впоследствие със Заповед №621216-1 от 20.08.2018 год. трудовото правоотношение било прекратено.

       Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност. Като ал.2 на същата тази разпоредба на чл. 224 от КТ допълва, че обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение е било прекратено на 20.08.2018 год., а съгласно сключения ТД възнаграждението се изплаща до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася число на следващия месец, през който е положен труда, поради което и най–късно до датата 01.10.2018 г. включително е следвало да бъде начислено и изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на служителя С.. Поради тази причина, съдът намира, че правилно и съвсем законосъобразно административно–наказващия орган е определил датата 02.10.2018 год. /работен и присъствен ден/ като дата на извършване на нарушението, тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззивното дружество вече се е намирало в нарушение.

 

      Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.224, ал.1 вр. чл.128, т.2 от КТ. Правилно е била ангажирана отговорността на „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД в качеството му на работодател, чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

 

         АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган е наложил на въззивното дружество „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Съдът намира, че размерът на това наказание е бил преценен правилно и съответно на конкретното нарушение. Към момента на проверката – 08.05.2019 год. е установено, че дължимите обезщетения все още не са изплатени на лицето, макар трудовият договор да е прекратен още на 20.08.2018 год.

        Поради това съдът намира, че точно този размер на административно наказание би постигнало целите на адм. наказания, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

 

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е  предвидено възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв.

 

Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът присъди на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. 

 

 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 -011460 /05.06.2019 год. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" – гр.Варна, с което на „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416 ал.5,  вр. чл. 414 ал.1 от КТ  за  нарушение на  чл.224, ал.1,  вр.  чл.128, т.2 и чл.228, ал.3  от КТ.

 

ОСЪЖДА „Деница 2010 - ГЛ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Х.Л. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на  100.00  /сто/ лв.

 

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :