Р Е
Ш Е Н
И Е №……………/……………2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,III
отделение, XXI състав, в публично
съдебно заседание на 04.06.2010г., в
състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА при
секретаря Г.Б. и прокурор при ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 1093/2009г.,за да се
произнесе взе предвид следното: Предявени
е иск с правно основание чл.203,ал.1 от АПК,чл.1,ал.1 и 2 от ЗОДОВ,вр.чл.203,ал.2
от АПК,чл.86 от ЗЗД. Производството е образувано
по предявен иск от С.Н.Н. - ОЗ Ловеч срещу Министерство на правосъдието. В
исковата молба и уточняваща молба ищецът е навел искане за присъждане на
обезщетение в размер от общо 50000 лв, от които 10000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на администрацията на затвора
гр.Варна за периода 07.06.2002г.-20.05.2005г., както и обезщетение в размер от
40000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното
бездействие на администрацията в Затвора гр.Варна за същия период, през който е изтърпявал наложеното му
наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Варна, ведно със законната лихва
върху сумата от 50000 лв., считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане. Изложил е твърдения,че незаконосъобразните действия се изразяват в
поставянето му в условия, в които не е регламентирн по надлежния ред
здравословен начин на живот. Уточнил е ,
че администрацията в Затвора-гр.Варна е бездействала, като не е осигурила
здравословни санитарно-битови и хигиенни условия , които да отговарят на
установените за целта стандарти. В писмено становище по съществото но производството
е изложил е твърдения,че са му причинени неимуществени вреди,представляващи
емоционален дискомфорт,депресия, унизяване и малтретиране на човешкото
достойнство, последвали от неосигуряването
на добри битови и санитарно-хигиенни условия в помещенията ,в които е бил
настанен,липса на достатъчно жилищно пространство,дневна светлина и чист
въздух. Предвид гореизложеното предявява
искова претенция за заплащане на посочените суми от Министерство на
правосъдието, тъй като негово било задължението за осигуряване на нормални
битови и санитарно-хигиенни условия, което органът не е изпълнил. Ответникът,чрез представител по пълномощие изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковете. По същество прави искане за
отхвърляне на исковата претенция. Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на исковете. Съдът като взе предвид становищата на
страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимия към процесните отношения закон,намира за установено
следното: Ищецът С.Н.Н.
е постъпил в ОЗ-Варна на 19.06.2002г. до 27.06.2005г., след което е приведен в
затвора гр.Ловеч. През този период е бил
настаняван в няколко спални помещения в Зона за засилен надзор и охрана, а
именно 15,18,19а и № 23. От
показанията на свидетеля Й. Ст. П. се установява , че през релевантния период
не са били настанявани в едно спално помещение.
Но свидетелят е запознат с условията в затвора и има преки впечатления за
това , че в помещенията няма достъп до течаща вода и санитарен възел,прекият
достъп до дневна светлина и въздух е изключително ограничен. Твърди, че ищецът
в следствие на лошите хигиенни условия е изпаднал в тежка криза. Заварил го е
да стои под леглото в килията , доложил за това му състояние на
администрацията, но лекар така и не е посещавал ищеца. Когато е бил настанен в
килия №24, „ … за период от 7-8 месеца, С. не го къпеха.” Въпреки , че вратата му е била отворена. Сочи
, че когато е бил настанен в помещение №19 А , ищецът проговорил и започнал да
пише до главна дирекция за условията, в които са поставени. Не
са ангажирани от ищеца , чиято тежест е да докаже фактическите твърдения в иска
си, релевантните писмени доказателства , сочещи на подавани от него сигнали за
нехигиенни и вредни условия на живот в спалните помещения, както и за настъпила
увреда на здравословното му състояние на живот, вследствие на лошите условия ,
в които е бил настанен. При
горната фактическа установеност,съдът извежда следните правни изводи: Съобразно
чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на тази глава.Съгласно чл.203,ал.2 от АПК,за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. Следователно за да възникне право на иск за
обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а
именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. В настоящия случай от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди,изразяващи се според
твърденията на ищеца в накърнено достойнство,негативни психически
преживявания,емоционален дискомфорт. Ангажираните от ищеца доказателства не
доказват по безспорен и категоричен начин неимуществени вреди да са произтекли
от незаконосъобразни действия, респективно бездействие на администрацията на
Затвора-гр.Варна.Безспорно е обстоятелството , че в помещенията , в които
ищецът е изтърпявал наказанието си , липсва санитарен възел. Видно обаче от
показанията на св. П. ,както и от
приложената на л.148 от делото справка, осигурен е достъп до зона със санитарен
възел с течаща вода ежедневно.Не са ангажирани доказателства , които безспорно
да доказват твърдението на ищеца , че са настъпили здравословни проблеми,
вследствие на липсата на постоянен достъп до санитарен възел,въздухообмен и
липса на осветеност. Свидетелските показания са събрани от лице , което няма
съответната квалификация да диагностицира здравословни проблеми,поради което
впечатленията му за здравословното състояние на ищеца са ирелевантни. Отделно
от това , дори и да се приеме , че ищецът е преживял негативни психически
преживявания,същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му
наказание и статута му на осъден на лишаване от свобода,което безспорно
ограничава неговите права и свободи. Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпяни физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния
орган. Съгласно чл.52 ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни,обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост,по реда на чл.52 от ЗЗД единствено от степента и характера на
преживените болки и страдания от ищеца.В негова тежест е да докаже настъпването
на вреди от неимуществен характер,представляващи болки и страдания,които да са
в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на
Затвора-Варна. Не е достатъчно да бъдат посочени разпоредбите , които страната
намира , че са нарушени, респективно, че не са изпълнени вменени от закон
задължения за ответника, сочещи на допуснато бездействие. Следва тези твърдения
по безспорен и категоричен начин да се потвърждават от събраните доказателства. В конкретния случай,съдът
намира,че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца
не е довело до такова здравословно неразположение, което трайно е увредило
здравословното му състояние.Не са ангажирани доказателства от компетентни
медицински органи , че евентуалното влошено здравословно състояние на ищеца е
настъпило вследствие на престоя му в спални помещения, в които не е имало
достатъчен достъп до дневна светлина, достатъчен въздухообмен, недобри хигиенни
условия . Извън гореизложеното , следва да се има предвид и че
съгл.разпоредбите на чл.52 от ППЗИН/отм./, лишените от свобода, които са
осъдени с две или повече присъди, се поставят на най-тежкия от определените с
отделните присъди видове режим. Видно от приложеното на л.191 писмо от Прокурор
при РП-Русе до Началника на ОЗ-Варна, на ищеца са наложени наказания по няколко
дела от общ характер, като е определено лишеният от свобода Н. да изтърпи
наказанието си при усилено строг режим. Представени и приети по делото са
доказателства за постановените присъди. Предвид
гореизложеното , както и с оглед обстоятелството , че не бе доказано наличието
на две от предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на
административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и
причинна връзка , между влошеното здравословно състояние на ищеца и действията
на администрацията, съдът намира , че претенцията за присъждане на обезщетение
за нанесени неимуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли. В заключение, съдът намира предявените искове по чл.203 от АПК вр.чл.1 ЗОДОВ, за изцяло недоказани
и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.Неоснователността
на главните искове обуславя и неоснователността на акцесорните спрямо тях
претенции за заплащане на законна лихва. Разноски
от ответната страна не са искани,поради което и такива не се присъждат. Воден
от горното ,съдът: Р Е Ш
И : ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С. Н. Н. иск срещу Министерство на Правосъдието , за присъждане
на обезщетение в размер от общо 50000 лв., от които 10000 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на администрацията на
затвора гр.Варна за периода 07.06.2002г.-20.05.2005г., както и обезщетение в
размер от 40000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от
незаконосъобразното бездействие на администрацията в Затвора гр.Варна за същия
период, ведно със законната лихва върху сумата от 50000 лв., считано от датата
на увреждането до окончателното и изплащане. Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: