Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
31.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на тридесет и
първи октомври две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1070 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо
А.И.Т. с ЕГН ********** *** следните мерки за незабавна защита:
ЗАПОВЯДВА на
Б.В.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А.И.Т. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА
Б.В.Т. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с А.И.Т. с ЕГН **********
жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ, находящ се в град в град С., ул. „К.Л.“ № **, ет.***, ап. **, за срок от 6 (шест) месеца.
ЗАБРАНЯВА на
Б.В.Т. с ЕГН ********** да приближава пострадалото лице А.И.Т. с ЕГН **********
***, до местоработата й, както и до местата за социални контакти и отдих, за срок от 6 (шест) месеца.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН,
която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на
МВР - К..
ОСЪЖДА Б.В.Т.
с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Б.В.Т.
с ЕГН ********** да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 300 (триста) лева за реализирано адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.В.Т.
с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО по
реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано по
молба на А.И.Т. за издаване на заповед защита по Закона за защита от домашно
насилие срещу против Б.В.Т..
Молителката
твърди, че ответникът е неин съпруг, с когото сключили граждански брак на
20.01.1996г. в град К.. През 2006г. закупили апартамент в град С., на адреса на
молителката, който бил тяхното семейно жилище. През 2012 г. ответникът бил на
мисия в А. и след завръщането си, напуснал семейното жилище
и заживял на семейни начала с друга жена. През периода от 2012 г. до 21.07.2017
г. Б.Т. не се прибирал дома им, двамата не поддържали взаимоотношения, освен
разговорите им по телефона във връзка с издръжката на дъщеря им Е.Б.Т.. На
21.07.2017г. ответникът се прибрал без предупреждение и заявил, че ще живее при
тях. Молителката отговорила, че след всичко случило това не може да стане.
Искала да разговарят нормално и да се разберат, защото считала, че след
четири-пет години фактическа раздяла е невъзможно да продължат като семейство.
След този разговор, животът й се превърнал в ад.
На 23.07.2017
г. ответникът се прибрал към 19.00 часа вечерта и бил пиян. Още с влизането в
жилището започнал да крещи срещу нея, да я блъска, поискал да напусне жилището
и я наричал с обидни думи като „***”, „***”, „****”. Непрекъснато
замахвал с юмрук срещу нея и я заплашвал, че я размаже и унищожи. Изхвърлил
дрехите й от гардероба на земята. От страх молителката се затворила в стаята, в
която спяла, но ответникът влязъл вътре и я издърпал от леглото като твърдял,
че иска да разговарят. Разговор не се получил, вместо това ответникът започнал
да я блъска в стената зад дивана, да я заплашва, че я ме унищожи и изхвърли.
Това продължило до три часа през нощта.
През
следващите два дни нямало скандали, на 24.07.2017г. ответникът не се прибрал.
На 26.07.2017г., Б.Т. отишъл около 19.30 часа в дома им. Още с влизането
започнал да крещи, че съпругата му трябвало да напусне жилището, отново изрекъл
обиди - „***”, „****”, „***”, започнал да я заплашва, че ще направи всичко
възможно да я уволни, блъскал я на дивана и посягал с юмрук към главата й.
Молителката се защитавала с вдигнати пред лицето си ръце, за да не попадне удар
по него.
Агресивността
на ответника срещу съпругата му растяла и тя не знаела какво да прави.
Страхувала се и се принудила да се обади в полицията на дежурен полицай. Това
се случило около 20.00 часа. Полицейски служители посетили адреса след около
петнадесет минути, разговаряли с ответника и съставили протокол, с който го
предупредили да не упражнява тормоз върху съпругата си.
Поведението на
ответника я плашело и притеснявало, молителката живеела сама, дъщерята на
страните била студентка в град С.З.и отсъствала от дома си. Жилището било малко
– с площ от 41.18 кв.метра и молителката нямало къде да се скрие при ескалация
на агресията на ответника. Той бил в дома им едва от 21.07.2017г. и за краткото
време, през което пребивавал в него, молителката нямала дори един час спокойствие, през времето когато били заедно. Дори и да успеела да заспи за кратко,
ответникът влизал в стаята й и се надвесвал над нея докато се събуди и стресне.
Непрекъснато
била подложена на психически и емоционален тормоз, който ескалирал и във
физически такъв. Това което се случвало, оказвало изключително негативно
влияние върху психическото й здраве. Живеела в непрекъснат стрес, непрекъснато
притеснение, непрекъснат и основателен страх за здравето и живота си, защото
ответникът употребявал често алкохол и агресивността му нараствала многократно
когато е пил. Не знаела кога ще се прибере и в какво състояние. Очаквала със
страх вечерта когато се прибере, с какво ще започне да я тормози. Сънят й бил
нарушен, тъй като се страхувала, че може да я нападне докато спи. Страхувала се
за живота си, за физическото и психическото си здраве.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да наложи на Б.В.Т. мерки по
ЗЗДН.
ОТВЕТНИКЪТ
Б.В.Т. оспорва обстоятелствата, на които се основава молбата. Твърди, че
фактическата раздяла между съпрузите била от 2014 г., а не както се сочело в
молбата – от 2012 г. Оспорва, че се е намирал в имота на 21.07.2017 г. (ден
петък). Твърди, че е посетил дома си в събота, неделя и понеделник и през тези
дни отношенията между съпрузите били съвсем нормални. Единственият проблем
възникнал в събота вечерта, когато ответникът се прибрал вкъщи и молителката заявила,
че предстои развод и тя не желае той да посещава общото им жилище. Личните вещи
на ответника се намирали в жилището, той го считал за свое, плащал сам вноските
по ипотечния кредит, поради това заявил на съпругата си, че докато не се
разведат, ще го счита жилището за свой дом и ще ходи в него. Това била
единствената реплика, която разменили. В неделя, на 23-ти юли молителката му
дала списък с продукти за купуване, сготвила храна за двамата, обядвали заедно,
говорили по нейният телефон с детето им, което се намирало в Гърция, пили бира.
На другия ден, понеделник, ответникът останал в жилището. Вечерта молителката
отново поставила въпроса за посещенията му в жилището, но ответникът останал
там до сутринта. На следващата сутрин заедно пили кафе преди всеки да отиде на
работа. След тази сутрин ответникът получил заповедта за незабавна защита.
Оспорва твърденията, че от негова страна имало какъвто и да било акт на насилие
спрямо съпругата му.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли молбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено от лице с което пострадалият се намира или е бил в родство по
сватовство до трета степен включително, каквато е настоящата хипотеза и
съгласно установеното в чл. 3, т.7 и т.3 от ЗЗДН. Установено е че страните са
съпрузи. Не се спори, че са разделени, като за настоящия процес е ирелевантен
въпроса дали раздялата им е настъпила през 2012 или през 2012 г. Не се спори,
че след фактическата раздяла между съпрузите, в общото им жилище е останала да
живее молителката. От справките по чл. 9, ал.4 от ЗЗДН се установява, че
ответникът е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като видно от
справката за съдимост към настоящия момент не е реабилитиран. От направената
справка в РУ на МВР К. се установява, че на 26.07.2017 г. около 20.05 часа е
бил изпратен автопатрул на адреса на молителката по повод получен сигнал за
семеен скандал. Сигналът не бил записан в дневника на ОДЧ (оперативна дежурна
част) и нямало съставени документи от посещението на автопатрула. По делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.2006
г., от който се установява, че жилището на страните е закупено по време на
брака на името на съпруга – ответник, а продажбената цена е била заплатена
изцяло и в рой при сключване на договора.
Предмет на
делото са твърдени актове за домашно насилие, извършени на 23.07.2017 г. и на
26.07.2017 г. За да е осъществен състава на домашно насилие, следва да се
установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно,
в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо и
физическо насилие на посочените два дати и в какво се е изразявало същото.
Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея
психическо и физическо насилие на 23.07.2017 г. и на 26.07.2017 г., в която под
страх от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата:
обиди, закани здравето и местоработата, изхвърляне на дрехите й от гардероба,
блъскане на дивана, посягане с юмруци към главата на молителката.
В подкрепа на
декларираните факти са разпитани свидетелките Б.и К.се установява, че на
24.07.2017 г. (понеделник) молителката отишла на работа силно разстроена,
споделила искането на съпруга си да се прибере в жилището им, което напуснал
преди около 4-5 години, и в което молителката живеела сама с детето. Разказала
за причиненото й физическо и психическо насилие. През деня плачела, била силно
разстроена. Впоследствие й прилошало и се наложило да бъде заведена до стационара
на поделението, в което работела. След няколко дни молителката споделила за
събитията на 26-ти, и казала на свидетелките, че е извикала полиция, а съпругът
й бил отведен от жилището. През тази седмица молителката не успявала да се
справи със служебните си задължения на военнослужещ, била видимо разстроена.
Апартаментът бил закупен от двамата съпрузи.
Във връзка с
направените оспорвания е разритана св. Т. – майка на ответника, чиито показания
съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелката сочи, че съпрузите били
разделени от 2014 г., като преди това синът й направил ремонт на жилището. След
това го посещавал през следващата година, имал си ключове, водопроводните тръби
били развалени и отишъл да ги поправи. Извикала го съпругата му. През този период
ответникът гледал животни и живеел в дома на родителите си, заради това си
ходел рядко в апартамента в С.. Дъщерята на страните била абитуриентка през
2016 г. и балът бил направен в дома на свидетелката. През тези години
отношенията между съпрузите, и между молителката и роднините на съпруга й били
добри. Молителката не се оплаквала на свекърва си от сина й, внучката й живеела
приоритетно в дома на баба си. Твърди, че синът й е отишъл в С. през това лято
на 22.07 – събота. В 19.30 часа заминал за С., за да разговарят заедно с дъщеря
им, която била в чужбина. Двамата прекарали почивните дни заедно, молителката
дала 30 лева на съпруга си да купи храна, През деня та сготвила. В неделя на 23
юли нямали никакви проблеми. В понеделник молителката отишла на работа, а
ответникът останал в жилището и когато вечерта молителката се прибрала, казала
на съпруга си да напусне дома и да се прибира при майка си. При отказа му,
молителката заявила, че ще повика полиция и се обадила. Полицейските служители
предупредили сина й, да не се случват лоши неща и така приключило всичко.
Затова й ответникът в понеделник останал в жилището в С.. След сутрешно кафе
във вторник (25.07.2017 г. – бел. на съда), ответникът се прибрал при
родителите си и вечерта се обидили от полицията да го предупредят да не
посещава жилището в С..
При така
установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от
ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено
спрямо лицата, които се намират или са били в съпружеска връзка. Тези действия
следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се
предприемат мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната
доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗСДН,
във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочените дати
ответникът е извършил спрямо молителката физическо и психическо насилие,
описано по-горе. Влошените отношения между съпрузите и предстоящия развод,
както и споровете за семейното жилище, не могат да освободят от отговорност
извършителя. Декларираните факти косвено се потвърждават от показанията на
двете свидетелки, доведени от ищцата, които са си създали впечатления за
нейното психическо и здравословно състояние след двата инцидента. Действително,
те не са очевидци на събитията, но непосредствено след тях са възприели,
оказали помощ и били ангажирани с разказаното им от молителката. Относно датите
на твърдените актове на насилие, за втората свидетелства и писмото на РУ на МВР
К., от което се установява, че сигналът е постъпил на 26.07.2017 г. Не се кредитират показанията на св. Т. в
частта относно датите,същите са противоречиви на гласните и писмените
доказателства, а в останалата част показанията й досежно близките отношения
между нея, снаха й и контактите на страните през периода на раздялата им не
оборват установените от съда факти. Не
са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по
чл. 9 от ЗЗДН и показанията на непредубедения свидетел, нито противоречиви
такива, които налагат нарочен коментар, респективно - изключване от
доказателствата, доколкото свидетелите и на двете страни не са очевидци, а са
възприели фактите, така както са им били поднесени от страните в процеса, както
и обективното състояние на молителката след двама инцидента. Свидетелката на
ответника не е възприела как изглежда снаха й, вероятно е научила за
инцидентите едва при връчване на заповедта за незабавна защита, защото според
твърденията й, преди този момент не е имало нищо за научаване. Обобщавайки изложеното от фактическа и
правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът
предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава молбата.
Мерките за
защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН.
Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно
насилие, следва да приложи първата, втората и
и третата мярка, като по отношение на втората и третата определи срок от
шест месеца. Липсват каквито и да било твърдения преди двата инцидента, предмет
на настоящия спор, ответникът да е проявявал агресия спрямо съпругата си. Касае
се за актове на насилие, възникнали по повод предстоящия развод и определянето
на мерки с по-дълъг срок е неоправдано.
Съдът налага на ответника и глоба в размер на 200 лева.
С оглед изхода
от процеса, следва да бъде осъден да заплати на молителката и направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, Б.В.Т. следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в размер на 30.00 лева по сметка на ВСС.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.