РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Петрич, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Г. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К.“ № ***, вх.***, против
Наказателно постановление № 21-0314-001131/19.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Б., РУ П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено е в нарушение на
процесуалните правила и не е съобразено с действителната фактическа обстановка. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление № 21-0314-001131/19.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ
П..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление в депозирана писмена защита, моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
1
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 07.09.2022 г., разпитани са свидетелите В. К. Т., А. И. Ц., П. Н. К., М.
Т. Б., К. С. О., М. С. М., К. Г. Л., изслушани са обясненията на жалбоподателя.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е
ангажирана за това, че на 25.10.2021 г. в 16.45 часа в гр. П. по улица Х. Б. на кръстовището
с улица Л. М. с посока към книжарница П., жалбоподателят управлявал лек автомобил
Хюндай И 20 с рег. № ***, собственост на А. М. от гр. П., като блъска пресичащо дете З. Г.
Н. на 11 години от гр. П., като същият не уведомява компетентните органи на МВР и
напуска мястото на ПТП.
За посоченото, на 25.10.2021г., свидетелят В. К. Т., в присъствието на свидетеля А. И. Ц.,
съставил АУАН Серия GА № 461243 против К. Г. А., в който отразил, че последният като
водач на лек автомобил Хюндай И 20 с рег. № ***, собственост на А. М. от гр. П., на
25.10.2021 г. в 16.45 часа гр. П. по улица Х. Б. на кръстовището с улица Л. М. с посока към
книжарница П., не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, ПТП, с което
виновно е нарушил чл.116 ЗДвП, и като участник в ПТП не уведомява компетентната
служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП. Актът е предявен
на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 19.11.2021 г. ВПД Началникът на РУ към ОДМВР –
Б., РУ П. издал обжалваното НП № 21-0314-001131/19.11.2021 г., в което възпроизвел
идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл.123, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон, наложил на К. Г. А., глоба
в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, а за
нарушение на чл.116 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от същия
закон, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя К. Г. А. на 08.12.2021 г., в
законоустановения срок – 15.12.2021 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители актосъставителят В. К. Т. и
свидетелят по съставянето на акта А. И. Ц., изслушани са обясненията на жалбоподателя,
разпитани са свидетелите П. Н. К. – ИДПС при РУ – П., М. Т. Б. – майка на детето З. Г. Н.,
К. С. О. – очевидец, М. С. М. – лице, намиращо се във фактическо съпружеско съжителство
2
с жалбоподателя, и К. Г. Л. – служител на РУ – П..
Свидетелите В. Т. и А. Ц. установяват, че не са присъствали на инцидента, а били запознати
със случая в административната сграда на РУ – П., където били извикани от дежурния в
полицията, за да съставят акт на нарушителя, като работели само по образуваната преписка
и били запознати единствено с обясненията на майката на детето, не са виждали детето.
Свид. Т. допълва, че е запознат с процесния инцидент по данни от майката на детето и
жалбоподателя, който не отрекъл за възникването му. Свидетелят преразказва снетите от
жалбоподателя обяснения, пояснява, че бил длъжен да му състави акт, както и че нямал
информация за детето, освен че било с охлузни рани.
От изслушаните в с.з. обяснения на жалбоподателя се установява, че последният е
таксиметров шофьор и на процесната дата в периода от 4.30 до 5.00 часа следобед
извършвал таксиметрови услуги в района на полицията в гр. П. и след като оставил клиента
на адреса се отправил в посока книжарница „П.“. Разминавайки се с насрещно движещ се
автомобил под сградата на съдебната палата, жалбоподателят видял в огледалото сянка на
момиче и спрял. Детето тичало, подпряло се на предния капак на автомобила на
жалбоподателя и на тротоара. Жалбоподателят веднага спрял автомобила и излязъл от него,
попитал момичето дали й има нещо, то отвърнало, че й няма нищо, извинило му се и
затичало надолу по улицата. Категоричен е, че детето не е лежало на земята, като посочва,
че не е знаел, че е следвало да уведоми полицейските органи за случилото се, както и че
оказал пълно съдействие на разследващите органи – не се укрил, а потвърдил, че не негов
шофьор, а той самият е участвал в пътния инцидент, дал обяснения пред служителите на
реда, също така не останал безучастен и по отношение на детето – потърсил контакт с
родителите, обаждал се на майката на детето, за да се информира за здравословното му
състояние и да предложи помощта си с оглед закупуване на лекарства.
Като инспектор Детска педагогическа стая в РУ – П. свид. П. К. изнася, че получил
информация за блъснато от кола дете и непосредствено след инцидента – около един час
след него, в стаята, в която работел се явили детето З. на 11 години, неговата майка и баба, и
в тяхно присъствие снел обяснение от детето. Преразказва, по данни от детето, че същото се
прибирало към дома си и в района на книжарница „П.“ в гр. П., докато пресичало пътя било
блъснато от автомобил – такси, като шофьорът на автомобила му се „развикал“ и след това
потеглил с колата, а непозната за детето жена му помогнала да се изправи и го придружила
до тротоара. Детето било изплашено и имало охлузвания на ръката и крака в областта на
коляното.
От показанията на свид. М. Б. се установява, че е майка на З. Н., като в деня на инцидента,
около 16.00 часа дъщеря й била в района на книжарница „П.“, на пейка около пощата и
ядяла дюнер. След около десетина минути детето й се обадило и й съобщило, че е било
блъснато от кола и било изплашено. Непозната за майката жена довела З. Н. до дома й и
свидетелката установила, че детето куцало, било със скъсан панталон, с охлузни рани на
краката, на капачката на коляното, както и със синини на седалищните части и рана на
лицето. Детето й обяснило, че докато пресичало в района на книжарница „П.“ го блъснал
3
автомобил и паднало, а шофьорът на колата му се „развикал“ и дори не слязъл от
автомобила. Изнася, че поради инцидента, с детето първо посетили РУ – П., след това
болницата и накрая психолог. Таксиметровият шофьорът й се обаждал вечерта в деня на
инцидента и на следващия ден, за да се интересува за здравословното състояние на дъщеря
й.
Свид. К. О. изнася, че в момента на инцидента се движел в посока от полицията към кафе
„Л.“, а пред него се движел таксиметров автомобил, на около 50-60 метра, управляван от
жалбоподателя. Видял как жалбоподаталят спира колата в последния момент, и момиченце,
на което му е паднал мобилният телефон. Не видял самата случка, видял момиче, което
изтичало и тръгнало надолу, като й бил паднал телефона, таксито спряло, жалбоподателят се
показал през прозореца и момичето казало, че нищо му няма и си тръгнало, а след това и
шофьорът си тръгнал. Уточнява, че момичето си взело телефона, видял момичето да си
вдига телефона и изтичало надолу. Момичето било отпред пред колата, чул звук подобен на
удряща се ламарина и помислил, че шофьорът е ударил стълба, но било момичето.
Изяснява, че не е чул таксиметровия шофьор да пита момичето дали има нужда от помощ, а
само, че момичето му казало, че нищо му няма, на мястото не са идвали органи на реда.
Намиращата се във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя, свид. М. М.
последователно изнася, че на процесната дата около 17.00 часа в телефонен разговор
жалбоподателят я уведомил, че на кръстовището на книжарница „П.“, при разминаване с
отсрещна кола, видял сянка, спрял автомобила и пред колата изскочило дете, както и че
жалбоподателят тръгнал да излиза от колата, за да види дали детето е добре, но последното
казало, че нищо му няма, извинило се и изтичало надолу по улицата. Твърди, че след
поискване от негова страна, полицейските служители дали на жалбоподателя телефонния
номер на майката на детето, след което А. отишъл при родителите на детето и се срещнал с
майката, на следващия ден пак се обадил на майката на детето, за да се информира за
състоянието на детето.
Свид. К. Л. установява, че в деня на случилото се бил на работа в РУ – П., като за инцидента
били информирани от дошлите на място пострадало дете и майка му, която не била
свидетел, но от своя страна казала, че била разбрала от съседи. Свидетелят изнася, че
познава свид. О., че записал обясненията му и ги преразказва – че О. станал свидетел на
ситуация точно под района на съда, на кръстовището по ул. „Х. Б.“ и ул. „Л.М.“; че чул, че
спира такси рязко и видял дете, но не е чул удар в автомобила; че детето става и тръгва
надолу по ул. „Л. М.“ и се извинява на шофьора; че видял, че водача на таксито слязъл от
колата и попитал детето дали му има нещо, но детето казало, че му няма нищо и
продължило по пътя надолу; че като чул спирането на автомобила се обърнал и видял, че
детето е на земята, но не е чул нито удар, нито детето нещо да извика. Преразказва и
разговора с детето, което казало, че карало колело, тръгнало да пресича, не видяло колата и
в следващия момент се оказало на земята. Установява, че детето било адекватно, напълно
спокойно, нямало следи по него от охлузвания. Изнася, че след кратко издирване
установили и жалбоподателя, който още в телефонния разговор със свидетеля признал, че е
4
бил участник в инцидента с детето, а при пристигането си в сградата на РУ – П. казал, че не
е знаел, че трябва да се обади в районното управление, също така, че слязъл от таксито,
попитал детето дали му има нещо, евентуално да го закара до лекар, но детето казало, че му
няма нищо и си тръгнало, след което той изчакал малко и също си тръгнал.
Към административнонаказателната преписка са приобщени Докладна записка с рег. №
314р-19367/21 г. от 25.10.2021 г., изготвена от В. К. Т.; обяснение снето от З.Г. Н., както и
обяснения дадени от К. Г. А. и от К. С. О., всички от 25.10.2021 г.; съобщение.
Съгласно Докладна записка с рег. № 314р-19367/21 г. от 25.10.2021 г., В. К. Т. бил извикан
на 25.10.2021 г. около 17.40 часа в РУ – П. от Началника на КАТ – С.М., за да изпробва
лицето К. Г. А.. След изпробване на лицето за наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Drug test 5000 и с техническо средство Дрегер 7510 за алкохол, пробите
били отрицателни. По повод представена жалба от З. Г. Н. за настъпило ПТП са снети
обяснения от К. Г. А. и от свидетеля на инцидента К. С. О.. На К. А. е съставен АУАН
Серия GА № 461243.
Съгласно снетото на 25.10.2021 г. обяснение от З. Г. Н., на същата дата (25.10.2021 г.) около
16.30 – 16.45 часа, Н. се е прибирала у дома сама, когато пресичайки улицата на
кръстовището до кафене „Л.“ видяла, че идва кола и изчакала да мине, след това тръгнала да
пресича ходейки на отсрещния тротоар. В този момент от към пожарната се приближил
таксиметров автомобил, движещ се с висока скорост, който ударил лицето с предната броня
в средата по десния крак и то паднало като си ударило дясната буза на асфалта и гърба.
Шофьорът на автомобила се показал през прозореца и й направил забележка да внимава
къде ходи и потеглил в посока към книжарница „П.“. Докато лежала на пътя, непозната за З.
Н. жена й помогнала да се изправи, след което З. си тръгнала за вкъщи, където разказала на
майка си за случилото се.
В обясненията си дадени на 25.10.2021 г., жалбоподателят заявява, че на 25.10.2021 г. около
16.40 – 16.45 часа в гр. П. по ул. „Х.Б.“ пред кафе „Л.“, докато се разминавал с друг
автомобил, момиче на около 10 години изтичало пред управлявания от него автомобил в
посока от кафе „Л.“ към блоковете, намиращи се от ляво на него. Той натиснал спирачките,
детето се изправило от земята, уверило го, че му няма нищо, извинило му се няколко пъти,
което станало в присъствието на случайно минаващ пешеходец и се затичало към блоковете.
Поради създалото се задръстване, жалбоподателят също напуснал мястото.
Очевидецът на инцидента К. С. О. в обясненията си установява, че на 25.10.2021 г. около
16.40 часа се движел по ул. „Х. Б. в посока ул. „Г. Д.“, когато видял в района на
кръстовището с ул. „Л. М.“ момиче на около 10-12 години, което пресичало кръстовището и
в следващия момент видял, че таксиметров автомобил с посочен телефонен номер, спрял
рязко, но въпреки това блъснал детето, което паднало на земята. След малко детето се
изправило, взело си падналия на земята мобилен телефон и тръгнало по улицата. Шофьорът
на таксиметровия автомобил, през страничното предно ляво стъкло попитал детето дали му
има нещо и защо не внимава като пресича, при което детето тръгнало по ул. „Л.М.“, а
автомобилът останал на място още около 10-20 секунди и потеглил по улицата в посока
5
градския площад.
Приложено е и Съобщение, което описва реализирано ПТП. В същото е посочено, че в
следствие на ПТП З. Н. е прегледана във ФСМП гр. П. и след преглед е освободена с
охлузна рана на ръцете и освободена за домашно лечение без опасност за живота.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ
П., а НП е издадено от компетентен АНО – ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П.,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за
6
отмяна на НП само на това основание.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. А. е
ангажирана за това, че на 25.10.2021 г. в 16.45 часа гр. П. по улица Х. Б. на кръстовището с
улица Л. М. с посока към книжарница П., управлява лек автомобил Хюндай И 20 с рег. №
***, собственост на А. М. от гр. П., като блъска пресичащо дете З. Г. Н. на 11 години от гр.
П., с което не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, ПТП, с което
виновно е нарушил чл.116 ЗДвП, и като участник в ПТП не уведомява компетентната
служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
посочените както в АУАН, така и в НП дата, час и място блъска пресичащото дете З. Г. Н.,
ПТП. В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на
отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали е имало съприкосновение между
автомобила, управляван от жалбоподателя и детето З. Г. Н., в резултат на което е
предизвикано нараняване у детето Н., т.е. наличието на причинено ПТП.
Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т.30
от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира
едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е необходимо да бъде установено
наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на
движението на ППС.
На първо място, в конкретния случай, от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП,
липсва изложение в какво се изразява „блъскането“ на пресичащото дете, нанесени ли са му
някакви вреди в резултат от „блъскането“ и ако са нанесени какви са те. Това е от
съществено значение не само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му,
тъй като вредите причинени на пешеходеца, според степента на засягане, могат да обосноват
извод и за извършено престъпление. АНО се е задоволил с посочването единствено на
„ПТП“ в правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
По този въпрос от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е реализирал
ПТП. Никой от разпитаните свидетели не можа да изложи ясни, точни и конкретни факти и
обстоятелства касаещи деянието „блъскане“, никой от свидетелите не е възприел лично и
непосредствено случващото се, като всеки препредава факти, които са му известни от друго
лице – полицейските служители свид. Т. и свид. Ц. от майката на детето и от
жалбоподателя; свид. К. от детето и майката; свид. Б. от дъщеря си; свид. М. от
7
жалбоподателя; свид. Л. от свид. О., детето и жалбоподателя. Въпреки, че е бил на мястото
на деянието, и свид. О. не можа да установи в какво се изразява „блъскането“ на детето,
доколкото същият в с.з. твърди, че „Аз не съм видял самата случка“, а в показанията си по-
скоро прави предположения и излага лично мнение „Аз видях момичето да си вдига
телефона и изтича надолу. Момичето мисля, че беше отпред пред колата. Даже мислех, че
шофьора е ударил стълба, но беше момичето. Аз чух, че нещо като ламарина издрънка и
помислих, че шофьора е ударил стълба. Аз бях на около 50-60 метра от таксито.“.
Същевременно, не се установи и доказа по несъмнен начин нанесени ли са някакви вреди в
резултат от „блъскането“ на детето З. Н., съответно какви са нанесените вреди.
По този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства
се установяват сериозни противоречия. Полицейските служители актосъставителят Т. и
свидетелят по съставянето на акта Ц. изобщо не са изследвали настъпването на вреди у
детето, като свид. Т. сочи, че „Към момента на съставянето на акта, нямах информация за
детето. Знаех само, че има охлузни рани.“, свид. К. твърди, че детето е имало охлузвания по
ръката и по крака, коляното, свид. Б. установява, че детето куцало, било със скъсан
панталон, с охлузни рани на краката, на капачката на коляното, както и със синини на
седалищните части и рана на лицето, а свид. Л. изнася, че детето било адекватно, напълно
спокойно, нямало следи по него от охлузвания. С оглед факта, че свид. Б. е майка на детето
З. Н., родствените им отношения внасят съмнение, от една страна за обективността и
безпристрастността на показанията на майката, а от друга страна за правилното възприемане
от нейна страна на обективната действителност, поради което съдът не кредитира
показанията дадени от свид. Б.. Не кредитира и показанията на свид. Л., в частта касаеща
състоянието на детето, доколкото същите не кореспондират с останалия доказателствен
материал събран по делото. Съдът кредитира показанията дадени от свид. К., които
кореспондират и с приложеното към административнонаказателната преписка съобщение, в
което е посочено, че в следствие на ПТП З. Н. е прегледана във ФСМП гр. П. и след преглед
е освободена с охлузна рана на ръцете и освободена за домашно лечение без опасност за
живота. Но макар, че приема за установено, че детето е било с охлузна рана на ръцете, съдът
не счита за безспорно установено и доказано, че охлузната рана е в резултат на
съприкосновение между управлявания от жалбоподателя автомобил и детето З. Н..
Паралелно с изложеното, сочената за нарушена норма на чл.116 от ЗДвП въвежда
единствено общото задължение за внимание и предпазливост по отношение на определена
категория участници в движението, но не предвижда конкретно правило за поведение с
точно определени параметри и изисквания към водачите на МПС.
От разпоредбата на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва извода, че
съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на А. административнонаказателно
обвинение, е наличието на причинено ПТП. В случая, както е изложено по-горе в настоящия
съдебен акт, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на
нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, според състава на съда не
8
е установен от АНО по безспорен и категоричен начин.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова –
съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено ПТП, липсата на
надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя извод
за несъставомерност на деянието по повдигнатото административно обвинение. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗДвП:
Съгласно сочената за нарушена разпоредба, водачът на ППС, който е участник в ПТП,
когато при произшествието са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба
на МВР.
При изложените по-горе мотиви, които съдът не счита за необходимо да повтаря, се
установи, че процесното деяние не изпълва обективния факт на настъпило ПТП, както и не
се доказа по категоричен начин, че в резултат на ПТП-то са причинени вреди на детето З. Н..
При тези констатации следва обоснованият извод, че в казуса изцяло липсва съставомерен
признак на нарушението, а именно – жалбоподателят като водач на ППС да е участник в
ПТП, при което са пострадали хора, поради което описаното нарушение не е осъществено от
обективна страна.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП и в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за
заплащане на разноски в размер 400 лв., искането е направено своевременно, поради което
същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Б., РУ П., следва
да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
400.00 лева
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0314-001131/19.11.2021 г. на ВПД Началник
РУ към ОДМВР – Б., РУ П., с което на К. Г. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К.“ № ***,
вх.***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, му е наложена „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, и за нарушение на чл.116 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр.
с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, му е наложена „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б., РУ П., да заплати на К. Г. А., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„К.“ № ***, вх.***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10