Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.
Габрово, 04.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. ГЕНЖОВА
Г. КОСЕВА
при секретаря В.
Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№294 по описа за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
С решение №263 от 28.08.2018г. по
гр.д.№29/2018г. Габровският районен съд е отхвърлил предявения
от М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат С.Б., против А.Б.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 74 от ЗЗД за сумата 483,75 лв.
/четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща платено от М.Т.К. като солидарен длъжник парично задължение към
кредитора „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «България» № 49, бл. 53Е, вх. В, по договор за револвиращ заем № ********** от
06.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения
от М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат С.Б., против В.А.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 74 от ЗЗД за сумата 483,75 лв.
/четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща платено от М.Т.К. като солидарен длъжник парично задължение към
кредитора „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «България» № 49, бл. 53Е, вх. В, по договор за револвиращ заем № ********** от
06.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения
от М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат С.Б., против А.А.М.,
ЕГН: **********,***, с особен представител адвокат Д.Д., иск с правно основание чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 74 от ЗЗД
за сумата 483,75
лв. /четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща платено от М.Т.К. като солидарен длъжник парично задължение към
кредитора „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «България» № 49, бл. 53Е, вх. В, по договор за револвиращ заем № ********** от
06.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
В законният
срок решението е обжалвано от адв. С. Б.- процесуален представител на М.К.,
като неправилно и незаконосъобразно- в частта, в която претенциите са
отхвърлени по отношение на А. А. и В. Г. в размер на сумата 483,75 лева, а по
отношение на ответника А. М.- в частта за сумата до 241,87 лева. В жалбата се
излага, че доводите на ответника М.,
изразени от особения му представител, били неоснователни по отношение на
другите двама ответници А.А. и В.Г., с оглед процесуалното им поведение по
делото и факта, че не са задължителни или необходими другари. Съгласно чл. 216 ал.1 ГПК всеки от другарите
действал самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито
ползват, нито вредят на останалите. В
обжалвания съдебен акт изрично било посочено, че ответникът А.А. се явил лично
в съдебно заседание и признал задължението си към ищцата, изразил съгласието си
да й заплати дължимата от него сума, като помолил за разсрочване на плащането. Ответницата В.Г. не представила писмен отговор на исковата
молба, не се явила в съдебно заседание, а след приключване на съдебното дирене
представила писмен отговор, в който не взела становище по основателността на
предявения иск. От изложеното било
видно, че А.А. признал иска, а ответницата В.Г. нито възразила, нито оспорила
иска. Следователно с решението си РС нарушил принципа на чл.6 ал.2 ГПК, тъй
като предмета на делото и обема на дължимата защита се определяли от
страните. Неправилен бил извода на съда,
че договора за кредит е нищожен и ищцата заплатила недължимо задължение, както
и, че направеното от единия ответник възражение ползвало и останалите. Тези изводи щели да бъдат правилни и
законосъобразни в случай, че заповед №3486 по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№2079/2017г. на ГРС не била влязла в сила по отношение на всички
ответници, или ако са се възползвали от разпоредбата на чл. 414 ГПК, или ако са
били налице основанията на чл. 424 ГПК.
Ответницата В.Г. получила заповедта на 09.01.2018г., ответника А.А. я
получил на 02.10.2017г., а ответника А.М. я получил чрез залепване на
уведомление на 19.09.2017г. Договора за
извънсъдебно споразумение бил сключен на 29.09.2017г., сумата от 1073 лева била
заплатена на 30.09.2017г., а молбата за обезсилване на заповедта поради
изплащане на задължението била депозирана на 13.04.2018г. Никой от ответниците
не предявил възражение по чл. 414 ГПК,
нито се възползвал от разпоредбата на чл. 414а ГПК, след като бил уведомен, че
задължението е изпълнено. Ответника М. не можел да противопостави възражения,
които длъжника би имал срещу първоначалния кредитор, тъй като не го направил в
срока по чл. 414 ГПК и правото му било преклудирано. Другите ответници дори не пожелали да се възползват
от разпоредбата на чл. 127 ал.3 ЗЗД. Неправилно
районният съд приложил по отношение на тях принципа на служебното начало. Дори
нищожността на клаузата за възнаградителната лихва не можела да се приложи по
отношение на тримата ответници, тъй като срока им на възражения бил преклудиран
с оглед разпоредбата на чл. 414 и чл. 414а ГПК.
Претендирано
е решението да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният
съд е приел, че при условията на субективно съединяване, са предявени три иска, всеки от
които е с правна квалификация осн. чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 74 от ЗЗД.
Пред
първата инстанция адвокат Д.- особен представител на ответника М., е изразила становище в
писмен отговор и е представила писмена
защита, в която излага подробно съображенията си. Ответникът А.Б.А. се е явил лично
в съдебно заседание и е признал
задължението си към ищцата, като е изразил съгласие да й заплати дължимата от
него сума. Ответницата В.А.Г. не е представила писмен отговор на исковата
молба, не се е явила в с.з., а след приключване на съдебното дирене е
представила писмен отговор, в който не взема становище по основателността на
предявения иск.
За да
постанови съдебният си акт първата инстанция е изложила следните съображения:
Ищцата и починалата П.А.са
солидарни длъжници по процесния договор за кредит с «Профи кредит България» ЕООД
гр. София, с общ размер на задължението по договора – 2394,11 лв. Съгласно
представените платежни документи общата платена сума, след направеното
редуциране на дълга по договора, е в размер на 2403,26 лева, от които ищцата е
изплатила общо 1451,26 лв.
Сума
в размер на 952 лева е погасена от другия солидарен длъжник.
Не
се спори, че П.А.е наследодателка на ответниците, при равни дялове от
наследството на всеки от тях.
Направените
от "Профи кредит България" ЕООД разноски в размер на 175 лв., предмет
на извънсъдебното споразумение с ищцата, не са задължение, за което ответниците
отговарят солидарно, тъй като те не са страна по споразумението и не са поемали
задължение за погасяване на тази сума. Въз основа на договора за кредит е
възникнало солидарно задължение в размер на сумата 2394,11 лева. Основателен е
довода на особения представител на ответника М., изложен в писмената му защита
и основаващ се на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно същата,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което
е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Съобразно това
правило и при липсата на доказателства за противни уговорки между солидарните
длъжници, максималният
размер на задължението
на всеки наследниците на починалата П.А.е ограничен до половината от размера на
дължимата и изцяло погасена сума по договора в размер на 2394,11 лева или общо
1197,05 лева, а съобразно равните дялове на всеки от ответниците в наследството
– до размера на сумата 598,53 лв за всеки от тях. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС Габрово –
11.09.2017г. размерът на неплатеното солидарно задължение е възлизал на 1068,28
лв., от които задължението на ищцата е възлизало на 819,05 лв., представляващи
разликата от задължението й в размер на 1197,05 лв., минус платените от нея 378
лв. От изложеното и на основание разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД следвал
извода, че сумата от 819,05 лв. не е недължимо платена от ищцата, тъй като
съставлява част от нейното задължение по договора. При това положение тя имала
възможност да претендира от ответниците единствено горницата над тази сума,
т.е. обща сума от 249,23 лв. или по 83,08 лв. от всеки от ответниците. Основателно
е обаче направеното от особения представител на ответника М. възражение за
нищожност на договора за кредит, тъй
като съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора и
следователно на него са противопоставими възраженията, които длъжникът има
срещу първоначалния кредитор, като в случаят направеното възражение може да се
приеме и за такова по чл. 127 ал. 3 от ЗЗД, а именно – причиняване на вреди
чрез заплащане на недължимо задължение. Така направеното от единия ответник
възражение ползва и останалите, тъй като се отнася до правилното приложение на
закона. Сключеният процесен договор за револвиращ заем попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Извършвайки преценка за
неравноправност на клаузата, в която е уговорена дължимата възнаградителна
лихва, с оглед евентуалното й противоречие с добрите нрави, приложимостта на
ЗПК и константната практика по
приложението му, за което съдът следи служебно, същият констатирал, че определената в
процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно
клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод следва да
откаже зачитане правните последици на клаузата за възнаградителна лихва. С
оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази
му част и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, т.е. главницата в размер на 800 лв. Тъй като още
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 11.09.2017г. и подписването на извънсъдебното споразумение на
заемодателя са изплатени 1 330 лв., то задължението за главница по процесния
договора за кредит към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е било изцяло
погасено. Съобразно нормата на чл. 127 ал. 1 ЗЗД ищцата отговаря за изплащане
на ½ от размера на главницата или 400 лв., като от представените
платежни документи се установява, че от сумата 1330 лв. от нея са платени общо
378 лв. И тъй като съдът приема, че всички останали суми над размера на
главницата по договора за заем са недължимо платени към дружеството- заемодател
и възстановяването им може да бъде претендирано от него по правилата на
неоснователното обогатяване, то предявените срещу ответниците искове са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Направените
изводи от районният съд не кореспондират с доказателствата по делото и не се
споделят от въззивната инстанция.
Налице е
факт, който не е отчетен от първата инстанция /поради което същата е стигнала до неправилни изводи/-
наличието на заповед №3486 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2017г., по гр.д.№2079/2017г. по
описа на РС- Габрово, която е влязла в сила и срещу която не са подадени
възражения от длъжниците, въпреки, че същите са били уведомени по надлежния ред
за нея. Следователно същите са съгласни и са признали посоченото в нея. Тази
заповед е била обезсилена, но след
влизането й в сила, на 13.04.2018г., по молба на "Профи кредит
България" ЕООД, като причината за обезсилването е именно, че задължението по нея е било платено изцяло /от
М.К./. Видно от заповедта за изпълнение
на парично задължение М.К., А.А., В.Г. и А.М. / последните трима като наследници
на П.А./ са осъдени солидарно да заплатят на "Профи кредит България"
ЕООД- София сумата 1068,28 лева
главница ведно със законната лихва от 11.09.2017г. и 50 лева разноски. Ако
срещу тази заповед е било подадено възражение, в исково производство по чл. 422 ГПК би се преценила: нейната законосъобразност и дължимостта на претендираната
сума, договора за кредит и кой в какво
качество и в какъв размер дължи. След
като това не е направено е налице факт в правната действителност, който не може
да се промени- че посочените лица солидарно дължат на кредитора сумата, за
която са осъдени по влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение. В производството по
регресния иск от платилия солидарен длъжник против другите солидарни длъжници
не могат да се правят възражения, които е следвало да бъдат направени срещу
кредитора по договора за кредит по реда на чл. 414 ГПК, чл.422 ГПК, както и
такива касаещи неравноправни клаузи, нарушение на добрите нрави и др. по самия
договор за кредит / районният съд е приел за нищожен договор в производство, по
което една от страните дори не участва/. В случая е налице влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение, неоспорена от длъжниците, въпреки, че те са
били уведомени за същата по надлежния ред, въз основа на която се издава
изпълнителен лист и се образува изпълнително производство. П.А.е сключила
договор за кредит с "Профи кредит България" ЕООД- София и само тя е получила сумата по този договор.
Действително, в същия М.К. е посочена
като солидарен длъжник. Факт е обаче, че съгласно този договор тя е поръчител,
а не съдлъжник / съдлъжника отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник/, тъй като не отговаря за собствен дълг, а за чужд дълг
/тя не е получила нищо по договора за кредит, а гарантира чужд дълг/.
Отговорностите на поръчителя и
съдлъжника са съществено различни и ако
не съществуваше влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и производството беше за задължението към кредитодателя,
разсъжденията на съда щяха да са различни.
Факт е
обаче, че със заповедта по чл. 410 ГПК лицата са осъдени като солидарни
длъжници да заплатят на кредитора сумата
1118,28 лева /1068,28 лева главница ведно със законната лихва от
11.09.2017г. и 50 лева разноски/. Факт е също, че съобразно сключеното
споразумение между М.К. и кредитора, от 29.09.2017г., последната е заплатила
сумата 1073,26 лева- т.е. по- малка сума, като с това задължението е прието за
"приключено". Съгласно чл. 127 ал.1
и 2 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно, като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има
иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Платеното на кредитора е 1073,26 лева.
Следователно всеки от длъжниците дължи по 268,31 лева и следва да заплати на М.К.
тази сума. За този размер, предвид
доказателствата по делото, претенцията по предявения регресен иск от платилия
солидарен длъжник към останалите такива, е основателен и доказан, тъй като
основанието е издадената заповед по чл. 410 ГПК. За посочените суми са
неоснователни възраженията за изтекла давност, за изтекли сроковете за
отговорност на поръчителя, за неравноправни клаузи в договора за кредит и други
такива, направени от особения представител на А. М. и приети като основателни от районният съд. Както е
посочено по- горе, тези възражения могат да се излагат и обсъждат в други производства, което не е направено.
При солидарната отговорност, каквато е посочена в заповедта за изпълнение на
парично задължение, вземането на М. К. е изискуемо от момента, в който тя е
изпълнила задължението и от тогава
започва да тече погасителната давност за вземането срещу другите солидарни
длъжници, като в случая това е общата 5-
годишна давност. Не е налице и хипотезата на чл. 127 ал.3 ГПК, тъй като не са
налице вреди претърпени от другите солидарни длъжници предвид изложеното по-
горе.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна и по двете
основни възражения в същата. Следва да се отбележи също, освен всичко
гореизложено, че солидарния длъжник не може да използва личните възражения на
останалите съдлъжници / в случая на А. М., направени чрез особения му
представител/ и факта, че А. А. е признал претенцията, а В. Г. не е взела
становище по иска е следвало да се вземе предвид от първата инстанция при
постановяване на съдебният акт.
Решението
на първата инстанция следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което А. А. и В. Г. да бъдат осъдени да заплатят на М. К.- всеки от тях сумата 268,31 лева, а А. М.- сумата 241,87
лева / това е посочената сума във въззивната жалба за този ответник/.
Разноски: С
оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на М. К. разноски за двете съдебни иннстанции
съобразно уважената част от претенцията й в размер на сумата 496,19 лева.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №263 от 28.08.2018г. по гр.д.№29/2018г. на Габровският районен съд, в
ЧАСТТА в която предявените от М.Т.К.
против А.Б.А. и В.А.Г. искове с правно осн. чл. 127 ал.2 ЗЗД са отхвърлени за
сумата до 268,31 лева, а предявеният срещу А.А.М. иск с правно осн. чл. 127 ал.2 ЗЗД е
отхвърлен за сумата до 2241,87 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на от М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с
пълномощник адвокат С.Б., сумата 268,31 лева /двеста шестдесет и осем лева и
тридесет и една стотинки/, ведно ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 127
2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.А.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник
адвокат С.Б., сумата 268,31 лева /двеста шестдесет и осем лева и тридесет и
една стотинки/, ведно ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 127
2 ЗЗД
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН: **********,***,
с особен представител адвокат Д.Д., да заплати на М.Т.К., ЕГН: **********, с
адрес ***, с пълномощник адвокат С.Б., сумата 241,87 лева /двеста четиридесет и
един лева и осемдесет и седем стотинки/,
ведно ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 127
2 ЗЗД
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН: **********,
с адрес ***, В.А.Г., ЕГН: **********, с адрес *** и А.А.М., ЕГН: **********,***, да заплатят на
М.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат С.Б., направените
по делото разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от
претенцията, в размер на сумата 496,19 лева / четиристотин деветдесет и шест
лева и деветнадесет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №263 от 28.08.2018г. по гр.д.№29/2018г. на Габровският районен съд в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: