Номер 26404.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600938 по описа за 2020 година
Производството е по глава ХХХIII от НПК.
Образувано е по искане на А. К. М. , осъден по нохд №178/2017г. на РС
Оряхово, чрез защитника адв. В. И., за възобновяване на внохд №380/2019г.
на ОС Враца и нохд №178/2017г. на РС Оряхово. С влязло в сила решение
№12/17.02.2020г. на ОС Враца по внохд №380/2019г. е потвърдена присъда
№13/12.07.2019г. по нохд №178/2017г. на РС Оряхово, с която М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и е осъден да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година при първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието, присъдени са и разноските по
делото. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ по нохд №44/2010г. по описа на РС Оряхово.
В искането за възобновяване се сочи, че се иска отмяна на влязлата в
сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, тъй като са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, решението е материално и процесуално
незаконосъобразно, съдилищата не са взели всички мерки за разкриване на
обективната истина, в нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК,
1
присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, събраните
доказателства не са достатъчни, за да установяват по несъмнен и категоричен
начин извършване на деянието от осъдения, въззивният съд е възприел изцяло
фактическите и правни изводи на първата инстанция, без да извърши
собствен анализ на доказателствените изводи. М. е осъден, защото, според
него, свидетелят М. В. е искал да му навреди, като по този начин се е стремял
да прикрие, че самият той е развалил постройките на Т. Т.. Свидетелят С. е
видял, че постройките са развалени, но не и да ги разваля М., Т. е видял
единствено утъпкана пътека от постройките до дома на В., но не е видял М. да
разваля постройките, той е предал за отпадъци желязо, но не е предал точно
50-те ламарини и желязото от портата на Т.. Братът на Т. е казал, че в имота
има постройки с гумени цигли, той не е конституиран като пострадал,
въпреки че е наследник на имота и наличната по делото декларация, в която
собственикът на имота е декларирал, че там няма такива стопански
постройки, каквито е посочено М. да е развалил, той е бил осъден.
С присъда №13/12.07.2019г., постановена по нохд №178/2017г. по описа на
РС Оряхово, А. К. М. , роден на ********г. в гр.***, живущ в с.***, обл.***,
ул.“***“ №*, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, с ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че
на неустановена дата, за времето от 01.07.2011г. до 28.07.2011г., в с.Остров,
обл.Враца, при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, от необитаем частен дом на
ул.“Чапаев“№25, с помощта на неустановено техническо средство с остра
режеща повърхност, чук и щанга, е отнел чужди движими вещи – 50 броя
ламарина, с дебелина 0.50мм, на стойност 262.40 лв. и 1 брой входна врата от
метални платна – плътни и винкелова конструкция, съставена от две крила
заедно с носещите метални колони, от дебелостенни тръби с размери –
широчина 4м. и височина 2м., направена от ламарина с дебелина 0.5 мм., на
стойност 176 лева, на обща стойност 430.40 лв., от владението на собственика
им Т. Т. Т. от с.Горни Вадин, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Наложено му е
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, при
първоначален общ затворнически режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е
2
приведено в изпълнение наказанието по нохд №44/2010г. по описа на РС
Оряхово лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца, при първоначален
общ затворнически режим. С решение №12/17.02.2020г., постановено по
внохд №380/2019г. по описа на ОС Враца, присъдата е била потвърдена.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа писменото искане по
съображения, че намира същото за допустимо, като депозирано в срок, тъй
като счита, че липсват доказателства въззивният съд да е съобщил на страните
за изготвяне на решението по реда на чл.340, ал.2 от НПК. Според
новоупълномощения защитник адв.Х., са допуснати процесуални нарушения,
тъй като не са анализирани доказателствата, липсват категорични и
несъмнени такива за обвинението, в двата съдебни акта няма изложени
съображения относно възраженията, че свидетелят В. е „натопил“
подсъдимия, не са обсъдени противоречията в свидетелските показания на В.,
М., А. и С.. Допуснато е процесуално нарушение и с отказа на ОС да назначи
нова съдебно-техническа и оценителна експертиза, няма доказателства, че
предадените от подсъдимия отпадъци са предметите, обект на кражбата, той е
предал 300 кг. стомана на стойност 136 лева, а по обвинението става въпрос
за 15 ламаринени листа. С оглед тези твърдения за допуснати процесуални
нарушения се иска да бъде възобновено наказателното производство, тъй
като съдът е нарушил правилата да установи обективната истина. Липсват и
доказателства подсъдимият да е употребил специално техническо средство, в
този случай, след като не е доказана тази квалификация, се касае за деяние по
чл.194, ал.3 от НК – маловажен случай, защото стойността е под две
минимални работни заплати и подсъдимият следва да носи само
административна отговорност. Затова се иска възобновяване на
производството поради това, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Твърди се и че наказанието по нохд №44/2010г. е активирано
при грубо нарушение на материалния закон. Иска се в случай на
възобновяване на производството, да бъде спряно изпълнението на
наказанието.
Осъденият поддържа становището на защитника си и твърди, че свидетелят
В. е лъжесвидетелствал, а в съдебно заседание е заявил, че не го е виждал да
изнася процесните вещи.
3
Представителят на САП пледира, че искането е неоснователно, защото
фактическата обстановка е била установена правилно и законосъобразно, а
направените правни изводи съответстват на доказателствата. Съдът е дал
надлежен отговор на възраженията относно показанията на свидетеля В., те са
обсъдени подробно и в светлината на оказания му психологически натиск от
подсъдимия, направени са верни правни изводи, а показанията на подкрепени
от други доказателствени източници. Твърдяните процесуални нарушения не
са допуснати, затова се иска да не се възобновява наказателното
производство.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана за това страна, в установения от закона
шестмесечен срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК. Въпреки
доводите на защитата в съдебно заседание, че искането е подадено на
24.08.2020г., съдът констатира, че същото е с входящ номер 2246 от
13.08.2020г. на РС Оряхово, а решението на ОС Враца, с което е потвърдена
първоинстанционната присъда, е от 17.02.2020г., т.е. искането е депозирано в
срока по чл.422 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно по следните съображения:
Всички оплаквания, посочени в искането за възобновяване и поддържани в
съдебно заседание, относими към основанията за възобновяване на
наказателните дела по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
НПК, са идентични с изложените пред въззивната инстанция, която след като
ги е обсъдила, е намерила, че са неоснователни.
Този извод е правилен и се споделя от настоящия състав.
Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, както и че съдилищата не са взели всички мерки за
разкриване на обективната истина, в нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14
от НПК. Доводите за постановяване на присъдата при неизяснена фактическа
обстановка, защото събраните доказателства не са достатъчни, за да
установяват по несъмнен и категоричен начин извършване на деянието от
4
осъдения, са неотносими в настоящото производство, доколкото
необосноваността на актовете не е основание за възобновяване. В светлината
на допуснати процесуални нарушения доводите, че въззивният съд е възприел
изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция, без да извърши
собствен анализ на доказателствените изводи, са изцяло неоснователни. При
постановяване на решението си втората инстанция е извършила обстоен
анализ на доказателствата, направила е самостоятелни фактически и правни
изводи, като преценката за съставомерност на деянието от обективна и
субективна страна е извършена при спазване на процесуалните правила и след
обсъждане, поотделно и в съвкупност, на всички доказателства по делото,
така че не може да се приеме, че са допуснати нарушения на чл.13 или чл.14
от НПК. Взети са били всички допустими и възможни мерки за разкриване на
обективната истина, а двете инстанции са формирали вътрешното си
убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Доводите, че М. е осъден, защото свидетелят М. В.
е искал да му навреди и е лъжесвидетелствал, като по този начин се е стремял
да прикрие, че самият той е развалил постройките на Т. Т., не се подкрепят от
събраните гласни доказателства, напротив, установено е категорично, че
подсъдимият е осъществил психическа принуда, за да въздейства на В. да
промени показанията си. Показанията на този свидетел, кредитирани от
първостепенния съд, са подкрепени от други гласни и писмени доказателства
– показанията на С. и А., а също и документите, издадени при предаването на
отпадъците от подсъдимия, както правилно е отбелязала и втората инстанция.
Всички противоречия са обсъдени в пълнота, всъщност противоречиви са
само показанията на В. от съдебното заседание, преди което подсъдимият му
е оказал въздействие да промени показанията си. Отказът на съда да допусне
нова експертиза не може да се приеме като нарушение на правата на
подсъдимия, доколкото не са били налични предпоставките по чл.153 от
НПК. Не могат да бъдат споделени и доводите за несправедливост на
наложеното наказание, което е индивидуализирано в предвидения от закона
минимум, въпреки наличието на две квалифициращи престъплението
обстоятелства – повторност и използване на техническо средство, за което
правилно е посочено в присъдата, че е неустановено. Това не означава, че
липсват доказателства за употреба на техническо средство и съответно
деянието не е подведено под правилната правна квалификация, както твърди
5
защитата. По отношение на наказанието първата и въззивната инстанция са
изложили убедителни мотиви, като са отчетени както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства, това наказание е сътоветно на
целите по чл.36 от НК, затова не може да бъде намалявано. Липсва както
изключително смекчаващо вината обстоятелство, при наличието на което
най-ниското наказание, предвидено в закона, да се явява несъразмерно тежко,
така и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като това правилно е
било отбелязано и от въззивната инстанция.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, че въззивният съд е спазил
задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и е извършил съобразен с
изискванията на чл.14 и чл.107, ал.3 и 5 от НПК анализ на доказателствената
съвкупност, като в решението са изложени убедителни съображения относно
значимите за обвинението факти. Затова не са налице основания да се
приеме, че е допуснато процесуално нарушение при оценката на
доказателствата, което да е от категорията на съществените и в този смисъл
да е основание за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.1 във вр.
с чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Извън оспорване на авторството на деянието не се навеждат каквито и да е
други доводи за неправилното приложение на материалния закон. При така
възприетите факти няма как да бъде уважено искането на осъдения за
възобновяване на производството на това основание, тъй като при спазване на
процесуалния ред е била установена фактическата обстановка по делото, а въз
основа на тези факти правилно е било прието, че деянието е съставомерно.
При преценка на доказателствата по делото липсва основание да се приеме, че
материалният закон е бил нарушен, доколкото авторството е установено,
деянието е подведено под правилната правна квалификация и липсва
допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на
вътрешното убеждение на двете инстанции по същество.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките, предвидени в чл. 422,
ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, поради което настоящият
състав на САС намира искането за възобновяване на наказателното
производство по нохд № 178/2017 година по описа на РС Оряхово за
неоснователно.
6
Мотивиран от така изложеното, НО, 5-ти състав на САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. М. за отмяна по
реда на възобновяването на наказателни дела на влязлото в законна сила
решение №12/17.02.2020г. на ОС Враца по внохд №380/2019г, с което е
потвърдена присъда №13/12.07.2019г. по нохд №178/2017г. на РС Оряхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7