Решение по дело №10360/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 459
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20237060710360
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 459

град Велико Търново,  08.02.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВЕЛИНА ЯНЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                    ДИАНКА ДАБКОВА

 

в присъствието на секретаря С.А.и с участието на прокурора  СВЕТЛАНА ИВАНОВА - ВТОП

разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 360/2023г. по описа на   АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на дружеството „КРЕАТИВИТИ“ ЕООД с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение № 469/ 01.09.2023г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 661761-F670609/ 13.09.2022г. на директора на ТД на НАП-В. Търново, с което на дружеството „КРЕАТИВИТИ“ ЕООД за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, на основание чл.355, ал.1 от КСО са наложени три „имуществени санкции“ в размер на по 500 лв.

 В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон. Според касатора съдът неправилно е приел процесуална законосъобразност на НП, като не е отчел, че в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че неправилно е прието и че АУАН е редовно връчен на пълномощник, доколкото лицето, явило се и присъствало при съставяне на АУАН имало общо пълномощно, а не конкретно, каквото законът изисква. Счита обаче, че дори и да се приеме, че е налице извършено нарушение, то и трите случая, за които дружеството е санкционирано са маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл изтъква, че с неподаването на декларация обр.1 в срок не е ощетен държавния бюджет, като забавянето се дължи на технически проблем. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление.

   В открито с.з. касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител. От упълномощения ***е постъпило писмено становище. Последният определя решението на РС като правилно. Поддържа, че РС правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Твърди, че в АУАН и в НП са налице всички изискуеми реквизити и е спазен предвидения за това процесуален ред, съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин, като същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли АСВТ да остави в сила  решението на въззивния съд. Претендира присъждането на ЮК възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице процесуални нарушения, допуснати при издаването на НП, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и които да са основание за отмяна на НП. Споделя мотивите на съда и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквото искане е изложено в касационната жалба, тъй като в случая се касае за три отделни нарушения и очевидно е налице системност при извършването им, поради което не може да се приеме, че което и да е от тях е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от този вид. Поради това предлага  решението на РС да бъде оставено в сила.

 Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2  и ал.3 на с.р. – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

Разгледана по същество КЖ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС приел от фактическа страна, че дружеството не е изпълнило вмененото му по закон задължение да подаде Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за периода на месеците април, май и юни 2022 г. в законоустановения срок - до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал.1, т. 1, б.“А“ от Наредба Н-13/17.12.2019 във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО. Това е така, защото декларация образец №1 за периода месец април 2022 г., която трябвало да бъде подадена до 25.05.2022 г., е подадена с вх. № 04000223106956/31.05.2022 г., тази за периода месец май 2022 г., която трябвало да бъде подадена до 27.06.2022 г. и за периода месец юни 2022 г., която трябвало да бъде подадена до 25.07.2022 г., са подадени и заведени съответно с протокол вх. № 04000223137911/26.07.2022 г. и вх. № 04000223137915/26.07.2022 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Намерил е, че нарушенията са обективно съставомерни предвид доказаните факти – качеството „осигурител“ на дружеството по отношение на неговите служители, т.е. адресат на задължението по чл.5 от КСО да подаде декларации обр. 1 за месец април 2022г., за месец май 2022г. и за месец юни 2022г., съответно в срок до 25.05.2022г., до 27.06.2022г. и до 25.07.2022г., както и закъснялото им подаване, съответно на 31.05.2022г. и на 26.07.2022г. Приел е, че нарушението правилно е квалифицирано по чл.5, ал.4 от КСО вр. чл. 4, ал.1, т. 1, б.“А“ от Наредба Н-13/17.12.2019г., а наложените санкции са в специалния минимум, отразен в чл.355, ал.1 от КСО. Изложил е и мотиви, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Направил е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на съда за формална законосъобразност на НП и съставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение за м. април, м. май и м. юни 2022г., но намира за неправилна преценката му във връзка с квалификацията на първото и третото деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени интереси и степента на обществена опасност на нарушението. В случая от ангажирания доказателствен материал се установява, а  и не се оспорва, че декларацията обр. 1 за м.април е трябвало да бъде подадена до 25.05.2022г., но е подадена на 31.05.2022г., а декларацията обр.1 за месец юни е следвало да бъде подадена до 25.07.2022г., но е подадена на 26.07.2022г. Видно е, че се касае за несъществена забава, доколкото просрочието е по-малко от една седмица, като по отношение на декларацията за м.юни – закъснението е дори само с един ден. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на декларациите да са настъпили неблагоприятни последици, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Следва да се отчете и, че декларациите за м.април и м.юни са подадени преди извършената служебна проверка в ТД на НАП – Велико Търново, в хода на която нарушението е било установено, и преди изходиране на поканата до касатора за съставяне на АУАН на 01.08.2022г. Следователно касае за нарушение, противообществените последици от което са били отстранени доброволно, по собствена инициатива на наказаното лице, като това е станало в рамките на седмица след допускането му, като по мнение на настоящия съдебен състав закъснението до седем дни може да се приеме за несъществено. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянията по пункт първи и трети от НП (касаещи месеците април и юни 2022 г.) като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при наличие на който деецът не се наказва, а само се предупреждава, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на предпоставките за това, административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон. Това нарушение не е отчетено от районния съд, което от своя страна води до неправилност на постановеното съдебно решение в тази му част.

В останалата си част, решението е правилно, тъй като чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение за закъснения, които не са несъществени. Както вече се посочи, съдът приема, че такива са само кратки закъснения с до около седмица и след като декларацията за м. май е била подадена с повече от месец закъснение - едва на 26.07.2022 г., то закъснението за нея е съществено и изключва извод за маловажност.

Неоснователни са доводите на касатора за процесуални нарушения в АУАН и НП. Съдът намира, че и нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са правилно установени и описани. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията за нередовно съставяне и съобщаване на АУАН на касатора, поради легитимирането на пълномощника му с общо пълномощно, а не конкретно за това производство, доколкото от въззивното дело се установява, че лично управителката на дружеството – касатор е депозирала Възражение срещу АУАН (на л. 17 от делото на ВТРС) и след като това е така, нарушението, дори да е било допуснато, не е засегнало правото й на защита, с оглед което не може да се определи като съществено.

По тези мотиви съдът намира, че оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба са частично основателни, защото се оправдават фактически и от гледище на закона само досежно първото и третото по време нарушение. Съобразно горното, касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение в частта, в която с него е потвърдено НП следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени НП само за нарушението за м. април и м. юни 2022 г., като едновременно с това следва да се предупреди нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, съразмерно на потвърдената част от НП с настоящето решение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът, действащ  в настоящия касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 469/ 01.09.2023г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, в която с него е потвърдено Наказателно постановление № 661761-F670609/13.09.2022г. на директора на ТД на НАП-В. Търново, с което за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО за периода на м.април и на м. юни 2022 г. и на основание чл.355, ал.1 от КСО, на „КРЕАТИВИТИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. Юнак № 24, ет. 5, офис 1, с управител К.Г.Н.са наложени две „имуществени санкции“ в размер на по 500 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 661761-F670609/13.09.2022г. на директора на ТД на НАП-В. Търново, в частта, в която за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО за периода на м.април и на м. юни 2022 г. и на основание чл.355, ал.1 от КСО, на „КРЕАТИВИТИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. Юнак № 24, ет. 5, офис 1, с управител К.Г.Н.са наложени две „имуществени санкции“ в размер на по 500 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „КРЕАТИВИТИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. Юнак № 24, ет. 5, офис 1, с управител К.Г.Н., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от датата на това решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 469/ 01.09.2023г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, в останалата му оспорена по касационен ред част, в която с него е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 661761-F670609/13.09.2022г. на директора на ТД на НАП-В. Търново, касателно нарушението за неподадена в срок Декларация обр.1 за  м. май 2022г.

ОСЪЖДА „КРЕАТИВИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. Юнак № 24, ет. 5, офис 1, с управител К.Г.Н.да заплати на Национална агенция по приходите 40 /четиридесет/ лева разноски за касационното производство.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ :