Решение по дело №624/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. Д. Н. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед № 4074з-667/19.06.2024г. на ВПД директор на РДГП – Смолян към ГД „Гранична полиция“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му в нарушение на изискванията за формата, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването му и постановяването му в нарушение на закона и неговата цел се иска отмяната му. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага подробно становище за незаконосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът – Директор на РДГП – Смолян към ГД „Гранична полиция“, чрез процесуалния си представител в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство срещу Н. е образувано със заповед №4074з-308 от 19.03.2024г. на ВПД директор на РДГП- Смолян по повод изнесени данни в справка с рег. № 4072р-2869/11.03.2024г., изготвена от комисия към РДГП – Смолян, и в която е предложено да бъде извършена дисциплинарна проверка за нарушение на служебната дисциплина от служителите от ГПУ – Ново [населено място] Н. и Б. Д. Д.. Със заповедта е определен поименно състава на дисциплинарно разследващия орган - комисия от трима служители на РДГП - Смолян и задълженията й, както и срока за приключване на работата й.

Резултатите от извършеното дисциплинарно разследване са отразени в справка с рег. № 4537р-6886/11.04.2024г., с която служителят е запознат на 11.04.2024г., като ДРО след изложение на установените в хода на производството факти излага изводи, че в случая от Н. е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, предл. последно от ЗВМР – небрежност в служебната дейност, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

Както в хода на извършената проверка, така и след изготвяне на обобщената справка от комисията на Н. е дадена възможност за представяне на писмени обяснения, като такива последно са депозирани на 12.04.2024г. В резултат на което от комисията е изготвено становище рег.№ 4537р-7437/19.04.2024г. до ДНО, в което след анализ на депозираното от Н. възражение отново е предложено на същия да бъде наложено предложеното от комисията в справка с рег. № 4537р-6886/11.04.2024г., дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

След запознаване с материалите, представени от ДРО директора на РДГП – Смолян е издал заповед № 4074з-667/19.06.2024г., с която е наложил на М. Д. Н. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това, че на 01.02.2024г., в 01:31 часа е допуснал нарушение при изпълнение на разпоредените задачи по време на инструктажа с рег. №4537р-1081/31.01.2024г. даден на дежурната смяна на ГКПП – Капитан Петко войвода, а именно непълно изпълнение на реакция на риска от нелегална миграция: „…….Проверка с газоанализатор на всички ремаркета, покрити с брезент, осите, фабричните кухини и шкафове за инструменти. Проверка целостта на брезентите, пломбите и пломбажните въжета…“. От Н. не била извършена цялостна физическа проверка на преминаващия на вход за Р.България товарен автомобил [Марка], ДКН [рег. номер] и ремарке ДКН [рег. номер], като не проверил за наличие на завишени нива на въглероден двуокис, чрез използване на наличния за целта газоанализатор, не извършил оглед за проверка целостта на брезента на товарното ремарке в горната му част, чрез използване на наличната за целта стълба с платформа / вишка/, не е влязъл и не е извършил оглед във вътрешността на товарното помещение, с цел проверка на товара, както и наличие на укрити лица. С неизпълнение на посочените действия, младши инспектор М. Н., не установил признаците за нарушение: завишени нива на въглероден двуокис и разрязан брезент, което довело до допускане на незаконно преминаване на държавната граница на Република България на три лица, чужди граждани, укрити в товарния автомобил. В заповедта деянието на Н. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, предл. първо – небрежност в служебната дейност.

Заповедта е връчена на Н. на 23.06.2024 г., който е оспорил същата с жалба, подадена пред Административен съд Хасково на 04.07.2024г.

По делото са събрани относими към предмета на спора писмени доказателства, пред съда на основание чл.176 от ГПК жалбоподателят даде обяснения.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 АПК, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да налага дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР.

Спазено е изискването за форма на оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В съдържанието й са посочени извършителя на дисциплинарното нарушение, време на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на ДНО доказателства, правното основание за наложеното наказание, неговият срок, възможността за оспорване със срока и органа за това.

Съдът установи спазване на правилата на дисциплинарното производството при издаване на оспорената заповед. Последното е образувано с писмена заповед на ДНО, с която е разпоредено извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. В рамките на своята компетентност ДРО е събрал и приобщил по преписката релевантните към поведението на дееца писмени документи, обяснения и сведения на лица, неучастващи в производството. Изготвена е справка до ДНО, с която е запознат нарушителя. На последния е осигурено правото на участие в производството. Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изискване на писмени обяснения на служителя. В изпълнение на правилата по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, ДРО е събрал допустими и относими доказателства, а ДНО е оценил същите.

Във връзка с процедурата по дисциплинарно наказване, съдът констатира спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. По смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР нарушението е открито на 26.04.2024г., когато дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със справката относно нарушението и приложените към нея доказателства. На тази дата същият е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Заповедта е издадена на 19.06.2024 г., т. е. в двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 от закона. Спазен е и [възраст] срок от извършване на нарушението на 01.02.2024г.

По съответствието на заповедта с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания.

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил в оспорената заповед чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и разпоредбата на чл. 197, ал.1 т.2 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по този закон е „писменото предупреждение“. Посочена е и разпоредбата на 199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, която регламентира, че дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност.

В конкретния случай, обаче, според настоящия състав, няма как да се приеме, че цитирания в оспорената заповед Инструктаж на дежурна смяна с рег. № 4537р-1081/31.01.2024г. попада в някоя от категориите актове, изброени в нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, същият безспорно не е подзаконов нормативен акт, а не е и заповед или разпореждане на министъра на вътрешните работи, на заместник - министър или главен секретар на МВР. Вярно е все пак, че плана за провеждане на инструктаж на дежурна смяна е утвърден от ВПД началник на ГКПП „Капитан Петко войвода“ и е подписан от ръководител на смяна. Но тук възниква въпросът, дали неизпълнението на определена част, в случая на част от т.VІ / реакция / от този план за проведен инструктаж на конкретната смяна, може да се приеме за неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител по смисъла на цитираната разпоредба на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. По мнение на настоящия състав на съда, положените подписи на двамата ръководители само по себе си не може да превърне или да придаде на този план характер на разпореждане на пряк ръководител по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от ЗМВР. Това е така, най - малко поради факта, че по дефиниция "инструктажът" представлява ръководни указания относно извършване на дадена работа или изпълнение на определени задължения, както и даване на практически указания относно правила и изисквания за безопасна работа или при осъществяване на определена дейност, като той може да бъде встъпителен, периодичен и извънреден, както в случая, касаещ изпълнението на отделни мероприятия. От това следва, че дисциплинарнонаказващият орган неправилно е подвел вмененото на жалбоподателя Н. нарушение под нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, доколкото същото не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а това от своя страна води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. При търсене на дисциплинарна отговорност на служителя, настоящият състав на съда намира, че същата е следвало да бъде ангажирана на основание чл. чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, тъй като от отразеното в заповедта става ясно, че се касае до проявена небрежност, в резултат на която Н. не установява признаците на нарушение или иначе казано не извършва пълен контрол на проверяваното МПС.

На следващо място, съдът намира, че така издадената заповед е в несъответствие и с целта на закона, т.к. в крайна сметка целта на дисциплинарното производство, регламентирано в ЗМВР и съответно налагането на дисциплинарно наказание е да бъде понесена дисциплинарна отговорност от служител, който действително е извършил дисциплинарно нарушение, а не при подобни случаи, т.е. при заловени мигранти, да се налагат наказания, без да бъде извършена точна и ясна преценка на фактите и обстоятелствата, респ. на всички елементи от обективна и субективна страна по отношение на конкретния служител и неговите действия, респ. бездействия и едва тогава да бъде преценено, налице ли е извършено дисциплинарно нарушение или не и да му бъде търсена дисциплинарна отговорност.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват разноски. Същите са в размер [рег. номер]., от които 10 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, [рег. номер]. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2024г. В тази връзка възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от процесуалния представител на ответника, не следва да бъде уважено от съда, тъй като по делото се проведоха три съдебни заседания, в които взе участие процесуалния представител на жалбоподателя, като същият прояви процесуална активност за попълване на делото с относими към спора доказателства, непредставени от ответника. По тези съображения Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 1210 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-667/19.06.2024г. на ВПД директор на РДГП – Смолян към ГД „Гранична полиция“, с която на М. Д. Н. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на М. Д. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], направените по делото разноски, в размер на 1210 / хиляда двеста и десет/ лева.

Решението на основание чл.211 от ЗМВР е окончателно и не подлежи на обжалване.