Р Е Ш Е Н И Е № 260022
Гр. Пловдив, 17.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
с участието на секретаря Мила
Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно
гражданско дело № 348 по описа за 2020 година и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 29/3.02.2020 г., постановено по гр.д. 71/2019 г. на ОС-П., с което
е осъден В.Н.Б. да заплати на С.Д.Ц. на основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
сумата 40 000 лв. и сумата 34 000 лв., ведно със законната лихва за
двете, считано от 31.01.2019 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен
искът за разликата над размера от 34 000 лв. до предявения размер от
40 000 лв. като неоснователен и е осъден В.Н.Б. да заплати на С.Д.Ц.
разноски по компенсация в размер на 6 655,49 лв. Обжалвано е също така и
определение № 155/28.04.2020 г., постановено по същото гр.д. 71/2019 г. на
ОС-П., с което е изменено решение № 29/3.02.2020 г. в частта, с която е осъден
В.Н.Б. да заплати на С.Д.Ц. разноски по компенсация в размер на 6 655,49
лв., като са увеличени разноските на 7 281,49 лв.
Жалбоподателят
С.Д.Ц. обжалва решение № 29/3.02.2020 г. по гр.д. 71/2019 г. на ОС-П. в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от него против В.Н.Б. иск на основание чл.
55,ал.1,предл.1 от ЗЗД оносно разликата над размера 34 000 лв. до
предявения размер 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
31.01.2019 г., както и в частта на решението за разноските, като неправилно по
съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 1778/19.02.2020 г., и моли
то да бъде отменено, като предявеният от него иск бъде уважен в пълен размер.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД против ответника В.Н.Б. за осъждане да му заплати сумата
80 000 лв., част от която в размер на 40 000 лв. е получена без основание
на 4.02.2014 г. с преводно нареждане по банковата сметка на ответника в
„У.Б.“АД-гр.С. и част от която в размер на 40 000 лв. е получена без
основание на 4.02.2014 г. с преводно нареждане по банковата сметка на ответника
в „У.Б.“АД-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на исковата молба. Оспорва като неоснователни въззивната жалба и
частната жалба, подадени от В.Н.Б., и моли те да бъдат отхвърлени. В
производството пред настоящата съдебна инстанция по негово искане са събрани
нови писмени доказателства. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят
В.Н.Б. обжалва решение № 29/3.02.2020 г. по гр.д. 71/2019 г. на ОС-П. в частта
му, с която той е осъден да заплати на С.Д.Ц. на основание чл. 55,ал.1,предл.1
от ЗЗД сумата 40 000 лв. и сумата 34 000 лв., ведно със законната
лихва за двете, считано от 31.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 6 655,49 лв.-разноски по компенсация, и моли то да бъде отменено
като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 2280/4.03.2020
г., като бъде постановено решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени
предявените срещу него искове. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Жалбоподателят В.Н.Б. обжалва и
определение № 155/28.04.2020 г. по гр.д. 71/2019 г. на ОС-П., с което окръжният
съд изменя решение №29/3.02.2020 г. в частта, с
която е осъден В.Н.Б. да заплати на С.Д.Ц. разноски по
компенсация в размер на 6655,49 лв., като увеличава разноските
на 7281,49 лв., с молба то да бъде отменено като неправилно по
съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 3958/27.05.2020 г.
Оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от С.Д.Ц., и моли тя да
бъде отхвърлена. По негово искане в производството пред настоящата съдебна
инстанция са събрани нови гласни доказателства. Претендира за присъждане
на разноски. Възразява за прекомерност на платеното от жалбоподателя С.Д.Ц.
адвокатско възнаграждение за защитата му пред апелативния съд.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между
страните, че на 4.02.2014 г. с две преводни нареждания, представени от ищеца в
копия с исковата молба, ищецът С.Д.Ц. е превел по сметка на ответника В.Н.Б. в
банка „У.Б.“АД две суми от по 40 000 лв. Безспорно е, че между страните не
е имало договорни отношения.
Твърдението на ищеца,
заявено с подадената на 31.01.2019 г. искова молба, уточнена с молбата от
6.02.2019 г., е, че ответникът В.Б. е брат на И.Б., по уговорка с когото ищецът
превел на 4.02.2014 г. с две отделни платежни нареждания по сметка на ответника
пари за бизнес на И.Б., а именно две суми от по 40 000 лв., с уговорка
И.Б. да му ги върне, като посоченото основание в платежните нареждания е
захранване на сметка, а за произхода им по ЗМИП – дивиденти. Твърди, че не е
бил сключен и/или съставен някакъв устен или писмен договор за сумите, като
между ищеца и ответника не е имало каквито и да е било отношения. Твърди, че
впоследствие Ц. бил мотивиран да превежда още значителни суми по банкови сметки
на различни лица, познати на И.Б.. Твърди, че е имало и случаи, в които И.Б.
посочвал и Ц. превеждал по банковата сметка на И.Б. на няколко пъти общо
94 100 лв. все с основанието, което му било казано – захранване на сметка,
като тези суми са предмет на отделен спор между ищеца С. Ц.и И.Б., който спор
не е предмет на настоящото дело. Твърди, че след няколко месеца си поискал
парите и първоначално И.Б. му обещавал, че той или брат му ще му върнат парите,
а впоследствие ответникът В.Б. заявил, че не му дължи връщането на
пари. Твърди, че ответникът дължи връщането на двете суми от по 40 000
лв., които е получил без договор с ищеца, поради което претендира за връщане на
сумите ведно със законните лихви. С молбата от 6.02.2019 г. ищецът изрично
уточнява, че разговор и постигнати уговорки между него и ответника В.Б. не е
имало, т.е. няма постигнато съгласие за сключване на договор, съответно,
създаване на договорна връзка между И.Б. и С.Ц. да бъдат предадени пари на
първия чрез В.Б.. Заявява, че не твърди И.Б. да е действал в качество на пълномощник
на ответника В.Б., нито В.Б. да е одобрил действията на И.Б. по отношение
уговарянето на Ц. да преведе пари по банковата сметка на В.Б. и да е потвърдил
думите на брат си, че ще върне парите, нито че И.Б. се е възползвал от парите,
преведени по сметка на В.Б.. Заявява, че няма твърдения за приложение на
разпоредбите на чл. 36, чл.42 и чл. 75 от ЗЗД в отношенията между него и
братята, пряко или косвено, именно за което са изложени съмнения за измамливи
действия на И. и/или В. Б.. Заявява, че няма изложени факти и обстоятелства за
наличие на постигнато съгласие за възникване на някаква договорна връзка както
между ищеца Ц. и И.Б., така и между Ц. и В.Б..
С отговора на исковата
молба от 24.02.2019 г. ответникът оспорва исковете. Заявява, че не оспорва твърденията
на ищеца, че между него и ответника не е имало договорни отношения, както и че
между брат му И.Б. и ищеца е имало отношения във връзка със започването на общ
бизнес. Твърди, че във връзка с това ищецът се е съгласил да предостави на И.Б.
определена сума, но тъй като към този момент последният не е имал собствена
банкова сметка, ***бщо 80 000 лв., които впоследствие са изтеглени от
ответника и предадени на брат му. Твърди, че след получаване на сумата
80 000 лв. И.Б. е превел на ищеца чрез два превода в „И.“АД общо
9 000 лв. на ищеца, с което е погасил част от дължимата от ответника сума.
Твърди, че през 2017 г. И. Б.му казал, че поради обстоятелства, свързани с
отношенията между него и ищеца, се налагало горепосочената сума да бъде
върната. Твърди, че в този момент ответникът предлагал чрез фирмата си
„Ш.**“ЕООД услугите на „И.“АД, И.Б. предложил връщането на парите да стане през
офиса на ответника в гр. П., като за целта му предоставил необходимата сума,
внасяйки я в „И.“АД по микросметката с клиентския номер на „Ш.**“ЕООД. Твърди,
че с оглед лимитите за превод на суми в „И.“АД и поради нежеланието на
ответника името му да фигурира в системата като наредител на преводите, той
решил преводите да бъдат направени на няколко пъти от няколко различни лица.
Твърди, че на няколко пъти техни познати извършвали преводи в полза на ищеца от
офиса на ответника чрез системата „И.“АД, като всяка една от преведените от
тези лица суми в полза на ищеца е преведена единствено и само с цел връщане от
името на ответника на процесната сума, респективно погасяване на неговото
задължение, като нито едно от тези лица не е имало никакви взаимоотношения с
ищеца, още по-малко е имало задължения към него за плащане на горепосочените
суми. Твърди, че И.Б. лично е закарал ищеца до офиса на „И.“АД в гр. П.,
находящ се в „***“АД, където ищецът е получил част от преведените му от офиса
на ответника суми, а друга част ищецът е получил в офиса на „И.“АД в гр. П..
Оспорва твърденията на ищеца, че е имало измамливи действия от страна на ответника
или от страна на И.Б.. Заявява правопогасяващо възражение за плащане на сумата
80 000 лв., като твърди, че той е заплатил изцяло сумата на няколко пъти,
чрез няколко лица, които са извършили преводите вместо него по негово нареждане
и с единствена цел връщане на получената процесна сума в размер на 80 000
лв.
С обжалваното съдебно
решение окръжният съд приема, че е безспорно между страните, както и се
установява от представените доказателства и приетото СИЕ, че ищецът е
осъществил плащане на процесните суми от по 40 000 лв. на ответника, а
ответникът не е доказал, а и не е навел подобни твърдения, да е налице
основание за връщане на цялата процесна сума, доколкото именно негова е
доказателствената тежест да установи основанието за получаване на сумата или,
респективно, връщането й на ищеца. Съдът преценява, че за твърдяното връщане на
част от сумата от 20 000 лв. не може да кредитира свидетелски показания
поради забраната на чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК, както и че не може да бъде прието
твърдението за връщане на другата част от сумата чрез плащания, извършвани от
трети лица, тъй като не е ясно основанието при изпращането, „връщането“ на
сумите от трети лица, след като никъде не е било записвано като основание, че
се връщат от името на ответника или по повод предадена сума от 40 000 лв.
или друг запис, който да опровергае твърденията на ищеца, че се касае за други
правоотношения. По отношение на върнатата с разписки сума от общо 6 000
лв. с два превода от 1000 лв. и от 5000 лв. чрез „И.“АД от брата на ответника,
свидетеля И.Б., извършени на 16.06.2016 г., съдът приема това обстоятелство за
доказано, тъй като твърденията и на двете страни относно участието на брата на
ответника, свидетеля И.Б. в техните взаимоотношения изцяло съвпадат,
респективно изложеното в исковата молба и в писмения отговор досежно брата на
ответника. Затова съдът преценява, че следва да се отхвърли единият иск
частично само за сумата 6 000 лв. и следва да бъде уважен изцяло първият
иск за 40 000 лв. Съдът не уважава възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и присъжда
разноски по компенсация.
От ищеца на 11.02.2020
г. и от ответника на 26.02.2020 г. са подадени искания за изменение на
решението в частта му за разноските и с обжалваното определение от 28.04.2020
г. съдът посочва, че е определил адвокатско възнаграждение в размер на
3 130 лв., малко над определения минимум по Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за проведените повече от
две заседания. Съдът приема за основателно възражението на ищеца Ц. само по
отношение приложението на разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата, че върху така
определения размер от 3 130 лв. следва да се начислят 20% ДДС (626 лв.),
при което размерът на възнаграждението възлиза на сумата 3 756 лв. с ДДС
при договорен размер от 4 800 лв. с ДДС. Затова съдът приема, че следва да
се допусне изменение на решението, като се увеличат присъдените разноски на
ищеца със сумата 626 лв. и се присъди по компенсация в полза на ищеца сумата
7 281,49 лв.
С подадената на
19.02.2020 г. въззивната жалба жалбоподателят С.Ц. твърди, че решението е
неправилно в обжалваната от него част, с която единият иск е частично отхвърлен
за сумата 6 000 лв. и е присъдена сумата 34 000 лв., защото неправилно
съдът е приел, че двата превода на сумите 1000 лв. и 5000 лв. са направени на
16.06.2016 г. от свидетеля И.Б., но в тях е записано основанието „превод“, т.е.
липсва основание, че са за връщане на сумите от името и за сметка на ответника
В.Б.. Твърди, че съдът кредитира показанията на свидетеля И.Б. в нарушение на
разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК, която забранява доказването със
свидетелски показания на погасяването на установени с писмен акт (банково
преводно нареждане от 4.02.2014 г. за 40 000 лв.) парични задължения,
поради което съдът в нарушение на процесуалните правила е обсъдил свидетелски
показания и е приел погасяване на паричното задължение в размер на 6 000
лв., установено с писмен акт, а същевременно съдът прилага същата тази разпоредба-забрана
спрямо останалите свидетели и заявява, че не може да ги кредитира, без да има
мотиви защо само за един от свидетелите се прави изключение от императивната
забрана. Счита, че дори и да се обсъждат показанията на брата, то същите трябва
да се ценят наред с останалите доказателства и да се стигне до извод, че не
могат да бъдат кредитирани. Заявява, че по делото са ангажирани доказателства,
че самият И.Б. има парични задължения към ищеца в размер на 94 100 лв.,
като твърди, че уж били погасени всички задължения на брат му към ищеца.
Заявява, че този свидетел в съдебното заседание на 5.11.2019 г. не сочи
конкретно, че тези суми от 1 000 лв. и 5 000 лв. е превел за
погасяване задължението на брат си или за погасяване на свои задължения.
С отговора от 16.03.2020
г. на въззивната жалба, подадена от С.Ц., ответникът по нея В.Б. възразява, че
е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съдът кредитира показанията на
свидетеля И.Б. в нарушение на разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като
посоченото ограничение са отнася единствено за погасяване на установени с
писмен акт парични задължения, а по делото не е било твърдяно от ищеца, още
по-малко е било установено от събраните доказателства, наличието на какъвто и
да е писмен договор или друг акт, който да обективира някакво задължение на
ответника спрямо ищеца за връщане на парични суми. Заявява, че е неоснователно
твърдението на ищеца, че банковото нареждане за превод било писмен акт по
смисъла на чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК. Счита за неоснователно твърдението на
ищеца, че не може да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И.Б.. Посочва,
че този свидетел в съдебно заседание установява, че тъй като ищецът се отказал
внезапно от съвместния бизнес, И.Б. е организирал връщането на сумата да става
чрез офиса на „И.“АД в гр. П., стопанисван от ответника, като за целта е внесъл
необходимите средства по микросметката с клиентския номер на „Ш.**“ЕООД, като
за да не фигурира името на ответника, с оглед неговото нежелание за това, в
системата като наредител на преводите, те били правени на няколко пъти от
различни познати на братя Б., включително и от брат му И.Б.. Заявява, че това
обстоятелство е установено от показанията на разпитаните по искане на ответника
свидетели, които потвърждават, че всяка една от преведените от тях суми в полза
на ищеца е преведена с цел връщане от името на ответника на процесната сума,
като нито едно от тези лица нито е имало взаимоотношения с ищеца, нито му е
дължало някакви парични суми. Заявява, че това заявява и свидетелят И.Б., както
и че тези преводи, които той е правел през „И.“, са за задълженията на В..
Заявява, че посоченото се потвърждава и от заключението на СИЕ, съгласно което
в периода 1.01.2017 г.-31.12.2017 г. чрез платежната система на „И.“АД лицето
С.Ц. е получило посочените в таблица суми, в която са отразени данни за
изпращача и датата на нареждане и получаване на конкретните преводи, от която
таблица става ясно, че на 16.06.2016 г. Ц. е получил от И.Б. един път
5 000 лв. и един път 1 000 лв. Счита, че решението на окръжния съд в
обжалваната от жалбоподателя Ц. негова част е правилно, тъй като ответникът е
погасил задължението си, заплащайки въпросната сума 6 000 лв. чрез брат
си, който я е превел на ищеца вместо ответника и с единствена цел връщане на
получената от ответника процесна сума.
С подадената на
4.03.2020 г. въззивна жалба жалбоподателят В.Б. твърди, че решението в
обжалваната от него част е неправилно, защото в нарушение на
съдопроизводствените правила окръжният съд не е обсъдил в решението си всички,
изтъкнати от ответника, доводи и събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че ответникът
не е доказал, а и не е навел, подобни твърдения да е налице основание за
връщане на цялата сума, въпреки че още в отговора на исковата молба са наведени
твърдения не само за връщането на процесната сума, но и за начина, по който е
станало това. Заявява, че неправилно окръжният съд е счел, че за твърдяното
връщане на част от сумата от 20 000 лв. не може да кредитира свидетелските
показания поради забраната на чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК, защото посоченото
ограничение се отнася единствено за погасяване на установени с писмен акт
парични задължения, а по делото не е било твърдяно от ищеца, още по-малко е
установено от събраните доказателства, наличието на какъвто и да е писмен
договор или друг акт, който да обективира някакво задължение на ответника
спрямо ищеца за връщане на парични суми. Счита за неправилен извода на окръжния
съд, че не може да бъде възприето твърдението другата част от сумата да е
върната чрез плащания, извършени от трети лица, след като никъде не е било
записано като основание, че се връщат от името на ответника или по повод
предадена сума от 40 000 лв. или друг запис, който да опровергае твърденията
на ищеца, че се касае за други правоотношения. Твърди, че от събраните по
делото доказателства се установяват основанията за връщане на преведените на
ищеца суми. Позовава се на показанията на свидетеля И.Б. и на другите,
разпитани по искане на ищеца, свидетели, както и на приетото по делото
заключение на СИЕ. Счита, че решението е неправилно, защото ответникът е
погасил задължението си, заплащайки различни суми на няколко пъти, чрез няколко
лица, които са извършвали преводи, респективно, заплащали в брой вместо него и
с единствена цел връщане на получената от него процесна сума.
С отговора на въззивната
жалба на В.Б., подаден от ответника по нея С.Ц. на 22.06.2020 г., се заявява,
че тази жалба е неоснователна и окръжният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводтсвените
правила, като не е обсъждал показанията на допуснатите свидетели на основание
чл. 164,ал.1,т.4 от ГПК.
С подадената частта
жалба жалбоподателят В.Б. твърди, че определението на окръжния съд от
28.04.2020 г. е неправилно, защото е постановено в противоречие с т.3 от ТР
№6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. №6/2012 г., доколкото
определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение 3 130 лв.
надвишава предвидения съгласно чл. 7,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на възнаграждението,
който в процесния случай възлиза на 2 750 лв. Заявява, че дори и да се
приеме, че съгласно §2а от ДР на Наредбата следва да се начисли 20% ДДС, то
определението пак е неправилно, тъй като съдът погрешно е приел, че данъчната
ставка е 626 лв., защото я е начислил върху 3 130 лв., а не върху
дължимото съгласно Наредбата възнаграждение в размер на 2 750 лв., върху
което ДДС е 550 лв. Твърди, че определението е неправилно и защото окръжният
съд неправилно е приел, че са проведени повече от две заседания и всяко
следващо, респективно две, следва да бъдат заплатени от по 100 лв., тъй като
този извод на съда е в противоречие с т.1 от ТР №6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК
по тълк.д. №6/2012 г., съгласно която съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението,
а по делото не са представени никакви доказателства, които да установяват
заплащането на две суми от по 100 лв. Твърди, че вследствие на този погрешен
извод окръжният съд неправилно е начислил и 20% ДДС върху сумата 200 лв.,
въпреки че по делото липсва доказателство тя да е заплатена от ищеца. Посочва,
че с решение на ВАС от 8.05.2020 г. е отменена разпоредбата на чл. 7,ал.8 от
Наредбата. Искането е да бъде отменено определението, като се постанови ново, с
което да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение до установения в
Наредбата минимум.
С отговора на частната
жалба, подаден на 22.06.2020 г., ответникът по нея С.Ц. посочва, че с определението
окръжния съд е редуцирал адвокатското възнаграждение от 4 800 лв. на
3 756 лв. с ДДС, с което частично е уважено направеното искане по чл.
248,ал.1 от ГПК за присъждане на ДДС от 626 лв. към редуцираното възнаграждение
от 3 130 лв. Заявява, че това е данъчната основа и дължимото ДДС от 20% е
точно 626 лв., а не както се твърди 550 лв., защото това е ДДС към исканото от
жалбоподателя редуциране на възнаграждение на 2 750 лв. Заявява, че по
делото са ангажирани доказателства за платени в брой общо 4 800 лв. и
жалбоподателят неправилно е възприел доводите на съда за включване в сумата
3 130 лв. на сумата 200 лв. (по 100 лв. за две съдебни заседания), защото
в съображенията за редуцирането на възнаграждението от 4 800 лв. на
3 130 лв. съдът е приел, че като част от сложността на делото е и
провеждането на 4 заседания, поради което може да се увеличи от минималния
размер от 2 930 лв. по Наредбата на 3 130 лв., като се включат и 200
лв. за тези две допълнителни заседания, като няма искане на ищеца и съдът не е
присъдил тези 200 лв. като допълнително възнаграждение по чл. 8 от Наредбата,
за което да се представят допълнителни доказателства за заплащане.
Съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Нормата на чл. 55, ал.1,предл.1 от ЗЗД урежда състав на
претенция за връщане на сума поради неоснователно обогатяване, основана на
получаване на сумата при начална липса на основание. В случая не се спори между
страните, че ответникът В.Б. е получил двете суми от по 40 000 лв., които
са му преведени от ищеца с двете преводни нареждания от 4.02.2014 г., общо
80 000 лв., като между тях не е имало към тази дата облигационна връзка и
основание за плащането, поради което ответникът дължи връщането им на ищеца.
Възражението на ответника е, че не дължи понастоящем връщане на двете суми, тъй
като междувременно ги е върнал на ищеца. Безспорно е, че няма постигнато и
отразено в писмена форма съгласие между ищеца и ответника нито за плащането от
ищеца, съответно, получаването от ответника на сумите на 4.02.2014 г., нито за
последващо тяхно изплащане от ответника на ищеца. Безспорно е, че сумите са
платени от ответника на ищеца по негова банкова сметка ***ен превод от
4.02.2014 г., в които като основание за преводите е посочено захранване на
сметка, а като техен произход е декларирано дивидент, без обаче между двамата
да има основание за плащане на дивидент. Тези две платежни нареждания носят
подписите само на ищеца и съдържат единствено негови волеизявления, че нарежда
банкови преводи от негови сметки по сметка на ответника за захранване на тази
сметка. Липсва следователно писмен акт, който да съдържа волеизявление на
двамата и с който да е установено задължение на ответника спрямо ищеца по
отношение на двете преведени суми, поради което, тъй като нормата на чл.
164,ал.1,т.4 от ГПК определя недопустимост на свидетелски показания за
погасяване на установени с писмен акт парични задължения, в случая, въпреки
противопоставянето на ищеца, няма пречка твърдяното от ответника изплащане на
исковите суми да се установява от него със свидетелски показания. За
установяване основателността на своето твърдение, че е изплатил исковите суми,
ответникът ангажира изготвянето на СИЕ и гласни доказателства, както и са
представени документи за плащания.
Твърдението на ответника
е, че исковите суми са върнати от него на ищеца, като суми са превеждани на
ищеца от неговия брат И.Б. и от лица, които са ангажирани от брата на ответника
И.Б. да направят преводи през системата на „И.“АД, които лица нямат никакви
отношения с ищеца, а с тези преводи са изплащани суми за връщане на двете
искови суми от по 40 000 лв., които преводи ищецът е получил. Видно от
заключението на в.л. Л.Г.Я.-Т.от 2.09.2019 г., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 10.09.2019 г., по разплащателна сметка на ответника на
4.02.2014 г. е получена чрез междубанков превод сумата 40 000 лв. и на
5.02.2014 г. е получена също чрез междубанков превод сумата 40 000 лв.,
като след поредица от тегления на каса в периода 14.02.2014 г.-25.03.2014 г.
сумата е изтеглена, само малки части са изразходвани за плащане на банкови
такси и комисионни и за 8 броя плащания на ПОС-устройства (общо 265 лв.) и
остатъкът от 11,60 лв. е формирал салдо по сметката. Видно от същото заключение,
в периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2018 г. чрез платежната система на „И.“АД
ищецът е получил посочени суми, общо в размер 55 100 лв., с посочени
изпращачи – И.Н.Б. (две суми, изпратени и съответно получени на 16.06.2016 г.,
а именно 1000 лв. и 5 000 лв.), П.К.Б.(4 900 лв., изпратени и
получени на 16.11.2017 г., 4000 лв., изпратени и получени на 17.11.2017 г.,
4000 лв., изпратени и получени на 23.11.2017 г. и още 4 000 лв., изпратени
и получени на 23.11.2017 г.), Н.Г.Ю.„(4000 лв., изпратени и получени на
16.11.2017 г., и 4000 лв., изпратени и получени на 17.11.2017 г.), А.З.А.(4000
лв., изпратени и получени на 22.11.2017 г., и 2000 лв., изпратени и получени на
22.11.2017 г.), Й.А.И.(4000 лв., изпратени и получени на 22.11.2017 г., и 4000
лв., изпратени и получени на 23.11.2017 г.), И.А.М. (4000 лв., изпратени и
получени на 22.11.2017 г., и 4000 лв., изпратени и получени на 22.11.2017 г.),
К.Т.Г. (2 200 лв., изпратени и получени на 21.08.2018 г.). Видно от същото
заключение, между „И.“АД и „Ш.**“ЕООД на 17.10.2016 г. е сключен партньорски
договор, който е прекратен на 19.12.2017 г., по силата на този договор с цел
осигуряване и обслужване на извършваните от „Ш.**“ЕООД платежни услуги е
открита служебна микросметка, която е обслужвала единствено плащанията на
„Ш.**“ЕООД към „И.“АД с източник постъпилите в дружеството-партньор средства от
клиенти на „И.“АД, захранените в брой суми в микросметката „И.“АД е усвоявало
служебно след изчисляване на постъпленията от клиенти (от изпратени преводи,
които са изплащани в други офиси, и съответно разчетени с изплатените в този
офис суми, които са изпратени от други обекти), единствено „И.“АД е усвоявало
суми от микросметката, преводи на други клиенти не са изплащани от нея, през
периода 1.01.2017 г.-19.12.2018 г. от И.Н.Б. по микросметката на „Ш.**“ЕООД в
„И.“АД са внесени суми на обща стойност 194 498 лв. При съпоставяне на
датите на преводите и сумите, посочени по-горе като внесени от
горепосочените шест лица, е видно, че сумите, внасяни от И.Б. на обща стойност
194 498 лв. по микросметката на „Ш.**“ЕООД в „И.“АД, не съвпадат като суми
и дати с направените от тези лица вноски. Установява се следователно от
посоченото заключение, че ищецът е получил чрез тези преводи през системата на
„И.“АД общо сумата 55 100 лв. Видно от изпратените от „И.“АД-гр.С. с писмо
от 29.05.2029 г. копия от разписки, приети в съдебното заседание на окръжния
съд на 10.09.2019 г., с разписка от 16.11.2017 г. Н.Ю.е превел на Ц. сумата
4 000 лв. (неподписана от Ц. като получател), с разписка от 17.11.2017 г.
Н.Ю.е превел на Ц. сумата 4 000 лв. (подписана за получател от Ц.), с
разписка от 17.11.2017 г. П.Б.е превел на Ц. сумата 4 000 лв. (подписана
за получател от Ц.), с разписка от 22.11.2017 г. А.А. е превел на Ц. сумата
2 000 лв. (подписана за получател от Ц.), с разписка от 22.11.2017 г.
Й.И.е превел на Ц. сумата 4 000 лв. (подписана за получател от Ц.), с
разписка от 23.11.2017 г. П.Б.е превел на Ц. сумата 4 000 лв. (подписана
за получател от Ц.), с разписка от 23.11.2017 г. П.Б.е превел на Ц. сумата
4 000 лв. (подписана за получател от Ц.), с разписка от 16.11.2017 г.
П.Б.е превел на Ц. сумата 4 900 лв. (подписана за получател от Ц.), с
разписка от 22.11.2017 г. А.А. е превел на Ц. сумата 4 000 лв. (подписана
за получател от Ц.) и с разписка от 23.11.2017 г. Й.И.е превел на Ц. сумата
4 000 лв. (подписана за получател от Ц.). Видно от изпратените от
„И.“АД-гр.С. с писмо от 1.07.2019 г. копия от разписки, с разписка от
16.06.2016 г. И.Б. е превел на Ц. сумата 1 000 лв. (подписана за получател
от Ц.), с разписка от 16.06.2016 г. И.Б. е превел на Ц. сумата 5 000 лв.
(подписана за получател от Ц.), с разписка от 21.08.2018 г. К.Г.е превел на Ц.
сумата 2 200 лв. (подписана за получател от Ц.). От дружеството не са
изпратени копия от разписки за преведени на 22.11.2017 г. две суми от И.М. на
Ц., които преводи са посочени в заключението на СИЕ, като вещото лице е
посочило, че за тези два превода има служебно копие на разписката за нареждане
на превод. В писмото на дружеството от 1.07.2019 г. е посочено, че след
проверка някои от разписките не са открити в архив.
Ищецът твърди с исковата
молба, че между него и брата на ответника И.Б. има други взаимоотношения, с
оглед на които И.Б. му дължи плащане на парични суми, общо 94 100 лв.,
като в съдебното заседание на окръжния съд на 10.09.2019 г. твърди, че
получените суми с вносните бележки от 16.06.2016 г. са платени от И.Б. по
взаимоотношения между него и Ц., които са предмет на друго дело. В първото по
делото съдебно заседание на 11.06.2019 г. от страна на ищеца е заявено, че не
се оспорва обстоятелството, че ищецът е получил по представените разписки от
„И.“ сумите, макар и едната да не е подписана, за Н.Ю., но те не касаят
отношенията между ответника В.Б. и ищеца. Заявено е, че от Н.Ю.се връща част от
платените по банков път от С.Ц. на Н.Ю.21 500 лв., а именно 8 000
лв., като по същия начин са преведени пари от Ц. по указания на И.Б. на И. П.,
М.Б.и Ц.Г., а вносните бележки от името на Й.И., П.Б.и А.А. са за връщане на
техните преводи, за дадени им пари и са върнати тези заеми. Ищецът посочва в
съдебното заседание на окръжния съд на 10.09.2019 г., че между него и лицето
К.Т.Г. съществуват отношения, с оглед на които това лице е направило
превода от 2 200 лв. на 21.08.2018 г. Относно преведени от И.М. суми (два
превода по 4 000 лв.) ищецът нито твърди, нито установява между него и
това лице да съществуват отношения, в резултат на които то да му е превело
посочените суми.
Видно от показанията на
свидетеля К.Т.Г., разпитан по искане на ищеца в съдебното заседание на 5.11.2019
г., той е приятел с ищеца С.Ц., не познава ответника В.Б., Ц. услужил на
свидетеля с 2200 лв. в началото на 2018 г. и той му ги върнал в края на август
същата година през „И.“АД, изпратил ги от С., като свидетелят потвърждава, че
се касае за превода по разписка № *********. Видно от показанията на свидетеля
Й.А.И., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 5.11.2019 г., той
познава В.Б. и не познава С.Ц., превеждал е пари на Ц.през „И.“, на два пъти по
4000 лв., И.Б. поискал да преведе тези суми на Ц., не помни кой му е
предоставил парите, дали И.Б. или В.Б., един от двамата братя, свидетелят
никога не е дължал пари на Ц., помолили го, защото трябвало да се изпратят тези
пари на Ц., не можело един човек да изпрати голяма сума, казали му, че тези
пари са изпратени във връзка със задължение на В.Б.. Видно от показанията на
свидетеля И.Н.Б., брат на ответника, разпитан в съдебното заседание на окръжния
съд на 5.11.2019 г., сумите от по 40 000 лв., преведени на два пъти, били
за него, лично той е превеждал пари на Ц. по „И.“ през 2016 г., около
7 000 лв., с Ц. имали бизнес отношения, които развалили, и тези пари
трябвало да му ги върнат, той му ги върнал по „И.“, Ц. му се обадил по
телефона, че му трябват спешно тези 7 000 лв. и помолил да му ги предаде,
отказал се внезапно от бизнеса, С. се обадил на В., че му трябва тази сума, и
чрез други хора му е превеждал пари, на ръка също му е давал пари, превеждал
чрез други хора заради ограничение по „И.“ да се превеждат на ден повече от
8 000 лв. или 7 500 лв., използвал няколко човека, от хората-клиенти
в бара на брат му, те са му познати, помолил да им използват личните данни,
около 60 000 лв. му е върнал по този начин-чрез „И.“, другите ги е дал на
ръка, преди да започне да ги връща през „И.“ му дал 20 000 лв. на ръка
пред офиса му в П., пред неговата съдружничка М.Б., с която живеят на семейни
начала, пред нея му дал 10 000 лв. и П.Б.му дал 10 000 лв., те
двамата ги теглили едновременно за по-бързо, а те чакали в джипа, това е било в
същите година и месец, когато му е правил преводите през „И.“, една-две седмици
преди това, свидетелят лично е получавал от Ц. пари на ръка и лично му е връщал
на ръка повече, отколкото му е дал, той има акаунт с всички букмейкърски къщи в
света, направен от свидетеля, и във връзка с това му е предоставял пари, след
което си е получавал парите с печалба, брат му няма нищо общо с това, правили
са договори, те дори са предстявени пред НАП, тези 80 000 лв., които Ц.
превел на брат му на два пъти по 40 000 лв. били преведени на брат му,
всички пари, които свидетелят е получил от Ц., му ги е върнал до стотинка с
печалбите, нищо не му дължи, тези преводи, които свидетелят е правил през „И.“,
са за задълженията на В.. Видно от показанията на свидетеля П.К.Б., разпитан
също в съдебното заседание на окръжния съд на 5.11.2019 г., той познава В.Б.,
не познава С.Ц., преди 2 години, през ноември на 2017 г. И.Б. го помолил да
преведе на Ц. около 16 000 и нещо лева на няколко пъти, искал да преведат
тези пари от името на В., защото имал да ги връща на Ц., нямали право повече от
4000 лв. на ден да превежда едно лице, затова помолили свидетеля, всички тези
преводи били за задължения на В., свидетелят никога не е дължал пари на С.Ц.,
един път И.Б. го помолил да изтеглят с карти на „И.“ пари от банкомат, двамата
теглили от два банкомата, И.Б. казал, че тези пари ще ги занесат на С., защото
В. имал да му ги връща, тогава Ц. бил с неговата приятелка в колата пред
Общината и И. му дал тези пари-20 000 лв., свидетелят изтеглил 10 000
лв., картата била на И. и той му казал пин-кода. Видно от показанията на
свидетеля И.А.М., разпитан в съдебното заседание на апелативния съд на
27.01.2021 г., той не е превеждал лично пари на Ц., чрез неговата лична карта
са му превеждани пари през есента на 2017 г., били се събрали в кафето, където
В. държал „И.“, трябвало да се преведат пари на Ц., касата на „И.“ не
позволявала да се преведат пари над определена сума, затова И.Б. помолил
свидетеля през неговата лична карта да пусне та Ц. два пъти по 4 000 лв.,
обяснил му, че са заем, който брат му В. е взел от Ц. и трябвало да му ги
върне, свидетелят му услужил с неговата лична карта и той пуснал парите,
свидетелят не е запознат да е имало някой друг освен него, който да е превеждал
пари по това време, свидетелят никога не е дължал пари на С.Ц., В. също бил
там, за превеждането на парите го уговарял И., той му обяснил ситуацията, В.
потвърдил това, което са говорили с И., използвали неговата лична карта,
личните данни, за да може от името на свидетеля да се нареди сумата на Ц., пари
в кеш не са давани и не са внасяни в касата, били само тези две транзакции.
Показанията на разпитаните по искане на ищеца в съдебното заседание на окръжния
съд на 10.09.2019 г. свидетелки М.М.Б.и Е.Г.Д.не установяват конкретни
обстоятелства относно даването от ищеца и твърдяното от ответника връщане на
процесната сума 80 000 лв.
Видно от представеното
от ищеца в копие в съдебното заседание на окръжния съд на 11.06.2019 г.
платежно нареждане за кредитен превод, той е превел по сметка на Н.Ю.сумата
21 500 лв. Не се установява следователно твърдението на ответника, че
между това лице и ищеца не е имало други отношения, а то по молба на ответника
и брат му е направило преводите от по 4 000 лв. на датите 16.11.2017 г. и
17.11.2017 г. именно за връщане от ответника на ищеца на исковата сума
80 000 лв. Видно е от показанията на свидетеля К.Г., че направеният от
него на 21.08.2018 г. превод на сумата 2 200 лв. е за връщане на
предоставена му от Ц. в заем сума. С оглед на тези доказателства не може да се
приеме, че с посочените преводи от Н.Ю.и К.Г.е изплатена част от дълга на
ответника към ищеца за връщане на процесната сума. Установява се от
заключението на СИЕ, от представените от дружеството „И.“АД разписки и от
показанията на свидетелите П.Б., Й.И.и И.М., че те тримата са превели сумите,
посочени в заключението, именно по молба на ответника и неговия брат, без да
имат отношения с ответника, без да му дължат суми, с оглед изплащане на дълг на
ответника към ищеца, като ищецът е получил тези суми и не е установил да има
вземания спрямо тези лица. С оглед на тези доказателства, независимо, че при
извършването на преводите не е посочено защо се превеждат парите, следва да се
приеме, че с извършените от тези трима свидетели преводи е изплатена част
именно от дълга на ответника към ищеца за връщане на процесната сума. Относно
преведените суми от А.А. съдът преценява, че с оглед посоченото в заключението
на СИЕ плащане от това лице на 22.11.2017 г., когато са направени (на
22.11.2017 г. и на 23.11.2017 г.) и плащанията от свидетелите Й.И., И.М. и
П.Б., съобразявайки и техните показания за начина на организиране на тези
разплащания и при липсата на доказателства между ищеца и това лице да има
отношения, изискващи то да изплаща сумите на ищеца, който е получил сумите и не
установява да има основание за това с оглед отношения с А., че с тези два
превода също е изплатена част от дълга на ответника към ищеца за връщане на
процесната сума. Въз основа на заключението на СИЕ, представените разписки и
показанията на свидетеля И.Б. се установява, че извършените от него две
плащания касаят именно връщане от ответника на ищеца на част от исковата сума,
поради което също се приема, че и с тези два превода също е изплатена част от
дълга на ответника към ищеца за връщане на исковата сума. Установява се
следователно, че част от дълга на ответника към ищеца в размер на 80 000
лв. е изплатена с извършените преводи от лицата И.Б. (6000 лв.),
П.Б.(16 900 лв.), А.А. (6000 лв.), Й.И.(8000 лв.) и И.М. (8000 лв.), които
са общо за сумата 44 900 лв. С показанията на свидетелите И.Б. и П.Б.се
установява, че те двамата са изтеглили суми от по 10 000 лв. и са ги дали
на ищеца, общо 20 000 лв. Според свидетелите тази сума е била също за
връщане на процесната сума от ответника на ищеца. Съдът преценява, че тези
показания не могат да бъдат приети за достатъчни за установяване на връщане и
на сумата 20 000 лв. именно за задължението от ответника на ищеца,
доколкото не са подкрепени от други доказателства, а е видно от показанията на
свидетеля И.Б., че между него и ищеца е имало сложни парични взаимоотношения в
продължителен период и относно значителни суми, като са извършвани множество
плащания. Наличието на спорове за дължими парични суми между този свидетел и
ищеца по делото Ц. е видно и от представените в производството пред апелативния
съд писмени доказателства- определение от 8.09.2020 г. по ч.гр.д. 1013/2019 г.
на РС-П. и искова молба, подадена на 23.10.2020 г. до ОС-П. от С.Ц. против
И.Б..
Установява се, че е
правилен изводът на окръжния съд, че е налице основанието на чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД – ищецът е дал на ответника исковата сума без основание, поради
което следва да я върне. Доколкото се касае за два превода от по 40 000
лв., извършени от ищеца в полза на ответника в един и същи ден, то получената
без основание сума е в размер на 80 000 лв. и с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства се касае за едно правоотношение, а не за две
отделни такива. По изложените по-горе съображения се приема, че ответникът е
върнал на ищеца преди подаването на исковата молба общо сумата 44 900 лв.
При тези обстоятелства решението на окръжния съд е неправилно в частта му, с
която в полза на ищеца и в тежест на ответника е присъдена общо сумата
74 000 лв. При предявен иск за връщане на сумата 80 000 лв. и дължимо
връщане понастоящем само на сумата 35 100 лв. решението като краен
резултат е правилно в частта му, с която искът е приет за неоснователен и е
частично отхвърлен за сумата 6 000 лв. и е неправилно в частта му, с която
е присъдена сумата 29 100 лв. Следва обжалваното решение да бъде изцяло
отменено, като с оглед изложените по-горе съображения предявеният един иск се
уважи частично, съответно, отхвърли частично, а именно като се постанови
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 35 100 лв. ведно с
претендираната законна лихва от датата на исковата молба и искът се отхвърли за
разликата над тази сума до пълния му предявен размер 80 000 лв. (т.е. за
44 900 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика.
С оглед приетото от
апелативния съд относно дължимата за присъждане, съответно, недължимата сума,
решението на окръжния съд в частта му за разноските и обжалваното определение
от 28.04.2020 г. следва да бъдат отменени, като сега се определят и присъдят
разноските за страните.
В производството по
спора пред окръжния съд от страна на ищеца са направени следните плащания за
разноски: 2000 лв. за ДТ, 2 лв. банкова такса за внасянето на ДТ, 1200 лв. за
ДТ, 2 лв. банкова такса за внасяне на ДТ, 3000 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, 5 лв. ДТ за препис от обезпечителна заповед, 1800 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за СИЕ, 2,97 лв. банкова такса за
внасяне на депозита за СИЕ, 15 лв. ДТ за частна жалба против определение
относно недопускане на обезпечение на иска, 1,02 лв. банкова такса за внасянето
на ДТ от 15 лв. В представения от ищеца списък на разноските (л. 153 от досието
на делото на ОС) са посочени като разноски и вносни бележки за вписване на
възбрана в СВп. за сумата 15 лв., вносни бележки за образуване на изпълнително
дело на ЧСИ за сумата 156 лв. и вносни бележки за вписване на запорите от ЧСИ
за сумата 54 лв., но за тези разходи по делото не са представени доказателства,
поради което тези три суми няма да бъдат сега включени при присъждането на
разноските. Следователно установените като направени разноски от ищеца са в
размер на 4 800 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и други
разноски в размер общо на 3 427,99 лв. От страна на ответника в съдебното
заседание на окръжния съд на 5.11.2019 г. е направено възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение е в размер
на 2 930 лв. Съгласно §2а от ДР на Наредбата, дължимият върху това
възнаграждение ДДС е в размер на 586 лв. и общо дължимото възнаграждение е в
размер на 3 516 лв. Платеното възнаграждение е следователно с 1 284
лв. в повече от дължимото минимално такова. Съдът преценява, че спорът не е с
правна сложност, както и че не е налице фактическа такава, поради което и
съгласно нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдено, съответно, взето предвид при определянето на дължимото от ответника
плащане за разноски, адвокатско възнаграждение в по-нисък от направения размер,
а именно в размер на 3 516 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
заплащане на разноски по съразмерност (при предявен иск за сумата 80 000
лв. и направени разноски в размер на 6 943,99 лв., искът е уважен за
сумата 35 100 лв.) 3 046,67 лв. От ответника са направени следните
плащания за разноски: 200 лв. депозит за СИЕ, 1500 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 15 лв. ДТ за частна жалба против определението за допускане на
обезпечение на иска, общо 1715 лв. Следователно ищецът дължи на ответника
заплащане на разноски по съразмерност (при претендирано отхвърляне на иск за
80 000 лв. и направени разноски в размер на 1715 лв., искът е отхвърлен за
сумата 44 900 лв.) 962,54 лв.
В производството по
спора пред въззивната инстанция направените от страните разноски са следните:
от жалбоподателя-ищец С.Ц. 120 лв. ДТ, 2,07 лв. банкова такса за внасянето на
ДТ и 3 840 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, а от
жалбоподателя ответник В.Б. 1 480 лв. ДТ и 15 лв. ДТ. От страна на
жалбоподателя-ответник е заявено в съдебното заседание на 27.01.2021 г.
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за защитата
на жалбоподателя-ищец. Съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от горепосочената Наредба
минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата по подадената от
жалбоподателя-ищец въззивна жалба е в размер на 630 лв., дължимият ДДС е в
размер на 126 лв., възнаграждението е следователно 756 лв. Съгласно
чл. 7,ал.2,т.4 от същата Наредба минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защитата на ищеца по подадената от жалбоподателя-ответник
въззивна жалба е в размер на 2 750 лв., дължимият ДДС е 550 лв.,
възнаграждението е следователно 3 300 лв. Съгласно чл. 7,ал.1,т.7 във вр.
с чл. 11 от Наредбата минималният размер за защитата по подадената от
жалбоподателя-ответник частна жалба е в размер на 300 лв., дължимият ДДС е 60
лв., възнаграждението е в размер на 360 лв. Видно е, че сумата от трите
възнаграждения (756 лв., 3 300 лв. и 360 лв.) е 4 416 лв., платеното
адвокатско възнаграждение е 3 840 лв., т.е. то е по-ниско, поради което
няма основания да бъде намалявано. Възражението на жалбоподателя-ответник за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по съразмерност за
производството пред апелативния съд в размер на (при претенция за 80 000
лв. и направени разноски 3 962,07 лв., искът е уважен за сумата
35 100 лв.) 1 738,36 лв. Следва съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3
от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност
за производството пред апелативния съд в размер на (при претендирано отхвърляне
на иска за 80 000 лв. и направени разноски в размер на 1495 лв., искът е
отхвърлен за размер 44 900 лв.) 839,07 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 29/3.02.2020
г., постановено по гр.д. 71/2019 г. на ОС-П., с което е осъден В.Н.Б. да
заплати на С.Д.Ц. на основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД сумата 40 000
лв. и сумата 34 000 лв., ведно със законната лихва за двете, считано от
31.01.2019 г. до окончателното им изплащане, отхвърлен е искът за разликата над
размера от 34 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. като
неоснователен и е осъден В.Н.Б. да заплати на С.Д.Ц. разноски по компенсация в
размер на 6 655,49 лв., КАКТО И определение №
155/28.04.2020 г., постановено по същото гр.д. 71/2019 г. на ОС-П., с което е
изменено решение № 29/3.02.2020 г. в частта, с която е осъден В.Н.Б. да заплати
на С.Д.Ц. разноски по компенсация в размер на 6 655,49 лв., като са увеличени
разноските на 7 281,49 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
В.Н.Б., ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Ц., ЕГН ********** *** сумата
35 100 лв., дължима като невърната част от получената без основание сума в
размер на 80 000 лв., която Ц. е превел по банкова сметка *** Б. на
4.02.2014 г. с две платежни нареждания, всяко от тях за сумата 40 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума 35 100 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 31.01.2019 г. до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 100 лв. до пълния предявен размер
80 000 лв. (т.е. за 44 900 лв.) и иска за присъждане на законната
лихва върху тази разлика 44 900 лв., поради неоснователност.
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата
на чл. 78,ал.5 от ГПК по възражение на ответника В.Н.Б., заявено в съдебното
заседание на ОС-П. на 5.11.2019 г., размера на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца С.Д.Ц. за осъществена по делото адвокатска защита и съдействие
за производството пред първата съдебна инстанция от
размер 4 800 лв. като прекомерен на размер 3 516 лв.
ОСЪЖДА В.Н.Б., ЕГН
********** *** да заплати на С.Д.Ц., ЕГН ********** *** сумата 3 046,67
лв. за направени разноски по съразмерност за производството по спора
пред окръжния съд.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН
********** *** да заплати на В.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата 962,54 лв. за
направени разноски по съразмерност за производството по спора пред окръжния
съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателя-ответник В.Н.Б. в
съдебното заседание на апелативния съд на 27.01.2021 г. възражение по чл.
78,ал.5 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение за защитата от
пълномощника на С.Д.Ц. в по-нисък размер от направения такъв от 3 840 лв.
поради прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА В.Н.Б., ЕГН **********
*** да заплати на С.Д.Ц., ЕГН ********** *** сумата 1 738,36 лв. за
направени разноски по съразмерност за производството по спора пред апелативния съд.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН
********** *** да заплати на В.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата 839,07 лв. за
направени разноски по съразмерност за производството по спора пред апелативния
съд.
Решението може да се
обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С.
с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)