Р Е Ш
Е Н И Е № 105
гр. София, 30.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание проведено
на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 252
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
ИЩЕЦЪТ – „П.“
АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор И.С.С. е предявил против П. „Н.“***,
представлявана от Председателя Д. Г. Т. осъдителни искове за заплащане на сумата от 64 685.16 лева, съгласно Споразумение за изпълнение на договор
за наем от 01.07.2016г., от които:
• 36 100лв., главница по
споразумението /дължим наем по два Договора за наем/, представляващи:
-22 600 /двадесет и две хиляди и шестстотин /
лева - наеми за периода от 01.04.2011г. до 01.10.2016 г., произтичащи от
договор за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ 120 кв.м. и
мазе със застроена площ 90 кв. м, находящ се в гр.П.,
ул."Цар Освободител" № 42;
-13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ лева
без ДДС - наеми за периода от 01.04.2011 г. до 01.10.2015г., произтичащи от
договора за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ 206.60
кв.м., находящ се в гр.П., ул."Цар
Освободител" № 59, в партерния етаж на жилищен блок №10;
• 17 489,3 лв., дължима неустойка за забавено плащане върху главницата:
-11 842,60 лева неустойка за
забава на основание чл. 17 от Договор за наем на Магазин за хранителни стоки,
със застроена площ 120 кв.м. и мазе със застроена площ 90 кв. м, находящ се в гр.П., ул."Цар Освободител" № 42, за
периода 01.04.2011г. до 30.06.2016г.;
-5 646,65 лв. /пет хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки/ неустойка върху главницата от
13 500 лв., за периода от 01.04.2011 г. до 01.10.2015 г дължима на основание
чл. 17 Договор за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ
206.60 кв.м., находящ се в гр.П., ул."Цар
Освободител" № 59, в партерния етаж на жилищен блок №10 от 01.04.2011г.;
•
11 095.86 лева лихва за забавено плащане по т.2 от споразумението, от
които
-1027,96 лв. /хиляда и двадесет и седем лева и 96 ст./ законна лихва
върху главницата от 13 500 лв., за периода от 01.10.2015г. до 30.06.2016г. и
-10 067.90 лева лихва върху главницата от 36 100лв., за периода от
01.10.2016г. до 01.07.2019г./ падежа на плащане по споразумението/.
Претендира и за направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че между него и
ответника били сключени два договора за наем, а именно:
-договор за наем
от 01.04.2011г., между „П." АД, ЕИК., в качеството на наемодател и П. „Н.",
ЕИК ., в качеството на наемател, с предмет на договора: Магазин за хранителни
стоки, със застроена площ 206.60 кв.м., находящ се в
гр.П., ул."Цар Освободител" № 59, в партерния етаж на жилищен блок
№10, построен в кв.77 по плана на гр.П.. Този договор за наем бил прекратен с
Анекс от 01.10.2015г., считано от 01.10.2015г. В същият страните констатирали,
че към датата на подписване на Анекса - 01.10.2015 г., наемателят дължи на
наемодателя наеми за срока от 01.04.2010г. до 01.10.2015 г. в размер на 13 500
/тринадесет хиляди и петстотин/ лева и съответната договорена неустойка за
забава при плащане на месечния наем за същия период в размер на 5 646,65 лева
или общо 19146,65 лева /деветнадесет хиляди сто четиридесет и шест лева и 65
ст.
- договор за
наем от 01.04.2011г., между „П." АД, ЕИК ., в качеството на наемодател и П.
„Н.", ЕИК, в качеството на наемател, с предмет на договора: Магазин за
хранителни стоки, със застроена площ 120 кв.м. и мазе със застроена площ 90 кв.
м, находящ се в гр.П., ул. "Цар
Освободител" № 42, в една сграда с поща, построен в парцел III -1211 в квартал 127 по плана на
гр. П.. Този договор за наем бил прекратен с Анекс 2 от 30.06.2016г., считано
от 01.10.2016г. В същият страните констатирали, че към датата на подписване на
Анекс 2 - 30.06.2016г., наемателят дължи на наемодателя наеми за срока от
01.04.2011г. до 01.10.2016г., в размер на 22 600лв. и съответната договорена
неустойка за забава при плащане на месечния наем за периода от 01.04.2011г. до
30.06.2016г. в размер на 11842 лв. и 60 ст. или общо 34 442лв. и 60ст.
Изложено е
още в исковата молба, че във връзка с натрупаните задължения на ответника по
сключените договори за наем на 01.07.2016г., между страните било сключено
Споразумение за изпълнение на договор за наем. В същото било констатирано, че
към датата на подписване - 01.07.2016г. П. „Н.", с ЕИК ., дължи на „П."
АД, ЕИК ., описаните по –горе суми с едно допълнение – сумата в размер на
1027,96 лв. /хиляда и двадесет и седем лева и 96 ст./, представляваща лихва
върху главницата от 13 500 лв., за периода от 01.10.2015г. до 01.07.2016г.
Ищецът поддържа, че с посоченото споразумение ответникът се задължил да изплати
цялата дължима сума от 54 617.21 лева в срок до 01.07.2019г., както и законната лихва върху дължимата и неизплатена
сума за наеми по двата договора за наем в размер на 36 100 лева, считано от
01.07.2016г., до окончателното й плащане, която лихва към датата на падежа -
01.07.2019г. била в размер на 10 067.90 лева.
Ищецът сочи,
че поетите от ответника задължения с посоченото споразумение не били изпълнени.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника - П. „Н.", с ЕИК . с
указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият,
чрез председателя на кооперацията и представляващ я– Д. Т., е подал писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като излага следното:
Оспорва всички фактически твърдения изложени от ищеца
в исковата молба и счита исковата претенция за недопустима и неоснователна.
Ответникът изрично оспорва,
като антидатирани приложените към исковата молба частни
документи, подписани от бившия органен представител
на П. „Н." – И. С. С., а именно:
-договор за наем
от 01.04.2011 год. на недвижим имот: магазин за хранителни стоки със ЗП-206,60 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Цар Освободител", №59, в
партерния етаж на жилищен блок №10, построен в кв. 77 по плана на гр.П.,
-анекс от
01.10.2015 год. към договор за наем на недвижим имот: магазин за хранителни стоки
със ЗП-206,60 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Цар
Освободител", №59, в партерния етаж на жилищен блок №10, построен в кв. 77
по плана на гр.П., с приложение -
„справка за задължението на П. „Н." по договор за наем от 01.04.2011 год.
за магазин „Бързи закуски", гр.П., ул. „Цар Освободител", №59, към
01.10.2015 год.",
-договор за наем
от 01.04.2011 год. на недвижим имот: магазин за хранителни стоки със ЗП-120 кв.м. и мазе
със ЗП-90 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Цар
Освободител", №42, в една сграда с поща, построен в п.Ш-1211 в кв. 127 по
плана на гр.П.,
-анекс от 01.03.2015
год. към договор за наем от 01.04.2011 год. на недвижим имот: магазин за хранителни стоки със ЗП-120 кв.м. и мазе
със ЗП-90 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Цар
Освободител", №42, в една сграда с поща, построен в п.III-1211
в кв.127 по плана на гр.П., с приложение
-справка /намираща се на гърба на анекса и неописана в него/,
-анекс №2 от
30.06.2016 год. към договор за наем от 01.04.2011 год. на недвижим имот: магазин за хранителни стоки
със ЗП-120 кв.м. и мазе със ЗП-90 кв.м., находящ се в
гр.П., ул. „Цар Освободител", №42, в една сграда с поща, построен в
п.Ш-1211 в кв.127 по плана на гр.П., с приложение
-„справка за дължимите суми от ПК ..Напред" по договор за наем на
магазин-поща в гр.П., ул. „Цар Освободител", №42.
-споразумение от
01.07.2016 год. „за изпълнение на договор за наем" с приложение - „справка
за дължимата от П. „Н." сума по договор за наем на хранителния магазин находящ се на ул. „Цар Освободител", №59" и
„справка за общото задължение на П. „Н." към „П." АД по двата
договора".
Излага,
че тези частни документи не се ползват с обвързваща доказателствена
сила относно датите на съставянето им, тъй като ги оспорва като антидатирани. Сочи, че оспорвайки тези документи да са
изготвени на посочените в тях дати, както и по времето, когато И. С. С. е бил органен представител на П. „Н.", датите на съставянето
им подлежат на пълно и главно доказване съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК и доказателствената тежест е за ищеца „П."
АД - лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, обективирани в частните документи.
Ответникът
твърди още в отговора на исковата молба, че оспорените документи не са вписани
и не са били отразени счетоводно от П. „Н." и от „П." АД в рамките на
исковия период. Отделно от това имотите, които ищецът твърди, че е отдавал под
наем се водили по данъчна партида по ЗМДТ в Община-П. на името на П. „Н."
и дължимите местни данъци и такси били начислявани на кооперацията.
Ответникът
сочи, че оспорените документи са антидатирани -
съставени не на посочените в тях дати, и не по време, когато подписалият ги от
името на П. „Н." е бил неин органен
представител.
Ответникът
заявява, че с нотариалната покана веднага след узнаването за оспорените
документи се е противопоставил, по реда и на основание чл.301 ТЗ, относно
извършените действия без представителна власт от името на кооперацията. В
отговора на исковата молба ответникът прави и възражение по чл.40 от ЗЗД –
за недействителност на приложените към
исковата молба и оспорени писмени доказателства.
С
отговора на исковата молба е направено и възражение за погасяването на
претенциите на ищеца по давност - чл. 111, б. „в" вр.
чл.110 ЗЗД, чл.110 ЗЗД. Ответникът възразява и срещу твърдяното от ищеца „новиране" на задължения със споразумението от
01.07.2016 год. „за изпълнение на договор за наем".
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца
с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е
подал допълнителна искова молба. Ищецът изцяло оспорва изложените твърдения в
писмения отговор на ответника.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на
ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК
същият е подал писмен отговор, с който поддържа всички наведени в отговора на
първоначалната искова молба твърдения и възражения.
С този отговор ответникът оспорва
всички факти, изложени в допълнителната искова молба.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени
заверени фотокопия от договорите за наем /от 01.04.2011г./, анексите към тях
/от 01.10.2015г., 01.03.2015г. и от 30.06.2016г./, споразумението от
01.07.2016г., както и справките към тях за задължения на ответника към ищеца.
Всички тези доказателства, на които се позовава ищеца са подписани от Иван
Стефанов Савов в качеството му на законен органен представител,
както на „П. – А“ АД – гр.П., така и на П. „Н.“*** към датите посочени в
документите. Същите удостоверяват твърденията на ищеца, но са оспорени от
ответника, като антидатирани.
Видно от приложената към
отговора на исковата молба нотариална покана, изпратена чрез нотариус Донка
Апостолова от ответника на ищеца е, че ответникът получавайки исковата молба,
по която е задвижено настоящото съдебно производство и приложенията към нея е
уведомило ответника – „П. – А“ АД, че се противопоставя на извършените действия
от името на П. „Н.“, удостоверени в документите представени с исковата молба,
като действия извършени от лице без представителна власт, на основание чл.301
от ТЗ. В нотариалната покана е посочено, че ответника узнава за съществуването
на приложените към исковата молба частни документи за пръв път при получаването
им с исковата молба и поради това ги оспорва.
По делото са представени
протоколи от проведени на 01.10.2015г., както и на 01.07.2016г. общи събрания
на акционерите на ищеца. Видно от същите е, че акционерите на „П. – А“ АД са
взимали решения във връзка с процесните договори за
наем, анексите към тях, както и във връзка с процесното
споразумение. Тези протоколи също са оспорени от ответника с твърдението, че не
е достоверна датата на съставянето им.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявените в настоящото съдебно
производство искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.232,
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Същите са неоснователни.
Спорните вземания на ищеца се
основават на представените по делото договори за наем и споразумението от
01.07.2016г., имащо характер на спогодба и предвиждащо поето от ответника П. „Н.“
задължение за заплащане на ищеца на исковите суми за наем, неустойка и
договорна лихва в срок до 01.07.2019г. Основното възражение на ответника,
наведено своевременно с отговора на исковата молба в настоящата инстанция е, че
представените с исковата молба договори, анекси към тях и споразумението от
01.07.2016г. нямат достоверна дата и са съставени за целите на настоящото
съдебно производство, поради което ги оспорва.
Произнасянето на настоящия съд по въпроса за
достоверността на датите на документите /договори за наем, анекси към тях и
споразумение от 01.07.2016г./, на които се позовава ищеца, и от които твърди,
че произтичат процесните му вземания обуславя и разглеждане на въпроса дали към
тези дати същите са подписани от лице с надлежна представителна власт спрямо П.
„Н.“. Подписалият от името на кооперацията И. С.С. е
бил вписан за председател на кооперацията в периода от 2011г. до 01.07.2016г.
вкл., поради което договорите за наем и споразумението от 2016г. биха породили
действие за кооперацията, ако са подписани от същия председател в периода на
законната му представителна власт. В случай, че оспорените документи са
подписани извън този период, то това ще представлява действие без
представителна власт, което няма да породи действие спрямо кооперацията, освен
ако тя не го потвърди.
Безспорно представените към исковата молба договори,
анекси към тях и споразумение от 01.07.2016г. са частни диспозитивни
документи, които се ползват с доказателствена сила
само по отношение на авторството им. Те не доказват нито фактите, които са
предмет на направеното в тях изявление, нито датата и мястото на съставянето
им. За доказване на достоверността на датата на съставянето им спрямо трети
лица е установено правилото на чл.181, ал.1 от ГПК, според който частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. „Трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа /Решение № 235/04.06.2010г. по гр.д. №
176/2010г. на ВКС, II г.о./. Касае се до
неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени
от неговото антидатиране. В съдебната практика на ВКС
по чл. 290 от ГПК е даден отговор и на въпроса явява ли се трето лице по
смисъла на чл. 181 от ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш
законен представител частен диспозитивен документ с
твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но
е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо
лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен
представител с прекратени правомощия /Решение № 167/03.07.2018г. по гр.д. №
4020/2017г. на ВКС, IV г.о./. Даден е следният
отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав: „Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е
съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и
не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно
датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя
следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ“.
Настоящият казус е именно такъв –
ответникът П. „Н.“ от името, на която са сключени процесните договори за наем и
споразумението от 01.07.2016г. от бившия й председател И. С. С., оспорва
документите с твърдения, че са съставени след прекратяване на представителното
правоотношение, и са антидатирани. По тази причина в
тежест на ищеца, който претендира права от документите е да докаже, че те са
подписани на посочената от него дата или на друга дата, но в периода на
представителната власт на И. С. досежно кооперацията.
Подобно доказване по делото не е проведено. С тази цел ищецът е представил два
протокола от общо събрание на акционерите на „П.а-А“ АД от 01.07.2016г. и от
01.10.2015г., които също са оспорени от ответника досежно
датата на съставянето им и които също представляват частни документи.
Последните не са обявени в Търговския регистър, а и не се твърди от ищеца да са
обявявани, тъй като не съдържат подлежащи на вписване обстоятелства. Достоверността
на датите им е оспорена от ответника, който се явява „трето лице“ по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК и същите не могат да имат обвързваща доказателствена
сила спрямо него. Ищецът отново носи доказателствената
тежест да установи в настоящото съдебно производство достоверността на датите
им, но това не е сторено от него. В този смисъл не може да се приеме, че те
установяват достоверността на датите на процесните договори за наем, анексите
към тях, както и на споразумението от 01.07.2016г. При това положение и
прилагайки неблагоприятните последици на тежестта на доказване, настоящият съд
приема за недоказано по делото обстоятелството, че процесните договори за наем
и споразумението от 01.07.2016г. са подписани в периода на законна
представителна власт на И.С. С., като председател на
ответната кооперация.
Предвид на изложеното следва да се приеме, че
процесните договори за наем, анексите към тях и споразумението от 01.07.2016г.
са подписани от И. С.С. при липса на представителна
власт спрямо ответника П. „Н.“. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС ако договорът е сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, той е в състояние
на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, освен
ако не бъде потвърден от мнимо представлявания. По делото не се твърди и не се доказва
подобно потвърждаване по отношение на спорните документи да е било извършено от
ответната кооперация - нито изрично /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/, нито мълчаливо /чл.
301 от ТЗ/. По-специално, не се доказва хипотезата на чл. 301 ТЗ, доколкото кооперацията
изрично след получаване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, с
нотариална покана до ищеца, се е противопоставила по реда на чл.301 от ТЗ на
действията извършени от лице без представителна власт, т.е. своевременно кооперацията
се е противопоставила на договорите за наем, анексите към тях, на
споразумението от 01.07.2016г., както и на справките за задължения на ответника
към ищеца, като няма данни тя да е узнала в по-ранен момент за посочените процесни документи. Следователно, отпаднала е възможността
за ратификация на договорите за наем и споразумението, поради което
недействителността е окончателна и те не са породили правни последици. Ето защо,
въз основа на тях не са възникнали претендираните в
настоящото производство вземания на ищеца от ответника за главница, а
следователно не се дължат и акцесорните вземания за неустойка
и законна мораторна лихва. В този смисъл предявените искове
са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид на приетото по – горе настоящият съдебен
състав намира, че е безпредметно да се произнася по направените от ответника
възражения за погасителна давност и новиране на поети
задължения.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство в исковото производство в размер на 2 970
лева.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ АД, с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И.С. С.против П. „Н.“***, представлявана от Председателя Д. Г.Т.
осъдителни искове по чл.232, ал.2 във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 64 685.16 лева,
съгласно Споразумение за изпълнение на договор за наем от 01.07.2016г., от
които:
• 36 100лв., главница по
споразумението /дължим наем по два Договора за наем/, представляващи:
-22 600 /двадесет и две хиляди и шестстотин /
лева - наеми за периода от 01.04.2011г. до 01.10.2016 г., произтичащи от
договор за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ 120 кв.м. и
мазе със застроена площ 90 кв. м, находящ се в гр.П.,
ул."Цар Освободител" № 42;
-13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ лева
без ДДС - наеми за периода от 01.04.2011 г. до 01.10.2015г., произтичащи от
договора за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ 206.60
кв.м., находящ се в гр.П., ул."Цар
Освободител" № 59, в партерния етаж на жилищен блок №10;
• 17 489,3 лв., дължима неустойка за забавено плащане върху главницата:
-11 842,60 лева неустойка за
забава на основание чл. 17 от Договор за наем на Магазин за хранителни стоки,
със застроена площ 120 кв.м. и мазе със застроена площ 90 кв. м, находящ се в гр.П., ул."Цар Освободител" № 42, за
периода 01.04.2011г. до 30.06.2016г.;
-5 646,65 лв. /пет хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки/ неустойка върху главницата от
13 500 лв., за периода от 01.04.2011 г. до 01.10.2015 г дължима на основание
чл. 17 Договор за наем на Магазин за хранителни стоки, със застроена площ
206.60 кв.м., находящ се в гр.П., ул."Цар
Освободител" № 59, в партерния етаж на жилищен блок №10 от 01.04.2011г.;
•
11 095.86 лева лихва за забавено плащане по т.2 от споразумението, от
които
-1027,96 лв. /хиляда и двадесет и седем лева и 96 ст./ законна лихва
върху главницата от 13 500 лв., за периода от 01.10.2015г. до 30.06.2016г. и
-10 067.90 лева лихва върху главницата от 36 100лв., за периода от
01.10.2016г. до 01.07.2019г./ падежа на плащане по споразумението/.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК,
„П.“ АД, с ЕИК .да заплати на П. „Н.“, с ЕИК . направените по делото съдебни разноски в размер на 2970 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: