Решение по дело №188/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 214

гр. Видин, 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

шестнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

188

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, против решение №222/04.09.2020г. по АНД № 741/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № *********/24.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е допуснато нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН . Сочи , че е извършено вмененото на наказаното лице нарушение , както и че при определяне на административното наказание административно-наказващият орган се е съобразил с целите на чл.12 от ЗАНН.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по касационната жалба , чрез процесуалния си представител , оспорва същата и моли да се остави в сила решението.Претендира направените за производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение, и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ.

Фактическата обстановка не е спорна по делото. Установено е, че на 21.06.2019г. на ответника по касация е извършена проверка от инспектори на дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, при която са установени нарушения , в частност не са планирани мерки за предотвратяване на риска в нарушение на чл.16,ал.1,т.2 от ЗЗБУТ във вр. с чл.5,ал.1,т.1 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда , начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Дадени за задължителни преписания до едноличния търговец, обективирани в протокол за извършена проверка № 1920558/21.06.2019г. , като съобразно т.2 от протокола е предписано на същия в срок до 07.07.2019г. да се планират мерки за предотвратяване на риска съгласно посочените по-горе разпоредби. Приложена е идентификационна карта на проверяваното лице , от която е видно , че едноличният търговец има „0“ наети лица , а работни места общо -1 бр.

Задължителните предписания не са оспорени и са влезли в сила, поради което не подлежат на преценка от настоящия съд по отношение на тяхната законосъобразност.

На 10.03.2020г. е извършена нова проверка по документи на проверяваното лице , при която е констатирано , че задължителните предписания не са изпълнени. Издадени са нови задължителни предписания със срок на изпълнение-18.05.2020г. КП от извършената проверка е връчен на проверяваното лице на 07.04.2020г. След извършената контролна проверка едноличният търговец е извършил оценка на риска , като е документирал извършената оценка съгласно чл.20 от ЗЗБУТ, видно от приложената по делото документация от 08.05.2020г.

С писмо изх.№ 20032636/08.05.2020г.  същият  е поканен да се яви в ДИТ-Видин в тридневен срок от получаване на поканата за съставяне на АУАН за неизпълнение на задължително предписание в срока за изпълнение- 07.07.2019г. Поканата е връчена лично на лицето на 12.05.2020г. , като видно от съставения акт същият е съставен в присъствие на нарушителя и връчен на същия на 12.05.2020г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление .

В съдебно заседание районният съд е приел приложените към жалбата документи , вкл. и оценка на риска, изготвена от едноличния търговец с дата 08.05.2020г., като същата не е оспорена от ответната страна.

При горната фактическа обстановка районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел , че същото е издадено в нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН , а именно след изтичане на тримесечния срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя , който е приел, че е започнал да тече от 08.07.2019г.-дата на извършване на нарушението.

Направените от районния съд правни изводи не се възприемат от настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от административно-наказващия орган нарушение, като актът за установяване на административно нарушение  е съставен в съответствие със сроковете, предвидени в чл.34 ,ал.1 от ЗАНН. От едноличния търговец не е изпълнено даденото задължително предписание в указани срок , а именно в срок до 07.07.2019г., поради което следва да се счита , че на 08.07.2019г. същият вече е извършил вмененото му нарушение , в каквато насока са и доводите на районния съд. Съгласно разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 08.07.2019г. , като считано от тази дата не е бил изтекъл срокът за образуване на админисративнонаказателно производство към момента на съставяне на АУАН-12.05.2020г. Нарушението е констатирано на 10.03.2020г., като към 12.05.2020г.-датата на образуване на административнонаказателното производство, не е бил изтекъл и предвиденият в разпоредбата тримесечен срок от откриване на нарушителя, доколкото въобще е приложима посочената хипотеза. Предвид горното развитите от районния съд изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и за неговата отмяна са неправилни, поради което решението му следва да бъде отменено.

На основание чл.222,ал.1 от АПК съдът дължи произнасяне по съществото на спора между страните:

Видно от установената по делото фактическа обстановка наказаното лице е извършило вмененото му нарушение-неизпълнение на дадените предписания в посочения в същите срок, поради което е осъществило от обективна и субективна страна вмененото нарушение по чл.415,ал.1 от КТ във вр. с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ , а именно не е изпълнило в указания срок даденото задължително предписание за планиране на мерки за предотвратяване на риска съгласно чл.16,ал.5 от ЗЗБУТ.

Налице са обаче предпоставките за прилагане на чл.415в,ал.1 от КТ поради маловажност на нарушението.

Съгласно чл.415в,ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки- нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки. Безспорно нарушението е отстранено веднага след установяването му-установено е при извършената контролна проверка, и е отстранено в срока, указан с новото задължително предписание, а по делото е депозирана изготвена и утвърдена от едноличния търговец оценка на риска от 08.05.2020г., която не е оспорена от контролните органи. Предвид характера на проверявания обект-търговски обект „оптика“, в който дейността се осъществява единствено от управителя, и липсата на наети по трудов договор лица, не може да се приеме, че от нарушението са настъпили вредни последици за работници/служители, тъй като такива в обекта няма. В случая се касае за лице, което за своя сметка работи само, а не за работодател, което разграничение прави и самият ЗЗБУТ.

Предвид горното са налице основания за приложение на чл.415в,ал.1 от КТ, във вр. с чл.55 от ЗЗБУТ, препращащ към административно-наказателната отговорност на задължените по ЗЗБУТ лица-както към отговорността по чл.415 от КТ, така и към тази по чл.415в от КТ.

Съобразно ТР № № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, въз основа приобщения по делото доказателствен материал и съответното разпределение на доказателствената тежест в процеса, първата, съответно касационната инстанция, може да установи нови фактически положения, както и да преквалифицира нарушението от квалифициран или основен състав на нарушение на трудовото законодателство в "маловажно" такова по смисъла на чл. 415в КТ. След като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че са налице предпоставките по чл. 415в КТ за квалифицирането му като "маловажно", то съдът следва да преквалифицира деянието, като отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана по привилегирования състав, а именно на основание чл.415в, ал.1 от КТ.

С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде изменено като вместо на основание чл.415,ал.1 от КТ отговорността на нарушителя-ответника по касация, следва да бъде ангажирана на основание чл.415в,ал.1 от КТ . Предвид обстоятелството, че дейността се осъществява единствено от самия едноличен търговец и няма наети други лица, както и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за налагани на същия други административни наказания за нарушение на ЗЗБУТ на едноличния търговец, следва да бъде наложена санкция в минималния , предвиден в разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, размер, а именно в размер на 100 лв.

Направените възражения от наказаното лице съдът намира за неоснователни. Не се установява нарушение на чл.57,ал.1 от ЗАНН относно формата на наказателното постановление, нито друго нарушение на административно-производствените правила. Не е налице неяснота и в субекта на нарушението, както и допусната нередовност в акта или наказателното постановление във връзка със субекта на нарушението, в каквато насока са направени възражения. Едноличният търговец не е различен правен субект от физическото лице, а само такъв с разширена правоспособност: едноличният търговец е самото физическо лице , регистрирало се като едноличен търговец за осъществяване на търговска дейност/чл.56 от ТЗ/. Едноличният търговец е физическо лице , което извършва по занятие търговска дейност. Административно – наказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 415, ал. 1 от КТ за неизпълнение на задължително предписание във връзка със негово задължение по чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ. Безспорно наказаното лице е лице, което работи за собствена сметка, като едноличен търговец. Според  чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд лицето , което работи за своя сметка е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите. Съгласно чл. 55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от КТ. Видно от горната разпоредба субект на нарушението е самото физическо лице , което работи  като ЕТ за собствена сметка, но на основание чл.83 , ал.1 от ЗАНН следва наложеното административно наказание да е „имуществена санкция“, а не както е посочено „глоба“. Горната неточност не влече незаконосъобразност на наказателното  постановление, съобразно изложеното по-горе-не се касае за различен правен субект , отговорността  е на физическото лице , както и е ангажирана отговорността в случая на наказаното лице , а видно от санкционната норма се касае за идентична санкция, но за прецизност следва да бъде коригирана. Не могат да се възприемат и развитите доводи за невъзможност за изпълнение на предписанието предвид промяната на административния адрес на обекта , тъй като същите касаят обекта на търговска дейност.

Предвид горното развитие доводи от жалбоподателя при въззивното разглеждане на делото за отмяна на наказателното постановление в неговата цялост са неоснователни.

От страните по делото е поискано присъждане на разноски. Предвид изхода на спора–касационната жалба е частично уважена, нарушението е извършено, но е изменен единствено неговият размер, както и предвид обстоятелството, че оценката на риска от 08.05.2020г. е представена несвоевременно-едва пред съда, на основание чл. 143,ал.1 от АПК и чл.78,ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, както и на основание чл. 143,ал.3 от АПК на страните не следва да бъдат присъждани разноски. Същите следва да останат в тежест на касатора така, както са направени от него за двете инстанции, а на ответника не следва да се присъжда поисканото ю.к. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.1 от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № №222/04.09.2020г., постановено по АНД № 741/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № *********/24.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********/24.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на Д.П.Н. , действаща като ЕТ“Дани-М-Д.Н.“, за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 1500 лв., като на основание чл. 415в,ал.1 от Кодекса на труда, изменя наложеното административно наказание от „глоба в размер на 1500 лв“ на „имуществена санкция в размер на 100/сто/ лв“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                     2.