№ 517
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900881 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Санди Айлънд Груп”
ЛТД срещу „Ника Форчън Шипинг” СА
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл.327, вр. чл. 318 от ТЗ да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 13246.20 щатски долара, представляваща неплатена продажна
цена по договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за
зареждане на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО №8933095 в пристанище
Варна, на територията на Република България, въз основа на заявка с дата
06.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 800.00 щатски долара, представляваща неплатено
възнаграждение за влачене на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО
№8933095 във Варненския залив, на територията на Република
иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 7325.55 щатски долара, представляваща неустойка за
забава, дължима поради неизпълнение на задължението за плащане по
1
договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за зареждане на
моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО №8933095 в пристанище Варна, на
територията на Република България, начислена по 20.07 щатски долара на ден
за периода 06.12.2018г. до 06.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заявка от страна на
ответника, корабособственик до ищеца с дата 06.12.2018г. между страните е
сключен договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво при
единична цена 660 щатски долара за метричен тон за зареждане на моторен
кораб „Ника Форчън“, с ИМО №8933095 в пристанище Варна, на територията
на Република България. Договорът е включвал и извършване на влачене на
кораба срещу уговорено възнаграждение 800 щатски долара. Съгласно
заявката корабът е следвало да пристигне във Варна на 06.12.2018г., а
бункероването е следвало да бъде осъществено в периода 11-13.12.2018г.
В заявката е посочено плащане на цената и възнаграждението да бъде
извършено в 45 – дневен срок след датата на доставка на горивото.
Ответникът поел ангажимент за авансово плащане на сумите по договора за
доставка и влачене. При забавено плащане е потвърдено в заявката, че ще
бъде заплатена неустойка в размер на 1 щатски долар за метричен тон.
Ищецът твърди, че е осъществена доставката на бункерово гориво на
14.12.2018г., като е съставена бункеровъчна разписка №Е3100007758 от
същия ден, подписана от представител на ответника и на „Лук Ойл –
България Бункер“ ЕООД.
За доставеното гориво била издадена фактура №004926/14.12.2018г. за
сумата от 14046.20 щатски долара, включваща 13246.20 щатски долара
продажната цена на горивото и 800.00 щатски долара за влачене на кораба.
Ответникът не заплатил нито авансово, нито след доставката на
горивото дължимите суми по договора, поради което е влязла в сила
неустоечната клауза и се дължи и сумата от 73325.55 щатски долара,
неустойка начислена по 20.07 щатски долара на ден за периода 06.12.2018г.
до 06.12.2019г.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника „Ника Форчън Шипинг”
С.А. чрез назначения му особен представител.
2
В отговора ответникът не оспорва обстоятелството, че е сключен
договор за доставка на гориво и за влачене на кораб, по който е издадена
фактура №004926/14.12.2018г. за сумата от 14046.20 щатски долара,
включваща 13246.20 щатски долара продажната цена на горивото и 800.00
щатски долара за влачене на кораба.
Оспорва се иска за неустойка по основание и размер, като забавата
следва да се счита от датата на издаване на фактурата 11.11.2021г., поради
което неустойка би се дължала от тази дата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуален си
представител адв. С. Д., подържа предявените искове. Моли за присъждането
на разноски съобрано изходът от спора.
Ответникът редовно призован, чрез особенния си преставител поддържа
подадения отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На първо място, следва да се отбележи, че настоящото дело е с
международен елемент, доколкото ищецът е регистриран на територията на
Шотландия, а ответното дружество е със седалище република Панама.
Настоящият съд е компетентен да разгледа предявените искове на
основание чл.7, ал.1 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за арест на кораби,
1999 г., тъй като за тяхното обезпечаване е извършен арест на м/к Ника
Форчън, собственост на корабопритежателя/ответник на територията на
Република България, Пристанище Варна.
Приложимо е българското право на основание чл. 93, ал.1 от КМЧП.
Съгласно цитираната разпоредба договорите се уреждат от избраното от
страните право.
В случая в заявката за доставка подадена от ответника, в заявката за
доставка от ищеца до фактическия доставчик „Лук Ойл Бъргария Бункер“
ЕООД, както и в бункеровъчната разписка е посочено, че за доставката на
корабното гориво ще важат общите условия на продавача, а именно на
българското дружество „Лук Ойл Бъргария Бункер“ ЕООД.
3
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на предявените
искове.
По предявения иск с правно основание чл.327 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл.318 от ТЗ договорът за търговска продажба е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма, а последната е само форма за доказване на
елементите на договорната връзка.
От събраните доказателствата по делото /молба за снабдяване от „Ника
Форчън Шипинг“ С.А от 06.12.2018г. до ищеца, молба за снабдяване от
„Санд Айлънд груп“ ЛТД, фактура №004926/14.12.2018г., фактура
№004926/06.12.2018г., / се установява, че е сключен договор за доставка на
20.000 метрични тона бункерно гориво при единична цена 660 щатски долара
за метричен тон за зареждане на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО
№8933095 в пристанище Варна, на територията на Република България. В
заявката от „Ника Форчън Шипинг“ С.А е предвидено ползването на
бункеровъчен съд срещу възнаграждение от 800 щатски долара. Съгласно
заявката корабът е следвало да пристигне във Варна на 06.12.2018г., а
бункероването е следвало да бъде осъществено в периода 11-13.12.2018г.
От издадената бункеровъчна разписка №**********
140/141288/14.12.2018г. от „Лук Ойл България Бункер“ ЕООД се установява,
че е извършена доставката на 23881 литра /20.070т./ газьол на пристанище
Варна за плавателен съд м/к „Ника Форъчън“. Същата е подписана от
капитана на м/к „Ника Форъчън“, представител на доставчика и служител на
Митница Варна.
Принципно с получаване на стоката за ответника е възникнало
задължението да заплати дължимата продажна цена освен ако не е уговорено
друго. В случая в заявката за доставка на гориво е посочено, че същото ще
бъде предплатено преди неговото доставяне.
Следователно е настъпил падежа за плащане на уговорената продажна
цена в размер на 13246.20 щатски дорала /660 щатски долара умножени по
20.070 тона гориво/.
Горното обуславя основателност на иска за реално изпълнение с правно
4
основание чл.327 от ТЗ.
Установено е по делото, че за извършване на доставката на корабното
гориво е използван бункеровъчен съд и е осъществено влачене на кораба до
Варненския залив, като за тази услуга се дължи възнаграждение, съгласно
заявката на ответника в размер на 800.00 щатски долара. По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД се
явява основателен в пълния му предявен размер.
По искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на иска за неустойка следва да се преценява с оглед
осъществяването на сложен фактически състав при условията на чл. 92 ЗЗД, а
именно: съществуване на валидно сключен договор между страните,
пораждащ облигационна връзка между тях, пълно или частично неизпълнение
на договора, наличие на уговорка за плащане на неустойка за това
неизпълнение. Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна, за да
може да ангажира отговорността на другата, неизправната страна.
Съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка на фактическия
състав на чл.92 от ЗЗД, а именно наличието на валидна между страните
облигационна връзка /договор за доставка на гориво/, като ищецът е изправна
страна.
Налице и следващата предпоставка, а именно неизпълнение на главното
задължение по договора, ответникът да заплати дължимите продажна цена и
възнаграждение за ползването на бункеровъчния съд и влаченето на кораба.
Предвид изложеното съдът намира, че е влязла в сила неустоечната
клауза, съгласно която се дължи неустойка за всеки ден просрочение в размер
на 1 щатски долар за всеки доставен тон. За се дължи обаче уговорената
мораторна неустойка по нея същата следва да бъде действителна. За
действителността неустоечната клауза съдът следи служебно.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката обезпечава главното задължение, което е парично
за плащане на продажната цена на корабно гориво. Продажната цена е
5
предвидено да се заплаща в щатски долари, като предвид международния
елемент на сделката е логично и неустойката да бъде уговорена в същата
валута. Не са предвидени допълнителни обезпечения за изпълнението на
главното задължение, освен неустойката. Съдът намира, че не може да се
заключи, че размерът й надхвърля прекомерно предполагаемите вреди. Това е
така защото с нея се обезпечава изпълнението/неизпълнението между
конкрагенти, със седалища в различни държави, в това число и фактически
доставчик, който е със седалище в Република България. Отделно от това
предмета на доставката е специфичен – корабно гориво. В тази връзка не се
налага извод, че неустойката е със засилена санкционна функция.
По изложените съображения съдът намира, че клаузата за неустойка е
дейстителна.
За релевирания период ответнтикът е бил в забава за плащане на
дължимата подажна цеца. Изчислена неустойката за този период се равняна
на исковата сума от 7325.55 щатски долара.
Предвид горното предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и като такъв подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца се следват разноски в размер на
7096.20лв., от които 1480.00лв., държавна такса, 3755.20лв., адвокатско
възнаграждение, 40.00лв., такса за публикация в Държавен вестник,
1640.00лв., възнаграждение за особен представител, 181лв., разноски по
обезпечителното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ника Форчън Шипинг” СА, регистрирано съгласно
законите на Панама с рег. №*********, със седалище и адрес на управление
Панама, гр. Панама, Улица 50, Глоубъл Плаза Тауър, ет.20, апартамент D и E
ДА ЗАПЛАТИ на „Санди Айлънд Груп“ ЛТД, надлежно учредено и
действащо съгласно законите на Шотладния, с №SL65444, със седалище и
адрес на управление в Шотландия, Ланаркшир, ML 11 0QW, Дъглас, „Мейн
6
Стрийт“ №44, ап.1, представлявано от Ю.Г., в качеството му представител на
главния съдружник Дерион Инвест С.А сумата от 13246.20 щатски долара
/тринадесет хиляди двеста четиридесет и шест щатски долара и двадесет
цента/, представляваща неплатена продажна цена по договор за доставка на
20.070 метрични тона бункерно гориво за зареждане на моторен кораб „Ника
Форчън“, с ИМО №8933095 в пристанище Варна, на територията на
Република България, въз основа на заявка с дата 06.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане на основание чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона
за задълженията и договорите, вр. чл.327, вр. чл. 318 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Ника Форчън Шипинг” СА, регистрирано съгласно
законите на Панама с рег. №*********, със седалище и адрес на управление
Панама, гр. Панама, Улица 50, Глоубъл Плаза Тауър, ет.20, апартамент D и E
ДА ЗАПЛАТИ на „Санди Айлънд Груп“ ЛТД, надлежно учредено и
действащо съгласно законите на Шотладния, с №SL65444, със седалище и
адрес на управление в Шотландия, Ланаркшир, ML 11 0QW, Дъглас, „Мейн
Стрийт“ №44, ап.1, представлявано от Ю.Г., в качеството му представител на
главния съдружник Дерион Инвест С.А сумата от 800.00 щатски долара
/осемстотин щатски долара/, представляваща неплатено възнаграждение за
бункеровачет съд и влачене на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО
№8933095 във Варненския залив, на територията на Република на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ника Форчън Шипинг” СА, регистрирано съгласно
законите на Панама с рег. №*********, със седалище и адрес на управление
Панама, гр. Панама, Улица 50, Глоубъл Плаза Тауър, ет.20, апартамент D и E
ДА ЗАПЛАТИ на „Санди Айлънд Груп“ ЛТД, надлежно учредено и
действащо съгласно законите на Шотладния, с №SL65444, със седалище и
адрес на управление в Шотландия, Ланаркшир, ML 11 0QW, Дъглас, „Мейн
Стрийт“ №44, ап.1, представлявано от Ю.Г., в качеството му представител на
главния съдружник Дерион Инвест С.А сумата от 7325.55 щатски долара
/седем хиляди триста двадесет и пет щатски долара и петдесет и пет
цента/, представляваща неустойка за забава, дължима поради неизпълнение
на задължението за плащане по договор за доставка на 20.070 метрични тона
бункерно гориво за зареждане на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО
№8933095 в пристанище Варна, на територията на Република България,
7
начислена по 20.07 щатски долара на ден за периода 06.12.2018г. до
06.12.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8