Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260094 12.05.2021
г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 93 по описа за 2021 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от С.М.Х., ЕГН **********, против Електронен
фиш (EФ), серия К, № 2873615 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева.
Жалбоподателят
моли
електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора, моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят С.М.Х., ЕГН **********, е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв."),
за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 29.06.2019 г. в 14.55 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, АМ
Тракия, км. 190, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26
("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), съгласно
Заповед РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, при отчетен толеранс от - 3 %, е управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с регистрационен номер ***, със скорост 133
км/ч, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч) е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1) 11443b2.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението
на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ.
По делото е
представена Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г.
относно: Временна организация и безопасност на движение /ВОБД/ за обект:
„Въвеждане на ограничение на скоростта в участъка от км. 168 + 000 до км. 208 +
100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“, като съгласно т. 2, ограничението следва
да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно
изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД
и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с
Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора
и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта
влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ (л. 18).
В съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган
е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието
на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти
и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В
процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на
доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта от
90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 190, към датата на
извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената
заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно
санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на
заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на
ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От
обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед №
РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение
е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за
влизането й в сила (В този смисъл е постоянната практика на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по
описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за
2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело № 126 по описа за 2020
г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.). В случая, представените
доказателства не установяват релевантните за съставомерността на деянието факти
и обстоятелства. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе
смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с
електронния фиш нарушение.
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой
на 500 лева, адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното
плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2021 г.
(л. 6), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от
въззиваемата страна (л. 20) и като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 400
лева), както и обема на извършените процесуални действия (делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без
участие на процесуалния представител на жалбоподателя, без разпити на свидетели),
съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение
се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в
чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 500 лева, претенцията му следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 2873615, издаден от ОДМВР -
Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на С.М.Х., ЕГН **********,
представляван от адв. Н.К.П. ***, направените по делото разноски в размер на
300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до
претендирания размер от 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: