Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 168 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвокат С. К., срещу Решение № 242/29.06.2020г. на Районен съд – гр.Шумен,
постановено по ВАНД № 972/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № В - 0050583/13.04.2020г. на директора на
Регионална дирекция (РД) за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград,
и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Т.Б.“ ЕАД, ***, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение по чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Счита се, че съдебният акт не съдържа мотиви, което съставлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения за допуснато
съществено процесуално нарушение при изготвянето на НП, доколкото в него липсва
конкретизиране на датата и мястото на извършване на деянието. Сочи се също, че
НП се явява незаконосъобразно и по същество с аргумента, че между дружеството и
потребителя е сключен договор за лизинг, а не за продажба, поради което
юридическото лице не представлява „продавач“ по смисъла на дефиницията на чл.
104, ал. 1 от ЗЗП. Аргументира се и становище за неоснователност на
рекламацията на потребителя, доколкото сервизните служители не са установили
връзка между сочения проблем и наличие на фабричен дефект. В тази връзка,
касаторът твърди, че рекламацията е направена извън 6-месечния срок от
получаването на стоката, визиран в чл. 108 от ЗЗП, поради което наказващият
орган носи тежестта да докаже извършването на нарушението. Поради тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
Ответната страна, КЗП-РД,
гр. Варна, депозира писмено становище, в което поддържа тезата за
неоснователност на касационното оспорване и за законосъобразност на наложената
имуществена санкция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
поради което отправя искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен
акт.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касационният жалбоподател
„Т.Б.“ ЕАД, ***, извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин
„Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и
далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 6.
На 10.12.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към КЗП-РД, гр.Варна, по повод
постъпила потребителска жалба от И.К.Е.с Вх. № В – 03 - 2277 от 02.12.2019 г.,
във връзка с рекламации до “Т.Б.” ЕАД на мобилен телефонен апарат, марка
„Iphone XS Max 256GB Space Grey I“. В хода на проверката в търговския магазин
било установено, че на 05.02.2019г. С.Н.Е.- съпруга на И.Е., получила от
посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон, марка „Iphone
XS Max 256GB Space Grey I“, с IМЕI 357286095863159.
По повод на повреда на
посочения мобилен телефон, на 12.11.2019г. била депозирана рекламация от страна
на И.Е., надлежно упълномощен от потребителя С.Е.. Телефонът бил щателно
огледан и бил оформен Протокол за приемане на устройство № *********.
Впоследствие, на 19.11.2019г. потребителят би поканен за получаване на
телефона, като в акта за удовлетворяване на рекламация било отбелязано, че е
отремонтиран. При получаването на телефона на 19.11.2019г. потребителят още в
магазина установил, че дефектът не е отстранен и телефонът, без да напуска
магазина, бил върнат в сервиза за ремонт, като бил оформен Протокол за приемане
на устройство № *********.
На 04.12.2019г.
потребителят бил поканен за получаване на телефона. Тогава при тест на апарата
пред служител в търговския обект И.Е. установил, че дефектът за пореден път не
е отстранен и отказал да го получи, като бил оформен Протокол за приемане на
устройство № *********. По време на проверката било установено, че телефонът не
е бил върнат на потребителя и се намира в сервиз за ремонт. Резултатите от
проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665940/10.12.2019 г.
Междувременно на
13.12.2019г. при поредното връщане на телефона от сервиз, потребителят установил,
че дисплеят на апарата е наранен и отказал да го получи. На 13.01.2020г. от
дружеството било представено писмено становище, в което е посочено, че при нито
една от сервизните поръчки не са установени фабрични дефекти на устройството и
не са извършвани ремонти, като „рекламираният от жалбоподателя проблем не се
дължи на фабричен дефект, а е в следствие на допълнително поставяне на
протектор на дисплея на апарата“, както и че: „извършените обновявания на
софтуера са били с цел максималното оптимизиране на работата на мобилното
устройство и не представляват ремонт“.
За констатираното
нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № К-0050583/24.01.2020 г., като актосъставителят
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП
– за това, че търговецът “Т.Б.” ЕАД не е привел потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя. Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството и
подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството – касационен жалбоподател,
не се възползвало от законното си право и не депозирало допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал
обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
При така установената фактическа
обстановка съдебният състав е формирал извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав е посочил,
че независимо, че датата на извършване на нарушението не е конкретно посочена в
НП, то тя е определяема по силата на закона, а именно датата, следваща датата
на изтичане на едномесечния срок за привеждане на потребителската стока в съответствие
с договора за продажба. Въззивният съд е възприел решаващото становище за
законосъобразност на процесното НП и по същество, като в тази връзка е приел,
че юридическото лице се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а
лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, с произтичащите от това права, регламентирани в закона. Предходният
съдебен състав е достигнал и до извод за наличие на предпоставките за
ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото в рамките на едномесечния
срок от предявяване на рекламацията не я е удовлетворило, с което е допуснало
нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. По тези съображения съдът е потвърдил
атакувания пред него правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане
на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК
писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни и доводите на касатора за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В наказателното постановление ясно е записано, че рекламацията е предявена на
12.11.2019г., а при извършената последваща проверка е установено, че апаратът
не е отремонтиран към 13.12.2019г. Доколкото срокът за удовлетворяване на
рекламацията е едномесечен, дружеството е в нарушение след неговото изтичане до
момента на отстраняване на повредата. Т.е., след като на 12.12.2019г.
едномесечният срок е изтекъл, а рекламацията не е удовлетворена, то от
13.12.2019г. дружеството е в неизпълнение на възложеното му задължение. До
аналогичен законосъобразен извод е достигнал и районният съд.
Правилно е и становището на въззивния
съд, че макар отношенията между търговеца и лицето да са регламентирани с договор
за лизинг, то дружеството е носител на задължението по чл. 113 от ЗЗП.
Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят
представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с
произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока,
съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация,
на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в
съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не съответства
на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От
съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане
за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие
от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с
договореното в императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията.
Именно от този момент - когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е
започнал да тече и едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с
договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът „договор за продажба“, би
означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект,
пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на
потребителите.
Споделят се и мотивите на районния
съд относно безспорната установеност на приписаното на търговеца неизпълнение.
Съгласно правилото на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба. Това привеждане следва да бъде извършено в
рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя
– това е изискването на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. В случая данните по делото сочат
с категоричност, че дружеството не е изпълнило това си задължение. Пред него
потребителят е предявил първата си рекламация на 12.11.2019г., приета със
съответния протокол, в който е описано и състоянието на апарата. След този
момент потребителят е бил уведомен, че е апаратът му е отремонтиран –
обстоятелство, което се е опровергало при получаването на апарата в магазина и
при направения опит устройството да бъде ползвано по предназначение. Още в този
момент потребителят е върнал телефона със същите оплаквания, а впоследствие по
същия ред и в самия търговски обект е установил, че проблемът не е отстранен.
След поредното връщане на апарата на потребителя на 04.12.2019г. той отново е
отказал да го получи, доколкото е констатирал, че дефектът е налице. На
13.12.2019г. телефонът му е върнат от сервиз, но потребителят е установил, че
екранът на апарата му е наранен – каквото въздействие не е било установено в
предходен момент, независимо, че апаратът не е напускал пределите на сервиза,
съответно на обекта на търговеца. Това налага извод, че в рамките на
едномесечния законов срок търговецът не е изпълнил възложеното му задължение.
Този извод се подкрепя и от прочита на приобщените писмени и гласни
доказателства. Независимо от оплакванията на потребителя, сервизните служители
не са установили наличие на фабричен дефект към 15.11.2019г. и 28.11.2019г.,
като в тези случаи приложените документи установяват извършване на обновяване
на софтуера към 15.11.2019г. и последващо обективирано становище, че апаратът
покрива успешно проведените сервизни тестове – видно от съдържанието на СП от
20.11.2019г. В нито един от двата СП от 13.11.2019г. и 20.11.2019г. служителите
не са отдали възникването на техническия проблем на поведение на потребителя,
включително и на поставен протектор на екрана. Дори в СП от 20.11.2019г. се
съдържат констатации, че проблем/ дефект не е налице. Независимо от това, след
пореден отказ на потребителя да получи апарата си и връщане на телефона в
сервиз, в СП от 06.12.2019г. служителите са премахнали протектора от дисплея,
приемайки, че наличието му е причина за описания от потребителя проблем и след
връщането на телефона в обекта, потребителят е отказал да го получи на
13.12.2019г., констатирайки наранявания по екрана. При това положение, напълно
резонно наказващият орган, а впоследствие и районният съд, са приели, че
дружеството не е изпълнило произтичащото от чл. 113, ал. 2 от ЗЗП задължение да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
В обобщение на изложеното, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Относно претенцията на ответната страна
за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. В случая КЗП-РД, гр.Варна претендира заплащане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда такова
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, а именно - Наредбата за заплащането на правната
помощ, в чл.27е от която е предвидено за процесуално представителство по
административни дела адвокатското възнаграждение да е в размер от 80 до 120
лева. От цитираните разпоредби следва, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен в рамките, очертани от чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като това се прави по преценка на
съда и съобразно конкретната фактическа и правна сложност на конкретния казус.
В случая се касае за касационно съдебно производство, приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на наказващия орган е депозирал
писмено становище, без да е взел лично участие в съдебното заседание, а казусът
не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, поради което
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в минималния размер,
предвиден от законодателя. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден
да заплати в полза на КЗП – РД, гр. Варна разноски по делото в размер на 80
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 242/29.06.2020г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 972/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост 4,
Бизнеспарк София, сграда № 6, да заплати Комисия за защита на потребителите –
гр.София, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище в гр.Варна, с адрес гр.Варна – 9000,
бул.Вл.Варненчик № 112, ет.4, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет
)лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.09.2020г.