РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Плевен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко И.
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко И. адм. дело № 675 по описа за 2022
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 60 от ЗМВР.
Административното дело е образувано по жалба на Т.И.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Р.Р.-***, със съдебен адрес *** срещу
Разпореждане от 03.08.2022г. на В. С. - Инспектор при РУ Левски, издадено на
основание чл. 64 от ЗМВР, с което е разпоредено на Т.И.Й., ЕГН ********** да
освободи наетите от него имоти и помещения – обор и склад, находящи се в
стопански двор, собственост ЧПТК „Осъм“ с. Българене в срок от 20 /двадесет/
дни, считано до 22.08.2022г., включително.
В жалбата се посочва, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно и
неправилно, като са изложени съображения в тази насока.
Сочи се, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а
кои са възложените функции се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава
Пета "Правомощия" от ЗМВР. Съгласно оспорващия посочената
разпоредба определя само материалната компетентност, без да посочва фактически
основания, при наличието на които се издават разпорежданията. Самото
разпореждане трябва да има задължителни реквизити, сред които по чл. 64, ал.5, т.3 от ЗМВР правно основание за издаването.
Сочи се, че такова правно основание не е посочено. В разпореждането
полицейският инспектор се е позовал общо на чл. 64 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на закона. С оспорения административен акт
полицейският орган е разрешил по същество спор за наемни правоотношения.
Посочено е, че полицейските
инспектори имат правоохранителни, но не и правораздавателни функции. Такива със
закон не са им възложени, поради което издаденото разпореждане е материално
незаконосъобразно. В случая разпореждането има характер на предписание като
форма на държавна принуда. Принудителните административни мерки обаче предвид чл.23 от ЗАНН като вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон. Такава принудителна административна мярка като
приложената в случая, според оспорващия не е предвидена със закон, като е
посочена и съдебна практика в този смисъл - Решение № 2438 от 23.02.2021 г. по
адм. д. № 109/2021 на Върховния административен съд.
По изложените съображение се иска
да се отмени Разпореждане от 03.08.2022г. на Инспектор при РУ-Левски, претендират
се направените разноски, както на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Р.Р.
*** да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер посочен в
Наредба № 1/2004г.
В съдебно заседание оспорващия - Т.И.Й., не се явява,
представлява се от адв. Р.Р.-*** като поддържа подадената жалба. Поддържа
изложените в жалбата мотиви. Претендира отмяна на акта и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – Инспектор при РУ
Левски В. Н. С. се явява лично, като заявява, че в РУ Левски е постъпила
жалба/сигнал, като му е разпредено да поеме работа по жалбата. След като е
изпратил протокола за предупреждение и събраните сведения в Районна прокуратура
- Плевен, наблюдаващият прокурор е изпратил указания, които инспекторът трябва
да изпълни, като едно от указанията е да състави Разпореждане на Т.Й. да
напусне имота, като той е изпълнил указанията.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена молба/сигнал до РПУ на МВР –
Левски от 11.07.2022г. от М.П.К. като председател на ЧПТК „Осъм“ с. Българене
/лист 20/ срещу Т.И.Й., в който е посочено че лицето се е самонастанил в
Тютюнева сушилня и са му се запалили 100 бали люцерна през 2021г., имал договор
с предишно ръководство за ползване на стоп. сграда – обор, като този договор е
изтекъл м. 11 2021г. и не е подновен, като лицето отказва да напусне ползвания
обор, междувременно се е самонастанил в друг склад за зърно , собственост на
ЧПТК, лицето ползва имуществото/базата на кооперацията за нерегламентирани
разтоварвания на зърно, нафта, въглища, пелети и пр. във връзка с което в
стопанския двор влизат товарни камиони, които разбиват настилките.
На 15.07.2022г. Т.И.Й. е дал сведения /лист 29/, в
които е посочил, че ползва обора по силата на договор за наем, който е изтекъл
през месец ноември 2021г., посочил е че ползва и склад за зърно който ще
освободи и който обор му е предоставен за ползване лично от председателя на
кооперацията, посочил е че до момента не е получавал писмо от председателя на
кооперацията, с което да го уведоми, че трябва да напусне имота, заявява че
иска да поднови договора за наем, като е разговарял с председателя на
кооперацията, който е заявил че има дела за имота и докато не приключат делата
не може да отдаде под наем имота.
По делото е приложен протокол за предупреждение от
15.07.2022г. издаден от В. С. - Инспектор при РУ Левски /лист 26/, с който е
предупредил Т.И.Й. да не предприема самоуправни действия спрямо лицето М.П.К. и
да освободи в най- кратък срок оборите и склада които ползва в момента до
сключване на нов договор.
На 19.07.2022г. В. С. - инспектор при РУ на МВР гр.
Левски е изготвил Справка /лист 31/ относно извършена проверка по така
подадения сигнал от М.К., като на същата дата материалите са изпратени в
Районна прокуратура - Плевен.
На 26.07.2022г. е издадено Разпореждане от Весела
Иванова- Атанасова – прокурор в РП Плевен /лист 24/, с което е разпоредено да
се извърши всестранна и задълбочена предварителна проверка, в хода на която да
бъдат изпълнени указанията дадени със същото разпореждане, а именно: Да се
изискат от К. копия на изтеклия вече договор с Й., покана за доброволно
напускане на имота, адресирана и получена от Й.. К. да посочи все още ли не са
освободени имотите от визираното лице. Да се даде кратък срок на Й. да освободи
въпросните имоти на кооперацията като се провери след изтичането му изпълнено
ли е указанието.
Предмет на оспорване е разпореждане от 03.08.2022г. на
В. Н. С. на длъжност инспектор при РУ на МВР гр. Левски, издадено на основание
чл. 64 от ЗМВР, с което е разпоредено на Т.И.Й., ЕГН ********** да освободи
наетите от него имоти и помещения – обор и склад, находящи се в стопански двор,
собственост ЧПТК „Осъм“ с. Българене в срок от 20 дни, считано до 22.08.2022г.,
включително.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗМВР полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
като оспореното разпореждане е издадено от В. Н. С. на длъжност инспектор при
РУ на МВР гр. Левски ОД на МВР Плевен т.е. от компетентен
орган.
Съдът намира, че са спазени административно-производствените
правила, но разпореждането е издадено в нарушение на изискването за форма, при
неправилно прилагане на закона и не съответства и на целта на закона.
Съгласно чл. 64 ал. 5 от ЗМВР разпореждането, издадено
в писмена форма, следва да съдържа следните реквизити: 1. наименование на
органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни
основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането,
с означаване на длъжността му.
Според настоящия състав на съда в оспорваното
разпореждане не са посочени фактически и правни основания за издаване на акта,
като е посочено единствено, че разпореждането се издава на основание чл. 64 от ЗМВР.
Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Кои са възложените функции се определя чрез тълкуване
на разпоредбите в глава Пета „Правомощия“ от ЗМВР. Посочената разпоредба
определя само материалната компетентност, без да посочва фактически основания,
при наличието на които се издават разпорежданията. Самото разпореждане трябва
да има задължителни реквизити, сред които по чл. 64, ал.5, т. 3 от ЗМВР правно
основание за издаването. Такова правно основание не е посочено. В
разпореждането полицейският инспектор се е позовал общо на чл. 64 от ЗМВР,
което не изпълнява изискванията на закона.
С оспорения административен акт
полицейският орган е разрешил по същество спор във връзка с договор за наем
/съгласно данните по делото срочен договор за наем, изтекъл през месец ноември 2021г.,
като с изтичането на срока договорът за наем се е превърнал в безсрочен по силата
на чл. 236 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - Ако след изтичане на наемния срок използуването на
вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се
счита продължен за неопределен срок. В преписката липсват данни до наемателя да е изпращано
уведомление за прекратяване на договора за наем и освобождаване на имотите,
нещо повече в преписката липсват каквито и било документи за собственост на
имотите, които да легитимират ЧПТК „Осъм“ с. Българене като собственик на
имотите.
В случая не може да се приеме, че мотивите към акта да
са изложени в подготвителните документи към преписката, каквато е и
константната съдебна практика в т. см. Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 на Общото събрание на ГК на ВС, което не
е загубило действието си. Както по- горе е посочено, както в административната
преписка липсват мотиви, а в административната преписка и делото липсват
каквито и да било документи и данни до наемателя
да е изпращано уведомление за прекратяване на договора за наем и освобождаване
на имотите, липсват каквито и било документи за собственост на имотите, които
да легитимират ЧПТК „Осъм“ с. Българене като собственик на имотите,
посочено е, че Т.И.Й. бил наемател до месец ноември 2021г., без да е представен
писмен договор, като следва да се има предвид, че съгласно ЗЗД договорът за
наем е неформален договор, като валиден договор за наем може да се сключи както
в писмена, така и в устна форма.
Съгласно ЗМВР полицейските инспектори
имат правоохранителни, но не и правораздавателни функции. Такива със закон не
са им възложени, поради което издаденото разпореждане е материално
незаконосъобразно. В случая разпореждането има характер на предписание като
форма на държавна принуда. Принудителните административни мерки обаче предвид
чл. 23 от ЗАНН като вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ. Такава принудителна административна мярка като приложената в случая
не е предвидена със закон или указ.
За пълнота следва да се отбележи, че в
чл. 310 и сл. от ГПК е предвидено „Бързо производство“ за определена категория
искове, сред които в чл. 310, ал. 1, т. 2 са предвидени и искове за опразване
на наети и заети за послужване помещения, като по този ред собственикът на един
имот може да предприеме действия, с оглед опразването на собствеността си и
отстраняването на наемател.
Предвид установените факти по делото съдът намира, че наложената
принудителна административна мярка не съответства и на целта на закона и следва
да се отмени оспореното разпореждане, тъй като с него се отстранява от имот
лице, което се легитимира като наемател на имотите, без да са налице предпоставки
за отстраняването му от имота.
При този изход на спора с оглед искане за присъждане
на разноски от оспорващия и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на Т.Й. се
дължат сторените в процеса разноски, които са претендирани своевременно и ОД на
МВР Плевен, гр. Плевен следва да заплати на Т.И.Й. сумата от 10 лева – заплатена
държавна такса, както и на адв. Р.Р. разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева, с
оглед пълномощно на л. 5 по делото за защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 03.08.2022г. на В. С. - Инспектор
при РУ Левски, издадено на основание чл. 64 от ЗМВР, с което е разпоредено на Т.И.Й.,
ЕГН ********** да освободи наетите от него имоти и помещения – обор и склад,
находящи се в стопански двор, собственост ЧПТК „Осъм“ с. Българене в срок от 20
/двадесет/ дни, считано до 22.08.2022г., включително.
ОСЪЖДА ОД
на МВР Плевен да заплати на Т.И.Й., ЕГН **********,
с адрес *** разноски по делото в размер на 10 /десет/
лева.
ОСЪЖДА ОД
на МВР Плевен да заплати на адв. Р.Н.Р.-*** разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/