№ 471
гр. София , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208960 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ИЛ. ЕМ. Г., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 45ХХХ, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат твърдения за нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че в електронния фиш липсват реквизити като дата на
издаването му и указания за обжалваемост като липсата на тези реквизити
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя. Излагат се
доводи, че не е допустимо издаването на електронен фиш в случаите на
установяване на нарушения на режима на скоростта с мобилна система за
видеоконтрол. Твърди се, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят ИЛ. ЕМ. Г., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 11.05.2020г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с
рег. № СХХХ бил собственост на Илияна Николаева Х.. На 11.05.2020г. И.Х.
предоставила ползването на собствения си лек автомобил на жалбоподателя
ИЛ. ЕМ. Г. и на 13.01.2021г. автомобилът все още се намирал в негово
владение и се управлявал именно от него.
На 13.01.2021г. в 09:30 часа жалбоподателят ИЛ. ЕМ. Г. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № СХХХ на
територията на гр. София, по бул. "Рожен" в района до бл. 32 с посока на
движение от кв. „Илиянци“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 13.01.2021г. била 50 км/ч.
Въпреки това жалбоподателят Г. управлявал автомобила със скорост от 75
км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR – 1- M с иден. № 560,
представляваща одобрен тип средство за измерване, която било преминала
последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в ГДНП, сектор
„Управление на собствеността“ – полицейска техника, със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена в служебен автомобил на СДВР с рег. № С2184МР.
След установяване собственика на лекия автомобил от СДВР бил
издаден електронен фиш серия К № 43ХХХ, с който на основание чл. 189 ал.
4 вр. чл. 182 ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на И.Х. –
собственик на автомобила било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 лева.
2
На 15.02.2021г. И. Х. представила декларация вх. № УРИ 433200-
15904/15.02.2021г., в която посочила, че на 11.05.2020г. е предоставила
владението на автомобила си на жалбоподателя ИЛ. ЕМ. Г. и към 13.01.2021г.
автомобилът все още се е намирал в негово владение. Ведно с декларацията
И. Х. представила и копие от СУМПС на Г. и копие от контролен талон. След
представяне на декларацията от 15.02.2021г. електронен фиш серия К №
43ХХХ бил анулиран и на 08.03.2021г. бил издаден обжалваният електронен
фиш серия К № 45ХХХ, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. №
СХХХ, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, протокол от проверка № 4-38-20/30.10.2020г., удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за датата на
издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
2185/13.01.2021г., ежедневна форма на отчет от 13.01.2021г., декларация по
чл. 189 ал. 5 ЗДвП, копие от СУМПС и контролен талон на ИЛ. ЕМ. Г., писмо
от зам – директор на ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020г., копие от проект
за организация на движението по бул. „Рожен“ в района на блок 32 с посока
от към бул. „Княгиня Мария Луиза“, вещественото доказателствено средство
– снимков материал, вещественото доказателство – снимка на
разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
3
материал към електронен фиш серия К № 45ХХХ като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда в служебния автомобил на СДВР при
осъществяване на контрола на режима на скоростта на 13.01.2021г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Всички наведени в жалбата възражения съдът прецени като
неоснователни.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Атакуваният електронен фиш е издаден в
предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл.189,
ал.4 ЗДвП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Електронен фиш серия К № 45ХХХ е издаден от компетентна държавна
институция – Столична дирекция на вътрешните работи. Атакуваният
електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са
достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано
средство за контрол.
4
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, посоката му на движение, административния
адрес, където е установено движението с превишена скорост, посочено е и
времето на извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания електронен
фиш е посочена скоростта на движение на лекия автомобил, действащото в
конкретния пътен участък ограничение, както и констатираното превишение.
Ето защо съдът намира, че в атакувания електронен фиш се съдържа в
достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен,
недвусмислен и категоричен начин са посочени всички елементи от състава
му.
Датата на издаване и указанията за обжалваемост на електронния фиш
не са сред предвидените в чл. 189 ал. 4 ЗДвП реквизити на съдържанието му,
като наред с това непосочването им по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на въззивника. Процедурата по издаване на електронен
фиш е специална спрямо уредения в ЗАНН ред за образуване на
административнонаказателното производство, като в този случай АУАН не се
съставя и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не се прилагат, така че
жалбоподателят да се позовава на нарушено право на защита поради
непосочване датата на издаване на електронния фиш. Най-сетне с оглед
преценката за спазване на давностните срокове датата на издаване на
електронния фиш се установява от писмените доказателства по делото.
Указанията за обжалваемост на електронния фиш също не са сред
императивно изискуемите реквизити, които последният следва задължително
да съдържа. Срока за обжалване на електронния фиш е указан в разпоредбата
на чл. 189 ал. 8 ЗДвП, а местнокомпетентния да се произнесе по жалбата съд
следва от разпоредбата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 ал. 1 ЗАНН. Най-сетне,
в случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу електронния
фиш, като е подал жалба пред местнокомпетентния съд, която жалбата съдът
е счел за допустима. Предвид горното не може да се обсъжда никакво
нарушение на правата на жалбоподателя на това основание. Най-сетне
правото на въззивника не е било ограничено и поради обстоятелството, че
ведно с електронния фиш не му е било връчено и вещественото
доказателствено средство – снимката на лекия автомобил при твърдяното
5
превишение на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП не е
предвидено наред с електронния фиш на санкционираното лице да се връчват
и доказателствата и доказателствените средства по
административнонаказателната преписка. Те имат отношение към преценката
за доказаност на административнонаказателното обвинение, но не и към
преценката за редовното връчване на електронния фиш. Най-сетне, с всички
доказателства и доказателствени средства по преписката, в това число и с
изготвената с техническото средство снимка въззивникът е могъл да се
запознае след постъпване на материалите по преписката в съда.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който е посочено времето и мястото на
контрол – гр. София, бул. „Рожен“ до блок 32 в посока от кв. „Илиянци“ към
бул. „Княгиня Мария Луиза“, както и времето на осъществяване на контрола –
от 09.20 до 11.30 часа на 13.01.2021г.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на
разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението тип TFR – 1- M с иден. № 560 представлява одобрен
тип средство за измерване, като е вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. В представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е посочен
срок на валидност до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за
6
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, техническото средство, с което е установено
нарушението, е преминало последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери при сектор „Управление на собствеността“ – полицейска
техника в ГД „Национална полиция“ със заключение, че съответства на
одобрения тип.
Най-сетне, не са основателни възраженията в жалбата, че не е
допустимо нарушението да бъде установено с мобилна система за
видеоконтрол. Именно след постановяването на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. №
1/2013г. на ОСК на ВАС е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където е уреден
редът и са разписани достатъчно ясно и подробни правила за експлоатация на
мобилни технически средства. Изискването на чл. 189 ал. 4 ЗДвП за отсъствие
на контролен орган и на нарушител се отнася единствено към издаването на
електронния фиш, но не и към извършване или установяване на нарушението.
Най-сетне, съгласно легалната дефиниция в § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП
мобилните системи за контрол са прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, като установяването на
нарушението се извършва в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. макар и контролният орган да
присъства на мястото, действията му се изчерпват единствено с поставянето
на началото и края на работния процес на мобилната система. Ето защо съдът
намери, че действащата законодателна уредба допуска издаването на
електронен фиш и в случаите, когато нарушението е установено с мобилна
система за контрол.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
7
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От изисканата от Столична община схема за организация на движението се
установява, че към 13.01.2021г. по бул. "Рожен" в участъка до блок № 32 в
посока към бул. „Княгиня Мария Луиза“ не е въведена максимална скорост
на движение, различна от указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като липсват пътни
знаци В26, въвеждащи ограничение на максималната разрешена скорост,
различна от общата установена за движение в населено място, поради което и
ограничението на скоростта в този участък е именно 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 78 км/ч. От протокола за проверка № 4-38-
20/30.10.2020г., се установява стойността на относимата възможна грешка
предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч.
Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя,
като при измерена скорост от 78 км/ч, административнонаказателната му
отговорност е ангажирана за движение със скорост 75 км/ч (78 км/ч - 3 км/ч).
Спазена е и процедурата по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, като ползвателят на
автомобила е подал декларация, в която е посочил, че е предоставил
автомобила на жалбоподателя ИЛ. ЕМ. Г. още на 11.05.2020г. и на
13.01.2021г. автомобилът се е намирал именно в негова фактическа власт.
Декларацията е придружена и от копие от СУМПС на Г..
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 13.01.2021г. в 09:30 лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № СХХХ на територията
на гр. София, по бул. "Рожен" в района до бл. 32 с посока на движение от кв.
„Илиянци“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“ скорост от 75 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, жалбоподателят И.Г. е осъществил от обективна
страна нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
8
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 25 км/ч в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба 100 лв. Размерът на глобата е
абсолютно определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да
бъде намаляван,.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 45ХХХ, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на ИЛ.
ЕМ. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9