Определение по дело №119/2023 на Административен съд - Търговище

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер №                                      27.06.2023 г.                                     Град  Търговище

                                                                                  

Търговищки Административен съд                                                          първи състав

на двадесет и седми юни 2023 година                            

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Адм.Д № 119 по описа за 2023 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) вр. с чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Делото е образувано по жалбата на Л.К.Х. *** с ЕГН:**********  против   Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 141-ФК/15.06.2023 г.    на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като в същата е формулирано особено искане относно разпореденото запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него. С атакуваният акт   на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  - запечатване на търговски обект  козметично студио „Л. бюти студио“ находящ се в гр. Търговище ул.“с.“ №9   и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и немотивирано. Не са изложени конкретни фактически основания, само бланкетно е посочено, че предварителното изпълнение са налага с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и наличието на опасност, че може да бъде осуетено и сериозно затруднено изпълнението на наложената санкция по издадената заповед. Иска се отмяна на допуснатото предварително изпълнение.  

Съдът, след   преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните приема следното:

Жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от легитимирано лице, пред компетентния съд и в тридневния срок по чл. 60, ал. 4 АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.                          

Искането за спиране е направено от надлежна страна - адресатът на оспорения административен акт, подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона, при наличие на образувано и висящо производство по оспорване на акта поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

От съдържащите се в делото писмени документи се установява следното:

    Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 141-ФК/15.06.2023 г.    на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  е издадена въз основа на констатации от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0064110, за следното:

На 08.06.2023 г. в 09.30 ч. при проверка на търговски обект  по смисъла на §1, т.41 ПР ЗДДС – обект за предоставяне на козметични услуги „Л. бюти студио“, находящ се в гр.Търговище на ул.“с.“ №9 стопанисван от жалбоподателката като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ извършва търговска дейност, без да има монтирано и въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП, офис Търговище, фискално устройство. С изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане и регистриране на продажби и получени суми в брой , с което е нарушен чл.7, ал.1 от посочената наредба. Извършена е била услуга „миглопластика“ и платено в брой от клиент 70 лв. 

При тези констатации органът, наложил ПАМ е приел, че  не е спазен реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискално устройство, като изложеното изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС. Нарушен е и състава на чл. 7, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.  

Издал е процесната заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановил принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект.

Заповедта е издадена от компетентен орган, длъжностно лице с възложени контролни функции по ЗДДС със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП(т. 1 от заповедта).

За да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е изложил мотиви, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на публичните му задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Формирал е извод, че с извършване на нарушението се е стигнало до отклонение от данъчно облагане чрез конкретното неиздаване на фискален касов бон за извършваните продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Счел е, че следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска. Разпореждането е обосновано и с характера и целта на ПАМ - преустановителен и превантивен характер, и съответната й цел - предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане.

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. В случая предварителното изпълнение е допуснато на осн. чл. 188 ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК, хипотеза, при която административният орган може да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Съдът счита, че в процесния случай, допуснатото предварително изпълнение е несъразмерно засягане на адресата на мярката в по-голяма степен от необходимото за целта на издаване на акта и несъответстващо на материално правните предпоставки, предвидени в закона.

По правило административните актове се изпълняват след влизането им сила. Отклонението от това правило е изключение, тъй като предварително изпълнение на акта засяга адресата преди да е изтекъл срокът за реализиране на правото му на защита с искане за извършване на проверка за законосъобразност по същество. С оглед на това, отклонението е допустимо по силата на изрична законова разпоредба, която презумира необходимост от приоритетна защита на важен държавен или обществен интерес, алтернативно – по разпореждане на административния орган, но при несъмнена необходимост за това, обоснована с наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, която налага спешност на изпълнението. В случая предварителното изпълнение на акта не е по силата на закона, а за липсата на спешност от неговото изпълнение сочат обстоятелствата, че заповедта за ПАМ е издадена на 15.06.2023 г., а проверката е от 08.06.2023 г. както и че изпълнението е разпоредено да бъде извършено с връчването на заповедта на 26.06.2023 г., т. е. изминали са 18 дни след проверката с констатацията за нарушение до извършеното изпълнение на акта   и навежда на извода, че не е била необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение.

Предварителното изпълнение следва да е допуснато като гаранция за приоритетна защита на живота или здравето на гражданите, на особено важни държавни или обществени интереси, алтернативно - при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка съдът счита, че сам по себе си фактът на  липса на фискално устройство не е достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка от вида "запечатване на търговския обект". В случай, че законодателят бе счел, че всяко неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба засяга особено важен държавен или обществен интерес или предполага наличие на някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, би допуснал предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Не могат да бъдат споделени и аргументите на адм. орган, че предварителното изпълнение се налага – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид. Това е предвидено от законодателя като основание за налагане на принудителните административни мерки, а не за допускане на разпореждане за предварително им изпълнение. В същата насока не може да бъде споделен и доводът, че предварителното изпълнение се налага да се предотврати веднага възможността неиздаването на фискален бон да се превърне в системно нарушение. Това е цел на налагането на ПАМ, а не на предварителното й изпълнение.

Приходният орган не сочи и конкретни относими обстоятелства, че именно от закъснението за налагане на мярката може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Необосновано е по какъв начин от по-късното изпълнение на мярката ще възникнат вреди за фиска, нито е посочен размер на такива вреди, за да може да се квалифицират като "значителни" или "трудно поправими".

Отделно съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва дейност на лица, упражняващи свободна професия.  Съгласно §1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г., "лица, упражняващи свободна професия" са тези по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.   В §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ е посочено, кои са лица, упражняващи свободна професия, а именно: "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;б) не са регистрирани като еднолични търговци;в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.   

Нормата на  чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ  гласи: "Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството".  Основните доводи в жалбата са, че лицето упражнява свободна професия. В този смисъл липсват изложени мотиви в акта т.е  за целите на Наредба № Н-18/2006г.  на кое условие не отговаря кумулативно жалбоподателя / не осъществява за своя сметка професионална дейност;   е регистрирано като едноличен търговец или др. и не е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. 

Предварителното изпълнение на мярката "запечатване на обекта и забраната на достъпа до него"  засяга необосновано в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съдът счита, че неоправдано с издаването на заповедта за ПАМ е допуснатото и предварителното й изпълнение, с което преди да е влязла в сила заповедта и при липса на необходимост от спешност на изпълнението се причинява на нарушителя вреда, свързана с прекъсване за срок от 14 дни на дейността в обекта. Както по-горе се посочи, ефектът от изпълнението на мярката не би бил по-различен, ако тя се изпълни след влизане в сила на заповедта за налагането й. Няма опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Съдът кредитира и Решение на съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21.

По изложените съображения съдът счита, че предварителното изпълнение на Заповедта е несъответстваща на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК и несъразмерна мярка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като засяга адресата в степен по-голяма от най-необходимото за постигане на целта, за която актът се издава. Разпореденото предварително изпълнение на заповедта следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 188 от ЗДДС вр. с чл. 60, ал. 5 и ал. 7 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка  № 141-ФК/15.06.2023 г.    на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което    на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  - запечатване на търговски обект  козметично студио „Л. бюти студио“ находящ се в гр. Търговище ул.“с.“ №9   и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Препис да връчи на жалбоподателя и на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.

Определението е окончателно на осн. чл.188, ал.2 ЗДДС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: