Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 / 1705.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 166 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от З.Г.Ж., подадена
чрез пълномощника му адв.Д.А., срещу Решение №8/17.01.2022г., постановено по АНД
№2021563020407/2021г. по описа на Районен съд – Харманли, в частта му с която
потвърдено НП № 21-0271-001338 от 14.07.2021г. издадено от Началник Група към
ОДМВР-Харманли, в частта с която на З.Г.Ж. на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание“Лишаване от право на управлява м.п.с.
за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението противоречи на доказателствата по делото и на установеното с тях действително положение. Нарушен бил материалният закон. Съдът не изпълнил и задължението си да извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. Доказателствата не били обсъдени според точния им смисъл и значение, като съдът ги тълкувал превратно и направил несъответна на закона интерпретация. Съдът нарушил процесуалните си задълженията по чл.107 и чл.14 от НПК. Не изложил мотиви по многобройни нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение и на НП, като не обсъдил всички оплаквания, твърдения, възражения и доводи на жалбоподателя и пълномощника му и не изложил подробни и обосновани мотиви защо не ги приел. Навеждат се доводи за неяснота в НП относно място на нарушението. Като неправилен се определя изводът на районния съд, че НП било издадено от компетентен орган, въпреки изричното възражение в обратния смисъл. Не били представени доказателства от началника на коя група било издадено НП, с оглед обстоятелството, че само началниците на определени групи имали такова правомощие. В случая не ставало ясно коя е конкретната структурната единица, в която била длъжността на ответника. Същото важало и по отношение на актосъставителя. На следващо място, неправилен бил изводът на съда, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. В АУАН лисвала яснота относно нарушението, а в НП не било описано ясно и конкретно мястото на нарушението, що се отнася до територията на общината. От друга страна, в НП нарушението било описано по начин, различен от описания в АУАН. Посочен бил път трети клас № 8081, какъвто не бил посочен в АУАН, а и в последния липсвала номерация на съответния километър. Съдът не посочил къде точно приел, че било извършено нарушението. По отношение мястото на нарушението, в жалбата се правят и други, подробни, възражения, като се твърди, че в АУАН и НП били посочени две различни места. Това представлявало особено съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице, и основание за отмяна на НП само на процесуално основание. На последно място се твърди наличие на съществено противоречие относно това, дали основанието за съставяне на НП било цитирания в него АУАН или такова представлявало постановлението на РП - Хасково, ТО - Ивайловград. Едновременно били образувани административнонаказателно производство с процесния АУАН и наказателно производство, по което било издадено постановление за прекратяване. Така бил нарушена принципът „non bis in idem”. Всичко това, в нарушение на закона, също не било обсъдено от съда при постановяване на обжалваното решение.
Моли се съдебното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него НП. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът – РУ Харманли към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково излага съображения в насока неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е изменил Наказателно постановление №21-0271-001338 от 14.07.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр. първо от ЗДвП на З.Г.Ж. *** е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като е намалил наказанието „Глоба“ на 200 лева, и е потвърдил НП в останалата му част.
За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водели до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН бил издаден при спазване на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, а НП съдържало реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществували съществени пороци, които да накърнявали правото на защита на жалбоподателя. Обективните признаци на извършеното нарушение, описани в НП напълно съответствали на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество, безспорно се установило, че управляваното от жалбоподателя превозното средство било моторно и за него важало изискването за регистрация, а такава на практика липсвала, което било установено не само от липсата на регистрационна табела, поради което бил реализиран съставът на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че от обективна и субективна страна нарушението било извършено именно от жалбоподателя, като по безспорен начин се установило, че същият придобил мотоциклет MZ-150, който бил с прекратена регистрация – бракуван, и на него не била поставена регистрационна табела. Жалбоподателят знаел, че мотоциклетът бил без документи, поради което и не можело да бъде регистриран по надлежния ред. Ето защо административнонаказателната му отговорност била правилно ангажирана. По отношение размера на наложените наказания съдът стигнал до извод, че АНО неправилно определил размера на глобата. От изложената в НП фактическа обстановка и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, било невъзможно да се направи извод въз основа на какви обстоятелства АНО определил този вид наказание в максимално предвидения в закона размер, а размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” – на минимума. Преценил, че наказанието „Глоба” в размер на 200 лв. ще изиграе своята превантивна и превъзпитаваща роля, поради което и намалил същото, което АНО определил в размер на 500 лв.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилен изводът на въззивния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съответно неоснователно е възражението в жалбата в тази връзка. Видно и от служебно събраната от настоящата инстанция информация за актосъставителя и издателя на НП (писмо рег.№272000-5543/04.03.2022г.), младши инспектор Слави Г. Славов към дата на установяване на процесното нарушение – 23.04.2021г., е бил на длъжност младши автоконтрольор II степен в Участък – Симеоновград към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, назначен със Заповед №272з-3645/30.11.2020г. на Директора на ОДМВР – Хасково. Към датата на издаване на санкционния акт, авторът му е бил компетентен за това орган, тъй като е бил назначен на длъжност Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково със Заповед рег.№8121к-1097/31.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Заемащите посочените длъжности лица са били определени с представената по делото пред районния съд Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, съответно да съставят АУАН и да издават НП за нарушение по ЗДвП. Следователно АУАН и НП изхождат от компетентни органи.
Правилно е прието от съда, че при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения на ЗАНН, като направените в тази насока изводи се споделят от настоящия състав. В НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Твърдяната неяснота в АУАН относно описанието на нарушението не е налице, тъй като по несъмнен начин е описано реализираното изпълнително деяние. Неоснователно е и възражението, че в НП не било описано ясно и конкретно мястото на нарушението, вкл. що се отнася и до територията на общината. Липсата на такива реквизити не представлява съществен пропуск, който да е основание за отмяна на санкционния акт, тъй като мястото на нарушението е достатъчно ясно описано, така че извършителят на същото да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и точно къде е било извършено то. Напълно неоснователно се навеждат доводи за разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, доколкото от прегледа на актовете се установява, че такова не е налице – описанието е напълно идентично, като това се отнася и мястото на нарушението.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.04.2021г.
в 14.40 часа в с.Малки воден, на
път трети клас 8081, км.21, в посока разклона за с.Дъбовец, З.Г.Ж. е управлявал
мотоциклет MZ-150, с
номер на рама 4001599, с прекратена регистрация, т.е. управлявал е м.п.с.,
което към този момент не е регистрирано
по надлежния ред
По делото няма каквито и да било доказателства, от които да може да се направи заключение за неспазване на принципа „non bis in idem“. След като с постановлението от 07.07.2021г. прокурор от ТО – Ивайловград кум РП - Хасково е отказал да образува наказателно производство, са отпаднали пречките за реализиране на административнонаказателна отговорност и вече не е бил налице признака „idem“, описан в Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС по т. д. №3/2015 г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след издаването на постановлението за отказ от образуване на НП, т. е. не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние. Не се твърди, нито се представят доказателства процесното прокурорско постановление да е обжалвано и да е било отменено, респ. към датата на издаване на НП да е било налице висящо наказателно производство спрямо санкционирания водач.
Следва да се посочи, че пред въззивния съд, а и пред настоящата инстанция, не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. Безспорно от приложената към въззивното производство справка е видно, че процесният мотоциклет е с прекратена регистрация от 11.10.2016г. Касателно субективния елемент съдът съобрази и че към датата на нарушението м.п.с. е било без поставени регистрационни номера, т.е. не са налице външни и обективни признаци по които да се приеме, че наказаното лице е съзнавало, че към 23.004.2021г. мотоциклетът, който е управлявало е бил надлежно регистриран. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наложеното с процесното НП наказание“Лишаване от право да управлява м.п.с.“ е в минималния установен в закона размер и въззивният съд, а и касационната инстанция не могат да го изменят като наложат наказание под законния минимум.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които съдът е взел предвид, и в съответствие с изискванията на чл.14 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание, като размерът на последното, в частта за глобата, правилно е редуциран от съда, с оглед липсата в НП на мотиви, обосноваващи налагане на глоба в максималния предвиден в закона размер.
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/17.01.2022г., постановено по АНД №2021563020407/2021г. по описа на Районен съд – Харманли, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.