Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 51 21.06.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 227 по описа за 2021 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 2 от СК. Постъпила е въззивна жалба от И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хан Аспарух № 1, чрез адв. Валентина Стоянова против Решение № 2085 от 25.11.2020 г. по гр.д. № 5201/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права върху децата, родени от брака– И. И. К. с ЕГН ********** и Д. И. К. с ЕГН ********** на тяхната майка В.И.К..
В подадената жалба въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната част като намира същото за неправилно и моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което упражняването на родителските права върху децата да бъде предоставено на него, а на майката бъде определен един по – широк режим на личен контакт. При уважаване на искането за родителските права, моли съдът да осъди въззиваемата да заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лева за всяко от децата, ведно със законната лихва върху просрочената сума. Изразява несъгласие с изложените от районния съд мотиви, с които съдът е дал предпочитание на майката като родител, на който да бъде предоставено упражняването на родителските права, а именно, че по този начин ще се запази обичайното местоживеене на децата, което било в дома на родителите на ищцата. В тази връзка въззивникът излага твърдения относно недоброто здравословно състояние на бабата и дядото на децата по майчина линия, като намира, че същото създава трудности при полагането на грижи за децата, както и за тях самите. С оглед ниската възраст на децата, същите се нуждаели от постоянна грижа на възрастен не само за да бъдат облечени и нахранени, но и да им бъде осигурена помощ в обучението, което понастоящем се провежда електронно. Къщата на родителите на ищцата била на два етажа, като бабата и дядото живеели на втория етаж, а децата на първия етаж. В телефонни разговори, провеждани от бащата с децата, последните заявявали, че са сами у дома, което било неприемливо предвид тяхната неосъзната възраст. Посочва, че по – голямото дете И. е втори клас, в режим на онлайн обучение и има нужда от постоянна помощ и нужда да бъде обгрижван от родител, или друг по – възрастен. В тази връзка, бащата заявява, че може да разчита на помощта на своята майка, баба или леля, които да стоят при децата, докато той е на работа. Заявява също така, че е ангажиран на 8 –часов работен ден, при редовно работно време, което му позволява да ги води и взема от училище. Посочва, че след напускане на семейното жилище е наел квартира в голяма близост до училището и детската градина, посещавани от децата. Изтъква, че децата са момчета и имат нужда да контактуват пълноценно с баща си, като излага доводи относно грижите, които е полагал за тях по време на цялото брачно съжителство на страните. Счита, че въззиваемата е небрежна, незаинтересувана, понякога агресивна и избухлива, както и че с оглед упражняваната от нея дейност като фризьор не можела да полага адекватни и пълноценни грижи за децата. По време на брака ищцата разчитала изцяло на въззивника и на нейния баща, който обаче освен, че се грижел за своята болна съпруга и майка, страдал от сърдечно заболяване и следвало да избягва физическото натоварване. Заявява, че въпреки изявленията на ищцата, че ще предоставя възможност на бащата да вижда децата по всяко време, същата безпричинно ограничавала контактите им. Преди раздялата на съпрузите, въззивникът е вършил много домакинска работа, почти ежедневно е подготвял децата за училище и детска градина, водил ги е на училище, а свободното време е отделял за различни занимания на децата /плуване, каране на колело и скейтборд/. Изразява готовност за споделено упражняване на родителските права при изразяване на съгласие от страна на ищцата.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата В.И.К., чрез упълномощения от нея процесуален представител – адв. Петя Станчева- Минкова, която в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, в същата не били посочени пороците на атакуваното решение, а изложените в нея доводи не се подкрепяли от доказателствата. Част от изявленията съдържали вътрешни противоречия. Въззивникът сам посочвал, че работи на 8- часово работно време, поради което той също не би могъл да осигури постоянното си присъствие през деня при децата, за да не бъдат сами. Изложените в жалбата твърдения са идентични с тези, направени в отговора на исковата молба, но за тяхното установяване по делото не били ангажирани доказателства. Въззиваемата работила по график, който планирала сама, така че при необходимост да е на разположение на децата. Оспорва се твърдението, че децата са оставяни сами в дома им, като се сочи, че бащата на ищцата се грижел за тях. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски за въззивната инстанция.
С Определение от 16.02.2021 г. по настоящото дело, въззивният съд на основание чл. 59, ал. 6 от СК постанови личното изслушване на родителите в съдебно заседание, доколкото такова не е било проведено пред първоинстанционният съд.
В първото съдебно заседание пред БОС, въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. Валентина Стоянова. Заявява, че с въззиваемата се разбират прекрасно относно децата и че винаги когато децата искат да бъдат с баща си, тя не се противопоставя. Последно децата са били при него за продължителен период от двадесет дни и посочва, че може да разчита на помощта на своята майка и на леля си. По искане на страната, е постановено изготвянето на нов социален доклад.
В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания, въззиваемата В.К. се явява лично и с упълномощения от нея адвокат П. Михова. Същата заявява, че няма да възпрепятства ответникът да взема и да вижда децата, когато желае, но децата следва да имат сигурност и да знаят къде е техният дом. Посочва, че когато е на работа, за децата се грижат нейните родители, с които живеят в една къща. Излага мнение, според което ищецът желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права, за да не плаща издръжка, тъй като трябвало да изплаща усвоен от него потребителски кредит.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова молба, предявена от В.И.К. против
И.Д.К. за прекратяване на сключения между тях брак като дълбоко и непоправимо
разстроен. Наред с предявения брачен иск с правно основание чл. 49 от СК,
ищцата иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на родените
от брака деца И. И. К. с ЕГН ********** и Д. И. К. с ЕГН **********, а на
бащата –да бъде определен режим на лични отношения. Претендира също така
ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на децата – 200 лева за детето И.
И. К. и 170 лева за детето Д. И. К..
Пред
първоинстанционният съд са представени писмени доказателства, назначен е
социален доклад и са разпитани двама свидетели, по един на всяка от страните.
Събраната доказателствена съвкупност е обсъдена от първоинстанционния съд и въз
основа на извършения анализ, БРС е извършил преценка по въпроса кой е по –
подходящият родител за упражняване на родителските права. В мотивите на
обжалваното решение, съдът, съблюдавайки установените от съдебната практика
фактори, които са от значение при предоставянето на родителските права, е приел
като значими такива в настоящия случай: възрастта на децата /на 6 и на 8
години/, изградените условия за отглеждането им в семейното жилище; създадените
навици, характер, среда, приятелски кръг, както и помощта, която майката намира в лицето на нейните
баща и баба, с които живеят в една къща. Районният съд е констатирал, че децата
са привързани и към двамата си родители, които в равна степен притежават
родителски капацитет за отглеждането на децата. Независимо от това, че бащата
също има добри родителски качества, според БРС, в най- добър интерес на децата
е родителските права да се упражняват от майката като е мотивирал тази своя
преценка с установените по делото данни относно загрижеността на майката и
полаганите от нея грижи за децата, както и с оглед възрастта им за тях по –
благоприятно би било да бъдат оглеждани в спокойна и подходяща за тяхното
развитие обстановка, каквато е създадена в семейното им жилище.
Въз основа на така формираните изводи, съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката и е определил режим на лични отношения с бащата, както следва: всяка всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 19.00часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Настоящата инстанция след като съобрази становищата на страните - както лично изразените от тях в хода на постановеното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, така и тези, заявени от процесуалните им представители, и като извърши собствен анализ на събраните доказателства, намира, че първоинстанционният съд е направил правилна преценка относно критериите, които са от значение за определяне на по – подходящия родител, на когото да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от
Семейния кодекс, ако съпрузите не постигнат споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът
решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността
за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Правилно районният съд е преценил, че с оглед
възрастта на децата и данните за родителския капацитет на майката,
упражняването на родителските права следва да се предостави именно на нея.
Съдът е отчел, че бащата също има добри родителски качества, но е зачел
обстоятелството, че децата от раждането си живеят в семейното жилище, което е
собственост на родителите на ищцата, където е изградена благоприятна за тях
обстановка, с която същите са свикнали и се чувстват спокойни. Бащата също е
създал добри условия за отглеждането им, но в жилище, в което същият се е
установил от скоро и ползва под наем. Съдът е обосновал решението си относно
предоставянето на родителските права на майката и със събраните по делото
гласни доказателства, а именно показанията на св. Ч., според която В. е
перфектна майка, загрижена за семейството, отдадена на децата си. Същата свидетелка посочва, че В. доскоро не е
работила и че от момента, в който се е родило първото дете, а след това и
второто, В. си е останала вкъщи и се отдала изцяло на семейството. Това дава
основание да се направи извод, че майката е тази, която е полагала по – големи
грижи за децата, като този фактор според задължителната практика на върховната
съдебна инстанция е от съществено
значение при решаване на въпроса при кой родител следва да останат децата.
Наред с това следва да се посочи, че нито пред
районния, нито пред въззивния съд бяха събрани доказателства, които да водят до
извод, че В.К. не би упражнявала родителските права върху децата по начин,
който да е изцяло в техен интерес. Следва да се посочи, че такива конкретни
твърдения дори липсват във въззивната жалба. Една част от оплакванията са
свързани с отглеждането на децата по времето, докато същите са били в режим на
онлайн обучение поради временното преустановяване на присъствените учебни
занятия поради пандемията от Ковид -19 като въззивникът заявява, че няколкото
пъти, когато им се е обаждал по телефона, те му отговаряли, че са сами в къщи.
Същевременно, и въззивникът сам признава, че грижи за децата полага и техния
дядо по майчина линия, който живее в същата къща, в която се намира и семейното
им жилище, но на втория етаж. Липсват обаче конкретни твърдения децата да са
оставали без придружител за по – продължителен период от време. От данните по
делото е ясно, че родителите и преди прекратяването на брака им са разчитали на
помощ при отглеждането на децата именно на бащата на В.К. и на нейната баба.
Това се потвърждава и от показанията на брата на И.К., който заявява, че докато
В. и И. са били на работа, децата са отглеждани от нейния баща, или от баба й.
Свидетелят уточнява, че над семейното жилище, което е разположено на първия
етаж от къщата, се намира жилището на родителите на В., а баба й живее отстрани
на къщата в пристройка. Съвместното обитаване на къщата, в която се намират
както семейното жилище /на първия етаж/, така и жилището на дядото и бабата на
децата по майчина линия /находящо се на втория етаж/, предполага възможност за
непрекъснато общуване и упражняване на надзор над децата по всяко време. Не се
сочи заболяванията, от които страдат дядото и бабата на децата по бащина линия
да са новооткрити, като същите очевидно не са били пречка за съпрузите, и по –
конкретно за бащата, да поверява децата си
на същите тези хора и по времето докато съпрузите са живели съвместно.
Същевременно, въззивникът твърди, че той също може да разчита на помощта на
своята майка и леля, но от данните по делото се установява, че първата не живее
постоянно в град Бургас, а за втората не се представят никакви данни.
Установява се, че бащата работи на пълен работен ден от понеделник до петък, от
8.30 часа до 17.30 часа, а събота и неделя почива. От друга страна, майката
работи като фризьор, в открит от нея фризьорски салон, което й дава възможност
да планира графика си съобразно ангажиментите на децата, а в останалото време
да разчита, както вече бе посочено по – горе на помощта от нейните близки. Според
съда, това не следва да се отчита като неблагоприятен фактор, имащ значение за
упражняването на родителските права. Напротив, това създава добър пример и
възпитание в полагане на труд и поемане на отговорности.
От събраните пред въззивната инстанция доказателства,
както и от изразените от страните становища, става ясно, че след фактическата
раздяла на страните, същите постигат разбирателство относно личните отношения
на бащата с децата. Това се потвърждава и от социалния доклад, в който е
отбелязано, че майката не желае да ограничава по никакъв начин контакта на
децата с баща им. Същата отчита, че децата имат изградена силна връзка с баща
им, която намира, че е редно да бъде съхранена, още повече, че същите са момчета.
Проявената отзивчивост от страна на въззиваемата се потвърждава и от
въззивника, който заявява, че винаги когато децата искат да отидат при него, В.К.
не се противопоставя, както и че последно са били при него за двадесет и
няколко дни. Така демонстрираното от страна на майката отношение свидетелства и
за нейния висок родителски капацитет. От друга страна, по този начин на бащата е предоставена възможност да
осъществява лични контакти с децата си дори и извън определения от съда режим, което
е от голямо значение за затвърждаването на създадената между тях емоционална
връзка. В тази връзка следва да се отбележи, че при промяна в отношението на
майката, насочено към ограничаване на установената към момента широка
възможност за срещи между бащата и децата, това би било основание за преразглеждане на определения от съда контакт
на лични отношения.
По изложените съображения, решението в частта, в която родителските права
са предоставени за упражняване на майката В.К. като правилно и обосновано
следва да бъде потвърдено. В останалата част, включително и в частта относно
режима на лични отношения, първоинстанционното решение не е оспорено. Изрично в
съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г. пред настоящата инстанция,
процесуалният предоставител на въззивника заяви, че бащата не желае разширен
режим на лични контакти, а иска родителските права над децата. Поради което
настоящият съд не следва да се произнася по останалите въпроси, посочени в чл.
59, ал. 2 от СК, доколкото същите не са предмет на повдигнатия пред настоящата
инстанция спор.
С оглед потвърждаването на
първоинстанционното решение, право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно е заявила претенция за присъждане на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, както и е ангажирала доказателства за
реалното заплащане на посочения хонорар. Ето защо въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата разноските за настоящата инстанция в размер
на 500 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 2085 от 25.11.2020 г. по гр.д. № 5201/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която упражняването на родителските права върху децата И. И. К. с ЕГН ********** и Д. И. К. с ЕГН ********** е предоставено на тяхната майка В.И.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хан Аспарух № 1, чрез адв. Валентина
Стоянова да заплати на В.И.К., ЕГН ********** направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 500лв. /петстотин лева/- платено адвокатско възнаграждение, съгласно
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.