№ 781
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно административно
наказателно дело № 20241100606830 по описа за 2024 година
С Решение, № 3241, постановено на 10.07.2024 година по АНД № 6965/2024
година, Софийски районен съд е признал обвиняемия Д. Ц. С., ЕГН
********** за невиновен и го е оправдал по повдигнато обвинение по
чл.227Б,ал.2 от НК.
Решението е протестирано от Софийска районна прокуратура с
оплаквания за незаконосъобразност. Искането е за отмяна на атакуваното и
постановяване на въззивно решение, с което С. да бъде признат за виновен, да
бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК и да му бъде
наложено административно наказание „глоба“. Съображенията са обединени в
две насоки:
Единствено обвиняемият Д. Ц. С. е осъществявал търговска дейност с
процесното търговско дружество и съответно той е реализирал
изпадането в неплатежоспособност.
Той е съзнавал, че е изпаднал в неплатежоспособност и е следвало като
единствен фактически представляващ дружеството да обяви това
обстоятелство по реда на Търговския закон.
Възражения по делото не са постъпвали от обвиняемия. В
първоинстанционното производство той е участвал без процесуален
представител. Липсват данни и във въззивната фаза той да е представляван.
В съдебно заседание пред втората инстанция, представителят на
Софийска градска прокуратура заяви, че не оттегля протеста, но не го и
1
поддържа. Изложи доводи в подкрепа на атакуваното решение.
Пред Софийски градски съд не бе проведено въззивно съдебно
следствие, съответно нови доказателства не бяха събирани.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, /включително и тези,
дадени пред първата инстанция/, доказателствата и закона намира за
установено следното:
Въззивният протест е процесуално-допустим, тъй като е подаден в срок
от активно легитимирана страна.
„По същество“ разгледан, протестът е неоснователен.
Съображенията на съда са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по внесено в
Софийски районен съд Постановление от 16.05.2024 година по досъдебно
производство № 3382 ЗМИП 15229/2021 година, по описа на 07-мо РУ при
СДВР, с което е направено предложение обвиняемият Д. Ц. С., ЕГН
********** да бъде признат за виновен по повдигнато обвинение по
чл.227Б,ал.2 от НК, след което и да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78А НК като му бъде наложено административно
наказание „глоба“.
За да постанови атакуваното Решение, районният съд е приел, че субект
на престъпление по чл. 227б, ал. 2 е лице, което управлява търговско
дружество, а Д. С. единствено е представлявал дружеството при изпадането
му в неплатежоспособност по силата на „генерално пълномощно“, докато
собственик и управител е друго лице. Издаването на такова „генерално
пълномощно“ не прави автоматично пълномощника управляващ търговското
дружество, приема съдът, поради което и е оправдал обвиняемия.
Въззивният съд напълно споделя тези изводи на първоинстанционния.
Доказателствата, съществени за изясняване на фактите по това дело и
съответно нужни за правилното разрешаване на спора са основно писмени,
като по-голяма част от тях са при това „официални писмени“.
Така, видно от официалната справка от Търговски регистър, което се
установява и след проверка в електронния сайт на Търговски регистър, към
инкриминираната дата, /15.07.2019 година/ и в предхождащия данъчен период
месец юни 2019 година дружеството „И.****“ ЕООД, ЕИК **** е било
представлявано и управлявано от Р.М.Д., ЕГН **********.
Разпоредбата на чл. 626, ал.1 от Търговския закон задължава длъжник,
който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, в 30-дневен срок да
поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Алинея втора лимитативно посочва лицата, които следва да подадат
молбата по ал. 1:
длъжника,
негов наследник,
орган на управление представител, съответно ликвидатор, на търговско
дружество или неограничено отговорен съдружник.
2
Алинея трета въвежда и изрично задължение за прокуристът - той е
длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за
неплатежоспособността.
Д. Ц. С. не попада в кръга на нито едно от изброените лица. Търговец,
както по-горе съдът уточни е била Р.Д.. Както се установява в производството
тя е била жива към датата на изпадане в неплатожеспособността, за да е
необходимо издирването на нейни наследници. Дружеството, видно от
официалната справка не е било обявено в ликвидация.
С. не е имал и качеството на „прокурист“, /търговски управител/ на
дружеството, за да е имал задължението да уведомява търговеца за изпадане в
неплатежоспособност.
Към инкриминираната дата, /15.07.2019 година/ и в предхождащия
данъчен период месец юни 2019 година, обвиняемият Д. Ц. С. е извършвал
дейност от името на дружеството, ползвайки „генерално пълномощно“,
нотариално заверено с номер на нот.заверка 11327/02.05.2017 година. Видно
от пълномощното, /находящо се на л.7 от т.1 на ДП/, С. е овластен с различни
права, които да упражнява от името на Р.Д., последната подписвайки се като
управител на дружеството.
Въззивният съд е съгласен с прокурора от Софийска районна
прокуратура, че след като С. е упражнявал фактическата търговска дейност от
името на дружеството, най-вероятно той е причинил състоянието на
търговското предприятие и съответно е знаел това, но не може да се съгласи с
твърдението, че това го прави отговорен за неподаване на молба за обявяване
на неплатежоспособност.
Напълно прав е районният съд в становището си, че наличието на
„генерално пълномощно“ не е превърнало обвиняемия в управител на
дружеството.
Въззивният съд изцяло споделя и доводите на първия съд, изведени от
разпоредбата на чл.626,ал.4 ТЗ, изискваща изрично пълномощно за подаване
на молба, с която се обявява неплатежоспособността и се иска откриване на
производство по обявяване на несъстоятелност.
Действително, Д. С. не е разполагал с овластяващия го „механизъм“,
чрез който да може фактически да подаде молба по чл.626,ал.1 ТЗ.
Въззивният съд ще доразвие доводите и по-нататък:
Обявяването на неплатежоспособността не е обикновен акт на търговско
управление. Той поражда сериозни и дори необратими последици. Затова и
законодателят е посочил конкретни правила, които следва да бъдат следвани
при извършване на това предшестващо несъстоятелността действие. За да
постанови решение, с което да открие по реда на чл.625 във вр. с чл.626, ал.1
от ТЗ производство по несъстоятелност по молба на длъжника, търговският
състав на съда следва да установи наличието на твърдените
материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или чл.742, ал.1 от ТЗ –
в случая, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
3
задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към
държавата, свързано с търговската му дейност. Съответно, съдът следва да
отхвърли молбата, ако установи, че затрудненията на длъжника са временни
или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/. Затова и
„обикновен пълномощник“ не може да носи отговорността за отпочване на
такава процедура.
Дори и управителката на дружеството Р.Д. да бе дала на своя
пълномощник Д. С. изрично пълномощно, с което да го овластява да подаде
процесното искане, то неподаването от него на такава не го превръща в субект
на наказателна отговорност по чл.227Б НК. Такава ситуация би могла да го
направи недобросъвестен пълномощник, би могла да породи права за Д. да
търси вреди от С., ако такива са настъпили.
Подобна ситуация би имала и благоприятно значение за самата Д., ако
прокуратурата се бе сезирала да търси от нея такава наказателна отговорност,
тъй като тя би издаване на подобен акт не би имала съзнанието, че нарушава
закона.
Даването на пълномощно гарантира права, но не „транспонира“
задължението на управителя към пълномощника, па бил той и такъв, овластен
с изрично пълномощно.
Всичко това мотивира Софийски градски съд да приеме протеста за
неоснователен, атакуваното решение за правилно и законосъобразно.
Като такова Решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 3241, постановено на 10.07.2024
година по АНД № 6965/2024 година, с което Софийски районен съд е
признал обвиняемия Д. Ц. С., ЕГН ********** за невиновен и го е оправдал
по повдигнато обвинение по чл.227Б,ал.2 от НК, като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4