Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 14290 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 459920 от 28.07.2018г. по гр.д. № 48088/2017г.
Софийски районен съд, 156 състав осъдил „З.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на
Н.М.Т., ЕГН **********, по предявения като частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП от 20.12.2016г., причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Форд Фокус“,
рег. № ****, ведно със законната лихва от 29.05.2017г. до изплащането, както и
да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 17.07.2017г. до изплащането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 620 лв. – разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.Л.И.” АД, който
го обжалва в частта, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за разликата над 2 500 лв. до 6 000 лв., с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В нарушение
на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд
определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в завишен
размер. По делото се установило от заключението на СМЕ, че при процесното ПТП
на ищеца са причинени мозъчно сътресение и охлузно нараняване над дясната
вежда, възстановяването продължило 2 – 3 седмици, като било констатирано, че
към датата на изготвяне на експертизата ищецът е възстановен. С оглед характера
на претърпените увреждания и продължителността на възстановителния период,
размерът на присъденото обезщетение от 6 000 лв., при приет от СРС цял
размер от 10 000 лв., бил неоснователно висок. Обезщетението не
съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди и
следвало да бъде намалено на 2 500 лв. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част, вкл. в частта за разноските и вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над 2 500 лв. до присъдените 6 000 лв. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Н.М.Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата
и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за причинени имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 20.12.2016г. в гр. Вършец, по вина
на водача на лек автомобил „Форд Фокус“, рег. № ****, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Искът за обезщетение за неимуществени
вреди е предявен като частичен, като след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение по делото се претендират 6 000 лв. от цял размер 30 000
лв. По иска за обезщетение за имуществени вреди са претендирани 40 лв., като с
оглед въведения с жалбата предмет на въззивна проверка, в частта му по този иск
решението на СРС е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата го намира за
правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата - чл. 477, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя на 28.02.2017г.,
следователно спазено е изискването на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ и искът е
допустим. Пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД, както и че гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника към датата на ПТП. Спорен пред настоящата инстанция е
само въпросът относно справедливия размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
От приетите епикриза, съдебномедицинско удостоверение и заключение
на СМЕ се установява: При процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение и контузия на челото,
изразяваща се в охлузно нараняване над дясната вежда. Мозъчното сътресение е причинило
на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, чието обичайно
възстановяване е за период от 2 - 3 седмици. Контузията на главата самостоятелно
е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен
период от 7 - 10 дни. Вещото лице е посочило, че мозъчното сътресение спада към
групата на закритите черепно-мозъчни травми, в която влизат още мозъчната
контузия и мозъчната компресия. Касае се за черепно-мозъчна травма, протичаща с
общомозъчни симптоми без изразени огнищни неврологични прояви. В основата на
болестната картина лежат процеси на потискане в кората на главния мозък. Тези
процеси настъпват в резултат на патофизиологични промени и невродинамични
разстройства, заангажиращи кората на големите мозъчни полукълба, а след това и
подкорието и сегментните рефлексни центрове /вкл. и вегетативните структури/. В
следващия период процесът на задържане последователно отслабва в подкоровите
структури и се съсредоточава в големите мозъчни полукълба. В повечето случаи се
наблюдава леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност,
световъртеж. Установяват се понижен мускулен тонус, хипорефлексия,
тазово-резервоарни нарушения /свързани с уринирането/, забавена сърдечна дейност,
спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането. След проясняване на
съзнанието се отбелязват паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия
/загуба на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение/, промяна във
фиксационната памет, дезориентация за време. Много често болните се оплакват от
главоболие и повръщане. По-късно се наблюдават психомоторна възбуда /комоционна
психоза/, усилени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж. При
леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в
същия ден или през следващите дни. Понякога след травмата болните губят
съзнание. В други случаи, при тежка форма на мозъчно сътресение, оплакванията
продължават със седмици и месеци. Особено продължителни и неприятни са
вегетативните прояви - главоболие, изпотяване, световъртеж, шум в ушите,
зачервяване или пребледняване, цианоза /посиняване/ на лицето, учестена
сърдечна дейност, разстройство на съня, нарушения на дишането. По отношение на
получената от ищеца мекотъканна травма вещото лице посочва, че същата е
причинила на ищеца краткотрайна средноинтензитетна локална болка, отшумяваща в
рамките на възстановителния период. При изслушване на заключението в открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че в случая не са налице данни за загуба на
съзнание, но полученото мозъчно сътресение може да се определи като лека към
средна степен на изразеност. Липсват данни за допълнителни прегледи, показващи
продължаващи оплаквания от страна на централната нервна система по отношение черепно-мозъчната
травма.
Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните.
Разпитаният свидетел А.И.установява, че управлявал лекия
автомобил „Ауди“, в който катастрофирал виновният водач. Ищецът се возел като
пътник на предната дясна седалка на управлявания от И.лек автомобил. След ПТП
свидетелят му помогнал да излезе от колата, видял рана вдясно на челото му. Ищецът
казал, че го болят краката и седнал на тротоара. Бил дезориентиран и говорел несвързано.
Всичко го боляло, но най-вече главата. Бил настанен в болницата в Монтана,
където останал три дни. Имал загуба на паметта, и до днес не си спомнял нищо от
престоя в болницата и катастрофата. След като излязъл от болницата лекарите му
забранили да излиза навън, както и да гледа телевизия и да работи на компютър. Постоянно
лежал, първите две седмици майка му и баща му му помагали, вкл. да ходи до
тоалетна. Свидетелят ходел всеки ден при ищеца, който се бил депресирал. Качил
15 кг за един месец, според свидетеля от обездвижването. Едва след два месеца
започнал да излиза и тръгнал отново на работа. Не искал да се качва в коли, тъй
като се страхувал, и все ходел пеш. След около два месеца се възстановил, не се
оплаквал да го боли нещо, но все още се страхувал да се качва в коли и ходел
пеш.
Съдът, след преценка по реда на чл.
172 ГПК, кредитира показанията на свидетеля като обективни, достоверни, преки и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
С оглед така установеното от фактическа страна, правилно като краен
резултат районният съд е уважил предявения частичен иск в размера от 6 000
лв., макар в нарушение на чл. 52 ЗЗД да е приел, че целият размер на
обезщетението възлиза на 10 000 лв. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС
№ 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както
и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., решение № 93/26.03.2011г. по т.д. №
566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО,
решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д.
№ 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно константната съдебна
практика, при определяне на справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, претърпени от ищеца - контузия на
главата с възстановителен период от 7 – 10 дни, и мозъчно сътресение с
възстановителен период от 2 – 3 седмици, като последното съобразно
кредитираното заключение на СМЕ е било от лека до средна степен, търпените от
ищеца болки и страдания в резултат на травмите, подробно описани от вещото лице,
търпените през първите две седмици битови неудобства и необходимост от чужда
помощ за елементарни физиологични потребности, загубата на паметта, търпените негативни
психически преживявания - депресия, страх да пътува с автомобил, който
продължава и понастоящем, невъзможността на ищеца да работи в продължение на
два месеца, както и възрастта му към датата на ПТП - 21 години, въззивният съд
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 6 000
лв. Така определеното обезщетение съдът намира за съобразено и с
обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Това
обосновава и извод за присъждане на разноски в посочения от СРС размер,
определен съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива
са в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е
заплатено, видно от представеното платежно нареждане. Съобразно обжалваемия
интерес от 3 500 лв., минималното възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 570 лв. с вкл. ДДС. Заплатеното от
въззиваемия възнаграждение от 600 лв. минимално надвишава този размер, поради
което въззивният съд намира възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 459920 от
28.07.2018г., постановено по гр.д. № 48088/2017г. на Софийски районен съд, 156 състав
в обжалваната част, с която „З.Л.И.”
АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, по предявения
като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 20.12.2016г., ведно със
законната лихва от 29.05.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 600.00
лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 48088/2017г. на Софийски районен
съд, 156 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.