Р Е Ш Е Н И Е
№402
гр. Перник, 09. 11. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Е.В., с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 603/2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Н.Б.С. с адрес: ***, чрез представителя си по пълномощие адв. Г.Н.Б. *** (пълномощно по лист 4 от делото), против
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК ***, с адрес: гр.С.***.
С
исковата молба, конкретизирана с писмена молба вх. № 322/26.01.2018 г. по описа
на съда, се претендира заплащане на парично обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № РД-14-1324/17.06.2016г.,
издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П., която
е отменена с решение №**/17.10.2016г. по адм. дело № ***/2016г.
по описа на Административен съд Перник, ведно със законната лихва от датата на увреждането
- 17.06.2016г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни парични искове за
осъждане на ответника да му заплати както следва:
1.
Сумата от 8000.00 (осем хиляди) лева - обезщетение на нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения
си лек автомобил с рег. № ** в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г.,
поради незаконосъобразната заповед № РД-14-1324 от 17.06.2016 година, издадена
от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П., равняваща се
на наемната цена, която би получила за шест месеца при отдаване на автомобила
под наем, като се има предвид, вида на автомобила включително и намаляването на
пазарната стойност на автомобила, в резултат от незаконосъобразното му
задържане за периода от 17.06.2016 година до 17.12.2016 година, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 17.06.2016
година до окончателното й изплащане;
2.
Сумата от 2000.00 (две хиляди) лева - обезщетение за нанесените имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби – фактическо влошаване състоянието собствения
й лек автомобил с рег. №***в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г.,
настъпило по време на неправомерното му задържане на наказателния паркинг при
което не са положени необходимите грижи за неговото съхранение и стопанисване и
е бил повреден по време на престоя си в областта на задната броня вдясно. Ищецът
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
- 17.06.2016 година до окончателното й изплащане;
3.
Сумата от 3000.00 (три хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., които се изразяват в
преживян психически стрес, психически и физически болки и страдания, които са
намерили отражение по емоционален начин при придвижването си с градския
транспорт, поради високия процент на инвалидност, която сума да бъде изплатена
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 17.06.2016
г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез
представителя си по пълномощие поддържа предявените искове и сочи
доказателства. В хода по същество представя писмени бележки в които развива
доводите си за основателност на исковете и цитира съдебна практика. Представя
списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна - Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ С., чрез процесуалния си представител и пълномощник гл. юрисконсулт
С. М. Г. (пълномощно по лист 28 от делото), в писмен отговор депозиран с вх. № 2980
от 12.12.2017 г. по описа на съда, изразява становище
за неоснователност, необоснованост и недоказаност на исковите претенции. В
открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, чрез представителя си
оспорва предявените искове и прави доказателствени
искания. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на исковете, като
неоснователни. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура П. дава
заключение за основателност на предявените искове. Не сочи доказателства.
Административен съд Перник, след като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото относими
доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във
връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На
17.08.2015г. около 07.30ч. водачът Б.Н. С. спряла управлявания от нея лек
автомобил „***“ с рег. № *** – собственост на ищеца, на спирка „***” в гр. П.,
където неизвестно за нея до този момент лице започнало да отправя към нея
обидни думи и да нанася удари с крак на автомобила, в следствие на който се
появила пукнатина на преден десен калник. С. незабавно позвънила на тел. 112 и
на място пристигнал автопатрул на 02 РУ при ОД на
МВР-П.. Полицейските служители констатирали повредите по автомобила и
установили четирима свидетели на инцидента. За инцидента С. подала жалба до
Районна прокуратура П., с която поискала лицето осъществило действия по
увреждането на автомобила да се издири, задържи и подведе под наказателна
отговорност. По случая била образувана пр. преписка рег. № ***/2015г. по описа
на Районна прокуратура-П.. След извършени оперативни и процесуални действия, с
постановление от 23.11.2015г. прокурор при РП-П. е отказал да образува
досъдебно производство. Отделил е материали по преписката и ги е изпратил на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.П. за преценка дали е
осъществено административно нарушение по смисъла на Закона за автомобилните
превози от страна на Б. С..
На
17.06.2016г. служител в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.П. в
присъствието на двама свидетели, посочени като очевидци, присъствали при
установяване на нарушението или при съставяне на акта, съставили два акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 218525 и № 218484 от
17.06.2016г. срещу Б. С.. С АУАН № 218525 от 17.06.2016г. проверяващте
са приели, че Б. С. на 17.08.2015г., около 07.00ч. в гр. П. на спирка „***” е
извършила нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане „на цената на
билета”, с лек автомобил „***” с рег. №***, като превозвания пътник Р. С. е
заплатил три лева и не му е издаден превозен документ. Последното е установено
със свидетелски показания приложени по постановление № 2358/2015г. на Районна
прокуратура П., като с тези си действия С. нарушила чл. 6, ал. 2 от ЗАвП, тъй като автомобила не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници.
Въз основа на установеното административно нарушение е издадено наказателно
постановление № *** от 29.06.2016г., с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на С. и е наложено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП административно наказание глоба.
С
АУАН № *** от 17.06.2016г. служителите на ответника са приели, че С. на
17.08.2015г., около 07.15ч. в гр. П. на автобусна спирка „***” с лек автомобил
„***” с рег. № *** е извършила нерегламентиран превоз на пътници срещу
заплащане „на цената на билета”, като превозвания пътник В.М.*** е заплатила
три лева и не й е издаден превозен документ. Последното също е установено със
свидетелски показания приложени по постановление № ***/2015г. на Районна
прокуратура П.. С тези си действия С. нарушила чл. 6, ал. 2 от ЗАвП, тъй като автомобила не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници.
Въз основа на установеното в акта административно нарушение е издадено
наказателно постановление № *** от 29.06.2016г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. и е наложено
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП
административно наказание глоба. Въз основа на установената фактическа
обстановка началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П. е издал
заповед № РД-14-1324 от 17.06.2016г. за прилагане на принудителна
административна мярка, с която е постановено спиране от движение за срок от
шест месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер и отнемане на
свидетелство за регистрация №*** на лек автомобил „***“ с рег. № *** - собственост
на ищеца Н.С. и е определено място на домуване на охраняем паркинг „ВиВ”, с адрес: гр.
П.***.
Заповедта на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П.
е била обжалвана пред съда от Б.Н.С. и с решение № ***/17.10.2016г. по адм. дело № ***/2016г. по описа на Административен съд П. е
отменена, като незаконосъобразна (лист 52-55 от делото). Не се спори, а същото
се установява и от определение № 5348/28.04.2017г. по адм.
дело № 14324/2016г. по описа на ВАС, VІІ отд. и
определение № 9653/19.07.2017г. по адм. дело №
7136/2017г. по описа на ВАС, 5-членен състав (лист 56-58 от делото), че решение
№ ***/17.10.2016г. по адм. дело № ***/2016г. по описа
на Административен съд П. е влязло в сила на 19.07.2017г.
Видно
от постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № ***/2016г.
по описа на от Районна прокуратура - гр. П. (лист 101 от делото), прокурорът е
приел след преценка на изложеното от Б.Н.С., на снетите при проверката обяснения
и на съдържанието на приложените писмени материали, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер, налагащо образуване на досъдебно производство
от Районна прокуратура - гр. П.. Относно наличната повреда на лек автомобил
марка/модел „***“ с рег. номер *** прокурорът е приел, че не са събрани данни за виновно поведение на лице, причинило счупването на задната
броня на МПС след оставянето му на съхранение в т. нар. наказателен паркинг в
гр. П., кв. „***“, ул. „***“ на 17.06.2016 г. Чрез обясненията на разпитаните
В. Г. З.*** и на Т. С. Т.*** е приел за установено, че повредата на автомобила по отношение на задната броня е била
осъществена още преди МПС да бъде паркирано от ползвателя му на територията на
паркинга, като няма последващи интервенции спрямо
целостта му по време на съхранението там. Приел е също, че съдържанието на
така дадените обяснения не се опровергава чрез други обяснения или материали по
преписката, потвърждаващи изложеното от г-жа Б. Н.С..
От
свидетелство за регистрация част І с № *** от 12.12.2014г.
(лист 17 от делото) се установява, че МПС с рег. № *** е с първа регистрация от
01.01.1997г., а като негов собственик е посочена Н.Б.С.
с ЕГН ********** и адрес: ***.
По
делото е прието като доказателство заключение по допусната съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено от вещото лице С.Д.С..
От заключението на експерта се установява, че автомобилът е продаден от ищеца и
вече не е в нейно владение, поради което и извършването на оглед не е направен
от вещото лице. От заключението се установява, че пазарният наем на МПС „***“, с
рег. № ***, за периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г. е в размер на 1288.00
(хиляда двеста осемдесет и осем) лева. В заключението си експертът приема, че по
средни пазарни цени към 17.12.2016 г., размерът на щетите по МПС „***“ с рег. №
***, съобразно представения по делото снимков материал, възлиза на 552.96
(петстотин петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) лв. В открито
съдебно заседание вещото лице уточнява, че пазарният наем е определен на база неговото
предположение, че автомобилът е стопанисван и експлоатиран добросъвестно.
Според вещото лице автомобилът с такава броня в дясната му част, както се вижда
от снимката, е могъл да се придвижи на собствен ход до наказателния паркинг. Приел
е, че хипотетично автомобилът може да се движи на собствен ход с провисналата
броня. Вещото лице конкретизира заключението си, че период от 184 дни престой
на паркинга не би повлиял на маслото и не се налага неговата смяна, а
намаляването с 6/7 от стойностите на евентуалния дневен наем е направил, като е
съобразил, че автомобилът е на 20 години и експлоатацията е 6 пъти по-дълга в
сравнение с автомобилите, които се предоставят от „***“.
Приетите писмени
доказателства и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради
което и съдът не намира причина да не ги кредитира. Същите кореспондират
помежду си, както и с приетото заключение на вещото лице по САТЕ, което съдът изцяло
кредитира, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели: Б Н. С. и Н. Б. Б. –
съответно дъщеря и внук на ищеца, както и сочените от ответника В. Г. З. и К.А.
З. – двамата без дела и родство със страните по делото.
От
показанията на свидетелите С. и Б.в (лист 69-71 от делото) се установява,
че ищеца, макар и собственик на автомобила не го е ползвала лично, а единствено
чрез дъщеря си Б. Н. С.. Установява се също, че ищеца е присъствал лично на
отнемането на автомобила от органите на ответника и след 17.06.2016г., заради
случката се затворила в себе си, изпитвала неудобство и срам, като не е искала да
излиза и на разходки между блоковете. Установява се също, че за да
транспортират ищеца до лекар и до центъра на града, близките й са използвали
такси в периода когато е бил задържан автомобила. За шестте месеца ищцата е
ходила 2-3 пъти до поликлиниката и е била притеснена от отнемането на
автомобила, тъй като към датата на отнемането не е имала друг автомобил.
Установява се също, че преди момента на отнемането на автомобила, той не е бил
отдаван под наем на други лица.
Съдът
кредитира обсъдените показания на свидетелите С. и Б., като ги счита за логични,
обективни и взаимно кореспондиращи си. В останалата част съдът не кредитира
показанията им, като след преценката им съобразно нормата на чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, ги счита за пристрастни в полза на
ищеца. В частта относно техническото състояние на автомобила показанията на свидетелите
С. и Б. не кореспондират със заключението на вещото лице и са в явно
противоречие с постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по
преписка № 2053/2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. П. и показанията
на свидетелите З. и З., поради което и съдът не им дава вяра.
От
показанията на свидетеля З. (лист 89-90 от делото) се установява, че за първи
път е видял автомобила на ищеца когато отишъл на паркинга, който се намира в
гр.П., на ул. „***“ до бившия домостроителен комбинат, за да провери дали
всичко е наред с автомобила и да провери дали е свалена регистрационната
табела. От показанията му се установява, че след свалянето на регистрационната
табела не е имал досег до автомобила на ищеца, а автомобила не е бил в идеално
състояние, като е то е било като на всеки автомобил на тези години.
От
показанията на св. З. - управител на „****“ ЕООД - дружеството стопанисващо
паркинга на който „Автомобилна администрация“ – гр.П. съхранява автомобили,
които са задържали, се установява (лист 90 от делото), че първото впечатление
от автомобила на ищеца е, че е бил мръсен и очукан от всички страни. Свидетелят
заявява в показанията си пред съда, че автомобила е бил докаран на паркинга от
жена която казала, че предишната седмица „мутри на „***“ са ритали автомобила,
докато е качвала пътници“. Заявява, че тя му е казала, че автомобилът е в този
вид, защото е бил ритан предната седмица, както и че автомобила е счупен по
пътя, но след това казала, че на паркинга е счупен. Според показанията на св. З.***
автомобилът на ищеца през целия престой на паркинга е бил паркиран със задната
страна към бетонна стена и няма как бронята да е счупена на паркинга.
Установява се също, че ключът на автомобила никога не е бил държан от
служителите на паркинга, а на паркинга има охрана, видеокамери, които имат
връзка към СОТ и бариери. Установява се, че не е имало проблеми с посегателства
на коли които са на паркинга и не се изискват ключовете на автомобилите. Установява
се още, че не е описвано в какво състояние се приемат автомобилите и в какво
състояние го предават, а ако се стигне до местене на автомобила, това става
само по желание на лицето, което е собственик. Свидетелят сочи пред съда, че не
е много сигурен, дали лявата или дясната врата е била увредена, но мисли, че е
била увредена задната броня в дясната част, защото си спомня, че е била
паркирана към бетона и по време на престоя му на паркинга поне два пъти е
идвала полиция по повод бронята на този автомобил.
Съдът
кредитира обсъдените показания на св. З.*** и св. З.***, като обективно дадени,
взаимно кореспондиращи си, непротиворечащи със събрания доказателствен
материал и неоспорени от страните. В останалата част показанията на свидетелите
не установяват релевантни за спора факти и съдът ги счита за неотносими, поради което и не ги обсъжда.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други относими
към спора доказателства.
Административен
съд Перник, след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни изводи:
І.
По допустимостта на исковата молба:
Предявени са при условията на
кумулативно обективно съединяване осъдителни парични искове с правна
квалификация чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Исковете
са процесуално допустими, тъй като се твърдят претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен
акт на служител на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая исковата претенция е
насочена срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът за
който са изложени твърдения за незаконосъобразния административен акт от който
са причинени вредите на ищеца и е в съответствие с изискванията на чл. 205 от АПК.
Исковият
процес започва с твърденията на ищеца, че спорното право съществува. Т.е.
процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца.
Дали спорното право съществува или не (т.е. дали ответника е матераиалноправно легитимиран да отговаря по иска или не),
е въпрос по основателността на иска, по която съдът се произнася със съдебното
решение. Основателността на иска не е и не може да бъде предпоставка за
допустимостта му. Твърденията за наличие на спор е достатъчно основание
исковата молба да е процесуално допустима. След като има твърдения за причинени
вреди на ищеца, които се твърди да са в причинна връзка с незаконосъобразен административен
акт на ответника, съдът приема, че е налице спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от административна
дейност, които искове са подсъдни на административните съдилища и в частност,
на Административен съд Перник, който е съд по мястото на увреждането, доколкото
настоящият адрес на ищеца към момента на предявяване на иска не е известен на
съда (арг. от чл. 7, предл.
1 от ЗОДОВ).
По
изложените съображения исковете са допустими за разглеждане, поради което съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
ІІ.
По основателността на исковете съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменена заповед № РД-14-1324 от
17.06.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка с влязъл в сила
съдебен акт, която незаконосъобразна заповед е издадена от длъжностно лице на ответника.
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността е гаранционно - обезпечителна, в
какъвто смисъл е приетото в т. 6 от ТР № 3/2004 година по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за
отговорност на работодателя по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
(ЗДД).
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от
елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността
на държавата по посочения ред. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, в каквато насока са и изричните указания
дадени от съда с определението по доклада на делото (лист 68-69 от делото),
приети без възражения от представителите на страните.
Така
регламентираната отговорност е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4
от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Съдът приема,
че ЗОДОВ е приложим за вреди от отменената заповед № *** от 17.06.2016г. за
прилагане на принудителна административна мярка, тъй като нормата на чл. 1 от
закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е
незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от
административна дейност.
Първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност. Дейността по
издаване на заповед №*** от 17.06.2016г. за прилагане на принудителна
административна мярка е административна и това е достатъчно вредите от нея, да
се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая се установи, че е отменен незаконосъобразен акт - заповед № РД-14-1324
от 17.06.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка, с влязло в
сила решение № ***/17.10.2016г. по адм. дело № ***/2016г.
по описа на Административен съд П.. Следва, че е осъществена първата от посочените
предпоставки в чл. 204, ал.1 от АПК - отменен като незаконосъобразен акт на
държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Отмяната
на един административен акт поради неговата незаконосъобразност не презюмира отговорността на държавата за настъпилите от него
вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се
определи техния паричен еквивалент. Това не е достатъчно. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица,
т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт (в този
смисъл виж решение № 4390 от 31.03.2014 г. по адм. д.
№ 7731/2013 г. на ВАС, III отд.).
Пряка последица
е тази, която директно въздейства върху правната сфера на увредения, а
непосредствена последица е когато увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразният акт на административен орган отменен по съответния ред. Преки
са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането.
Установената
в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и
пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение
факти, вкл. и на настъпилите имуществени и неимуществени вреди, както и
връзката им с отменения акт на администрацията.
ІІІ. По иска
за обезщетяване на имуществени вреди.
Ищецът е
диференцирал претърпените от него имуществени вреди в две част - пропуснати
ползи и претърпени загуби, в която последователност ще бъдат разгледани от
съда.
1. По иска за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 8000.00
(осем хиляди) лева - обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил с рег.
№ *** в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г. съдът приема следното:
Според
§ 1
на ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
По
делото не са ангажирани доказателства, че ищецът С. действително е щяла да
получи сумата от 8000.00 лева, равняваща се на наемната цена в периода от
17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., която би получила за шест месеца при отдаване
на автомобила под наем, тъй като от събраните доказателства се установи, че преди
момента на налагането на мярката по отношение собствения на ищеца и
неправомерно задържан от ответника автомобил, същият не е бил отдаван под наем
на други лица, а и дори не са изложени твърдения, че е ищецът е имал такива
намерения за процесния период.
На
следващо място следва да се съобрази задължителното за съдилищата (на основание
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт) Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което обезщетяването на вреди под формата на
пропуснати ползи произтича от доказаната
сигурност за увеличаването на имуществото на кредитора. Действително
цитираното ТР е постановено по повод предявяване на иск по чл.
82 от ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, а систематичното място на чл. 82 от ЗЗД е в частта за договорно
неизпълнение, а не в частта за непозволено увреждане (където е чл. 49 от ЗЗД), но
съдът приема, че то следва да бъде съобразено и в настоящия казус, тъй като именно
ищецът е определил вида на имуществените си вреди, като пропуснати ползи и претърпени
загуби. От доказателствата съдът приема, че през процесния
период ищецът е използвал друг/и автомобил/и поради невъзможността да ползва
собствения си. Но от събраните по делото доказателства не може да се установи
еднозначно дали въобще това ползване е било възмездно за ищеца (например
заплащане на таксиметровата услуга да е извършено от ищеца или от неин роднина)
или безвъзмездно (напр. по заем за послужване от приятел). Т.е. в съдебното
производство не се установи дали през разглеждания период ищецът е имал
правоотношения съгласно нормата на чл. 228 от ЗЗД или на чл. 243 от ЗЗД, респ. дали ищецът реално е претърпял имуществени
вреди, които са във връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт. Дори от кредитираните показания на ищцовите
свидетели не се установи от кого е извършвано плащането на таксиметровите
услуги, които е ползвала Н.С. през процесния период,
поради невъзможността да ползва собствения си автомобил.
По
изложените съображения съдът счита, че твърдяната имуществена вреда под формата
на пропусната полза е само евентуална, а не е реално настъпила. Следва, че претендираното от ищеца обезщетение на имуществени вреди за
пропуснати ползи не са от категорията на преките и непосредствени вреди, които
подлежат на обезщетяване по чл. 4
от ЗОДОВ. В този смисъл съдът приема, че искът е недоказан по
основание и не следва да обсъжда претенцията за неговия размер.
По
изложените съображения съдът отхвърля иска в частта за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата от 8000.00 лева - обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил с
рег. №*** в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., като неоснователен.
Лихвата,
която като акцесорно задължение следва статуса на
главното задължение и също следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
2. По иска за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 2000.00
(две хиляди) лева - обезщетение за нанесените имуществени вреди, изразяващи се
в претърпени загуби – фактическо влошаване състоянието на собствения й лек
автомобил с рег. №*** в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., за което се
твърди да е настъпило по време на неправомерното му задържане на наказателния
паркинг, тъй като не били положени необходимите грижи за неговото съхранение и
стопанисване и е бил повреден по време на престоя си в областта на задната
броня вдясно, съдът приема следното:
В
тази си част искът за обезщетяване на имуществени вреди също е изцяло неоснователен,
тъй като не е доказан.
От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че собственият на ищеца автомобил е претърпял вреда обективирана в задната броня вдясно. Но по делото не се
събраха доказателства от които съдът да обоснове единствено възможният извод (и
да се приеме, че от ищеца е проведено успешно пълно и главно доказване), че
настъпилите вреди в задната броня на автомобила са именно във връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт. Обратно, от съвкупната
преценка на писмените, гласните доказателства и заключението по САТЕ следва
извод, че не може да се установи кога във времето са настъпили вредите, нито
къде са настъпили (преди датата на която е задържан автомобила - 17.06.2016г.,
или при движението до паркинга на същата дата, или при престоя на паркинга). Не
бе успешно проведено и доказването на пряката и непосредствена връзка на
твърдените вреди с отменения от съда акт на администрацията на ответника.
Недоказаните факти и връзката между тях са неосъществени за съда факти.
Недоказаните факти не могат да бъдат субсумирани под
приложимата правна норма, респ. от недоказания факт не могат да настъпят
целените, в случая от ищеца, правни последици. Следва, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване на твърдения от него факт, че е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби – фактическо влошаване състоянието собствения
й лек автомобил с рег. № *** в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г.
По
изложените съображения следва, че предявеният иск в частта за сумата от 2000
лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, е недоказан и съдът
го отхвърля, като неоснователен.
Лихвата,
която като акцесорно задължение следва статуса на
главното задължение и също следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
ІV.
По иска за
обезщетяване на неимуществени вреди, съдът приема следното:
Ищецът
претендира от ответника сумата от 3000.00 (три хиляди) лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 17.06.2016 г. до
17.12.2016 г., които се изразяват в преживян психически стрес, психически и
физически болки и страдания, които са намерили отражение по емоционален начин
при придвижването си с градския транспорт, поради високия си процент на
инвалидност, която сума да бъде изплатена ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 17.06.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Разгледана
по същество, исковата претенция е частично основателна по следните съображения:
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът трябва да изхожда не от субективното си схващане за справедливост, а
от общоприетото обществено становище за справедливост. Понятието „справедливост“
като морално-етична категория включва „съотношението между деянието и
възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване“.
Неимуществените вреди, съгласно цитираното общо правило, се определят от съда
по справедливост, но това не освобождава ищеца от събиране и представяне на
всички доказателства, за да установи, че е претърпял такива вреди. Във всички
случаи вредите трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца,
освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално
страдание при конкретните обстоятелства.
В
съдебното производство не се събраха доказателства от които съдът да обоснове
извод, че в процесния период за придвижването си
ищецът е ползвал услуги на градския транспорт на гр. П., нито за степента й на
инвалидност. Но от кредитираните от съда гласни доказателства на св. Б. и св. С.,
които са преки очевидци на емоционалното състояние на ищеца през процесния период, се установи, че Н.С. е изпитала чувство
на срам и неудобство от задържането на автомобила след налагането на мярката
със заповед № *** от 17.06.2016г.
В настоящия
казус съдът приема, че при конкретните обстоятелства – оставане без автомобил
за придвижване в случай на необходимост, на човек, който е в напреднала възраст
(навършени съответно 78 години към 17.06.2016г. и 79 години към 17.12.2016г.),
а последното е предпоставка съдът да приеме, че е и трудно подвижен, следва
извод, че от незаконосъобразната заповед ищецът е преживял болки и страдания,
които действително са предизвикани от задържането в периода от 17.06.2016 г. до
17.12.2016 г. на собствения й лек автомобил с рег. № *** и те са пряка и
непосредствена вреда от това задържане. Съдът счита, че сума в размер на 600
лева е разумен и справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от Н.С.
във връзка с невъзможността да ползва собствения си автомобил през исковия
период. Следва изрично да се отрази, че при определяне размера за обезщетение
на неимуществените вреди, които е претърпял ищеца, е ирелевантно
дали и какви вреди е търпяло лицето, което е било фактически ползвател (водач
на МПС) на движимата вещ - лек автомобил с рег. № *** до спирането от движение
с отменения административен акт.
Съдът приема
за неоснователно възражението на представителя на ответника, че щом ищецът е на
80 години и няма свидетелство за правоуправление на МПС, то не би могла да
понесе физически болки и страдания от изземването на автомобила. Като носител
на правото на собственост на МПС, ищецът е свободен да избере по какъв начин да
ползва своята вещ – лично или опосредено (чрез друго
лице), т.е. дали то ще е водач, или ще пътува с автомобила си, но друг ще го
управлява. Фактът, че ищецът не е бил правоспособен водач на лек автомобил с
рег. № ***, не препятства ползването на вещта до спирането му от движение с
отменения административен акт, а от доказателствата по делото се установи, че
ползването на автомобила от ищеца е било извършвано опосредено
- чрез дъщерята Б. Н. С.. В този смисъл съдът приема, че след
налагането на мярката със заповед № *** от 17.06.2016г. Н.С. е търпяла сочените
в исковата молба неимуществени вреди, но интензитета и продължителността на
тези вреди определя справедлив размер на обезщетение от 600 лева, а не претендирания размер от 3000 лв.
По
изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 600
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 17.06.2016
г. до 17.12.2016 г., като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 3000
лева, като неоснователен.
Поради
частичното уважаване на главния иск за обезщетяване на неимуществени вреди, акцесорното искане за присъждане на лихва за забава също е
частично основателно.
Съгласно
приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г., постановено по тълк.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Следва, че законната лихва върху главницата от 600
лв., не се дължи от датата на увреждането - 17.06.2016 г., а се дължи от датата
на влизане в сила на решение № ***/17.10.2016г. по адм.
дело №***/2016г. по описа на Административен съд П. – 19.07.2017г. до
окончателното й изплащане. За периода от 17.06.2016 г. до 18.07.2017г. вкл.,
искането за присъждане на лихва за забава е неоснователно и съдът го отхвърля.
ІІІ. По разноските.
На
основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
В
случая съдът съобрази, че искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен
изцяло (в двете му части), поради което на ищеца не се дължат разноските за
платена държавна такса от 10 лева и за вещото лице по САТЕ (тъй като
заключението на вещото лице е допуснато единствено за доказване на иска за обезщетение
на имуществените вреди, но не и на неимуществените).
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството в общ размер от 110 лв., в която сума влиза
внесената от ищеца държавна такса от 10 лева – платена за иска за обезщетение
на неимуществени вреди, за който съдът прие частична основателност, а
възнаграждението за един адвокат, следва да се присъди съразмерно с уважената
част от този иск. Разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен
договор за правна защита и съдействие с № *** от 24.10.2017г. (лист 4 от
делото) са в размер от 500 лева. Договореното възнаграждение е заплатено изцяло
и разноските са надлежно доказани в посочения размер. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда адвокатско възнаграждение
размер от 100 лв., което е съразмерно на частично уважения иск за главницата по
обезщетяването на неимуществените вреди (претендирани
са 3000 лв. – уважени 600 лв., като реално са платени 500 лв. за един адвокат).
Ответникът също своевременно, в хода на устните
състезания (лист 124 от делото), претендира разноски и съдът дължи произнасяне.
Специалната
уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира
приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в
чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството. Законодателят в цитираната норма не е направил разграничение
на юрисконсултското възнаграждение, респ. на
адвокатското възнаграждение, с други разноски по делото. От систематичното
тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е постановено, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, следва, че законодателят прави
разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за един
адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение.
Този извод се подкрепя и от правната уредба на разноските по производството,
дадена съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
които норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за
един адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на
цитираните норми обосновава извода, че разноските за юрисконсултско
възнаграждение, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството.
В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които са специални разпоредби по отношение на
чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при
отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи
заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от
юрисконсулт. Липсата на изрична норма, която да урежда този вид разходи на
страната по делото, не е празнота в правото, която следва да се запълни по
аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Това е така именно поради наличието на изричната уредба, дадена в чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ за едната страна по спора – за ищеца. Това законодателно решение е
свързано с изводите, до които ЕСПЧ е достигал при произнасянето по делото С.
срещу България, в което, макар проблемът да е в прекомерната държавна такса по
делата по ЗОДОВ (в период, в който тя е уредена като пропорционална),
разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Така например в т. 54 от мотивите на
това решение ЕСПЧ приема, че „от практична гледна точка налагането на
съществена финансова тежест след приключването на процедурите може да играе
ролята на ограничение на правото на достъп до съд….“, а в т. 59 в мотивите на
решението се приема, че „останалите разноски също не следва да съставляват
неразумно ограничение на правото на достъп до съд.“
Разделянето
на възнаграждението за адвокат/юрисконсулт от разноските по производството е
основание за съда да приеме, че според законодателя, възнаграждението за
адвокат, макар и да е разход по делото, не формира разноски по производството.
В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника по иска адвокатска/юрисконсултска защита по делото, респ. заплащането на юрисконсултско възнаграждение в негова полза.
По
изложените съображения, съдът приема, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса (от 10 лв. за обезщетяване
на имуществените вреди), като той дължи и заплащане на направените от съда
разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия (150
лв. - за вещо лице по приетото заключение на САТЕ), но ищецът не дължи
възстановяване на разхода на ответника за юрисконсултско
възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт,
поради липсата на специална законова уредба, която да регламентира този разход.
Така мотивиран и на основание
чл.
203 и чл. 204, ал. 1 от
АПК, във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК ***, с адрес: гр. С.***,
да заплати на Н.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, в периода от
17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., които се изразяват в преживян психически стрес,
психически и физически болки и страдания, които са намерили отражение по
емоционален начин при придвижването с градския транспорт, поради високия си
процент на инвалидност, причинени от незаконосъобразна заповед № ***/17.06.2016г.,
издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П., която
е отменена с решение № ***/17.10.2016г. по адм. дело
№ ***/2016г. по описа на Административен съд П.***, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в периода от 17.06.2016 г.
до 17.12.2016 г. за разликата над 600 (шестстотин) лева до пълния предявен
размер от 3 000 (три хиляди) лева, както и за законната лихва върху главницата
за периода от 17.06.2016 г. до 18.07.2017г. включително, като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от Н.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК***, с адрес: гр. С., осъдителен
паричен иск за присъждане на сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – фактическо
влошаване състоянието собствения й лек автомобил с рег. № *** в периода от
17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., настъпило по време на неправомерното му
задържане на наказателния паркинг при което не са положени необходимите грижи
за неговото съхранение и стопанисване и е бил повреден по време на престоя си в
областта на задната броня вдясно, причинени от незаконосъобразна заповед № *** /17.06.2016г.,
издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.П., която
е отменена с решение № ***/17.10.2016г. по адм. дело
№ ***/2016г. по описа на Административен съд Перник, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 17.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както
и за присъждане на сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща
обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
невъзможността да ползва собствения си лек автомобил с рег. № *** в периода от
17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., поради незаконосъобразната заповед № *** от
17.06.2016 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр.П., равняваща се на наемната цена, която би получила за
шест месеца при отдаване на автомобила под наем, в резултат от
незаконосъобразното му задържане за периода от 17.06.2016 година до 17.12.2016
година, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 17.06.2016
година до окончателното й изплащане, като неоснователен;
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
ЕИК ***, с адрес: гр. С., да заплати на Н.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 110 (сто и десет) лева, представляваща разноски по административно
дело № 603 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/