Р Е Ш Е Н И Е

10.10.2018г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на втори октомври

Шести наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1667 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №15-021 от 04.06.2018г Началникът на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури /ИАРА/ е наложил на основание чл.91 ал.4 от ЗРА на Б.Е.В. *** административно наказание глоба в размер на 1500лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б.Е.В., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ИА по рибарство и аквакултури отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“, се явява юрк.Папазов, който изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №В-0010148 от 08.05.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 10,00часа на водоем в землището на с.Бръшляница, до асфалтов път, намиращ се югоизточно на около 200м от табелата, обозначаваща началото на с.Бръшляница, в посока гр.Гулянци, жалбоподателят Б.В. извършвал любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положения във водата и е уловил риба от вида каракуда – 10бр с общо тегло около 2кг.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Г.С. и свидетелите П.И.Б. и Е.Л.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят С. и свидетелите Б. и К. са категорични, че на 08.05.2018г в 10,00часа на водоем в землището на с.Бръшляница, до асфалтов път, намиращ се югоизточно на около 200м от табелата, обозначаваща началото на с.Бръшляница, в посока гр.Гулянци, жалбоподателят Б.В. извършвал любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положения във водата и е уловил риба от вида каракуда – 10бр с общо тегло около 2кг. От показанията на актосъставителя С. и свидетелите Б. и К. се установява, че уловената риба не е замервана с везна. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя С. и свидетелите Б. и К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие от жалбоподателя В. любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положения във водата. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя В. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Б.Е.В. е извършил нарушения по чл.32 ал.1 от ЗРА.

Съдът констатира, че в хода на проведеното административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство и обуславящи отмяната на процесното наказателно постановление. В случая не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление липсва пълно, изчерпателно и конкретизирано фактическо описание на извършеното нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В приложението са посочени видовете риби и други водни организми, рибностопански обекти и зони, и са определени съответните срокове /периоди/ на забраната, които са различни за различните видове риби. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е цитирана Заповед на № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ, в която също се съдържат различни хипотези на забрани за риболов, в зависимост от вида на водния обект, в който се осъществява улова, неговата надморска височина, както и с оглед видът риба, която се лови. Нарушението, което жалбоподателят е извършвал е описано като любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие в работно положение във водата, като е уловена риба от вида каракуда с общо тегло около 2кг. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочена Заповед на № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ, но не е уточнено в коя хипотеза на забрана за риболов попада извършеното от него - коя точно забрана се има предвид, по отношение на какви видове риби и водни организми, и за какъв период е същата. Този пропуск не може да се преодолее посредством посочване на нарушената правна разпоредба /още повече, че същата изрично препраща към Приложение № 1, а в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление се цитира само № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ. Съгласно изискванията на ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като нарушението, за което се твърди, че е извършено от лицето, е предмет на доказване по делото. Дори от приложените към административно—наказателната преписка документи да може да се установят коментираните обстоятелства, доколкото се касае за съществени реквизити на акта и наказателното постановление, тяхната липса или неточност не може и не следва да бъде изяснявана и установяване едва в производството по обжалване на наказателното постановление, съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат по тълкувателен път от данните по делото.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на наказващия орган, а това е недопустимо. По този начин санкционираното лице няма да е наясно как следва да организира защитата си.

Посоченото нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му, респ. на това извършено ли е административно нарушение, как следва то да се квалифицира и санкционира. По изложените съображения следва наказателното постановление да бъде отменено.

Дори да се приеме, че допуснатото съществено нарушение на процедурните правила не е от категорията на съществените процесуални нарушения и не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, то обжалваното НП е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. В случая би следвало установените фактически констатации да се преценят от административно-наказващият орган под разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, защото се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното поле с оглед вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да се квалифицира като маловажен случай. Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на всички задължения на лицата, произтичащи от норми, с които се обезпечава реда на управление. Аргументи в тази насока не следва да се споделят, доколкото елементът обществена опасност, като обективен такъв, винаги подлежи на доказване. Преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за дефиниране института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите обществени последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички обстоятелства при които е извършено деянието — време, място, обстановка, механизъм, наличието или липса на данни за други извършени нарушения и т.н. Нормата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващия орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване ще му бъде наложено административно наказание. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.

В конкретния случай не е отчетено обстоятелството, че не са налице доказателства за други извършени административни нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния закон за рибарство и аквакултури, което придава инцидентен характер на конкретно констатираното действие. Натежава в полза на нарушителя и фактът, че контролните органи не са установили с контролна везна уловено количество риба, което в значителна степен занижава интензитетът на проявление на извършеното. Същевременно се касае за извършване на любителски риболов, а не на такъв със стопанска цел. Т.е. независимо от обстоятелството, че нарушението е формално, в случая липсват ангажирани доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици. Следва да се отчетат в тази насока и обстоятелствата, касаещи личността на дееца – възрастен човек на около 70 години, за когото няма данни за извършени други противообществени прояви, което, наред с обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение, сочат, че обществените отношения не са засегнати до степен, налагаща приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника.

Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/. Налагането на санкция в случая би надхвърлило границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от законодателството цели.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.91 ал.4 от ЗРА, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-021 от 04.06.2018г на Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което е наложено на основание чл.91 ал.4 от ЗРА на Б.Е.В. *** административно наказание глоба в размер на 1500лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: