Р
Е Ш Е
Н И Е
№
87
гр. Габрово, 28.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
2. ПЛАМЕН ПОПОВ
при
участието на секретаря Боряна Михова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа
докладваното от съдията Неделчев ВАНД № 97 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба от
адвокат Р.И. ***, в качеството му на договорен защитник на обвиняемия Т.Е.Ч.
***, против Решение № 425/13.09.2019 г. по АНД № 865/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение състав на Районен съд – Габрово
е признал обвиняемия Т.Е.Ч. за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2018 г., на ул.
„Брянска” в гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фиат”,
модел „Пунто” с рег. № **, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 16,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (като нарушил забрана за навлизане и движение в лентите
за насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение и не изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато управляваното от него превозно
средство), в резултат на което по непредпазливост причинил на
С.Г.М. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
тялото на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на страничните
израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели
до трайно затрудняване на движението на снагата, с което е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
лв., която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Габрово.
Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 4, във
вр. с чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил на обвиняемия Т.Ч. административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година от влизане на решението в законна
сила.
Съдът е постановил, след
влизане на решението в сила, приложеното веществено доказателство - 1 брой оптичен носител на
информация от вид DVD-R марка „Media Range”, намиращо се в плик на л.
57 от Сл. дело № 82/2018 г. на ОСлО при ОП - Габрово, да остане на съхранение
към материалите по делото.
Със същото решение, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия Т.Ч. да заплати
разноските по делото, от които 154.42 лв. по сметка на ОД на МВР –
Габрово и 741.96 лв. по сметка на ОП – Габрово, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Габрово сума в размер на 5 лв.,
съставляваща държавна такса, дължима за издаване на изпълнителен лист в случай,
че наложеното наказание глоба не се изпълни доброволно.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания само
относно размера на наложеното наказание лишаване от права. Изразява се
несъгласие с извода на районния съд, че многобройни нарушения на ЗДвП са довели
да пътното произшествие, като жалбоподателят счита, че тъй като деянието е
едно, последиците, които не са целени, се явяват отделни административни
нарушения по ЗДвП. Излага се, че съществуването на други, несъставомерни вредни
последици, каквито са материалните щети по автомобила, не са били предмет на
изследване в ДП и не са обсъждани от страните в съдебното производство. Изразява
се несъгласие и относно отчитането като отегчаващи обстоятелства на данните за
други нарушения по ЗДвП, извършени от обвиняемия след обсъжданото деяние. В
жалбата се развиват съображения за това, че наложеното наказание лишаване от
правоуправление не съответства на целите на закона - изминала е повече от една
година от деянието, поради което ефектът на превъзпитание няма да се постигне с
такава закъсняла репресия; извършителят е млад човек, за когото управлението на
МПС е едва в началото и грешките не са изключени; оценява критично случилото
се; извинил се е на пострадалата. Излагат се и съображения, свързани с
практиката на Районен съд – Габрово при определяне продължителността на
наказанието лишаване от правоуправление при по-тежки случаи на престъпления по
транспорта.
С жалбата се претендира окръжният съд да
постанови решение, с което да измени решението
на първоинстанционния съд, като намали размера на наложеното на обвиняемия
наказание лишаване от право да управлява МПС до размер, съответстващ на
събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 13.11.2019 г., адв.
И. поддържа въззивната жалба. Представя заверен препис от трудов договор,
сключен на 11.11.2019 г. между обвиняемия Ч. *** за заемане на длъжността
„Шофьор, лекотоварен автомобил”, от което защитникът извлича извода, че на
подзащитния му му е гласувано доверие и е коригирал поведението си.
Обвиняемият Т.Ч., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, за да изрази допълнително становище по жалбата, както и да
упражни правото си на лична защита и на последна дума.
Представителят на ОП – Габрово не оспорва жалбата и
счита, че са налице основания, за да се намали размер на наложеното наказание
лишаване от правоуправление.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната ѝ допустимост.
Въззивният съд разгледа подадената жалба с изложените
в нея доводи, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна
проверка на обжалваното решение в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, при което приема за установено следното:
Съдебното
производство е образувано по реда на гл. 28 от НПК по внесено от Районна
прокуратура - Габрово в Районен съд – Габрово мотивирано постановление, с което
е направено искане обвиняемият Т.Е.Ч. *** да бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК за
извършено от него престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд, в съответствие
и с правомощията си по чл. 378, ал. 2 от НПК, е извършил цялостен анализ на
събраните в наказателното производство доказателства, включително и
непосредствено е събрал такива, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата
обстановка по делото. Настоящият съдебен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалваното решение. В подкрепа на нейната
достоверност се явяват гласните доказателства, включително обясненията на
обвиняемия, писмените доказателства, както и изготвените експерти заключения.
Фактическата обстановка и
доказателствените източници, които я установяват и са анализирани от районния
съд, не са предмет на оспорване от обвиняемия и от неговия защитник.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд намира за
правилен и законосъобразен правния извод, че обвиняемият Ч., след като на
01.09.2018 г., на ул. „Брянска” в гр. Габрово, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” с рег. № **, нарушил правилата за
движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (като нарушил забрана за навлизане и движение в лентите
за насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение и не изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато управляваното от него превозно
средство), в резултат на което по непредпазливост причинил на
С.Г.М. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
тялото на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на страничните
израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели
до трайно затрудняване на движението на снагата, както от обективна, така и от
субективна страна – при форма на вината небрежност, е извършил престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е
признат за виновен.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че по отношение на обвиняемия Ч. са налице предпоставките по чл. 78а,
ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. За престъплението, за което Ч. е предадена на съд, се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От деянието не са
нанесени съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени.
Въззивният съд счита, че с определяне на
административното наказание глоба в минимален размер от 1000 лв., районният съд
е подходил снизходително. Несъмнено е, че в случая е налице превес на смекчаващите
обстоятелства така, както това е отчетено от първоинстанционния съд. Вярно е,
че данните по делото не сочат обвиняемият Ч. да има имущество и доходи.
Независимо от това, обаче, е следвало да се отчете степента на обществена
опасност на конкретното деяние, вида и характера на засегнатите обществени
отношения, при което, и най-вече за постигане на целите на генералната
превенция, наказанието да не бъде определяне в минимален размер. Поради липса
на съответен протест решението не може да се измени в тази част.
Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е
размерът на наложеното на обвиняемия Ч. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите от жалбата за несправедливост на размера на наказанието, свързано с лишаване от права. За да лиши обвиняемия Ч. от право да управлява МПС за срок от една година, районният съд е отчел характеристиката на дееца като водач, заедно с броя на осъществените нарушения по ЗДвП, довели до настъпване на ПТП, както и допълнително възникналите от произшествието несъставомерни вредни последици. Тези изводи се споделят от настоящия съд. Наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер под средния. Видно е от данните по делото, че обвиняемият е придобил правоспособност за управление на МПС само няколко месеца преди деянието. Обстоятелството, че е начинаещ водач са налагали същият да проявява по-голямо внимание и бдителност при управлението на автомобила. Вместо да съобрази това и да управлява с повишено внимание и предпазливост, обвиняемият извършва грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до тежкия инцидент. В този смисъл размерът на наложеното наказание се явява адекватен за постигане целите на личната превенция, а в по-общ план и за възпитателно и предупредително въздействие и върху останалите членове на обществото.
Неоснователни са съображенията от жалбата против приетите от районния съд отегчаващи обстоятелства. В случая обвиняемият е нарушил задълженията си по два текста от ЗДвП и правилно това е отчетено от районния съдия при индивидуализация на наказанието. Правилно са взети под внимание и другите, несъставомерни, но обективно проявили се последици от допуснатото от водача ПТП, каквито са значителните материални щети по автомобила на другия участник. Извършените от обвиняемия, но след деянието, нарушения по ЗДвП са обсъдени с оглед предвидената възможност по чл. 78а, ал. 4 от НК, но настоящият съд не открива в мотивите на първоинстанционното решение основания, за да приеме, че същите са взети предвид и при определяне на размера на наказанието така, както това се твърди в жалбата. Младостта, неопитността и добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия правилно са отчетени от районния съд при определяне на наказанията, поради което същите доводи за намаляване на размера на едно от наказанията, изтъквани пред настоящия съд, се явяват неоснователни.
Въззивният съд не е обвързан с практиката на РС –
Габрово при определяне размерите на наказанията за престъпления по транспорта,
поради което подобен довод от жалбата е неоснователен. В настоящия случай
наложеното на обвиняемия Ч. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година съответства на обществената опасност на деянието и изпълва
целите по чл. 36 от НК.
Неоснователно се претендира за намаляване на
наказанието лишаване от права и поради това, че обвиняемият е започнал работа
като шофьор. Управлението на МПС в изпълнение на трудова функция предполага
значително по-висока степен на съблюдаване на правилата за движение по пътищата
и само по себе си не дава основание за проява на снизходителност. Съдът следва
и да посочи, че видно от представения заверен препис от трудов договор,
трудовото правоотношение е възникнало на 11.11.2019 г., т.е. няколко дни преди
датата на заседанието по въззивното дело, както и че работодател на обвиняемия
е „***” ЕООД гр. Габрово – дружество, което се управлява и
представлява от Г.Т.П. - майка на обвиняемия.
Правилно съдът е постановил вещественото
доказателство, представляващо оптичен носител на информация, да остане за
съхранение по делото.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за
разноските, които е възложил на подсъдимото лице.
В заключение следва да се направи извод за правилност,
мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна
обуславя цялостното му потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл.
334, т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 425 от 13.09.2019 г. по АНД № 865/2019 г.
по описа на Районен съд - Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна
жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.