№ 7
гр. Кюстендил, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело №
20221500900010 по описа за 2022 година
Л. В. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. *** чрез адв. Р.
К. П. от САК е предявил срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б иск за сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на неговата майка - починала при ПТП на
27.12.2020 г. в резултат на удар от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ***, застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноските в производството.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2020 г. около 19:00 ч. е настъпило тежко
ПТП на път ПП-1 Е - 79 км. 330+100, между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ***, управляван от водача Н. В. З., който при движение с превишена
скорост, а и несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка, силен
дъжд и в тъмната част на денонощието/, застигнал попътно движещата се пешеходка,
която се движела по банкета. Наближавайки лек завой, водачът загубил управление и
навлязъл в банкета, където ударил пешеходката П. В.а, която в резултат на удара
получила тежки и несъвместими с жИ.та и здравето увреждания и починала на място.
Сочи се, че ищецът е син на пострадалата, че е присъствал на разпознаването на
мястото на произшествието, като едва я разпознал поради тежките увреждания, които
имала.
Акцентира се върху това, че приживе отношенията между двамата били
изградени на взаимна обич и грижа един за друг. След като преди няколко години
ищецът претърпял инсулт, майка му помагала активно за възстановяването му и
полагала грижи за здравето му в помощ на съпругата му. Починалата почти сама била
отгледала своя син, като двамата били в хармонични отношения и тя била неговата
опора и утеха в трудни моменти.
Заявява се, че след смъртта на майка си, ищецът изпаднал в силен емоционален
шок и изпитвал неописуеми дълбоки душевни страдания. Споделял, че е чувствал
майка си като най-близкия нему човек, когото завинаги изгубил по нелеп начин.
1
Твърди се, че увреждащото МПС притежавало валидна към деня на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност" съгласно полица № ВО / 06/ **********, с
покритие до 10.12.2021 г., както и че преди завеждане на исковата претенция по реда
на чл. 380 от КЗ ищецът уведомил ответното застрахователно дружество, като
депозирал писмена застрахователна претенция с искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. До момента на депозиране на исковата молба
застрахователното дружество не било изпълнило задължението си да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение. Законоустановеният срок за изплащане на обезщетение
изтекъл преди повече от шест месеца.
В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество заявява,
че оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, описващи механизма на
настъпилото ПТП. Определя като невярно твърдението на ищеца, че пешеходката се е
движела по банкета, т.е. извън пътното платно. Сочи, че във връзка с процесното ПТП
е постановена присъда № 1 от 18.01.2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил по НОХД №
589 по описа за 2021 г.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходката П.
В.а, като твърди, че същата се е движела не извън пътното платно по банкета, а на
самото пътно платно, респ. поведението й е било в нарушение на чл.108 ЗДвП.
Подчертава, че дори и при хипотезата на ал. 2 на същия текст от закона, пешеходката
се движела неправомерно, тъй като е вървяла по посока на движението на
автомобилите, а не в протИ.положната посока, каквото е изискването на закона, а
ударът бил попътен, при застигане на пешеходката. Твърди, че неправомерното
движение на пешеходката по пътното платно е в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и същото нямало да се реализира, ако тя е спазвала правилата на
чл.108 ЗДвП.
При условията на евентуалност, оспорва иска и по размер като неоснователно
завишен. Счита, че следва да бъде отчетена напредналата възраст на починалата, както
и фактът, че ищецът и пострадалата не са споделяли едно домакинство.
КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от
фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в
съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
С влязла в сила Присъда №1 от 18.01.2022 г., постановено по НОХД № 589/2021
г. на КнДС, Н. В. З. е признат за виновен в това, че на 27.12.2020 г., около 19.20 ч. на
главен път Е- 79, ППI, 336-ти км., м.100, преди с. Джерман, общ. Дупница, при
управление на лек автомобил м. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК№ *** е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като по
непредпазлИ.ст е причинил смъртта на П. В.а, гражданин на РСеверна Македония, със
статут на временно пребиваваща в страната- престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1,
във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници №
6503/30.12.2020 г. ищецът Л. Б. е син на П. В.а. Представен е и препис- извлечение от
акт за смърт на П. В.а, починала на 27.12.2020 г.
В приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза,
вещото лице инж. Ф. К. е посочило, че посоката на движение на л.а. „Фолксваген“
модел „Голф“ в района на ПТП-то е била от гр. Благоевград към гр. София. Лекият
автомобил се е движил със скорост около 60 км./ч. (16.67 м/сек). Водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да забележи движещата се попътно
пешеходка от разстояние 30- 40 метра. За да предотврати настъпването на ПТП-то
водачът на автомобила е следвало да намали скоростта и да спре. Причината за
произшествието е движението на превозното средство и на пешеходката в един
коридор с различни скорости, както и нарушаване на правилата за движение. В
2
заключението вещото лице е описало характеристиката на мястото на настъпване на
ПТП- то. Сочи, че пешеходката П. В.а се е движела в посока от гр. Благоевград към гр.
София на около 1.0-1.5 м. вляво от десния край на платното за движение спрямо
посоката на автомобила.
В допълнителната съдебно- автотехническа експертиза същото вещото лице е
посочило, че позволената скорост на участъка, в който е настъпило ПТП- то е 60 км/ч.
Водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи движещата се попътно
пешеходка от разстояние около 30-40 м. Вещото лице е изчислило, че опасната зона за
спиране на автомобила за изчислената скорост 16.67 м/сек (60 км./ч.) е 52.76 м.
Като свидетел по делото е разпитан Н. В. З., който е участвал в процесното ПТП.
Той твърди, че видимостта била много малка, карал много бавно. Изведнъж отдясно на
автомобила изскочило нещо, ударило се в колата. Моментално спрял, върнал се назад и
видял човек да лежи на пътя.
Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Димитринка В.а
Д.а- Б.а- съпруга на ищеца. В показанията си тя сочи, че съпругът е единствено дете
на пострадалата П. В.а, но не са живеели в едно домакинство. Сочи, че през 2012 г.
ищецът получил инфаркт с частична пареза на левия крак и лявата ръка и майка му е
помагала за неговото възстановяване вследствие на което станали още по- близки.
Разказва, че свекърва и е помагала при отглеждането на сина , тъй като вече била
пенсионерка. От полицията разбрали за случилото се. Мъжът с оглед на болестта му
бил станал много чувствителен и когато разбрал за смъртта на майка си много плакал.
Към настоящия момент той още говори и плаче за нея. Станал по- затворен. Не ходел
често на гроба ѝ, защото там се разстройвал още повече.
Свидетелката В. Д.а- тъща на ищеца твърди, че той е бил в много добри
отношения с майка си преди смъртта . Тя много му помагала, защото имал проблем
със здравето. След изписването на ищеца от болницата ходела непрекъснато в къщата
на Л., за да се грижи за него. Оставала е и да спи в неговия дом, тъй като имал нужда от
постоянни грижи. Свидетелката сочи че ищецът след смъртта на майка си плачел
непрекъснато за нея особено покрай Стефанов ден. Според свидетелката
здравословното състояние на П. било добро.
Съдът е приел за безспорно в доклада по делото, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност"
при ответното дружество за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
***, управляван от водача Н. В. З. към датата на настъпване на ПТП.
С писмо вх. № 94-Р-6/14.01.2021 г. ищецът е отправил писмена застрахователна
претенция до ответното дружество за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на майка му.
С писмо изх. № 0-92-5025/14.04.2021 г. застрахователното дружество е изискало
представянето на допълнителни документи от образуваното досъдебно производство и
безспорни доказателства относно вината на застрахования.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. По силата на чл.
477, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесни увреждания. За да бъде уважен искът, следва да са налице кумулативните
предпоставки на непозволеното увреждане, настъпило в резултат на ПТП:
3
протИ.правно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както следва да е налице и
допълнителна предпоставка, а именно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите, както и че ищецът е от кръга на лицата –
наследници на починалата при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените
им неимуществени вреди.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на
дееца. Следователно от представената по делото присъда се установява наличие на
протИ.правно поведение на Н. В. З., който при управление на лек автомобил м.
„Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК№ *** е нарушил правилата за движение и е
реализирал ПТП, при механизма описан в присъдата и исковата молба, в резултат от
което е настъпила смъртта на П. В.а.
Установи се, че ищецът е от кръга на лицата – наследници на починалата при
ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди
вследствие на загубата на своята майка П. В.а.
По делото не е спорен фактът че е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
дружество за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***,
управляван от водача Н. В. З. към датата на настъпване на ПТП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е основателен.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст, на основание чл.52 от ЗЗД, а съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст- чл. 52 ЗЗД. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на този текст от
закона не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът
следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, характера и тежестта на
увреждането, претърпените душевни мъки и страдания от ищеца след злополуката.
В тази връзка съдът намира, че загубата на майка е голяма психическа травма,
която е причинила на ищеца мъки и страдания и е променила внезапно и непоправимо
жИ.та му. Съдът отчита факта, че ищецът не е живеел в едно домакинство със своята
майка, но също така и факта, че тя му е помагала през времето през което е боледувал.
От събраните по делото доказателства се установи, че отношенията им са били близки,
основани на взаимна привързаност и подкрепа. Съдът взема предвид и възрастта на
починалата – 76 г. към датата на ПТП. На тази възраст за роднините на починалата
няма как да не е осъзнат фактът, че е възможна загуба и по естествени причини, а това
има отношение към възприемането, осмислянето и преживяването на факта на смъртта.
Разбира се в случая от значение е и обстоятелството, че смъртта е настъпила в резултат
на пътен инцидент, т. е. в резултат на неочаквано и непредвидимо събитие и това
безспорно дава отражение върху възприемането, осмислянето и преживяването на
настъпилата смърт. Следва да се отчете и възрастта на ищеца – 54 години към датата
на ПТП. На тази възраст той отдавна е изградил самостоятелен жИ.т и свое семейство,
а това е от значение за справянето с преживяната загуба и преодоляването на
емоционалното страдание.
Като взе всички тези факти предвид, съдът намира, че справедлИ. обезщетение
4
на търпените от ищеца вреди са в размер на 80 000 лв.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован предвид търпените от
ищеца мъки и страдания от смъртта на своята майка и отговаря на принципа на
справедлИ.стта и социално- икономическите условия на жИ.т в страната.
По делото е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
П. В.а, основано на фактическите твърдения, че пешеходката се е движела на пътното
платно, както и че е вървяла по посока на автомобилите, а не в протИ.положна посока,
т.е. поведението й е било в нарушение на чл.108 ЗДвП. Съгласно сочения текст на
закона пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, а когато се движат по платното за движение, то те се движат протИ.положно на
посоката на движението на пътните превозни средства. В случая от заключението на
съдебно- техническата експертиза безспорно се установява, че пострадалата по време
на удара се е намирала на платното за движение- на около 1.0-1.5 м. вляво от десния му
край, както и че се е движила попътно на лекия автомобил. Следователно тя с
поведението си е допринесла за настъпването на вредоносния резултат Съдът намира,
че съпричиняването от страна на П. В.а е в размер на 50 %, съответно сумата на
обезщетението следва да бъде намалена наполовина, като се присъди окончателен
размер на същото от 40 000 лв. В разглеждания случай пострадалата е нарушила
предписанията на чл.108 от ЗДвП относно задълженията на пешеходците, като се е
движила на платното за движение и попътно на лекия автомобил и по този начин се е
поставила в опасност.
Искът над уважения размер до претендирания такъв от 180 000 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е следвало да
разгледа претенцията в срок до 14.04.2021 г. тъй като тя е постъпила на 14.01.2021 г.
Съдът констатира, че по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди на
ищеца застрахователят е отказал изплащането му на 14.04.2021 г. Следователно лихва
за забава върху претендираното обезщетение се дължи от 15.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.на адв. Р. П. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 3 850 лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
1/2004 г., както и фактическата и правно сложност на делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество сумата от 471 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на КнОС сумата 1 600 лв., представляваща държавна такса върху уважената
част от иска.
Воден от горното, Окръжен съд- Кюстендил
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б да заплати на Л. В. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. *** сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
5
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на майка му П. В.а, причинена при
ПТП, настъпилото на 27.12.2020 г. . в резултат на удар от лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, застрахован в ответното дружество, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до пълния размер от 180 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б да заплати на адв. Р. К. П. от от
САК сумата от 3 859 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и девет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на
Л. В. Б. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. В. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. ***
да заплати на ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 471 лв. /четиристотин
седемдесет и един/ лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б да плати да заплати по сметка
на ОС Кюстендил държавна такса за производството по делото в размер на 1600 лв.
/хиляда и шестстотин лева/ върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6