№ 4701
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20221110144544 по описа за 2022 година
Със Заповед № 32738/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК съдът е уважил заявление, подадено въз основа на извлечение от
счетоводните книги на заявителя – банка, и е допуснал незабавното й изпълнение.
В срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражение
против заповедта. Във възражението, както и с нарочна молба, е поискано спиране на
изпълнението на заповедта. Длъжниците твърдят, че заявителят няма вземане срещу тях,
защото праводателката им не е подписала договора, общите условия и допълнителните
споразумения, във връзка с което навеждат възражение за неавтентичност на положените от
нейно име подписи, а така също сочат, че са направили отказ от наследство. Релевират
възражение за наличие на неравноправни клаузи – клаузите, предвиждащи възможност за
банката едностранно да променя лихвения процент, погасителния план и крайния срок на
плащане, и да капитализира лихви, върху които да начислява нови лихви.
Съдът намира, че твърдението на длъжниците, че договорът не е подписан от тяхната
наследодателка, не е подкрепено от писмени доказателства, а следва да бъде обсъдено в
евентуално исково производство.
Доводът на длъжниците, че вземането не се дължи, защото са направили отказ от
наследство, също не почива на съответни писмени доказателства. В тази връзка е
представено единствено Заявление за отказ от наследство от Н. Б. Б., за което обаче не се
установява да е подадено пред съда и отказът да е вписан, а за Р. Б. Б. не са представени
никакви писмени доказателства за направен отказ от наследство. Същевременно при
служебно извършена справка в ЕИСС по данни на длъжниците се установява, че
единствените дела в СРС, по които те са страни, са настоящото и заведеното от тях срещу
банката исково производство, т.е. липсват данни за направени от тях откази от наследство.
На следващо място, съдът не констатира наличието на основание за спиране на
изпълнението заради неравноправност на клаузи от договора, допълнителните споразумения
и общите условия. Възражението за неравноправност на клаузата, предвиждаща
едностранна промяна на лихвения процент, е неотносимо, защото в случая никое от
претендираните вземания – за главница и за мораторна лихва, не се основава на тази клауза.
Възражението за неравноправност на клауза, предвиждаща възможност за банката
едностранно да променя погасителния план, не кореспондира с конкретните обстоятелства
по делото, по което се претендират вземания въз основа на договор за кредит, предоставян
чрез кредитна карта, поради което не се съставя погасителен план. Некореспондиращи с
1
данните по делото са и възраженията за наличие на неравноправни клаузи, предвиждащи
възможност за банката едностранно да променя крайния срок на плащане и да капитализира
лихви.
Останалите доводи в молбата за спиране са неотносими към предмета на искането с
правно основание чл. 420 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Поради изложеното искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т.
1 и т. 2 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20414/2023 г., подадена от длъжниците Н.
Б. Б. и Р. Б. Б., за спиране на изпълнението на Заповед № 32738/14.11.2022 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
44544/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2