Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1439
гр.Сливен , 09.12 .2019 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева, като
разгледа докладваното от р. съдия гр.
дело № 3224/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, с цена на иска 945,16 лева.
В
исковата молба се сочи, че на 29.03.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, сключва
Договор за потребителски кредит № ********** с ответника Д.И.М.. Кредитодателят,
съгласно сключения Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1. т. 7 от
Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията
за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и
условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е
определен общ размер на потребителския кредит от 1042,10 лв. Съгласно чл. 7,
т.2.1 от процесния договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка
на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й
цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер
на 1042,10 лв. на продавача на стоката на фактура № **********/29.03.2018 г.,
като потребителят е декларирал, че е получил стоките посочени в чл. 8 от
Договора за потребителски кредит от продавача на стоката. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1217,17 лв., която сума е
разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 12
погасителни месечни вноски - 11 вноски всяка по 101,43 лв. ведно с последна,
изравнителна в размер на 101,44 лв. Така предоставената сума с уговореното
възнаграждение, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски,
всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорна лихва (чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора) в
размер на 29,69% от остатъчния размер на главницата по кредита. Така
предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента – главница
и договорна лихва.
Длъжникът
е преустановил плащанията по договора считано от 05.08.2018 г. за повече от три
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с
падежи 05.08.2018 г., 05.09.2018 г. и 05.10.2018 г.
Сочи
се, че в договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски
(чл. 16 ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е
уведомен за предсрочна изискуемост на кредита. Кредитодателят е предприел
всички възможни действия, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискумост. В конкретния случай тя е настъпила
на 06.10.2018 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски. След
тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и
цялото вземане на кредитора от 907,76 лв. (809,49 лв. главница и 98,27 лв.
договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Отделно от това,
съгласно чл.9 ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 03.12.2018 г. е било в
размер на 37,40 лв.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 6896/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Сливен, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Д.И.М.. След като длъжникът е възразил
срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено
указание за предявяване на иск относно вземането си, получено на 26.03.2019 г.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че Д.И.М., в качеството си на кредитополучател (потребител) по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.03.2018 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в
качеството му на Кредитодател по същия договор, в общ размер 945,16 лв., от
които: 809,49 лв. главница; 98,27 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2018
г. до 06.10.2018 г.; 37,40 лв. обезщетение за забава за периода 05.08.2018 г.
до 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (13.12.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират
се разноските по заповедното и настоящото производство.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника чрез
представител по пълномощие адв. Галя Хачадурян от АК – Сливен, със съгласието
на назначен попечител Пенка Енева Стоянова, в който счита, че така предявените
съдебни искове са недопустими и неоснователни, доколкото са предявени срещу
лице поставено под ограничено запрещение. Сочи се, че обстоятелствата, на които
се основава иска относно претендирания размер от 945,16 лева, не кореспондират
с действителното фактическо и правно положение, респ. това се отнася и до
акцесорните искове. Сочи се, че ответникът от
По
силата на съдебно решение № 13 от 12.03.2019 г., СлОС поставя под ограничено
запрещение Д.И.М., като за този съдебен акт, както и за назначения му
попечител, е уведомен Централния кредитен регистър, който да отрази наличието
на ограченото запрещение спрямо М., за да се преустанови тегленето на кредити
от негова страна, както и сключването на договори за покупка на лизинг.
Информирани са и доста кредитни институции, включително и „Ти Би АЙ Банк” ЕАД
още преди поставянето му под запрещение, чрез изпращане на Епикризи и Решение
на ТЕЛК-Сливен. Счита се, че М. не разбира свойството и значението на
извършеното от него и не би могъл да ръководи сам своите постъпки.
Предвид изложените възражения се моли съда да
отхвърли исковете като недопустими и неоснователни.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който моли съда да постанови съдебно решене, с което да признае
за установено, че ответника дължи така претендираните суми. Счита, че в хода на
производството безспорно е установено, че ответникът е получило сумите и е
направил три вноски по договора, така че наведените твърдения, че същият не е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, не могат да бъдат
приети. Сочи, че към датата на сключване на договора лицето не е било поставено
под запрещение.
Ответникът
– Д.И.М. редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На
29.03.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, сключва Договор за потребителски кредит №
********** с ответника Д.И.М.. Кредитодателят, съгласно сключения Договор, е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1. т. 7 от Закона за потребителския кредит,
посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл.
7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка
с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от
1042,10 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, кредиторът превежда
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната
част от средствата по кредита, в размер на 1042,10 лв. на продавача на стоката на
фактура № **********/29.03.2018 г., като потребителят е декларирал, че е
получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски кредит от
продавача на стоката. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлиза на 1217,17 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план
описан в чл. 11.2 от Договора, на 12 погасителни месечни вноски - 11 вноски
всяка по 101,43 лв. ведно с последна, изравнителна в размер на 101,44 лв. Така
предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна
лихва. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва
(чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 29,69% от остатъчния размер на
главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
компонента – главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора считано
от 05.08.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно вноски с падежи 05.08.2018 г., 05.09.2018 г. и
05.10.2018 г.
С
разпореждане от
14.12.2018 г. постановено
по ч.гр.д. № 6896/2018 г., състав на СлРС е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение № 3972/14.12.2018 г. за
осъждането на Д.И.М., който да
заплати на ищеца следните суми:
- сумата 809,49
лева /осемстотин и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 29.03.2018 година,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.12.2018 г. до окончателното
й изплащане;
- сумата 98,27 лева /деветдесет и осем лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.08.2018 година до 06.10.2018 година;
- сумата 37,40 лева /тридесет и седем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2018 година
до 03.12.2018 година;
- сумата 125,00 лева /сто двадесет и пет лева/,
представляваща разноски по делото.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, направените
вноски по кредита са в размер на 314,43 лева. Остатъкът от незаплатени месечни
вноски по процесния договор към 13.12.2018 г. са както следва: главница –
809,49 лева, договорна лихва – 98,27 лева и обезщетение за забава – 47,07 лева.
Вещото лице сочи, че ищцовото дружество е изпълнило своето задължение за превод
на заемната сума на 30.03.2018 г., а застрахователната вноска е преведена на
30.03.2018 г.
От ответника са представени медицински епикризи от 01.07.2019 г., 01.09.2003 г., протокол от
медицинска комисия от 26.09.2018 г. от които се установява, че ответникът
страда от параноидна шизофрения.
С решение № 13/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 532/2019 г. на СлОС Д.И.М. е поставен под
ограничено запрещение . За попечител на ответника е назначена Пенка Енева
Стоянова - майка.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
за установяване вземането на ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на
иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и
тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си,
то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест
е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно
се установи в производството, че между страните е сключен на Договор за
потребителски кредит на 29.03.2018 г. по силата на който кредиторът е изпълнил
изискването на чл. 11, ал. 1. т. 7 от Закона за потребителския кредит,
посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл.
7 от Договора е определен общ размер на
потребителския кредит от 1042,10 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния
договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът
е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1042,10 лв. на
продавача на стоката на фактура № **********/29.03.2018 г., като потребителят е
декларирал, че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски
кредит от продавача на стоката. Общото крайно задължение е било разсрочено на
11 месечни вноски по 101,43 лв. ведно с последна, изравнителна в размер на
101,44 лв.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора считано
от 05.08.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно вноски с падежи 05.08.2018 г., 05.09.2018 г. и
05.10.2018 г.
Съгласно чл. 16, ал.2 от договора за потребителски кредит
настъпва автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение при
неплащане на три поредни месечни вноски. Кредитополучателят е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление , получено на 23.11.2018
г. от Пенка Стоянова- майка.
От приетата и неоспорена по делото съдебно- икономическа
експертиза се установи, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, направените вноски по кредита са в
размер на 314,43 лева. Остатъкът от незаплатени месечни вноски по процесния
договор към 13.12.2018 г. са както следва: главница – 809,49 лева, договорна
лихва – 98,27 лева и обезщетение за забава – 47,07 лева. Вещото лице сочи, че
ищцовото дружество е изпълнило своето задължение за превод на заемната сума на
30.03.2018 г., а застрахователната вноска е преведена на 30.03.2018 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че към момента
на сключване на договора не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като страда от психично
заболяване- параноидна шизофрения.
От представените по
делото медицински документи категорично се установи, че ответникът страда от
психично заболяване - параноидна шизофрения с епизодично протичане. От
установените по делото факти обаче не може да се приеме по несъмнен начин, че
към момента на сключване на договора Д.М. не е бил неспособен да разбира или
ръководи действията си. Ответникът е поставен под оглраничено запрещение през
Следва да се вземе и предвид
обстоятелството, че ответникът лично е погасил
по договора за кредит три месечни
вноски на 03.04.2018 г., на 03.07.2018 г. и на 14.09.2018 г.
Предвид изложеното предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6896/2018
г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 125
лева д.т. , юриск. възнаграждение в размер на 300 лева, и 150 лева
възнаграждение за вещо лице в исковото производство и 25 лева д.т. и 100 лева
юриск. възнаграждение в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.М. с ЕГН ********** ***,
че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1421, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, както следва:
- сумата 809,49 лева /осемстотин и девет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.03.2018 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 13.12.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 98,27
лева /деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2018 година до 06.10.2018
година;
- сумата 37,40
лева /тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.08.2018 година до 03.12.2018 година,
за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 3972/14.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6896/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Д.И.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Д. Хаджикоцев” №
52-54 разноски в исковото производство в размер на 575
лева и разноски в производството по
ч.гр.д. 6896/2018 г. на СлРС в размер на 125 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: