М О Т И В И
към присъдата, постановена
на 21.05.2012 година по НДОХ №369/2012 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
досъдебно производство №344/2009г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Варна срещу:
Р.Е.Г.
*** за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б."В" от НК за това, че:
на 19.07.2009г. в гр.Варна при управление на моторно превозно средство
- л.а. „Дайхацу Шарад", с рег.№ В 3364 КХ нарушил правилата за движение -
чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", чл.116 от ЗДвП „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, и към престарелите хора" и чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по
непредпазливост причинил смъртта на Бержохи Канчо Манукян.
В
съдебно заседание подсъдимият Г. след
запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че се признава за виновен,
признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае
събирането на нови доказателства и в последната си дума изразява съжаление за
стореното.
Прокурорът
поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен начин. Предлага
определяне на наказание при условията на съкратено съдебно следствие съобразно
разпоредбата на чл.58А от НК, което при хипотезата на чл.59 от ЗИНЗС да изтърпи
в затворническо общежитие от открит тип.
В досъдебното
производство не са открити наследници на починалата, които да имат право да се
конституират, като граждански ищци и или частни обвинители по делото.
Адвокат И., като
служебен защитник на подсъдимия Г., с оглед съкратеното съдебно следствие не
спори по изложената във обвинителния акт фактическа обстановка. Навежда доводи
за оневиняване на подсъдимия и в частност за настъпило случайно събитие, като
алтернативно моли за отчитане на всички смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Както и съпричиняването на фаталния резултат от действията на
пострадалата.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство издадено от
компетентните български власти и съгласно действащото законодателство бил
неправоспособен водач.
На процесната дата 19.07.2009г. около 17.00ч. -
17.30ч. подсъдимият управлявал лек автомобил „Дайхацу Шарад", с рег.№ В
3364 КХ по бул."Осми приморски полк" в посока центъра на града.
Движил се с 45-50 км.ч. в най-дясна пътна лента, за да предприеме маневра завой
надясно по бул."Цар Освободител". Времето било ясно, пътната настилка
суха. Светофарната уредба работела по зададена програма /справка л.109-115
д.п./, на пътното платно имало ясно очертана пътна маркировка, стоп лента за
автомобилите, пешеходна пътека и др.
В този момент пострадалата Бержухи Манукян на зелен разрешителен за
пешеходците сигнал пресичала по пешеходната пътека положена на бул."Цар
Освободител" в посока МБАЛ „Св.Анна". Когато Манукян стигнала средата
на пътното платно сигналът се сменил на забранителен - червен цвят, но тя не спряла
на пешеходния остров между двете платна, а продължила пресичането. Достигайки
последната част на пешеходната пътека била ударена от лекия автомобил,
управляван от подсъдимия Г.. Ударът бил с предна лява част на автомобила в
краката на пострадалата. Вследствие на сблъсъка Манукян се завъртяла, „качила
се" върху предния капак и с глава счупила предното панорамно стъкло на
автомобила точно пред мястото на водача, след била отхвърлена на около 10 м.
напред в зоната на кръстовището. Очевидци на деянието по телефон повикали екип
на „бърза помощ", който откарал пострадалата в МБАЛ „Св.Анна", където
на 27.07.2009г. въпреки проведеното лечение Манукян починала.
Изложения механизъм на произшествието се установява от
заключението на единичната АТЕ /л.135 от д.п./, като скоростта
на движение на автомобила в момента на удара е била не по-ниска от 45-50 км.ч.
Съгласно заключението на изготвената по делото СМЕ
/л.49 от д.п./ е смъртта на Бержухи Манукян е настъпила в резултат на
получената тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа, тежка
контузия на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, която в своето
клинично развитие се е усложнила с развитие на двустранна огнищна
бронхопневмония
Травматичните увреждания са настъпили в резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, реализирани със голяма сила. Същите
отговорят да са били получени при действието на детайли на МПС. Между описаните
увреждания и смъртта на Манукян е налице пряка причинно-следствена връзка с
възникналото ПТП.
Видно от заключенията на изготвените по делото СХЕ
/л.24-33 от д.п./ не е открито наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия Г. и
на пострадалата Манукян.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия депозирани
при условията на чл.371, т.2 от НПК, св. показания
на свидетелите С. и П., единична АТЕ, св. за съдимост, Медицинска експертиза за пострадалата,
СХЕ по отношение на подсъдимия и пострадалата и др. прочетени и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка, като прецени и аргументите
на страните в хода на пледоариите по същество съдът достигна до извода, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.343
ал.1 б."В" от НК за това, че:
на 19.07.2009г. в гр.Варна при управление на моторно превозно средство
- л.а. „Дайхацу Шарад", с рег.№ В 3364 КХ нарушил правилата за движение -
чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", чл.116 от ЗДвП „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, и към престарелите хора" и чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по
непредпазливост причинил смъртта на Бержохи Канчо Манукян.
Субект на престъпленията е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия
е съзнавал обществено опасния характер на извършеното и е предвиждал обществено
опасните му последици.
По повод наведените от защитата доводи по същество ВОС съобрази
следното:
Аргументите по отношение настъпило случайно събитие са неоснователни. От
възприетата фактическа обстановка се установява виновно поведение на подсъдимия
в частност нарушение разпоредбите на ЗДвП което изключва хипотезата на чл.15 от НК.
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът като съобрази, че е в
условията на съкратено съдебно следствие, намери, че е налице хипотезата на
чл.58а, ал.3 от НК, доколкото по отношение на дееца не са налице условията за
приложение на разпоредбата на ал.4 вр. чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства. Следва да се отчетат обаче, както изразеното
съжаление за случилото се извън самопризнанието по реда на съкратеното съдебно
следствие, така и голямата степен на съпричинителство от страна на самата
пострадала. Установено е безспорно от доказателствата по делото, че същата е
пресичала кръстовището на сигнал за нея червен на светофарната уредба -
забранено преминаването, като с това си действие е допринесла за настъпилия
впоследствие фатален резултат. Следва да бъде отчетен и продължителния период
от време за реализиране на наказателната отговорност - три години, който не е
вследствие на поведението на подсъдимия. Налични са и данни за влошено
здравословно състояние на подсъдимия които обаче не са от характера на тези
които да водят до облекчаване или намаляване размера на наказанието.
Въз основа на изложеното съдебния състав
счете, че съответен за подсъдимия размер на наказанието Лишаване от свобода е
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, който по реда на чл.58а, ал,3 от НК редуцира до
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, който на осн. чл.59 от ЗИНЗС следва да изтърпи при общ режим
в затворническо общежитие от открит тип.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по- конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ.
На основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК ВОС групира наложеното наказание с
наказанията наложени му с НОХД № 3476/2009 г. на ВРС лишаване от свобода за
срок от десет месеца, НОХД № 3917/2010 г. на ВРС пробационни мерки за срок от
осем месеца, НОХД № 424/2009 г. на РС-Провадия лишаване от свобода за срок от
десет месеца, НОХД, № 7131/2010 г. на ВРС лишаване от свобода за срок от пет
месеца като ПОСТАНОВИ за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което следва да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип.
На основание
чл.23, ал.3 от ПК към така определеното най-тежко наказание ВОС присъедини наказанието
ГЛОБА в размер на 500 лева, наложено но НОХД № 861/2010 г. на ВРС.
На осн.чл.25,
ал.2 НК приспадна изпяло до момента изтърпяното от групираните наказания.
ВОС осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :