РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Търговище, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20213500900024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 432 от КЗ.
Искът е заведен от М. М. СТ.. ЕГН **********, с адрес: с. *******. общ.
*******, обл. *******, ул. „*******” ****, чрез адв. М.Д. Д. САК, е личен номер
**********, адрес: гр. *******, ул. „*******” № ****, ет.****, ап. ****,тел. ********,
срещу „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет. 5,
представлявано от Ал. П. Л. и Р. К. Д. Цената на иска е 200 000 лв.
В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, причинено
виновно от застрахован при ответника водач, е причинена смъртта на М. М. М., син на
ищеца, поради което ищецът търпи имуществени и неимуществени вреди.
На 19.12. 2019 г. водачът СТ. ЯНК. Р. управлявал ППС марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, рег. № Т 9013 ТН, по път III 2002. Между с. Зараево и гр. Попово
водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като с поведението си създал
опасност за живота и здравето на хората, не контролирал непрекъснато управляваното
от него МПС, движил се е с несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите
ограничения скорост, и не могъл да спре, реализирайки удар с МПС марка „Мазда”,
модел „626”, с рег. № Т 7958 КТ, вследствие на което е причинена смъртта на М. М. М.
1
По случая е образувано д. п. № 471/2019 г. по описа на РУП – гр. Попово и пр.
№ 1831 /2019 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Търговище.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача СТ. ЯНК. Р.,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП – като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и
законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – като създал опасност за живота и
здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС.
Бащата на починалия е бил в силен шок от новината за смъртта на сина си М.,
довел до тежка депресия от внезапната и неочаквана загуба. М. до последно се надявал,
че синът му ще успее да се пребори за живота си. Стресът бил толкова силен, че зрял
човек като него се оказал неспособен да изрече на глас новината за смъртта на детето
си. Между М. и М. съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа. Обичта на бащата била причината М. да не може да
повярва, когато чул новината за произшествието. Той бил отгледал сина си с много
грижовност и истинска отдаденост. Сега целият му живот е сринат, изпразнен от
съдържание и надежда. М. не намирал смисъл да продължи напред. Той е разчитал на
сина си – не само духовно, но и материално, мечтаел е за деня. в който ще го види
женен и в който ще го дари с внуци. Описват се подробно и още обстоятелства във
връзка с болките и страданията от смъртта на сина на ищеца. С оглед на това и се
търси сумата от 200 000 лв.
Автомобилът, с който е причинено произшествието, е застрахован при
ответника, има сключена застраховка „ГО” в „ОЗК - Застраховане” АД, полица №
BG/23/1 19002818083. Предявена е пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение на ищеца на 18.05.2020 г., но последният не е изплатил
никакви суми.
Затова се иска заплащане на сумата от 200 000 лв. и компенсаторна лихва в
размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 20.12. 2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Да бъдат присъдени и направените разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съд.зас. искът беше увеличен на сумата 250 000 лв. и поддържан от ищеца,
представляван от адв. Ал. Д., преупълномощена от адв. Д., като представителството се
осъществява при условията на чл. 38 от ЗА – оказване на безплатна адвокатска помощ.
От ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД,
чрез адв. Д.Х., постъпи писмен отговор. В него се посочва, че искът е недопустим и
неоснователен. Не била спазена процедурата по чл. 380 КЗ. На 18.05. 2020 г. е заведена
2
доброволна претенция въз основа на молба с вх. № 99- 3488/18.05.2020, в която е
претендирано застрахователното обезщетение за наследниците на починало лице. Не
са били представени важни документи, за да се произнесе застрахователят. С писмо от
18.08. 2020 г. ответникът за пореден път е уведомил ищеца за необходимостта от
представяне на документи, без които е обективно невъзможно за застрахователя да се
произнесе по претенцията и че с оглед разпоредбите на КЗ преписката следва да бъде
приключена с отказ, до представяне на необходимите документи. Затова се иска
връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Не била посочена и банкова
сметка.
Исковата молба не сочела механизъм на настъпване на ПТП и затова също била
нередовна. Оспорва се иска и по същество. Налице е договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“ с рег.№ Т 9013 ТН, валиден към 19.12. 2019
година. Исковата молба не е окомплектована с годни доказателства. Не е приложен
документ за настъпило събитие, от който да може да се направи каквото и да било
заключение за механизма на ПТП, вината за настъпване на същото и т..н., а и от
бланкетно изложеното в исковата молба отново не е възможно да се направят изводи
по отношение на механизма и вината за настъпване на катастрофата. По делото няма
приложени доказателства за пътната маркировка, пътни знаци, регулиращи
движението, няма данни за скоростта на движение на автомобилите, интензивността на
движението, състояние на пътната настилка, техническа изправност на превозните
средства и др. Оспорва се твърденият механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с peг.
№ Т 7958 КТ не е бил технически изправен, не е преминал задължителен годишен
технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП.
Настъпилите вреди за пострадалото лице са последица от виновно поведение на водача
на лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с peг. № Т 7958 КТ. Водачът е
управлявал лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с per. № Т 7958 КТ след
употреба и под влияние па алкохол и/или упойващи вещества, със скорост
надвишаваща нормативно определената максимална такава, за процесния пътен
участък, като по този начин е станал причина за настъпване на събитието, респективно
за настъпилите вреди. Водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Крафтър“ с рег.№ Т 9013 ТН, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в
следствие на неправомерното поведение на водача на лек автомобил марка „Мазда“,
модел „626“ с peг. № Т 7958 КТ. Настъпилите за пострадалото лице увреждания не са
последица на виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.
3
В условията на евентуалност, се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Към техническата неизправност следва да се добави и
управление без предпазен колан. Искът не е доказан, а размерът на претенциите е
необосновано завишен. Оспорва се и претенцията за лихви на различни основания,
като се излагат подробни мотиви. В съд.зас. не се яви пълномощник на ответника, но
постъпи молба по ел. поща от адвокат Д. Х..
Има постъпила допълнителна искова молба от ищеца и отговор по нея от
ответника.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Ищецът е баща на М. М. М., б.ж. на с. ******* община ********, починал на
20.12. 2019 г. Синът е загинал при ПТП, станало на 19.12. 2019 г. по пътя между с.
Зараево, община Попово и гр. Попово. Загиналият е управлявал собствения си
автомобил марка „Мазда“ модел 626, с рег. № Т 7958 КТ, в посока от с. Зараево, към
гр. Попово. Другият участник в произшествието е бил автомобил марка „Фолксфаген“
модел „Крафтер“, с рег. № Т 9013 ТН. За този автомобил е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр.
София. Към ответника е отправена молба за доброволно уреждане на въпроса за
обезщетението, но към момента не са изплатени средства.
Делото беше спряно докато не се реши въпросът за наказателната отговорност
на водача на другото превозно средство СТ. ЯНК. Р..
С присъда № 4 от 08.06. 2021 г., по НОХД № 88/ 2021 г. на ОС – Търговище,
изменена с решение № 121 от 22.12. 2021 г. по ВНОХД № 288/ 2021 г. на АС – Варна,
потвърдено с решение № 64 от 20.04. 2022 г. на ВКС, по КНД № 194/ 2022 г., С.Р. е
признат за виновен в това, че на 19.12. 2019 г., на път III-2002, с. Костандец – с. Захари
Стоянова – гр. Попово, в участъка на км. 32, между с. Зараево и гр. Попово, при
управление на МПС – автобус „Фолксфаген–Крафтер – 2,5 ТДИ“, с рег.№ Т 90-13 ТН,
собственост на „Попово Си Джи Транс“ ЕООД, нарушил правилата за движение по чл.
20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП: “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на М. М. М. от с. ******, община *******,
настъпила на 20.12. 2019 г. и средни телесни повреди на повече от 1 лице –
престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.“б“, предл. първо от НК. Наложено е
наказание по съответния член, намалено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК и отложено
за изпълнение с изпитателен срок от 5 години.
От назначената от съда съвместна техническа и медицинска експертиза се
установи следното:
Произшествието е станало на стеснен участък на пътя, моста над река
"Черни„Лом“. Пътят е бил с ширина от 5,1 метра и е било невъзможно двете превозни
4
средства да се разминат без да се ударят.
Микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН се движи по пътя с посока
на движение от гр. Попово, към с.Зараево, със скорост около 70 км/ч. Микробусът
преминава през десен завой, след който следва прав участък от пътя. На разстояние
около 700 м. след описания завой се намира мост над река „Черни Лом”. В същото
време, по същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Мазда 626” с peг.
№ Т 7958 КТ със скорост на движение около 112 км/ч, наближавайки описания мост.
Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посоката на движение на
микробуса е около 11,2 м. Това разстояние микробусът със скорост 70 км/ч ще измине
за около 0,57 секунди. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по
посока на движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият
автомобил със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Двата
автомобила са навлезли в моста почти едновременно с разлика от 0,14 секунди.
Наближавайки моста, водачите на МПС виждат, че срещу тях се движи друго МПС. И
двамата водачи преценяват, че ще минат първи през стеснения участък и не намаляват
скоростта си на движение. В резултат на действията на двамата водачи последва челен
удар. При удара микробусът се отклонява наляво и след около 13 м. преустановява
своето движение в лявата /насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек
автомобил „Мазда” се завърта около своята вертикална ос, по посока обратна на
часовата стрелка, като се завърта и преустановява своето движение след около 12 м. от
мястото на удара, в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на
произшествието е причинена смъртта на водач на л.а. „Мазда” и са причинени телесни
увреждания на пътници от микробус „Фолксваген”. Произшествието е станало в
светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно, стеснен
участък от пътя.
Скоростта на микробус „Фолксваген Крафтер с рег.№ Т 9013 ТН в района на
произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч.
Скоростта на л.а. „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ в района на произшествието
преди и по време на настъпване на удара е била около 111,6 км/ч.
Техническата причина довела до настъпване на ПТП е субективното поведение
на водачите на л.а. „Мазда” и микробус „Фолксваген”, които не преценяват правилно
скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост на движение и
разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста. Разстоянието на пряка
видимост по посока на движение на микробуса след десния завой към моста е около
700 м. Разстоянието на пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста,
по посока на движение на л.а. „Мазда 626” е около 600 м. Общото разстояние на пряка
видимост е около 1300 м.
Ако водач на л.а. „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ е предприел маневра
5
„аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м
преди навлизане в моста) е имал техническа възможност да предотврати
произшествието.
В посоката на движение на микробуса, на 33 м. преди моста, е имало поставен
пътен знак „Б6“ – „Премини ако пътят е свободен“. В посоката на движение на лекия
автомобил не е имало поставен пътен знак, който да указва в коя посока е
предимството за преминаване по моста. Пътят е бил в ремонт, като е имало
ограничение на скоростта на движение и в двете посоки от 60 км/ч., като това е било
обозначено със съответните пъти знаци на повече от 2 км. разстояние до моста и в
двете посоки.
Пострадалият М. М. М. е бил с правилно поставен предпазен колан. Няма
каквито и да било доказателства да е употребил алкохол или наркотични или упойващи
вещества.
От приложените по делото копия на писмени доказателства от воденото
наказателно производство, както и от мотивите на решението на Апелативен съд –
Варна се установява, че мостът е бил с дължина от 33 метра, а ударът е станал на 11
метра от началото на моста в посоката на движение на микробуса. Същият е изминал
разстоянието от навлизане в моста, до мястото на удара, за 0,57 сек., а лекият
автомобил „Мазда“ е изминал разстоянието от навлизане в моста, до мястото на удара,
за 0,71 сек. Т.е. разлика от 0,14 сек., като пръв е навлязъл микробусът, но на практика и
двете превозни средства са го направили едновременно.
От събраните по делото свидетелски показания се установи, че ищецът е понесъл
много тежко загубата на сина си. Той е пристигнал на мястото на произшествието
много бързо, видял е агонизиращия си син и е наблюдавал всичко докато пристигне
линейката, без да може да му помогне. Скръбта му е била огромна и се е отразила
трайно на психичното му състояние, което и към момента не е добро.
Установи се, че отношенията между бащата и сина са били много близки, като
М. е живеел в дома на родителите си в с. *******, в едно домакинство и към момента
на смъртта си е бил с навършени 19 години.
Бил много добро и общително момче, което помагало на възрастните и хората в
селото го харесвали.
След погребението поведението на бащата се променило много, той станал
много необщителен, постоянно плачел при разговори с близки и познати, всеки ден
ходел на гробищата. Работел в строителството и преди смъртта на сина си отсъствал
продължителни периоди от дома, а сега не се задържал дълго на работа и гледал да е
повече в селото. По принцип бил много добър човек, но поведението му много се
променило. Занемарил и външния си вид, много отслабнал, започнал да прилича на
клошар. Приятелите му разговаряли с него, казвали му, че трябва да се занимава с
6
нещо и да работи, да не мисли постоянно за загубата. Но той все още не може да
продължи напред и да се съвземе, въпреки че са изминали 2 години и половина от
смъртта на М., а в семейството има и още едно дете, дъщеря на ищеца. Все още
ищецът бил в много лошо състояние.
Лекият автомобил, с който е станало произшествието е бил подарен на сина от
баща му, той му го купил.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: Искът по чл. 432 от
КЗ е установен в своето основание, с оглед на това, че е налице влязла в сила присъда,
с която водачът на превозното средство, застраховано при ответника, е признат за
виновен в причиняването на смъртта на сина на ищеца. Присъдата е задължителна за
гражданския съд по отношение но последиците от престъплнеието по въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината – чл. 300 от ГПК. Налице е
валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на
автомобила, който е управляван от водача, спрямо когото е реализирана наказателната
отговорност.
С оглед на това съдът следва да се произнесе кой е справедливият размер на
обезщетението и дали, и доколко е основателно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултата от починалия.
По отношение на неимуществените вреди, понятието справедливост включва
както конкретни субективни обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и
ищеца, така и обективни такива.
На първо място съдът отчита изключително близката родствена връзка между
починалия и ищеца, които са син и баща. Установи се, че техните отношения са били
много добри, а и двамата са били добри и уважавани членове на малката общност в
селото. Емоционалната връзка е била на обичайното нормално ниво като за толкова
близки роднини – обич, привързаност, взаимна грижа. Следва да се отчете и това, че
починалият е бил много млад и е нормално в подобна възраст родителите да възлагат
големи надежди относно развитието на децата си, имат основателни очаквания и те да
се грижат за тях, да ги подкрепят в трудни моменти и при нужда, да очакват внуци и да
им се радват. Смъртта на сина е била внезапна, изключително голям шок и
непрежалима загуба за цялото семейство.
Чисто емоционално, вече 2 години и половина след загубата си, бащата не може
да преживее случилото се, непрекъснато плаче и показва признаци на депресивно
състояние. Вярно е, че такава загуба никога не може да се преодолее напълно, но би
следвало в определен момент човек да приеме случилото се и да продължи напред,
независимо от това, че тъгата винаги остава в него. Според събраните доказателства,
съдът намира, че за ищеца този момент все още не е дошъл, което показва и колко
голямо е неговото емоционално страдание.
7
Като обективни фактори, имащи значение за определянето на размера на
обезщетението, съдът приема икономическата обстановка в страната, размера на
средните доходи, средната продължителност на живота и съответно възрастта на
ищеца, която е 57 години към момента и 55 към датата на произшествието. По данни
на НСИ за 2021 г. и 2022 г. –първо тримесечие, средните доходи на човек от
домакинство са в размер на 1829 лв. за 2021 г. и 2005 лв. за 2022 г. – ръст с 9,62 % за
една година. Средната продължителност на живота за 2019-2021 г. на мъжете в региона
на област Търговище е около 69 години.
Средната продължителност на живота дава една представа колко дълго ищецът
би търпял съответните болки и страдания, както и влошено качество на живот, а
средните доходи и тяхното нарастване определят количествения критерий по
отношение нарастване размера на обезщетенията.
Отделно от това в последните месеци съдът отчита и големия процент на
инфлация и поскъпването на разходите на домакинствата като цяло за основни стоки и
услуги.
При това съдът се съобразява и с действащата съдебна практика по отношение
на размерите на присъжданите обезщетения. Всичко това има отношение към
понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД. До голяма степен това понятие е
субективно и зависи както от обективните критерии, така и от собствената практика и
опит на съда.
На базата на всички тези критерии и опирайки се на други свои решения по дела
за обезщетение на това основание, съдът определя размер от 140 000 лв. за
неимуществените вреди.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия и неспазване на правилата за движение.
Съдът намира това възражение за основателно.
Установи се, че пострадалият е управлявал лекия си автомобил със скорост,
която значително надхвърля установената за този пътен участък – при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, предвид ремонта на пътя и пътната маркировка, той е управлявал
с почти двойно по-голяма скорост – около 112 км/ч. Тази скорост значително
надвишава и максимално допустимата за този род пътища извън населено място – 90
км/ч. В случая, не само водачът на другия автомобил, но и пострадалият е имал
възможност отдалеч да види на какво разстояние е насрещно движещият се автомобил
и това, че той се е намирал много по-близо до стеснения пътен участък. Не е съобразил
конкретната пътна обстановка и не е предприел действия за намаляване на скоростта и
за спиране, с цел избягване на пътно произшествие. Действително се установи, че по
посока на неговото движение е липсвал пътен знак В5, който е следвало да указва
8
предимството на насрещно движещият се автомобил, за който е имало поставен пътен
знак В6. Липсата на подобно означаване обаче не оправдава поведението на такъв
водач, защото ако преминаването през стеснението и предимството не е регулирано, то
опасността на пътя е била абсолютно видима. Пострадалият не е съобразил нито
скоростта си на движение, нито обстановката на пътя, нито собствените си
възможности на водач, който едва ли има повече от 1 година стаж като шофьор.
Отделно от това, този участък е бил много близо до с. Зараево и пострадалият със
сигурност е преминавал по него много често и с голяма вероятност може да се
предполага, че той е знаел в коя посока е предимството за преминаване. Същото се
отнася и за другия водач, който редовно е изпълнявал курсове на междуселищните
линии по обществения транспорт.
Нарушени са чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, защото както водачът на
микробуса, така и пострадалият, в продължение на около 20 секунди са наблюдавали
движението на насрещния автомобил и не са предприели действия за намаляване на
скоростта и спиране преди навлизане в моста и стеснения участък.
С оглед на това, съдът следва да прецени какъв е приносът на пострадалия за
причиняване на настъпилите вреди. По отношение на противоправността на деянието и
двамата водачи имат нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като и двамата са
управлявали автомобилите с по-висока скорост от максимално допустимата / чл. 21 от
ЗДвП/ според пътната маркировка и не са предприели действия по намаляване на
скоростта и безопасно спиране. Превишаването на скоростта от страна на водача на
микробуса обаче е много по-малка – с около 10 км. повече, докато превишаването от
страна на пострадалия е с около 52 км. Скоростта наистина е била много голяма,
затова и ударът е бил изключително силен и с фатални последици.
Според гражданския съд, макар и с малко, приносът на пострадалия М. М. е по-
голям. Справедливостта изисква това да се признае от съда, независимо че то трудно
може да се приеме от баща, който е загубил сина си. Затова съдът го определя на 55%.
С толкова следва да се намали определеното обезщетение от 140 000 лв.
Искът следва да се уважи за сумата от 63 000 лв., а в останалата част, до пълния
размер от 250 000 лв., да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на лихвите. Те се търсят от деня на увреждането. Виновният за
непозволено увреждане отговаря пред пострадалия и изпада в забава от деня на
увреждането. Отговорността на застрахователя произтича от отговорността на
застрахования, но с някои ограничения.
В застрахователното обезщетение се включва и отговорността за лихви. Според
чл. 429, ал. 3 от КЗ, в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата
9
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
В случая няма доказателства, от които да е видно кога застрахованият е
уведомил ответника. Налице са доказателства за уведомяване на застрахователя на
18.05. 2020 г., когато ищецът е заявил писмено своята претенция. Няма доказателства
за по-ранна дата, според посоченото правило.
С оглед на това лихвите следва да се присъдят от посочената дата.
По разноските. Ищецът е освободен от заплащането на такива.
Представителството се осъществява при условията на чл. 38 от ЗА – безплатно. Съдът
определя хонорар за това представителство в минимален размер. Според цената на
иска това е сумата от 6530 лв.
Разноските на другата страна са в размер на 7286 лв. Според уважения размер на
иска, на адвокат А.Д. се дължи сумата от 2938 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 4007,30 лв.
В полза на ОС – Търговище следва да се присъди 4% д.т. върху уважения размер
на иска – 2520 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет. 5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., А ПО ДЕЛОТО ОТ АДВОКАТ Д.Х., да заплати
на М. М. СТ.. ЕГН **********, от с. *******. общ. *******, обл. *******, ул.
„*******” ****, представляван от адв. М.Д. Д. САК, личен номер **********, адрес:
гр. *******, ул. „*******” № ****, ет. ****, ап. ****,тел. ******* и адвокат А.Х. Д. от
САК, личен № **********, ж.к.“*******“, бл. ****, ет. ****, ап. ****, тел. ********
СУМАТА ОТ 63 000 ЛВ./шестдесет и три хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 18.05. 2020 г., до окончателното изплащане, като в останалата част, до
пълния размер на иска от 250 000 лв., отхвърля същия като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, да заплати НА адвокат А.Х. Д. от
САК, личен № **********, ж.к.“********“, бл. ****, ет. ****, ап. ****, СУМАТА ОТ
2938,50 ЛВ., адвокатски хонорар, според уважения размер на иска, на основание чл. 38
от ЗА.
ОСЪЖДА М. М. СТ. с посочените по-горе данни, да заплати на „ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, сумата от 4007,30 лв., направени по делото разноски според
10
отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, да заплати по сметка на ОС –
Търговище, сумата от 2520 лв., държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11