РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. К., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245100600127 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 5/18.03.2024 год., постановена по Н.ч.х.д. № 130/2024 год.,
Момчилградският районен съд е признал подсъдимия С. М. Д. от с.У., общ.Д.,
обл.К., за виновен в това, че на 21.04.2023 год. в с.У., общ.Д., е причинил на
С. М. Д. от същото село оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на
главата и лявата предмишница, които са довели до болка и страдание,
съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като
пострадалият С. М. Д. е отвърнал веднага на подсъдимия С. М. Д. със същата
лека телесна повреда по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му причинил
кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните
крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.130 ал.3 от НК е освободил и
двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и не ги е наказал. Съдът е отхвърлил предявения от
С. М. Д. против подсъдимия С. М. Д. граждански иск за обезщетение за
сумата от 4 000 лв., като неоснователен. Със същата присъда
Момчилградският районен съд е признал подсъдимия С. М. Д. от с.У., общ.Д.
1
за виновен в това, че на 21.04.2023 год. в с.У., общ.Д., е причинил на С. Ш. Д.
от същото село кръвонасядане и охлузвания на кожата на горните крайници,
които са довели до болка и страдание, и съставляващи лека телесна повреда
по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от
НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. Осъдил е с присъдата подсъдимия
С. М. Д. да заплати на С. Ш. Д. сумата в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - причинени болка и
страдание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
21.04.2023 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения граждански иск за разликата от уважения размер от 1 500 лева до
пълния предявен размер от 4 000 лева, поради неоснователност. Осъдил е
подсъдимия С. М. Д. да заплати на С. Ш. Д. и направените от последната
разноски, в общ размер от 1 212 лева. Осъдил е подсъдимия С. М. Д. да
заплати по сметка на РС - Момчилград сумата в размер на 60 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
адв.М. Б. от АК – К. – упълномощен защитник на подс. С. М. Д., който
обжалва присъдата в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК по отношение
на С. Ш. Д., за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ при приложението на чл.78а от НК; както
и в гражданско-осъдителната й част, с която частично е уважен предявеният
против подсъдимия граждански иск и същият е осъден да заплати на
тъжителката Д. направените по делото разноски. В жалбата развива подробни
съображения относно недоказаността на повдигнатото му по частен ред
обвинение в тази му част. Моли да бъде отменена първоинстанционната
присъда в обжалваната й част, като претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият С. М. Д. не се явява, редовно призован. Упълномощеният му
защитник – адв.М. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
По отношение на въззивната жалба на частния тъжител С. Д. изразява
становище, че същата е частично основателна, като предявения от последния
глаждански иск следва да бъде уважен до сумата в размер на 1 000 лв.
2
Вторият упълномощен защитник на подс.С. Д. – адв.Д. К. от АК – К., в
съдебно заседание пред въззивния съд изразява становище, че поддържа
въззивната жалба на адв.Б. по изложените в нея съображения. Също моли да
бъде уважен предявеният от тъжителя С. Д. граждански иск до сумата в
размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането, до окончателно изплащане на сумата. Моли да бъде
оставена без уважение претенцията на тъжителя С. Д. за присъждане на
направените от същия разноски, тъй като съгласно константната съдебна
практика, при прилагането на института на „реторсия“ разноските остават за
сметка на страните така, както са направени. Претендира направените и пред
двете съдебни инстанции разноски.
Против първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и от
повереника на частния тъжител С. Д. – адв.И. Б. от АК – К., която я обжалва в
частта й, с която е отхвърлен предявения от тъжителя С. Д. против
подсъдимия С. Д. граждански иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., като неоснователен; както и в
частта, с която съдът не се е произнесъл по отношение на дължимите
разноски, които подсъдимият следва да заплати на частния тъжител С. Д., като
счита, че в посочените части първоинстанционната присъда е неправилна –
необоснована и незаконосъобразна. В останалите й части жалбодателката
намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. В
жалбата се развиват подробни съображения в нейна подкрепа, като
жалбодателят изразява становище, че след като подсъдимият е признат за
виновен, същият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия от
престъплението, като размера на обезщетението следва да бъде определен от
съда в съответствие с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й
изплащане. С жалбата се претендират и направените от частния тъжител С. Д.
разноски. Моли обжалваната присъда да бъде отменена в частта й, с която е
отхвърлен предявеният от тъжителя С. Д. против подсъдимия С. Д.
граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 4 000 лв.,
вместо което подсъдимият С. Д. да бъде осъден да заплати на тъжителя С. Д.
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му
изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски. В съдебно
3
заседание пред въззивната инстанция частните тъжители С. Д. и С. Д. не се
явяват, редовно призовани. Повереникът им – адв.И. Б. от АК – К. поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения, като оспорва въззивната жалба
на защитника на подсъдимия С. Д..
Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивните жалби, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирани за подаването им лица, поради
което същите са процесуално допустими.
По жалбата на защитника на подсъдимия С. М. Д. – адв.М. Б. от АК –
К..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия С.
М. Д. по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани
и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване
по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-
следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Частните тъжители С. Д. и С. Д. и подсъдимият С. Д. са близки роднини
- тъжителят С. Д. и подс.С. Д. са братя, а тъжителката С. Д. е съпруга на
тъжителя С. Д., респ. снаха на подсъдимия С. Д., като всички живеят в с.У.,
общ.Д., обл.К.. Отношенията между частните тъжители и подсъдимия били
влошени от много години, като многократно е била сезирана полицията, при
която били образувани множество преписки по повод на подадени жалби и от
двете страни. Поводът бил спор за наследствен имот, намиращ се в с.У., който
се ползвал и от двете страни като градина, поделена по средата.
На 21.04.2023 год. следобяд, около 16.00 часа тъжителите С. Д. и С. Д.
отишли в градината, находяща се в с.У., в близост до техният дом, когато при
4
тях отишъл подсъдимият С. Д.. Между тъжителите и подсъдимия възникнал
поредният словесен спор, който се реализирал в близост до градината, а
именно - на пътя, и който прераснал във физическа саморазправа. При същата
тъжителят С. Д. и подс.С. Д. взаимно си нанесли удари с ръце и с дървени
пръчки/тояги, които държели в ръце, като ударите на всеки от двамата били
насочени в областта на главата и горните крайници на другия. Частната
тъжителка С. Д. се намесила, като опитала да помогне на своя съпруг –
тъжителя С. Д., при което получила удари с дървена пръчка в областта на
горните крайници от подсъдимия Д..
След взаимното нанасяне на удари между двамата братя, както и
нанасяне на удари от страна на подсъдимия по съпругата на брат му, боят
между страните бил прекратен, като известно време след това подс. С. Д. се
обадил на ЕЕН 112 за възникналия скандал и на място бил изпратен
полицейски екип. При пристигането си в с.У., полицейският екип в състав -
свидетелите П. Д. и М. М., на място заварили страните в конфликта, в т.ч. и
съпругата на подсъдимия Д. - св.Н. Д., като установили, че сбиването
междувременно е било прекратено. Полицейските служители видели
наранявания по тъжителя Д. и по подсъдимия Д. - по ръцете и по главите на
двамата, но не забелязали някоя от жените да е пострадала, в т.ч. и
тъжителката С. Д..
Свидетелите Д. и М. предприели действия по проверка на случая още на
място, като всеки от двамата братя обвинявал другия, че го е нападнал, поради
което свидетелите поканили и двамата за даване на обяснения в сградата
полицейското управление в гр.Д., докъдето всеки един от братята се
придвижил със собствен автомобил. Били им снети обяснения, а така също на
тъжителя Д. и на подс.Д. били съставени Протоколи за предупреждения по
ЗМВР.
Св.П. Д. съставил АУАН № 10/24.04.2023 год. срещу подсъдимия С. М.
Д. за нарушение на чл.5 ал.1 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред в Община Д. – за това, че на 21.04.2021 год. около 16.30 часа
в с.У., общ.Д., със своето скандално и непристойно поведение, изразяващо се в
отправянето на обидни думи, закани и заплахи, и физическа саморазправа
спрямо С. М. Д., е нарушил обществения ред и морал. АУАН № 11/24.04.2023
год. бил съставен срещу тъжителя С. М. Д. за същото нарушение, с
5
аналогично съдържание – за скандално и непристойно поведение, изразяващо
се в отправянето на обидни думи, закани и заплахи, и физическа саморазправа
спрямо С. М. Д.. Въз основа на така съставените против тъжителя Д. и
подсъдимия Д. актове за установяване на административно нарушение, на
всеки от тях било издадено от зам.кмет на Община Д. наказателно
постановление – съответно Наказателно постановление № 7/05.05.2023 год. и
Наказателно постановление № 8/05.05.2023 год., с които на всеки от тях било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 30 лв., като
наказателните постановления влезли в сила и глобите били заплатени от
подсъдимия и частния тъжител.
Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства, приети от
първоинстанционния съд по надлежния ред, с протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 год., на
основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК производството по Н.ч.х.дело № 130/2023 год.
по описа на Момчилградския районен съд е спряно и делото е изпратено на
Окръжна прокуратура – К. за предприемане на действия, визирани в
разпоредбата на чл.72 и сл. от ЗАНН, а именно – за отмяна на наказателните
постановления. От приетото и приложено като доказателство по делото
заверено копие от Решение № 189/05.02.2024 год., постановено по
Административно наказателно дело № 150/2023 год. по описа на
Административен съд – К., се установява, че административнонаказателното
производство по влязлото в сила на 12.08.2023 год. наказателно постановление
№ 8/05.05.2023 год., издадено от зам.кмет на Община Д. е възобновено;
посоченото наказателно постановление е отменено и е прекратено
административнонаказателното производство, образувано по АУАН №
10/24.04.2023 год., съставен от полицейски инспектор в РУ – Момчилград при
ОДМВР - К..
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 89/2023 год., издадено
от съдебен лекар, при извършеното на 22.04.2023 год. освидетелстване на
тъжителя С. Д. са констатирани следните телесни увреждания: оток,
кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и лявата предмишница,
които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
От приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение №
90/2023 год., издадено от съдебен лекар, е видно, че при извършеният на
6
22.04.2024 год. преглед на тъжителката С. Д. са установени кръвонасядане и
охлузвания на кожата на горните крайници, като същите са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
А Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 91/2023 год.,
издадено от съдебен лекар, при извършеното на 22.04.2023 год.
освидетелстване на подсъдимия С. Д. са констатирани следните телесни
увреждания: кръвонасядания и охлузване на кожата на главата, лицето и
горните крайници, които са причинили болка и страдание, без разстройства на
здравето.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. Х., Н. Д., П. Д., М. М., Р. М. и П. С., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на които следва да бъде дадена вяра
изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния
съд по надлежния ред.
Настоящата инстанция споделя напълно извода на
първоинстанционният съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло
показанията на свидетелите С. Х., П. Д., М. М., Р. М., П.С. и Н. Д., които са
логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с други
доказателства по делото. Така, от показанията на св.П. С., който е
непосредствен очевидец на случилото се на инкриминираните място и време,
се установява, че на 21.04.2023 год. около 16.00 – 17.00 часа, тъжителите С. Д.
и С. Д. отишли в градината си да поработят, като след малко време до тях
отишъл непознат за св.С. мъж, с когото тъжителят С. Д. се скарал. Двамата
започнали да се боричкат, като непознатият за свидетеля мъж нанесъл удари с
тояга /пръчка/ на тъжителя С. Д.. Намесила се тъжителката С. Д., която
започнала да вика на нанасящия ударите по съпруга й мъж, при което
последният се обърнал и й нанесъл удари с дървената тояга. Показанията на
св.С. се подкрепят и от показанията на св.С. Х., който също непосредствено
възприел нанасянето на удари с тояга от подс.Д. в областта на главата на
тъжителя С. Д., след което веднага си тръгнал. А от показанията на св.Н. Д. се
установява, че на инкриминираните време и място родственик на нейния
съпруг й казал, че съпруга й го бият, като при излизането й от къщата и
слизането до градината свидетелката видяла, че подсъдимия и тъжителя били
на шосето и се удряли взаимно, като по лицето на подс.Д. имало кръв. Същата
7
свидетелка установява, че непосредствено възприела удрянето от тъжителя Д.
на подс.Д. с прът в областта на гърдите и главата. Показанията на посочените
по-горе свидетели се подкрепят, макар и косвено, от показанията на
полицейските служители Д. и М. М., съгласно които при посещението на
първите двама в с.У. след подадения от подс.Д. сигнал до ЕЕН 112, конфликтът
между страните бил приключил, но и по двамата – подсъдимия Д. и тъжителя
Д., имало видими следи от наранявания, като всеки от тях обвинявал другия,
че е започнал конфликта. Настоящата инстанция намира, че освен че са
логични, последователни и кореспондиращи помежду си, показанията на
посочените по-горе свидетели, кредитирани от съда, се подкрепят, макар и
косвено, и от обективните констатации на съдебния лекар относно
установените телесни увреждания както на двамата тъжители, така и на
подсъдимия, досежно времето и начина на причиняването, характера и вида на
причинените на всеки от тях такива, вкл. и тези, причинени на тъжителката С.
Д.; както и от останалите приети по надлежния ред писмени доказателства –
съставените на тъжителя Д. и на подс.Д. актове за установяване на
административно нарушение и издадените въз основа на тях наказателни
постановления, по които никой от последните не е направил възражения, респ.
не е обжалвал наказателните постановления.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
която настоящата инстанция приема изцяло, първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият С. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място –
на 21.04.2023 год. в с.У., общ.Д., причинил на тъжителя С. Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на
главата и лявата предмишница, причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Приел е също, че пострадалият С. Д. е отвърнал
веднага със също такава телесна повреда – причинил на подсъдимия С. Д. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, изразяваща се в
кръвонасядания и охлузване на кожата на главата, лицето и горните крайници,
които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл. 130 ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание,
т.е. приложил е института на реторсията. За да направи тези крайни изводи,
първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по
делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра, излагайки
8
съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и не е
необходимо да преповтаря.
От обективна страна, безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че подс.Д. на инкриминираните място и дата, е предприел
действия спрямо тъжителя Д., представляващи въздействие спрямо телесната
неприкосновеност на последния – удари с тояга, като му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата
на главата и лявата предмишница, причинили на тъжителя болка и страдание,
без разстройство на здравето. Събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преки и косвени такива, в своята съвкупност водят до
единствения възможен извод относно авторството на деянието – че автор на
престъплението е подс.Д., а именно: безспорно установеното му присъствие
на инкриминираните място и време – на 21.04.2023 год. в градина, ползвана и
от двете страни, находяща се в землището на с.У., общ.Д., в близост до
домовете и на двамата братя Д.; фактът на скарването за пореден път между
подс.Д. и тъжителя Д., като конфликтът им прераснал във физическа
саморазправа, при която подсъдимият нанесъл на тъжителя удари с ръце и
тояга /с каквато именно тъжителят твърди, че му били нанесени удари, за
което свидетелстват и част от установените по него наранявания с овална
форма/; както и установените от свидетелите Д, М М и Р М видими
наранявания в областта на лицето и главата на тъжителя, който им заявил, че
същите са му причинени именно от подс.Д., а не от друго лице. Нанесената на
тъжителя Д. от подсъдимия Д. телесна повреда е лека такава по смисъла на чл.
130 ал.2 от НК, причинила му болка и страдание, без разстройство на
здравето, което се установява от съдебномедицинското удостоверение,
издадено от съдебния лекар д-р М. От субективна страна, подс.Д. е
осъществил деянието при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се
обективира в поведението му – нанасяне на множество удари с ръце и тояга
/т.е. не един или случаен удар/ по главата и крайниците на тъжителя Д., при
което с оглед средството за нанасянето им, силата и насоката на ударите, се
налага извода, че подсъдимия несъмнено е съзнавал, че ударите му ще
причинят болка и страдание на пострадалия.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства също, че
9
веднага след нанасянето му на удари с ръце и тояга от подсъдимия, тъжителят
Д. също е нанесъл на подсъдимия удари с ръце и тояга в областта на главата и
тялото на последния, при което му причинил кръвонасядания и охлузване на
кожата на главата, лицето и горните крайници. От обективна страна,
посоченото въздействие спрямо телесната неприкосновеност на подсъдимия
също представлява причиняване на същия на лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК, причинила му болка и страдание, без разстройство на
здравето, с оглед и на изложените по-горе съображения относно характера и
вида на телесната повреда, причинена на тъжителя. Също както
доказателствата, установяващи осъществяването на престъпление по чл.130
ал.2 от НК от страна на подсъдимия Д. спрямо тъжителя Д., така и по
отношение на причинената от тъжителя Д. на подсъдимия телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, доказателствата са както преки, така и косвени,
но преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствено
възможният извод за осъществено именно такова престъпно деяние от
тъжителя Д. спрямо подс.Д.. Това е така, както с оглед показанията на
свидетелите Н Д., Д, М М и Р М, така и с оглед на съдебномедицинското
удостоверение № 91/21.04.29023 год., кредитирани от съда, от които се
установява, че на инкриминираните време и място тъжителят Д. и
подсъдимият Д. си нанасяли взаимно удари с ръце и тояги, както и че
непосредствено след безспорно установения конфликт и физическо
съприкосновение с тъжителя Д., подсъдимият Д. е имал видими наранявания в
областта на главата и крайниците, като няма каквито и да било данни същите
да са причинени от друго лице, а не от тъжителя. От субективна страна,
посоченото деяние е осъществено от тъжителя Д. при форма на вината: пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Умисълът на тъжителя Д. се обективира в поведението му –
нанасяне на удари с ръце и тояга, при което с оглед средството за нанасянето
им, силата и насоката на ударите, тъжителят Д. несъмнено е съзнавал, че ще
бъдат причинени болка и страдание на пострадалия – подсъдимия Д..
С оглед изложеното по-горе, правилно и в съответствие с материалния
закон първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 130 ал.3 от
НК – института на реторсията, като е освободил и двамата – подсъдимия Д. и
тъжителя Д., от наказание. Безспорно е установено по делото, че веднага след
10
като подсъдимият е причинил на тъжителя Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и
лявата предмишница, с което му причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето, тъжителят Д. веднага му отвърнал с причиняването
на също такава лека телесна повреда – кръвонасядания и охлузване на кожата
на главата, лицето и горните крайници, причинили му болка и страдание, без
разстройство на здравето. Всъщност, по делото е установено, че взаимното
причиняване на телесни увреждания между подс.Д. и тъжителя Д. е
извършено едновременно, но това обстоятелство е без правно значение
относно приложението на института на реторсията. При това положение,
първоинстанционният съд обосновано е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди, чрез причинените взаимни телесни увреждания, както и
обстоятелството, като и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон, при което съдът може да освободи и двете страни от
наказание, независимо от факта, че в настоящото наказателно производство
против тъжителя не е подадена насрещна тъжба, и е без значение коя от двете
страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и
коя първа сезира съда, като при реторсията законът държи сметка само на
дееца да бъде причинена от пострадалия „също такава телесна повреда”, т.е.
еднаква по степен на увреждане лека телесна повреда /или само по чл.130
ал.1, или само по чл.130 ал.2 от НК/, но не и да има пълно или приблизително
равно припокриване във вида и броя на отделните телесни увреждания, което
би лишило посочената законова норма на чл.130 ал.3 от НК от практическо
приложение.
Изцяло споделим е и крайният извод на първоинстанционния съд за
осъществяване от подсъдимия на престъпление по чл.130 ал.2 от НК и по
отношение на частната тъжителка С. Д. от обективна и субективна страна.
Така, по несъмнен начин е установено от събраните по делото доказателства,
че на 21.04.2023 год. в землишето на с.У., общ.Д. тъжителката С. Д. се
намесила при възникналия конфликт между съпруга й – частния тъжител С.
Д., и подс.Д., при което подс.С. Д. й нанесъл удари с тояга в областта на
горните крайници, вследствие на които тъжителката получила телесни
увреждания - кръвонасядане и охлузвания на кожата на горните крайници,
като същите са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето,
11
т.е. причинил й лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Посоченото престъпление подс.Д. е извършил и от субективна страна, при
форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в
поведението му – същият, с оглед възрастта си и придобития житейски и
социален опит, несъмнено е съзнавал, че нанасяйки удари с тояга на
тъжителката, ще й причини телесни увреждания с причиняване на болка и
страдание, като именно това е била и пряката му цел.
В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения, настоящият
състав намира за неоснователни доводите на защитниците на подсъдимия за
недоказаност на авторството на подсъдимия С. Д. при причиняване на
установените телесни увреждания на тъжителката С. Д., като счита, че не са
налице твърдяните от защитниците противоречия в показанията на
свидетелите. Действително, нанасянето на удари с тояга от подсъдимия Д. на
тъжителката Д. се установява пряко и непосредствено само от показанията на
св.С., за които не възниква никакво съмнение в достоверността им.
Същевременно, обаче, следва да се има предвид, че както св.Х. така и св.Н. Д.
са присъствали на конфликта по различно време и са възприели случилото се
отчасти; а от друга страна, както бе посочено и по-горе в мотивите,
показанията на св.С. се подкрепят косвено и от писменото доказателство –
съдебномедицинско удостоверение, отразяващо констатирани на другия ден
причинени на тъжителката Д. телесни увреждания, по отношение на които
няма никакви данни да са причинени на друго място, по друго време и по друг
начин, или от друго лице/други лица.
При определяне и налагане на наказанието на подс.Д. за извършеното
престъпление по чл.130 ал.2 от НК по отношение на частния тъжител С. Д.,
първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките за
приложението на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, като му е
наложил именно такова наказание в минималния предвиден в разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК размер от 1 000 лв. Този извод на първоинстанционният съд
е неправилен – направен в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй
като очевидно първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая на
инкриминираните време и място подс.Д. е извършил две престъпления по
12
чл.130 ал.2 от НК – спрямо всеки от частните тъжители С. Д. и С. Д., за които
е признат за виновен с обжалваната присъда, т.е. налице са множество
престъпления, при което институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК е
неприложим, съгласно разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК. Този порок на
първоинстанционната присъда, обаче, не може да бъде изправен от
настоящата инстанция, поради липсата на въззивна жалба от частните
тъжители по отношение на тази част на присъдата, както и с оглед забраната
за влошаване положението на подсъдимия без съответна жалба.
Първоинстанционната присъда е правилна – обоснована и
законосъобразна, и в частта й, с която подс.С. Д. е осъден да заплати на
частния тъжител С. Д. обезщетение за претърпените от осъщественото от
подсъдимия спрямо нея престъпление по чл.130 ал.2 от НК неимуществени
вреди - болки и страдания, в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.04.2023 год., до
окончателно изплащане на сумата. Това е така, тъй като е видно от
доказателствата по делото, че от виновното и противоправно поведение на
подсъдимия Д., на тъжителката Д. са били причинени кръвонасядане и
охлузвания на кожата на горните крайници, т.е. налице са множество
увреждания на телесната неприкосновеност на тъжителката Д., несъмнено
причинили й болки и страдания, макар и не особено големи по интензитет и
продължителност. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителката
Д. за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 500
лв., първоинстанционният съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост.
Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на
първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителката Д. обезщетение
е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от
престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото
намаляване. В останалата му част и за разликата до пълния му предявен
размер от 4 000 лв., гражданският иск на тъжителката С. Д. против подс.С. Д.
правилно е бил отхвърлен, като неоснователен. Правилно, с оглед
признаването му за виновен в извършване на престъплението по чл.130 ал.2 от
НК по отношение на С. Д. и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият Д.
е осъден да заплати на частната тъжителка и граждански ищец Д. направените
13
по делото пред първоинстанционния съд разноски, в размер на 1 212 лв.; както
и да заплати по сметка на РС – Момчилград държавна такса върху уважената
част на предявения от същата граждански иск.
По жалбата на повереника на частния тъжител С. М. Д. – адв.И. Б. от АК
– К..
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По несъмнен начин се установява от събраните по делото доказателства,
че на 21.04.2023 год. подс.С. Д. е причинил на частния тъжител С. Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата
на главата и лявата предмишница, с което му причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето, като тъжителят Д. веднага отвърнал на подс.Д. с
причиняването на също такава лека телесна повреда – кръвонасядания и
охлузване на кожата на главата, лицето и горните крайници, причинили му
болка и страдание, без разстройство на здравето. Или, въпреки че е приел, че с
виновното си и противоправно поведение подс.С. Д. е причинил на частния
тъжител С. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причинените му телесни увреждания, посочени по-горе,
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявеният от тъжителя Д.
против подс.Д. граждански иск за обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, в размер на 4 000 лв., мотивирайки
този извод с оглед изхода на делото и съобразно получените увреждания,
спазвайки принципа на справедливостта.
В тази й част присъдата на първоинстанционния съд е необоснована и
незаконосъобразна. Това е така, тъй като в случая е установено по безспорен
начин наличието на виновно и противоправно поведение на подс.Д. спрямо
тъжителя Д.; причинена вреда – неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от засягането на телесната неприкосновеност
на частния тъжител Д., както и пряка причинна връзка между виновното и
противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат, т.е. налице са
всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. А щом това е
така, то претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да бъдат
възмездени от подсъдимия, съобразно критерия за справедливост, съдебната
практика и морала, въпреки приложението на института на реторсията, като в
14
тази връзка следва да се посочи, че освобождаването от наказание на дееца по
чл.130 ал.3 от НК не освобождава деликвента от гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че с оглед спазване на установения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на неимуществените
вреди по справедливост, при определяне на дължимото обезщетение на
тъжителя Д. за претърпените неимуществени вреди от осъщественото от
подс.Д. спрямо него престъпление следва да се вземат предвид вида, броя и
характера на причинените му телесни увреждания, както и времетраенето и
интензитета на претърпените болки и страдания. С оглед на тях въззивният
съд счита, че сумата в размер на 2 000 лв. е напълно необходима и достатъчна
за обезщетяване на причинените на частния тъжител Д. неимуществени вреди.
Посочената сума е дължима от подс.Д., ведно със законната лихва, считано от
датата на непозволеното увреждане – 21.04.2023 год., до окончателното й
изплащане.
При това положение, следва обжалваната присъда да бъде изменена,
като бъде отменена в частта й, с която е отхвърлен предявеният от частния
тъжител С. Д. против подсъдимия С. Д. граждански иск за обезщетение за
претърпени от престъплението по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди, за
сумата в размер на 2 000 лв., вместо което подс.Д. следва да бъде осъден да
заплати на тъжителя Д. сумата в размер на 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
21.04.2023 год., до окончателното й изплащане. Неоснователна е въззивната
жалба на повереника на частния тъжител Д. в частта й относно претенцията за
присъждане на направените от същия разноски по делото, тъй като съгласно
правната теория и съдебната практика, при реторсия разноски не се
присъждат, а остават в тежест на страните така, както са ги направили.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че извън наложителното
изменение на първоинстанционната присъда в частта й, с която е отхвърлен
изцяло предявения от частния тъжител и граждански ищец С. Д. против
подсъдимия С. Д. граждански иск за обезщетение за претърпени от
престъплението по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди, обжалваната
присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, като при
15
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд, т.е. не са налице основания за нейното
отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в
тази й част.
При този изход на делото, следва подсъдимият С. Д. да бъде осъден да
заплати на частния тъжител С. Д. направените от последната разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 1 000 лв.
Що се отнася до направените от частния обвинител и граждански ищец С. Д.
разноски пред въззивната инстанция – за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000 лв., с оглед частичната основателност на жалбата, респ. на исковата
претенция, то на същия се дължат от подсъдимия разноски в размер на 500 лв.
/половината от направените разноски/. От своя страна, на същото основание
частния тъжител и граждански ищец дължи заплащане на подсъдимия С. Д. на
половината от направените от последния разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение, или сумата в размер на 500 лв. Еднакви по
размер са и направените от подс.Д. и частния тъжител Д. разноски за
обжалване на първоинстанционната присъда – по 6 лв. всеки от тях. При това
положение, и по компенсация на еднаквите по размер насрещни вземания на
частния тъжител и граждански ищец Д. и подсъдимия Д., на никой от тях не
следва да се присъждат направените по делото разноски в производството
пред въззивния съд.
Следва подс.Д. да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - К.
държавна такса върху уважената с настоящото решение част на гражданския
иск на частния тъжител С. Д., в размер на 80 лв.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл.337
ал.3 и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 5/18.03.2024 год., постановена по Н.ч.х.дело №
130/2023 год. по описа на Момчилградския районен съд, като я ОТМЕНЯ в
частта й, с която е отхвърлен предявения от С. М. Д. от гр.Д., кв.„М.“, бл.24,
ет.3, с ЕГН **********, против С. М. Д. от с.У., общ.Д., обл.К., с ЕГН
********** граждански иск за обезщетение за сумата в размер на 2 000 лв.,
като неоснователен, вместо което п о с т а н о в я в а :
16
ОСЪЖДА С. М. Д. от с.У., общ.Д., обл.К., с ЕГН ********** да
заплати на С. М. Д. от гр.Д., кв.„М.“, бл.24, ет.3, с ЕГН **********, сумата в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 21.04.2023 год., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА С. М. Д. от с.У., общ.Д., обл.К., с ЕГН ********** да
заплати на С. Ш. Д. от гр.Д., кв.„М.“, бл.24, ет.3, с ЕГН **********, сумата в
размер на 1 000 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. М. Д. от с.У., общ.Д., обл.К., с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважената част
на гражданския иск, в размер на 80.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17