Решение по дело №17678/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20258
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110117678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20258
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110117678 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

08.11.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №17678 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
В съда е постъпила в срок искова молба от ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на
1
управление: гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу ......, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр......1, представлявано от ...... – Изп. директор, във връзка
с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила
на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от
общо 424,16 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
стопански нужди, за обект, в гр......, аб. №....., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2022г. и
сума от 78 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.07.2021г.- 08.01.2024г.,
при твърдяно извъндоговорно основание, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2984/2024г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от отв. дружество, чрез
юрк.Г. Р., с който се оспорва искът като неоснователен по съображения за липса на
правоотношения между страните, липса на основание за предоставяне на услуга от страна
на ищеца, както и за произволно начисление на задължения от ищеца. Посочва се, че не са
издавани и връчвани надлежно на ответника фактури за начислени от ищеца задължения.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/,„...“ ...., който представя 1 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, на името на ответната страна и 1 бр. подписани главен отчет, с вписване, че не е
осигурен достъп до гаража за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Договор за учредяване право на строеж
върху общинска земя от 25.09.2003г., сключен между СО, представлявана от кмета ...... и отв.
дружество, с който срещу прехвърленото право на строеж отв. дружество се е задължило да
прехвърли правото на собственост върху ап.9 и 46 в жилищната сграда.
Представен е Акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда
на „......, като за процесния гараж е определен отопляем обем от 77,67 куб.м.
На 14.12.2006г. е издадено Разрешение за ползване на жилищна сграда от ДНСК.
Представено е Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.04.2022г. на .......,
рег. №....., район на действие: СГС, влязло в законна сила на 01.08.2022г., с което процесният
гараж, посочен като бивша собственост на отв. дружество, е възложен на ......
Видно от прието заключение по СТЕ, гаражът е без отопление и ТЕ за отопление не е
отчитана. ТЕ е начислявана за БГВ, на база за 1 лице, по 140 л./денонощие, общо от 49,42
куб.м, поради наличие на водомер с №......., като за периода: м.05.2022г.- м.07.2022г. е с
нулеви показания по оценка на служителя на ФДР (вписан S в бланката за год. отчет). ТЕ за
сградна инсталация е начислена на база обем от 78 куб.м.
Прието е по делото заключение по ССч.Е, съгласно което данни за извършени
плащания по партидата не са налице. Посочени са номерата на издадените фактури по
партидата, за периода: м.05.2021г.- м.09.2022г. Посочено е, че липсват погасени по давност
задължение, с оглед поставения служебно въпрос, като периодът попада в рамките на
приложимия давностен срок и спиране теченето на сроковете по време на извънредното
положение в страната.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на постановлението за
2
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е.
правото на собственост чрез възлагане по реда на чл.496, ал.1 от ГПК се придобива от деня
на постановлението за възлагане, което има вещноправно действие. Вписването от съдебния
изпълнител в постановлението за възлагане представлява единственото косвено
доказателство по делото за това, че отв. дружество е притежавало правото на собственост
върху процесния гараж в рамките на отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2022г. В
представения договор по чл.18 от ЗС от 25.09.2003г. липсват уговорки относно гараж №7,
като към процесния период не се установява по категоричен начин притежаване право на
собственост от отв.ЮЛ. Разпоредбата на чл. 18 от ЗС предвижда особен ред за отстъпване
право на строеж върху държавно/общинско място. Съгласно чл.181, ал.2 от ЗУТ, след
завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде
построената сграда или самостоятелни части от нея.
На следващо място следва да се обсъди налице ли е облигационно обвързаност между
страните по делото за доставка на ТЕ за стопански нужди. Продажбата на ТЕ на
потребители за стопански нужди се осъществява на договорно основание, което изключва
приложението на правилата на неоснователното обогатяване. При валидно договорно
правоотношение между страните е налице валидно съществуващ юридически факт за
имуществено разместване, като неизпълнението на съконтрагента се разглежда на основата
на съществуващото договорно правоотношение. Неоснователното обогатяване представлява
извъндоговорен източник на задължения. Във фактическият състав на кондикционния иск по
чл.59 от ЗЗД се включва липсата на основание за имущественото разместване, както и
липсата на друг иск- договорен, деликтен или вещен, с който обеднелият да може да се
защити. По делото не се установява наличието на сключен договор между страните за
доставка на ТЕ за стопански нужди, респ. изтичането на уговорения му срок на действие. С
оглед на това липсва основание за доставянето на ТЕ за стоп. нужди до обекта. Съгласно
чл.1, ал.2 от ОУ на ищеца, продажбата на ТЕ на потребители на ТЕ за стопански нужди в
гр.София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. При липсата на такъв
договор, не е налице възникването на правоотношение за доставка на ТЕ за стопански
нужди. Купувач на ТЕ за стопански нужди може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ, който извършва
стопанска дейност и използва ТЕ за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване, или е на издръжка на държавния или общинския бюджет, или използва ТЕ
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си. В
приложените към ИМ списък на потребители за ТЕ в жилищната сграда и в Протокола на
етажната собственост за избор на ФДР липсва изброяване на гаражите в сградата като
обекти, в които се потребява и отчита ТЕ. Видно от заключението по ССч.Е е налице нулево
потребление на ТЕ за БГВ след процесния период, като в рамките на него е начислявано на
база от 1 човек, поради непредоставен достъп за отчет. Съгласно чл.25, ал.3 от приложимите
ОУ на ищеца, отчитането на продадените количества ТЕ се извършва от продавача
ежемесечно. В чл.31 от ОУ е предвидено, че при липса или при повреда на топломер,
количеството топлинна енергия за сградата за съответния отчетен период се определя от
продавача по изчислителен път на база средни стойности за съответната сграда, измерени
при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на
топлинната енергия. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да
докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество
ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Единствено от
подписаната от законен представител на ответника идентификация на топлоснабдения имот
от 18.02.2008г., /стр.26/, не може да се приеме, че е установено правоотношение по доставка
на ТЕ за стоп. нужди за процесния гараж. Приемането по презумпция, че придобиването на
правото на собственост върху топлоснабден имот води до възникване на правоотношение за
доставка на ТЕ за стопански нужди и при липсата на такъв- на възникването на
неоснователно обогатяване, противоречи на разпоредбите на ОУ на ищеца, предвиждащи
3
договорното начало при доставката на ТЕ за стопански нужди. Не се установява и
надлежното отчитане на ТЕ за стоп. нужди от продавача, ценообразуване и фактуриране й.С
оглед на горното предявения иск за заплащане на ТЕ се явява неоснователен.
По отношение на исковете за заплащане на мораторни лихви следва да се посочи, че
съгласно чл.40 от ОУ на ищеца, купувачът на ТЕ за стопански нужди заплаща месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Като е налице установено
допълнително условие за дължимостта на задълженията получаване от купувача на издадена
от продавача данъчна фактура, с оглед търговскоправния характер на правоотношението.
Разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде поканен, за да възникне
отговорността му за забава. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от
разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, предвид това, че процесният казус се отнася до
отношения между търговски дружества, която обвързва изплащането на парично
задължение с получаването на фактура или друга покана за плащане при липсата на
уговорен срок. Фактурата представлява първичен счетоводен документ и покана за
плащане. Дадени са указания на ищеца в тази насока с доклада, които са останали
неизпълнени.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се
присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер по съответната приложима наредба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу ......, ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление: гр......1, представлявано от ...... – Изп. директор, установителни искове за
дължимостта на следните суми: сума от общо 424,16 /четиристотин двадесет и четири лева и
шестнадесет стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия за
стопански нужди, за обект, в гр......, аб. №....., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2022г. и
сума от 78 /седемдесет и осем/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.07.2021г.- 08.01.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №2984/2024г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ........., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... – Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр......1, представлявано от ...... – Изп.
директор, сума от 100 /сто/ лв., представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „...., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:

4












Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5