Решение по дело №18441/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 277
Дата: 31 януари 2023 г. (в сила от 31 януари 2023 г.)
Съдия: Евгения Мечева
Дело: 20213110118441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110118441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от И. А. А. срещу И. Д. И.
иск с правно основание чл. 535 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1800 лв., представляваща главница по запис на заповед от 14.03.2018 г., с падеж 31.12.2018
г., ведно с мораторно обезщетение за периода 31.12.2018 г. до 31.12.2021 г. в размер на
548.54 лв. и със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
31.12.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден процесният запис на
заповед от И. Д. И.. Твърди се, че падежът на задължението е настъпил на 31.12.2018 г., но
не е последвало плащане. Позовава се на редовност от външна страна на менителничният
ефект. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва изцяло искa. Оспорва истинността на изявлението си върху процесния ефект.
Навежда, че ищцата е била процесуален представител на ответника по гр.д. № 16629/2016 г.
и гр.д. № 10257/2016 г. по описа на ВРС. При посещението си в кантората на ищцата на
ответника били предявени за подпис различни книжа, с които той не се запознал. Позовава
се, че между страните липсва съответно обезпечено с ефекта каузално правоотношение. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. А. А., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. Д. Г., която
заявява, че доверителят й желае доброволно да заплати дължимите суми. Счита исковите
претенции за основателни и моли същите да бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 535
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 535 ТЗ:
Представеният по делото запис на заповед съдържа изискуемите по чл. 535 ТЗ
реквизити за този вид ценни книжа /наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари – 1800 лв.; падеж – 31.12.2018 г.; място на плащането – гр. Варна; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати – И. А. Стоянова; дата и място на
издаването – 14.03.2018 г., гр. Варна, както и подпис на издателя И. Д. И./, поради което
същият следва да се приеме за редовен от формална, от външна страна документ, който
възпроизвежда предявеното вземане.
Въпреки откритото производство по оспорване истинността на записа на заповед
относно изявлението на ответника, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК и допуснатата в тази
връзка съдебно-графологична експертиза, страната не внесе определения депозит за
изготвяне на допуснатата по делото експертиза. В проведеното второ по делото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оттегли искането си за
изготвяне на тази експертиза, поради което същата беше заличена.
Нещо повече. Изрично бе посочено, че ответната страна желае доброволно да заплати
дължимата от него сума.
Ето защо съдът приема, че така направеното оспорване на истинността на процесната
ценна книга е неоснователно.
С оглед изложеното и доколкото вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа, съдът намира,
че е налице действителен менителничен ефект.
Следва да се отбележи, че в производството страните не са въвели твърдения, че
процесният запис на заповед обезпечава определено каузално правоотношение. Ето защо и
предвид установеното съществуване на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.12.2021 г. до
окончателното й плащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, забавата настъпва след определения ден на
задължението, тоест обезщетението за забава е дължимо от деня, следващ падежа на
издадената запис на заповед.
За установяване на конкретния размер на обезщетението съдът използва програмния
продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва в лв.“ Като за периода на забавата
01.01.2019 г., отчитайки обстоятелството, че падежът на ценната книга е 31.12.2018 г., до
30.12.2021 г. вкл., размерът на обезщетението възлиза на сумата 547.50 лв. До този размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до
претендираните 548.54 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, както и за
датите 31.12.2018 г. /падежът на менителничният ефект, към който момент ответникът все
още не е в забава за плащане на дължимата сума/ и 31.12.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба в съда, която се обхваща от присъдената законна лихва за забава върху
главницата по записа на заповед.
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата. В настоящото производство
представя доказателства за платена държавна такса в размер на 72 лв., която сума следва да
2
й бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото същата е представлявана от адв. А. А., който моли да му бъде присъдено
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказаната правна защита и съдействие в полза на
близко лице. Искането съдът намира за основателно, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на адв. А. сумата 534.75 лв., съизмерима с минималното
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка”, бл. 34, вх. А,
ет. 10, ап. 27, да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Илинден“ №
2, вх. В, ет. 6, ап. 12, сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 14.03.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 31.12.2021 г., на основание чл. 535 ТЗ, както и сумата 547.50 лв. /петстотин четиридесет
и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.01.2019 г. – 30.12.2021 г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 547.50 лв. до претендираните 548.54 лв., както и за
датите 31.12.2018 г. и 31.12.2021 г.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка”, бл. 34, вх. А,
ет. 10, ап. 27, да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Илинден“ №
2, вх. В, ет. 6, ап. 12, сумата 72 лв. /седемдесет и два лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски /държавна такса/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка”, бл. 34, вх. А,
ет. 10, ап. 27, да заплати на адв. А. Д. А., АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 55, ет. 4, офис 2, сумата 534.75 лв. /петстотин тридесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща минимално дължимото
адвокатско възнаграждение за оказаната по делото правна защита и съдействие в полза на
ищцата И. А. А., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3