Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 580 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Ц.к.“ ЕООД, твърди,
че е кредитор на ответника - „П.2.” ЕООД, тъй като има вземания към него, които
са възникнали по силата на търговски сделки, представляващи три договор за
изработка. Посочва, че по силата на всеки от тези договори той е поел
задължение да извърши одит на годишния финансов отчет на ответника за
съответната счетоводна година, а именно за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 г., коeто е изпълнил. За ответника е възникнало насрещно
задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа в размер на
по 4 800 лв. по всяка сделка, което той не е изпълнил на падежите, поради което
дължи да заплати на молителя и обезщетение за забавеното му плащане в размер на
законната лихва. Молителят твърди, че дължимостта на тези вземания е установено
в отношенията между страните с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д. № 45382/2014 г. по описа на СРС, 64-ти състав. Въз основа на това съдебно
решение срещу ответника е издаден изпълнителен лист, с който той е осъден да
заплати на молителя следните суми: сумата от 4 800 лв., представляваща
договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД
за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1 388, 23
лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за
периода от 01.10.2011 г. до 19.08.2014 г., сумата от 4 800 лв., представляваща
договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД
за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата от 891, 69 лв.,
представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за периода
от 01.10.2012 г. до 19.08.2014 г., сумата от 4 800 лв., представляваща
договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД
за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата от 402, 13 лв.,
представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за периода
от 01.10.2013 г. до 19.08.2014 г. За събиране на тези вземания е образувано
и.д. № 201685804000948 по описа на ЧСИ У.Д.. Заявява, че „П.2.” ЕООД не е
погасил тези свои задължения и не притежава активи, с които да може да изпълни
изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са
временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е
неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Заявява, че ответникът се намира и
в състояние на свръхзадлъжнялост, тъй като пасивите му надхвърлят значително
всички притежавани от него активи. Поради изложеното молителят иска от съда да
обяви свръхзадължеността на „П.2.” ЕООД и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът
ако счете, че ответникът не е свръхазадължен търговец, да открие производство
по несъстоятелност по отношение на него на основание неплатежоспособност.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „П.2.” ЕООД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното първо следва да се отговори на въпроса дали молителят „Ц.к.“ ЕООД има качеството на кредитор на „П.2.” ЕООД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, на които молителят основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът трябва да се произнесе по това дали в тежест на ответника по силата на сключени три договора за изработка са възникнали задължения към молителя да му заплати възнаграждение за извършената работа, представляваща одит на предприятие за отчетните 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и дали тези задължения са изискуеми към момента на сезиране на съда.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че по искове, предявени от „Ц.к.“ ЕООД срещу „П.2.” ЕООД, е постановено решение от 25.11.2015 г. по гр.д. № 45382/ 2014 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав, с което „П.2.” ЕООД е осъдено да заплати на „Ц.к.“ ЕООД следните суми: 1) сумата от 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., дължимо по договор от 10.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; 2) сумата от 1 388, 23 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 19.08.2014 г., 3) сумата от 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., дължимо по договор от 19.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; 4) сумата от 891, 69 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за периода от 01.10.2012 г. до 19.08.2014 г., 5) сумата от 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г., дължимо по договор от 16.03.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане; 6) сумата от 402, 13 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата от 4 800 лв. за периода от 01.10.2013 г. до 19.08.2014 г.. Това съдебно решение е влязло в сила, видно от направеното върху него отбелязване, поради което и то се ползва със сила на пресъдено нещо, която важи в отношенията между страните по делото, които са страни и в производството по несъстоятелност, и която съдът следва да зачете и да приеме за установени от него по задължителен начин следните обстоятелства: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по три договора за изработка с предмет извършване на одит на предприятието на „П.2.” ЕООД за отчетните години 2010 г., 2011 г. и 2012 г., 2) че по силата на тези договори в полза на молителя „Ц.к.“ ЕООД са възникнали парични вземания срещу ответника по молбата „П.2.” ЕООД за получаване на сума в размер на 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятие за отчетната 2010 г., за получаване на сума в размер на 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятие за отчетната 2011 г., както и за получаване на сума в размер на 4 800 лв., представляваща договорено възнаграждение за извършване на одит на предприятие за отчетната 2012 г., 3) че ответникът не е изпълнил на падежа тези свои задължении и е изпаднал в забава тяхното изпълнение, както следва: считано от 01.10.2011 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2010 г., считано от 01.10.2012 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2011 г., считано от 01.10.2013 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2012 г. 4) че в полза на молителя са възникнали парични вземания срещу ответника по молбата „П.2.” ЕООД за получаване на обезщетение за забавено плащане на главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в посочения в съдебното решение размер.
Доколкото и трите договори за изработка са сключени между търговци и са свързани с упражняваното от тях занятие, то тези сделки следва да се определят като търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се приеме, че задълженията, възникнали въз основа на тях в тежест на ответника към молителя за заплащане на възнаграждение, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. С постановеното съдебно решение е признато, че кредиторът „Ц.к.“ ЕООД има правото да търси изпълнение на описаните парични задължения от длъжника, което означава, че съдът е направил извод, че към момента на произнасянето му те са били изискуеми, който факт също се обхваща от силата на пресъдено нещо на този акт. Изискуемостта на тези задължения следва да се счита настъпила от датата, предхождаща тази, от която с решението е прието, че ответникът дължи обезщетение за забавеното им плащане, която се явява падежа на задължението, т.е. считано от 30.09.2011 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2010 г., считано от 30.09.2012 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2011 г., считано от 30.09.2013 г. за задължението за заплащане на възнаграждение за 2012 г.
След като в производството се доказа, че в тежест на „П.2.” ЕООД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в размер на общо 14 400 лв., които са възникнали от търговска сделка, както и на парични задължения за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главните такива, които урежда последиците от неизпълнението на търговска сделка, т.е. отнася се до нея, които задължения са и изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „Ц.к.“ ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „П.2.” ЕООД е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като главно такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя активи към 31.12.2011 г. са с балансова стойност от 7 779 000 лв., а към 31.12.2012 г. те са с балансова стойност 8 040 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са дългосрочни и краткосрочни по своя характер, възлизат на 7 797 000 лв. към 31.12.2011 г. и на 8 895 000 лв. към 31.12.2012 г. При съпоставяне на тези стойности е видно, че както към 31.12.2011 г., така и към 31.12.2012 г. стойността на притежаваните от „П.2.” ЕООД краткотрайни и дълготрайни активи е по-ниска от тази на възникналите в негова тежест краткосрочни и дългосрочни задължения. Това означава, че към тези дати молителят не е притежавал достатъчно имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към 31.12.2011 и към 31.1.22012 г. това дружество е било в състояние на свръхзадълженост.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на притежаваните от дружеството краткотрайни и дълготрайни активи към края на всяка една от следващите отчетни години е по-голяма от балансовата стойност на възникналите в тежест на търговеца към тези моменти краткосрочни и дългосрочни задължения /към 31.12.2013 г. – активите са на стойност 8 012 000 лв., а задълженията са на стойност 5 760 000 лв.; към 31.12.2014 г. – активите са на стойност 7 537 000 лв., а задълженията са на стойност 5 671 000 лв.; към 31.12.2015 г. – активите са на стойност 6 798 000 лв., а задълженията са на стойност 5 614 000 лв.; към 31.12.2016 г. – активите са на стойност 6 421 000 лв., а задълженията са на стойност 5 117 000 лв.; към 31.12.2017 г. – активите са на стойност 6 801 000 лв., а задълженията са на стойност 5 520 000 лв.; към 31.12.2018 г. – активите са на стойност 6 783 000 лв., а задълженията са на стойност 5 525 000 лв./. Това означава, че към всяка една от посочените дати „П.2.” ЕООД вече е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост. Следователно това състояние, което е било налице към 31.12.2011 и към 31.1.22012 г. е преодоляно считано от 31.12.2013 г. и не съществува във времето след този момент до края на устните състезания пред настояшата инстанция, поради което и по отношение на отвтеника не може да се открие производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост.
След като съдът достигна до извода, че по делото не се доказа да е осъществено главното основание, на което молителят основава искането си за откриване на производство по несъстоятелност, то следва да разгледа дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто евентуално заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на неплатежоспособност на „П.2.” ЕООД по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. По делото се установи, че такива задължения са възникнали в тежест на ответника към молителя – това са задълженията за заплащане на възнаграждение за извършен одит на предприятие за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 г. съгласно три търговски сделки за изработка, които са изискуеми към момента и не са изпълнени, както и задълженията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на задълженията за плащане на възнаграждение, които се отнасят до последиците по изпълнение на трите търговски сделки, съшо са изискуеми и не са погасени. Това означава, че в производството се доказа съществуването на първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че ответникът „П.2.” ЕООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Освен горното, за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения по трите договора за изработка, сключени с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са само заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на цялата съставена от ответника счетоводна документация, която последният, въпреки, че не е представил по делото, е представил на вещото лице в процеса на изпълнение на възложената експертиза.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „П.2.” ЕООД не е изпълнил на падежа парично задължение за заплащане на сума в размер на 4 800 лв., което е възникнало в негова тежест към молителя и е такова отнасящо се до изпълнението на търговска сделка – договор за изработка, сключен на 10.12.2010 г., т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на това задължение, което както се посочи е считано от 30.09.2011 г., и то продължава да е налице до настоящия момент. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „П.2.” ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне
на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допусната
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е работило върху предоставените
му от „П.2.” ЕООД годишните финансови отчети към 31.12.2010 г., към 31.12.2011
г., към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г.,
към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г.
От
изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2010 г. балансовата стойност на всички притежавани от ответното
дружество краткотрайни активи е 363 000 лв. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че ответникът е придобило и
други краткотрайни активи към посочената дата, както и такива, от които да се
установи, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са
реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси, които
формират част от актива на този търговец, наред с паричните средства, не могат
да бъдат преобразувани в парични средства чрез събирането им от длъжниците
съотвтено чрез продажбата им.
Вещото
лице е констатирало и това, че към 31.12.2010 г. балансовата стойност на
възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни
задължения е в размер на 3 115 000 лв. Не се установява към 31.12.2010 г. в
тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения
към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са
надлежно отразени в неговото счетоводство. Не са представени доказателства, от
които да е видно и че в счетоводството на длъжника са отразени задължения,
които реално не са възникнали в негова тежест или въпреки, че са възникнали, те
нямат характера на краткосрочни такива или са били погасени към 31.12.2010 г.
Предвид
изложеното, съдът счита, че при изследване на способността на ответника да
погасява своите задължения към 31.12.2010 г. няма основание да се извършва
корекция на балансовата стойността на краткотрайни активи, които той притежава и
на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва
да се направи на база на тях.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „П.2.” ЕООД
към 31.12.2010 г., която възлиза на 3 115 000 лв., с балансовата стойността на
притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 363 000
лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се
налага изводът, че още към 31.12.2010 г. ответникът не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за
ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за
неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0,
1165, която е много под минималната референтна такава от 1. Това безспорно
показва влошено финансово - икономическо състояние на ответното дружество към
този момент. Следователно към 31.12.2010 г. „П.2.” ЕООД е бил в състояние на
неплатежоспособност.
При
изследване на възможността на „П.2.” ЕООД да посреща възникналите в негова
тежест и изискуеми задължения към всички кредитори за следващите отчетни години,
се установява, че балансовата стойност на притежаваните от него краткотрайни
активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети е както
следва: към 31.12.2011 г., към която година при прилагане на презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ се установява, че ответното дружество е неплатежоспособен
търговец, балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е
в размер на 318 000 лв., към 31.12.2012 г. тя е в размер на 586 000 лв., към
31.12.2013 г – е в размер на 430 000 лв., към 31.12.2014 г. – е в размер на 37
000 лв., към 31.12.2015 г. – е в размер на 397 000 лв., към 31.12.2016 г. – е в
размер на 20 000 лв., към 31.12.2017 г. – е в размер на 400 000 лв., а към 30.12.2018
г. – е в размер на 382 000 лв. В производството не са ангажирани доказателства,
при анализ на които да може да се направи извод, че към посочените моменти ответникът
е притежавал и други краткотрайни активи, които да не са надлежно включени в
счетоводните му регистри.
От изводите, направени от вещото лице, извършило допуснатата в производството СИЕ, е видно, че към всяка една от посочените дати ответникът е имал краткосрочни задължения, които са в размер, който е много по-голям, от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 4 144 000 лв. към 31.12.2011 г., на 5 163 000 лв. към 31.12.2012 г., на 4 731 000 лв. към 31.12.2013 г., на 5 671 000 лв. към 31.12.2014 г., на 5 614 000 лв. към 31.12.2015 г., на 5 117 000 лв. към 31.12.2016 г., на 5 520 000 лв. към 31.12.2017 г. и на 5 525 000 лв. към 31.12.2018 г. С оглед на тези факти, трябва да се заключи, че към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., също както към края на предходната отчетна година, ответникът не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, поради което и показателят за обща ликвидност към всяка от тези дати е много по-нисък от референтната стойност от 1. Следователно състоянието на неплатежоспособност на този търговец, в което той е изпаднал още към 31.12.2010 г., не е преодоляно, като дори се е задълбочило през следващите години в които е нарстнал размера на краткосрочните задължения и същевременно е намаляла стойността на притежаваните от дружеството краткотрайни активи.
След като „П.2.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да и погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2010 г. до 31.12.2018 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава шест последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „П.2.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „П.2.” ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 30.09.2011 г. ответникът „П.2.” ЕООД е имал изискуемо парично задължение към кредитора „Ц.к.“ ЕООД, което е възникнало в негова тежест въз основа на договора за изработка, сключен на 10.12.2010 г., което е това за заплащане на възнаграждение за извършения одит на предприятие за счетоводната 2010 г. в размер на 4 800 лв.
Същевременно, в производството се доказа, че към 30.09.2011 г. „П.2.” ЕООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения. Това е така, тъй като липсата на ликвидни активи за погасяване на краткосрочните задължения, които са възникнали в тежест на ответното дружество, е налице още от 31.12.2010 г., като не е преодоляно нито към 30.09.2011 г., нито към 31.12.2011 г., нито през някоя от следващите седем отчетни години. Ето защо и 30.09.2011 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с решението.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.2.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 13.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 30.09.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „П.2.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 13.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „П.2.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 13, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „П.2.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 13, което ще се проведе на 20.11.2019 г. от 09:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: