№ 41
гр. Благоевград, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Търговско дело №
20211200900140 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба,подадена от „***“ ЕАД със
седалище гр.С. ,насочена против „****“ ООД със седалище гр.Б..В нея се
твърди,че ответникът **** ООД е издало в полза на ищеца „***“ ЕАД запис
на заповед на 02.01.2018 г„ за сумата от 174 000 лв„ който е с падеж на
предявяване.Записът е бил предявен за плащане на 03.04.2018 г., но
задължението по него не е платено до настоящия момент. Поради липсата на
изпълнение на 20.05.2021 г. „***“ ЕАД е подало пред Благоевградски районен
съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист срещу ответника за задължението му по процесния запис
на заповед, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.По заявлението е образувано частно гражданско дело
№ 1254 от 2021 г. по описа на Благоевградски районен съд, който е уважил
заявлението, като е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.05.2021 г. и
изпълнителен лист . „***“ ЕАД е присъединило вземанията си по описаните
заповед за изпълнение и изпълнителен лист към изпълнително дело
№126/2020 г. по описа на ЧСИ №890 Борис Велинов, по което „***“ ЕАД е
взискател срещу същия длъжник за други вземания. Препис от заповедта за
изпълнение е бил връчен на длъжника на 07.06.2021 г., като на 23.06.2021 г.
1
длъжникът - ответник в настоящото производство, е подал възражение срещу
заповедта. В резултат на подаденото възражение Благоевградски районен съд
е издал Определение №156 от 24.06.2021 г., с което е приел възражението на
длъжника, постановил е спиране на изпълнението по процесиите заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и е указал на „***“
ЕАД,че следва да предяви иск по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК.
С гореизложеното се обосновава правният интерес на „***“ ЕАД да
предяви в рамките на законовия срок настоящия иск за установяване на
вземането си по процесния запис на заповед от 02.01.2018 г.Поддържа се,че
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.05.2021 г„
която дата предхожда изтичането на давностния срок по чл. 531
ТЗ,основавайки се на разпоредбите на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020.
Моли съдът да постановите съдебно решение, с което да признае за
установено,че ищецът „***“ ЕАД, ЕИК ****** има действително и
подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника „****“' ООД,
ЕИК *******,произтичащо от запис на заповед, издаден на 02.01.2018 г.,
предявен за плащане на 03.04.2018 г., за сумата от 174 000 (сто седемдесет и
четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 20.05.2021 г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане.
Претендира разноските по делото.
В отговора си ответникът оспорва редовността на ценната книга,като
твърди,че не е с достоверна дата и не е автентична.Оспорва и дължимостта на
сумите.Поддържа,че заявлението е подадено след изтичане на срока по чл.531
ТЗ,както и няма каузално правоотношение за издаването на записа на
заповед, а същия е издаден само и единствено да увреди "****” ООД.
Развива съображения,че съгласно преобладаващата съдебно практика ищецът
следва да докаже и фактите, от които вземането произтича.Позовава се и на
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.,ОСГТК ВКС.
Сочи,че от справка в ТР към АВ е видно, че дружеството "****” ООД в
периода от 21.06.2019г. до 25.05.2021г. няма управител.
2
Изложил е обстоятелства относно образуване на изпълнително дело по
друг запис на заповед със същия издател,както и че е образувано
изпълнително дело,по което изпълнението е насочено срещу недвижим имот.
В отговора се твърди,че и двата записа на заповед са антидатирани като е
посочено че са издадени в периода, когато управител на "****” ООД е бил
Н.Г.. Търговски отношения между "****” ООД и „***“ ЕАД обаче никога не е
имало. Ето защо липсва каквото и да било каузално правоотношение за
издаването на процесния запис на заповед за 174 000 лева, както и липсва
каузално правоотношение за издаването на предходния запис на заповед за
140 000 лева.Заявява в отговора си ,че въвежда изрично възражение по
смисъла на т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2014г., а именно че процесниязапис на заповед е антидатиран и издаден за
формирането на дълг с цел участието на кредитора (и взискател) на публична
продан и възлагането му на недвижим имот собственост на длъжника.
Оспорва се автентичността на записа на заповед и моли да се открие
производство по чл.193 ГПК.
Моли да се отхвърли иска.Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът счита, че веждането в
настоящото производство от страна на ответника на неистинните и
ирелевантни твърдения и доводи, свързани с другия запис на заповед за
сумата от 140 000 лв. цели единствено да обърка съда или да повлияе на
вътрешното му убеждение и представлява злоупотреба с процесуални права.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията
си.Твърди,че направеното от него възражение против дължимостта на
паричното задължение по ценната книга не е общо ,а конкретно,като е
посочил и целта на издаването както на процесния запис на заповед, така и на
предходния, също от дата 02.01.2018г. Счита,че е представил и достатъчно
писмени доказателства, от които е видно, че целта на издаването на двата
записа на заповед е само и единствено да бъде възложен на взискателя по
изпълнителното дело /сега ищец/, недвижимия имот - собственост на ’’****”
ООД. Направено е възражение от ответника с правно основание чл. 26 от
ЗЗД, като се твърди, че Записа на заповед е без предмет, подписан в нарушени
на закона и добрите нрави.
От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност
3
,съдът прие от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.535
ТЗ –дължима сума по издаден запис на заповед.Правното основание на
възражението на ответника е по чл.53 ТЗ. за погасяване по давност на правата
по записа на заповед.
По делото е приет като писмено доказателство оригинала на процесния
запис на заповед / в ч.гр.д. 1254/21 на РС Благоевград/.По силата на тази
ценна книга на 02.01.2018г., ответното дружество чрез подписа на
представляващия го управител Н.Г. се е задължило безусловно и неотменимо
срещу представяне на настоящия запис на заповед да плати на ищцовото
дружество сума в размер на 174000 лв.,без протест и без разноски на
предявяване с място на плащане гр.С. р.Сердика кв.Военна рампа ,бул
„Илиянци №48 ,безнес сграда „*****“.Записът е предявен на 03.04.2018г.
На 20.05.2021г. в РС Благоевград е постъпило заявление от „***“ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание този
запис на заповед.Искането е удовлетворено,като е издадена заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 174000лв.,ведно със законната
лихва,считано от 20.05.2021г.Поради постъпило възражение от другата
страна,съдът е указал на ищеца да предяви иск в срока по ч.415 ал.1
ГПК.Съобщението е получено на 26.07.2021г.,а исковата молба,по която е
образувано настоящето производство е постъпила в съда по куриер на
24.08.2021г.
Ответното дружество е представило доказателства,че по искане на
взискателя ,против „**** Б.“ е образувано изп.д.№126/20 на ЧСИ Велинов,по
издаден изпълнителен лист въз основа на друга заповед по чл.417 ГПК за
сумата от 140 000лв.Тази заповед е издадена също на основание подписан
запис на заповед от управителя на ответника.Изпълнението е насочено към
недвижим имот.
В записа на заповед по настоящето дело се съдържат обстоятелствата по
чл.535 ТЗ.Има наименование „запис на заповед“ както в заглавието на
документа,така и в неговото съдържание,безусловно обещание да се плати
определена сума пари,падеж,място на плащането,името на лицето,на което
трябва да се заплати,дата и място на издаване и подпис.Със съдебно-
графическа експертиза се установява,че подписа е на издадтеля Н.Г.,
4
управител към този момент на ответника.
По делото е приета обяснителна бележка,с която управителя К. пояснява на
АВ защо следва да бъде заличен като съдружник „****“.Приета е справка за
банкови и платежни сметки на ответното дружество,справка за общите му
задължения и годишни данъчни декларации.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим,като предявен в срока по
чл.415 ал.1 ГПК с идентичност на вземането в заповедното и исковото
производство.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Както
е прието в практиката на ВКС Записът на заповед е самостоятелна правна
сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения
за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на
5
вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на
каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се
разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК менителнично
вземане.
Ищецът в хода на процеса не е заявил наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. Ответникът
е поддържал ,че няма задължение между двете страни,които да обезпечава
процесния запис на заповед и че той е издаден единствено с цел при
провеждане на публичната продан върху имот на „****“ООД,взискателят в
лицето на ищеца да има по-голям размер на вземането,за да придобие
недвижимия имот.Тази теза подлежи на доказване от ответника,тъй като
наличието на ценната книга задължава издателя й да плати.Според
въззивният съд от представените доказателства не се установяват такива
преки причинни връзки за издаване на ценна книга,която единствено да е
свързана с посочената цел.
Първоинстанционният съд приема, че записът на заповед е редовен от
външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ
задължителни реквизити.
С оглед абстрактния характер на този менителничен ефект, наличието на
редовен от външна стана запис, съдържащ всички необходими реквизити, е
достатъчен за да се ангажира отговорността на издателя без да е необходимо
да се изследва наличието на каузално правоотношение, което евентуално той
обезпечава. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от
външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната
от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в
производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Наличието на редовен от външна
страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник
на установяваното по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК парично вземане,
освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на
каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на
заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест
6
на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е
въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по
записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода
на процеса ответникът е противопоставил възражения за несъществуване на
вземането по записа на заповед,защото не е имало търговски отношения с
този ищец. Процесуалната позиция на ответника съдът е квалифицирал като
общо оспорване на вземането по записа на заповед като е приел, че с оглед
указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва
каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието
съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис
на заповед.
Неоснователни са ответните доводи за нищожност на ценната книга,
черпени от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, предвиждаща плащания
само чрез превод или внасяне по платежна сметка на суми под 10 000 лв,
които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни
операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или
надвишава 10 000 лв. Според доктрината и константната съдебна практика
евентуалното нарушаване на цитираната норма има за последица реализиране
срещу нарушителя на административно наказателна отговорност, но не
опорочава договора и не се отразява на надлежността и доказването на
извършеното плащане.
По възражението за липса на достоверна дата следва да се има предвид, че
за страните, съставили документа, достоверната дата е тази, която е
удостоверена в него (арг. чл. 181 ГПК). В този смисъл, когато се оспорва
датата на съставяне на документа от бивш органен или законен представител
на юридическо лице-издател на документа, това юридическо лице не е трето
лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, но документът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако
същата бъде оспорена от юридическото лице, именно нему принадлежи
процесуалното задължение(доказателствената тежест) да установи това
оспорване – с всички доказателствени средства (в този смисъл е константната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр.Решение №
17/13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., ТК; Решение №
32/18.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1109/2018 г., I т. о., ТК; Решение №
7
167/3.07.2018 г. наВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о., ГК; Решение №
213/15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 856/2017 г., III г. о., ГК и пр.). Макар
ответникът да е оспорил датата на съставяне,отразена върху записа на
заповед, то обстоятелството остана недоказано от събраните по делото
доказателства.
От така събраните доказателства,съдът не може да направи извод,че са
нарушени добрите нрави.Това,че между ищеца и дружества,в които е
участвал Н.Г.,включително и в управителните им органи са съществували
търговски взаимоотношения, при липса на данни за свързани лица не могат
да се правят конкретни изводи.
Неоснователно според съда е и възражението за изтекла погасителна
давност за упражняване на правата по издадената ценна книга. С оглед
разпоредбите на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП и § 13 от ЗИД на ЗЗ, визираният срок
не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е постъпила в съда на 20.05.2021г. в РС
Благоевград.Текста на чл.3 т.2 ЗМДВИП и в двете му редакции според съда
включва давностни срокове,а този по чл.531 ТЗ е такъв.
На основание изложеното,съдът намира предявения иск за
основателен,поради което
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено ,че „***“ ЕАД, ЕИК ****** има действително и
подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника „****“' ООД,
ЕИК *******,произтичащо от запис на заповед, издаден на 02.01.2018 г.,
предявен за плащане на 03.04.2018 г., за сумата от 174 000 (сто седемдесет и
четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 20.05.2021 г.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1254/21 по описа на РС
Благоевград.
ОСЪЖДА „****“' ООД, ЕИК ******* да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
****** разноски в западното производство 3500 лв. д.т. и разноски в исковото
8
производство 3500 лв.д.т. и възнаграждение за адвокат 4800 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9